What do you think?
Rate this book
За писането: кореспонденция
„Литературата е труд”, „Краткостта е сестра на таланта”, „Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма”, „Езикът трябва да бъде прост и изящен” - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от „Три сестри”, „Вишнева градина” или „Иванов”, не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция.
Как трябва да се живее? – ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия – как трябва да се пише? И писмата на Чехов са златен ключ към отговорите на този въпрос. Кореспонденцията му с брата Александър, с Авилова, Суворин, Плешчеев и Горки е изпъстрена с бележки за литературния труд.
До този момент на български език отделни Чехови писма са публикувани в няколко книги. Това издание съдържа почти изцяло нови, непубликувани досега текстове.
„Писател като Чехов никога досега не е имало.“ - И. Бунин
„Чехов – това е Пушкин в прозата.“ - Л. Н. Толстой
Как трябва да се живее? – ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия – как трябва да се пише? И писмата на Чехов са златен ключ към отговорите на този въпрос. Кореспонденцията му с брата Александър, с Авилова, Суворин, Плешчеев и Горки е изпъстрена с бележки за литературния труд.
До този момент на български език отделни Чехови писма са публикувани в няколко книги. Това издание съдържа почти изцяло нови, непубликувани досега текстове.
„Писател като Чехов никога досега не е имало.“ - И. Бунин
„Чехов – това е Пушкин в прозата.“ - Л. Н. Толстой
344 pages, Paperback
Published April 19, 2019
3 people are currently reading
38 people want to read
About the author
Anton Chekhov
5,903 books9,780 followers
Antón Chéjov
(Spanish)
Dramas, such as The Seagull (1896, revised 1898), and including "A Dreary Story" (1889) of Russian writer Anton Pavlovich Chekhov, also Chekov, concern the inability of humans to communicate.
Born ( Антон Павлович Чехов ) in the small southern seaport of Taganrog, the son of a grocer. His grandfather, a serf, bought his own freedom and that of his three sons in 1841. He also taught to read. A cloth merchant fathered Yevgenia Morozova, his mother.
"When I think back on my childhood," Chekhov recalled, "it all seems quite gloomy to me." Tyranny of his father, religious fanaticism, and long nights in the store, open from five in the morning till midnight, shadowed his early years. He attended a school for Greek boys in Taganrog from 1867 to 1868 and then Taganrog grammar school. Bankruptcy of his father compelled the family to move to Moscow. At the age of 16 years in 1876, independent Chekhov for some time alone in his native town supported through private tutoring.
In 1879, Chekhov left grammar school and entered the university medical school at Moscow. In the school, he began to publish hundreds of short comics to support his mother, sisters and brothers. Nicholas Leikin published him at this period and owned Oskolki (splinters), the journal of Saint Petersburg. His subjected silly social situations, marital problems, and farcical encounters among husbands, wives, mistresses, and lust; even after his marriage, Chekhov, the shy author, knew not much of whims of young women.
Nenunzhaya pobeda , first novel of Chekhov, set in 1882 in Hungary, parodied the novels of the popular Mór Jókai. People also mocked ideological optimism of Jókai as a politician.
Chekhov graduated in 1884 and practiced medicine. He worked from 1885 in Peterburskaia gazeta.
In 1886, Chekhov met H.S. Suvorin, who invited him, a regular contributor, to work for Novoe vremya, the daily paper of Saint Petersburg. He gained a wide fame before 1886. He authored The Shooting Party , his second full-length novel, later translated into English. Agatha Christie used its characters and atmosphere in later her mystery novel The Murder of Roger Ackroyd . First book of Chekhov in 1886 succeeded, and he gradually committed full time. The refusal of the author to join the ranks of social critics arose the wrath of liberal and radical intelligentsia, who criticized him for dealing with serious social and moral questions but avoiding giving answers. Such leaders as Leo Tolstoy and Nikolai Leskov, however, defended him. "I'm not a liberal, or a conservative, or a gradualist, or a monk, or an indifferentist. I should like to be a free artist and that's all..." Chekhov said in 1888.
The failure of The Wood Demon , play in 1889, and problems with novel made Chekhov to withdraw from literature for a period. In 1890, he traveled across Siberia to Sakhalin, remote prison island. He conducted a detailed census of ten thousand convicts and settlers, condemned to live on that harsh island. Chekhov expected to use the results of his research for his doctoral dissertation. Hard conditions on the island probably also weakened his own physical condition. From this journey came his famous travel book.
Chekhov practiced medicine until 1892. During these years, Chechov developed his concept of the dispassionate, non-judgmental author. He outlined his program in a letter to his brother Aleksandr: "1. Absence of lengthy verbiage of political-social-economic nature; 2. total objectivity; 3. truthful descriptions of persons and objects; 4. extreme brevity; 5. audacity and originality; flee the stereotype; 6. compassion." Because he objected that the paper conducted against [a:Alfred Dreyfu
Dramas, such as The Seagull (1896, revised 1898), and including "A Dreary Story" (1889) of Russian writer Anton Pavlovich Chekhov, also Chekov, concern the inability of humans to communicate.
Born ( Антон Павлович Чехов ) in the small southern seaport of Taganrog, the son of a grocer. His grandfather, a serf, bought his own freedom and that of his three sons in 1841. He also taught to read. A cloth merchant fathered Yevgenia Morozova, his mother.
"When I think back on my childhood," Chekhov recalled, "it all seems quite gloomy to me." Tyranny of his father, religious fanaticism, and long nights in the store, open from five in the morning till midnight, shadowed his early years. He attended a school for Greek boys in Taganrog from 1867 to 1868 and then Taganrog grammar school. Bankruptcy of his father compelled the family to move to Moscow. At the age of 16 years in 1876, independent Chekhov for some time alone in his native town supported through private tutoring.
In 1879, Chekhov left grammar school and entered the university medical school at Moscow. In the school, he began to publish hundreds of short comics to support his mother, sisters and brothers. Nicholas Leikin published him at this period and owned Oskolki (splinters), the journal of Saint Petersburg. His subjected silly social situations, marital problems, and farcical encounters among husbands, wives, mistresses, and lust; even after his marriage, Chekhov, the shy author, knew not much of whims of young women.
Nenunzhaya pobeda , first novel of Chekhov, set in 1882 in Hungary, parodied the novels of the popular Mór Jókai. People also mocked ideological optimism of Jókai as a politician.
Chekhov graduated in 1884 and practiced medicine. He worked from 1885 in Peterburskaia gazeta.
In 1886, Chekhov met H.S. Suvorin, who invited him, a regular contributor, to work for Novoe vremya, the daily paper of Saint Petersburg. He gained a wide fame before 1886. He authored The Shooting Party , his second full-length novel, later translated into English. Agatha Christie used its characters and atmosphere in later her mystery novel The Murder of Roger Ackroyd . First book of Chekhov in 1886 succeeded, and he gradually committed full time. The refusal of the author to join the ranks of social critics arose the wrath of liberal and radical intelligentsia, who criticized him for dealing with serious social and moral questions but avoiding giving answers. Such leaders as Leo Tolstoy and Nikolai Leskov, however, defended him. "I'm not a liberal, or a conservative, or a gradualist, or a monk, or an indifferentist. I should like to be a free artist and that's all..." Chekhov said in 1888.
The failure of The Wood Demon , play in 1889, and problems with novel made Chekhov to withdraw from literature for a period. In 1890, he traveled across Siberia to Sakhalin, remote prison island. He conducted a detailed census of ten thousand convicts and settlers, condemned to live on that harsh island. Chekhov expected to use the results of his research for his doctoral dissertation. Hard conditions on the island probably also weakened his own physical condition. From this journey came his famous travel book.
Chekhov practiced medicine until 1892. During these years, Chechov developed his concept of the dispassionate, non-judgmental author. He outlined his program in a letter to his brother Aleksandr: "1. Absence of lengthy verbiage of political-social-economic nature; 2. total objectivity; 3. truthful descriptions of persons and objects; 4. extreme brevity; 5. audacity and originality; flee the stereotype; 6. compassion." Because he objected that the paper conducted against [a:Alfred Dreyfu
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
June 19, 2019
Чехов <3
May 14, 2019
Каква небесна или земна власт ти е дала правото да ги превръщаш в робини? Постоянните груби ругатни, повишаването на тона, упреците, капризите на закуска и обяд, вечните оплаквания от каторжническия живот и непосилния труд – нима това не е израз на груб деспотизъм? Колкото и нищожна и виновна да е жената, колкото и близка да ти е, ти нямаш право в нейно присъствие да стоиш без панталон, да си пиян, да говориш думи, които даже фабричните работници не говорят, когато около тях има жени. Приличието и възпитанието ти ги смяташ за предразсъдъци, но нали трябва да щадиш поне нещо, поне женската слабост и децата – да щадиш поне поезията на живота, ако с прозата вече е свършено. Нито един порядъчен мъж или любовник не си позволява да говори с жена (…) грубо и само заради забавния анекдот да иронизира креватните си отношения с нея (…). Това развращава жената и я отдалечава от Бога, в когото тя вярва. Нощем мъжете спят с жените, съблюдавайки нужното приличие в тона и маниерите, а на сутринта бързат да си сложат вратовръзка, за да не оскърбят жената с неприличния си вид, сиреч с небрежността на костюма си. Това е педантично, но има в основата си нещо такова, което ще разбереш, ако си спомниш колко голяма възпитателна роля играят в човешкия живот обстановката и дреболиите. Между жената, която спи на чиста постеля, и тази, която се въргаля върху мръсни чаршафи и весело се киска, когато любовникът й (…), има същата разлика, каквато има между хотел и кръчма.
June 13, 2021
Книгата обхваща писма на Чехов до други писатели и негови редактори, и описва вълненията на един автор по онова време (в края на 19 век) в Русия.
Направи ми впечатление колко млад е бил, когато вече се е занимавал сериозно с писане, на има-няма 20 години - чета че причината е чисто финансова, а истинският интерес идва с работата. В писмата има много малко за лекарската му професия, "домашните" му също се споменават мимохидом, основното е вълненията покрай разказите и пиесите, и стремежът да преодолее изолираността в която живее, когато е в имението си. Покрай това се замислих какво е представлявал животът с тогавашните комуникации и транспорт - и как при все това е имало международна писателска общност и дебат, а Чехов често пътува до Италия, Франция, Австрия.
Интересен сборник, на мен ми подейства като стимул да отворя да чета пак произведенията.
Направи ми впечатление колко млад е бил, когато вече се е занимавал сериозно с писане, на има-няма 20 години - чета че причината е чисто финансова, а истинският интерес идва с работата. В писмата има много малко за лекарската му професия, "домашните" му също се споменават мимохидом, основното е вълненията покрай разказите и пиесите, и стремежът да преодолее изолираността в която живее, когато е в имението си. Покрай това се замислих какво е представлявал животът с тогавашните комуникации и транспорт - и как при все това е имало международна писателска общност и дебат, а Чехов често пътува до Италия, Франция, Австрия.
Интересен сборник, на мен ми подейства като стимул да отворя да чета пак произведенията.
May 29, 2020
Прекрасна работа на преводачката и съставителка Петрана Пасева.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews