What do you think?
Rate this book
Черен пудел, риж котарак или сватба с препятствия
Otpravljajas na svadbu v kroshechnyj provintsialnyj gorodok, Makar Iljushin i Sergej Babkin dazhe ne mogli predstavit, chto okazhutsja prjamo v miniatjure Kharmsa. I ne nabljudateljami, a aktivnymi dejstvujuschimi litsami nastojaschego teatra absurda! Vikhr sobytij taschit ikh za soboj, podsovyvaja to ekhidnuju starushku, to tolstogo ryzhego kota, to boksera s nezhnym serdtsem... Poprobuj-ka ustojat, uderzhatsja i ponjat – a kto zhe vse-taki ubijtsa? Kak nazlo, golovolomka ne skhoditsja. Chto zh, pridetsja chastnym syschikam vserez bratsja za delo. I pomnit, chto, esli tebja okruzhajut milye i simpatichnye ljudi, nado poskoree vyjasnit, s kakoj tselju oni vas okruzhili. Budet strashno? Smeshno? Strashno smeshno?
352 pages, Paperback
Published January 1, 2019
1 person is currently reading
32 people want to read
About the author
Elena Mihalkova
59 books25 followersAlso known as Эйлин О'Коннор
Transliteration: Елена Михалкова
Transliteration: Елена Михалкова
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
September 1, 2019
3,5* голямо приключение е тази книга хаха
Read
August 7, 2019Елена Михалкова - "Черен пудел, риж котарак или сватба с препятствия", изд. "Еднорог" 2019, прев. Денис Коробко
Току-що се върнах от една "Сватба с препятствия".И то само какви! И бързам да ви разкажа.
Да започна с това, че много харесах първата издадена у нас книга на авторката - "Не е препоръчително да се обиждат котки" Затова купих тази дори без да прочета цялата анотация - стигаше ми името на авторката. Е, и заглавието, разбира се. Пък и на корицата пак имаше котка... Изобщо, Елена Михалкова явно обича да "замесва" котки в историите, които пише. А аз пък обичам котки.. Затова реших, че ще се разберем.
И най-после, след целия този увод, бързам да кажа: каквито и очаквания да бях имала за тази книга, те се оправдаха, че и отгоре. Историята е още по-заплетена, отколкото онази в първата книга. А заглавието е леко подвеждащо, защото, прочитайки го, си казвате: Какви пък толкова препятствия може да изникнат пред една сватба? И си мислите, може би, че каквито и да са, не може да са чак пък толкова непреодолими - какво пък, нали, като се обичат младите, нека се вземат.
Аха, и аз така си мислех. Само че и представа си нямате колко неща може да се объркат, при това - в едно нищо и никакво градче, дето го няма на картата, и ви трябват поне три опита, та да му запомните името. И препятствията се оказват от всякакъв род и калибър - от традиционно мърморене /"таз пък префърцунена московчанка що ще тук и как така ще ни вземе момчето"/, през още по-обичайно суетене в последната минута, до най-истинското "препятствие" - непредвидена смърт.
И тук вече... Книгата изобилства от комични и абсурдни ситуации през цялото време - това е най-отличителната черта на тази история. Но абсурдът, който следва от този момент нататък, не може да бъде нито разказан, нито описан - той трябва да се прочете. И дори тогава няма гаранция, че ще го преглътнете наведнъж. Ще оставяте книгата на средата на изречението, ще възкликвате: "Айде стига бе!" /защото, повярвайте ми, някои случки могат да ви накарат да забравите правилата на граматиката и правоговора/, и после ще продължавате, защото просто трябва да разберете още колко по-абсурдно може да стане.
Много по-абсурдно, повярвайте ми.
Чували ли сте за случай на убийство, при който всички присъстващи се надпреварват да поемат вината? Не сте? Е, ще чуете Така ще чуете, че ще се чудите откъде ви е дошло. А чували ли сте за убийство, при което всеки от присъстващите има мотив? Е, добре де, това може и да сте го чували. И точно затова развръзката ще ви хвърли в потрес. Аз лично няколко пъти препрочитах последните страници, за да се уверя, че не съм пропуснала нещо.
А героите в тази история? Те са толкова колоритни, че е трудно да бъдат забравени. И няма как да не сте благодарни, че Елисавета Архиповна не е ваша роднина. А при описанието на Алевтина сигурно доста мъже ще си кажат: "Познавам една такава".
Единственото, което ми липсваше, беше малко по-голямо участие на котарака и пудела. Предполагах, че след като са намерили място в заглавието и илюстрацията на корицата, ще се "мяркат" по-често. Но и така съм доволна и се влюбих в котарака Берендей. /Има нещо в тия рижи котки/.
"Черен пудел, риж котарак" е приятна и забавна криминална история, която препоръчвам от сърце И се надявам да има и други книги от авторката.
Току-що се върнах от една "Сватба с препятствия".И то само какви! И бързам да ви разкажа.
Да започна с това, че много харесах първата издадена у нас книга на авторката - "Не е препоръчително да се обиждат котки" Затова купих тази дори без да прочета цялата анотация - стигаше ми името на авторката. Е, и заглавието, разбира се. Пък и на корицата пак имаше котка... Изобщо, Елена Михалкова явно обича да "замесва" котки в историите, които пише. А аз пък обичам котки.. Затова реших, че ще се разберем.
И най-после, след целия този увод, бързам да кажа: каквито и очаквания да бях имала за тази книга, те се оправдаха, че и отгоре. Историята е още по-заплетена, отколкото онази в първата книга. А заглавието е леко подвеждащо, защото, прочитайки го, си казвате: Какви пък толкова препятствия може да изникнат пред една сватба? И си мислите, може би, че каквито и да са, не може да са чак пък толкова непреодолими - какво пък, нали, като се обичат младите, нека се вземат.
Аха, и аз така си мислех. Само че и представа си нямате колко неща може да се объркат, при това - в едно нищо и никакво градче, дето го няма на картата, и ви трябват поне три опита, та да му запомните името. И препятствията се оказват от всякакъв род и калибър - от традиционно мърморене /"таз пък префърцунена московчанка що ще тук и как така ще ни вземе момчето"/, през още по-обичайно суетене в последната минута, до най-истинското "препятствие" - непредвидена смърт.
И тук вече... Книгата изобилства от комични и абсурдни ситуации през цялото време - това е най-отличителната черта на тази история. Но абсурдът, който следва от този момент нататък, не може да бъде нито разказан, нито описан - той трябва да се прочете. И дори тогава няма гаранция, че ще го преглътнете наведнъж. Ще оставяте книгата на средата на изречението, ще възкликвате: "Айде стига бе!" /защото, повярвайте ми, някои случки могат да ви накарат да забравите правилата на граматиката и правоговора/, и после ще продължавате, защото просто трябва да разберете още колко по-абсурдно може да стане.
Много по-абсурдно, повярвайте ми.
Чували ли сте за случай на убийство, при който всички присъстващи се надпреварват да поемат вината? Не сте? Е, ще чуете Така ще чуете, че ще се чудите откъде ви е дошло. А чували ли сте за убийство, при което всеки от присъстващите има мотив? Е, добре де, това може и да сте го чували. И точно затова развръзката ще ви хвърли в потрес. Аз лично няколко пъти препрочитах последните страници, за да се уверя, че не съм пропуснала нещо.
А героите в тази история? Те са толкова колоритни, че е трудно да бъдат забравени. И няма как да не сте благодарни, че Елисавета Архиповна не е ваша роднина. А при описанието на Алевтина сигурно доста мъже ще си кажат: "Познавам една такава".
Единственото, което ми липсваше, беше малко по-голямо участие на котарака и пудела. Предполагах, че след като са намерили място в заглавието и илюстрацията на корицата, ще се "мяркат" по-често. Но и така съм доволна и се влюбих в котарака Берендей. /Има нещо в тия рижи котки/.
"Черен пудел, риж котарак" е приятна и забавна криминална история, която препоръчвам от сърце И се надявам да има и други книги от авторката.
June 12, 2022
This book came to me quite by accident and I thank fate for that. If someone had told me that I would like a Russian crime novel, I would not have believed it. Elena Mihalkova is one of the authors I enjoy reading. I really liked her writing style and her sense of humor. I hadn't laughed at a book like that in a long time. I warn you that the book should not be read when a baby is sleeping next to you. I could barely keep from laughing out loud. This was my first meeting with the work of Elena Mihalkova, but it will not be the last.
Galka will marry Oleg. Her best friend arrives with her boyfriend and his friend in the village where Oleg's family lives. Gathered to celebrate the love of the two lovers, the newcomers witness the madness of the groom's relatives. Ah, the evening ends with a murder. Fortunately or not, the guests are a private detective and his colleague. Together they will try to find out who the perpetrator is and what his motives are. Meanwhile, they will find themselves in absurd situations while revealing the secrets of the family.
Each of the characters is described so well through their actions and words that I could hear the voices and see their gestures. Extremely well-built characters. I also liked the idea of the family as a whole and at the same time as part of a small society - the village. How people's habits and manners are influenced by the opinions of others and their loved ones.
Of course, we had to solve the crime. I, personally, failed. We have the mother eagle and the angry sister who hate the bride. The bride, in turn, does not like any of her new family. Oleg's drunken father and uncle; the complex aunt, a grandfather with dementia who recites racist verses; the grandmother who is picky about everything and everyone; a blonde babe with very long legs; a candidate son-in-law who is a boxer; a detective who takes everyone by surprise; his muscular colleague; and the bride's best friend who wonders "where did I end up". There is a cat and a black poodle involved in the story, if the title does not make it clear. The action is both dynamic and comic, and most of all I laughed at the "move". Some scenes were so absurd, but so well drawn, that I couldn't help but laugh. I strongly recommend!
Galka will marry Oleg. Her best friend arrives with her boyfriend and his friend in the village where Oleg's family lives. Gathered to celebrate the love of the two lovers, the newcomers witness the madness of the groom's relatives. Ah, the evening ends with a murder. Fortunately or not, the guests are a private detective and his colleague. Together they will try to find out who the perpetrator is and what his motives are. Meanwhile, they will find themselves in absurd situations while revealing the secrets of the family.
Each of the characters is described so well through their actions and words that I could hear the voices and see their gestures. Extremely well-built characters. I also liked the idea of the family as a whole and at the same time as part of a small society - the village. How people's habits and manners are influenced by the opinions of others and their loved ones.
Of course, we had to solve the crime. I, personally, failed. We have the mother eagle and the angry sister who hate the bride. The bride, in turn, does not like any of her new family. Oleg's drunken father and uncle; the complex aunt, a grandfather with dementia who recites racist verses; the grandmother who is picky about everything and everyone; a blonde babe with very long legs; a candidate son-in-law who is a boxer; a detective who takes everyone by surprise; his muscular colleague; and the bride's best friend who wonders "where did I end up". There is a cat and a black poodle involved in the story, if the title does not make it clear. The action is both dynamic and comic, and most of all I laughed at the "move". Some scenes were so absurd, but so well drawn, that I couldn't help but laugh. I strongly recommend!
February 16, 2017
Бодрый и симпатичный детектив - серийные герои плюс сумасшедшее семейство со своими секретами.
May 25, 2019
оххх, има само два безпорно симпатични елемента и те са животните от заглавието.
не че участват кой знае колко дейно в историята. иначе... ами колкото “стажанти” може да сравним с “д-р хаус”, толко и тази руска кримка с някоя от провинциите на в британия. 😉
не че участват кой знае колко дейно в историята. иначе... ами колкото “стажанти” може да сравним с “д-р хаус”, толко и тази руска кримка с някоя от провинциите на в британия. 😉
April 17, 2020
Леко ме умори да я чета. И хуморът ми дойде в повече. "Не е препоръчително да се обиждат котки" е много по-хубава. Но все пак бих дала шанс и на трета от същата писателка. Обичам Русия и историите, които се развиват там.
May 26, 2019
Забавно, леко абсурдно руско криминале. :)
July 28, 2019
Много по-слаба книга, очаквах много повече и като сюжет, изказ, хумор ...
Displaying 1 - 8 of 8 reviews