Каква ни е Хекуба?: за историята на философията

by Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Калин Тодоров Янакиев

Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята „парадигма", за методологическата си „програма", за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива „следвания". Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа.

Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни феномени в българската философска действителност, са представени най-напред в „Български философски преглед" (5/2015) и са препечатани във philosophia-bg.com. Фактически успоредно с тях и провокиран от сходни феномени се появи текстът на Олег Георгиев, публикуван за първи път в „Архив за средновековна философия и култура" (21/2015]. Написаното от Калин Янакиев е отговор на въпроса „Защо се занимаваме със средновековна философия?" зададен от списание „Критика и хуманизъм", и е отпечатано там (1/2001]. Последна по време е публикацията на Георги Каприев, провокирана от темата „Излишното", поставена от конференцията в Априлци през 2017 г. Тя се появи в електронното списание „Пирон" (16/2018).
Заглавието на тома тръгва от рецензия на Георги Каприев за монографията на Цочо Бояджиев „Античната философия като феномен на културата", озаглавена „Каква му е Хекуба?" и публикувана във в. „АБВ" през май 1991 г. Става дума за взирането в исторически заявили се феномени на философията; за перспективата на това взиране и смисъла от него. Цочо Бояджиев намери веднъж повод да отвърне на този въпрос. Със сегашния текст дава своя системен отговор.

Следва най-сетне да бъде забелязано, че след поне 35-годишно общо дело по създаването и разгръщането на Българската школа по философска медиевистика, след множество общи проекти, участия във всевъзможни форуми, академични програми и съставителства, ние четиримата нямахме обща книга. Нека тази бъде първата.

"Изходната предпоставка на обсъжданата "идеология" е, че огромната част от философските идеи на миналото са окончателно, един път завинаги опровергани и преодолени, така че изучаването им е празно губене на време и прахосване на сили, безсмислено суетене около изстиналото тяло на нещо отдавна мъртво. За пропагандаторите на "спонтанното мислене" този аргумент има очевидно значителна тежест, щом в едно сравнително кратко експозе обстоятелството, че философите, на които се обръща толкова много внимание, са отдавна умрели, ни е припомнено повече от десет пъти. Аз на свой ред съм принуден да припомня нещо съвършено банално. Когато говорим за живостта на миналото, разбира се, нямаме предвид живота като физическа даденост. Историята на философията е история на идеи, нейният ареал е този на духовното, така че в нея критерият за живост е съвършено друг."
Цочо Бояджиев

Авторите

***

Съдържание

Предговор

Цочо Бояджиев
И пак: каква ми е Хекуба или защо е полезно да изучаваме история на философията

Олег Георгиев
За бъдещето на една традиция

Калин Янакиев
Защо се занимавам със средновековна философия?

Георги Каприев
Излишното и мъртвото като предмет на (историята на) философията

102 pages, Paperback

First published April 1, 2019

About the author

Цочо Бояджиев (р. 25.9.1951 г. в Троян) е професор по история на философията в СУ „Свети Климент Охридски", член на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на книгите „Неписаното учение на Платон" (1984), „Студии върху средновековния хуманизъм" (1988), „Античната философия като феномен на културата" (1990, 1994), „Ренесансът на XII век: природата и човекът" (1991), „Августин и Декарт" (1992), „Философия на европейското средновековие" (1994), „Две университетски лекции" (1997), „Кръговрат на духа" (1998).