Стъпки по пламъци

by Габриела Цанева

136 pages, ebook

Published April 16, 2019

About the author

Габриела Цанева е български поет, писател и издател, автор на 17 книги с поезия и проза. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ като програмист. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit, създава специализираното списание за литература и визуални изкуства "Картини с думи и багри" и сайтът Арт платформа gabriell-e-lit.

Reviews

[Надежда · Rating 5 out of 5]

Едно болезнено търсене, едно начало без край; изкачване към върха по пясъчна пътека. И едно намиране - медитативно-импулсивно пътуване едновременно към другия и към себе си...

Рисувам с въглен
профила ти
и въгленът
все
се
троши.

Размазвам с пръсти
сенките –
устните тръпнат,
бузите хлътват,
помръква погледът –
не си ти...
не си...

Започвам да
рисувам очите ти
с четка –
нанасям синьото,
водата се стича,
отнася сълзите;
разголва душата –
и виждам,
че нямаш
зеници...
Знам,
не си ти,
не си...

Но
взимам
туш,
изписвам веждите,
чертая миглите
и те търся...
Тогава
разливам
мастилото –
то скрива лицето ти...

Знам,
не си ти...
не си –
не мога да те намеря...

[Габриела Цанева · Rating 5 out of 5]

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ

Топлината пълзи
по въздуха,
попива в кожата
и враства в костите.
Течението на кръвта я отмива,
все по-навътре я всмуква –
до всяка гладна клетка,
до всяка глътка вакуола,
до всяка локва цитоплазма...

Топлината пълзи,
не спира
от задъхването на почвата –
все по-дълбоко потъва,
влива се във вените на листата...
Потича в кръвта на дърветата,
вкопчва се във хлорофила,
дъвче светлината
и повръща храната ни...

Топлината пълзи,
впива зъби във залеза,
боса си,
отънялата кожа на ходилата ти
пие огъня на луната и сънуваш,
че стъпваш по пламъци...
Топлината пълзи,
няма си –
пот и сълзи текат по лицето ти –
облаци...

ДНИТЕ

дните болят, като разкъсани вени,
зъбят се, плезят се – зли и студени;
думи пълзят и дращят в устата ти,
стипчиви, неказани и зелени

дишаш задъхано, крещиш без пощада –
сучеш езика си – нищо не става,
тропа в зъбите – като чук в брава;
дращиш лицето си, скубеш косата –

дните реват – косатка на плажа...