What do you think?
Rate this book
Jack Eridon
Jack Eridon: Вуду
... Мога да кажа. Че това е филм! В ръцете си държите филм. И Титис е неговият режисьор. Сценарист. Продуцент. Оператор и художник. Той е човек, който гори с това, което прави! Страстта му си личи от всеки „кадър“!Приятно гледане!
Александър Станишев
(кино оператор)
Александър Станишев
(кино оператор)
144 pages, Paperback
Published April 19, 2019
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
April 19, 2019
Jack Eridon: Крадецът на спомени и Jack Eridon: Песен за Зигфрид недвусмислено загатнаха, че Константин Витков-Титис има да да запълва доста празноти в пъзела на мрачната си дистопична Вселена, но ме изненада краткия срок между дебюта му на родния пазар и втората графична новела (общо трета книжка от серията) - уау! Напук на мъдростта, бързата работа въобще не е посрамила майстора си. Историята е все така динамична, панелите са разчертани с кинематографична прецизност, а цветовете на Соня Атанасова са абсолютен разкош! Краят, хем завършен сам по себе си, хем отворил нови сюжетни врати, определено ме изкърти! Безапелационни пет звезди!
April 19, 2019
Нямах търпение за новата история с Jack Erdion и определено си заслужаваше чакането. След "Крадецът на спомените" и "Песен за Зигфрид" си имах едно наум да не остана разочарован, но тези опасения се оказаха несъстоятелни. С Jack Eridon: Вуду Титис определено вдига още повече летвата. Много по-голяма като обем история, а и също така доста по-интересна. Освен добре познатите ни персонажи, тук има и "премиера" на още няколко, които предполагам ще бъдат основни в следващите истории (а някои от тях заслужават спин-оф история като тази за Зигфрид). Хуморът на Джак е все така готин и на място, а маймунката Конг направо разбива. Разкадровките са отново страхотни, а цветовете на Соня пасват идеално на атмосферата във всяка една част от историята. Късметлии сме, че имаме подобен български комикс на световно ниво и пожелавам на Константин Витков - Титис да "пробие" и с английските му версии. Заслужава го!
April 18, 2019
Въпреки, че харесвам Джак Еридън този път тръгнах с нагласата да намеря косури в историята. Умишлено го четох по-задълбочено за да открия дори нещо дребно за което да се хвана... Еми няма за какво, братче! Константин Витков е изпипал всичко до последния детайл. В историята (баш преди Великден ;) има толкова easter eggs, че мисля да го прочета под лупа още няколко пъти.
Този път Джак и Синия демон се забъркват с Вуду жрец и неговите зомбитата. Отново се появяват познатите ни персонажи, но също така Титис ни представя нови и интересни такива, които освен, че са преплетени умело в историята, подозирам, че ще играят доста по-голяма роля в историята нататък. Финалните няколко страници са страшно интензивни и ни оставят с много сериозен cliffhanger(даже два)! Има страшен потенциал за много наситена история с още и още(дано!) томчета във вселената на Джак. Аз лично си умрях от кеф как се развива персонажа на Зигфрид и колко важен беше spin-off-a, който разказа историята му.
Твърда 5-ца за Джак Еридън - Вуду и чакаме франчайза ;) да продължи да се развива във възходяща посока.
Този път Джак и Синия демон се забъркват с Вуду жрец и неговите зомбитата. Отново се появяват познатите ни персонажи, но също така Титис ни представя нови и интересни такива, които освен, че са преплетени умело в историята, подозирам, че ще играят доста по-голяма роля в историята нататък. Финалните няколко страници са страшно интензивни и ни оставят с много сериозен cliffhanger(даже два)! Има страшен потенциал за много наситена история с още и още(дано!) томчета във вселената на Джак. Аз лично си умрях от кеф как се развива персонажа на Зигфрид и колко важен беше spin-off-a, който разказа историята му.
Твърда 5-ца за Джак Еридън - Вуду и чакаме франчайза ;) да продължи да се развива във възходяща посока.
March 27, 2020
Когато прочетох първи том на „Jack Eridon” много се зарадвах. Не защото историята ми хареса, а защото виждах огромният потенциал на поредицата. С излизането на „Песен за Зигфрид“, това усещане само се подсили – представих си цяла редица подобни spin-off издания от различни художници. И чаках да видя какво предстои… Това, което предстоеше бе втория том от основната поредица, озаглавен „Вуду“. И смея да твърдя, че нещата само задобряват! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/202...
https://knijnikrile.wordpress.com/202...
April 20, 2019
Много по-добро развитие на сюжета и страхотно оформление и развитие на историята. Джак Еридън няма как да не стане любимец на всеки, който харесва комикси. :)
April 20, 2019
Поздравления за дързостта и смелостта да създадеш комикс/графична новела в държава като България!
Резултатът е налице. Талантът не познава географски ширини.
Титис показва колко е лесно да се харесаш на хората, когато създадеш нещо оригинално, красиво и интригуващо.
След като прочетох и втората част на Jack Eridon, си потвърдих мнението, че това ще бъде едно страхотно приключение.
Давам най - висока оценка и на гост артистите, които доказват, че с правилния екип Jack може да достигне до неочаквани висини.
Очаквам да го видя и на голям екран..
Благодаря на Константин Витков - Титис за удоволствието и на Artline Studios за създаването на възможности!
Успех (:
5/5
Резултатът е налице. Талантът не познава географски ширини.
Титис показва колко е лесно да се харесаш на хората, когато създадеш нещо оригинално, красиво и интригуващо.
След като прочетох и втората част на Jack Eridon, си потвърдих мнението, че това ще бъде едно страхотно приключение.
Давам най - висока оценка и на гост артистите, които доказват, че с правилния екип Jack може да достигне до неочаквани висини.
Очаквам да го видя и на голям екран..
Благодаря на Константин Витков - Титис за удоволствието и на Artline Studios за създаването на възможности!
Успех (:
5/5
July 18, 2019
Новият Jack е все така брилянтен във визуално отношение и на много високо ниво в останалите; продължава да изгражда страхотния свят на поредицата.
По моя вкус обаче прави стъпка назад в две отношения, и двете драматургични/сценарийни. Тук мрачният тон, който беше добре постигнат и балансиран с комедията и лековатия стил в първия Jack (без двете да си пречат), прави сериозен отбой и дори срещите и битките със злодея са много "несериозни" и хвърчат лафове насам натам. Когато героите ти не вземат една ситуация насериозно, това се пренася и върху читателите. "Защо не станахте комедиант с тези смешки?" - казва един от героите, съвсем на място.
В допълнение липсва реален конфликт между героите и някак много лесно и сладко се нареждат нещата, при това не само между протагониста и антагониста, ами и с други важни персонажи, както и с тайната самоличност на героя и т.н. В общи линии, няма драма, буквално. Да, често герои с общи цели и морал се налага да застанат един срещу друг и това може да е интересно и да се усеща неизжбежно, но тук дори и финалният сблъсък се усеща насилен, ненужен. Злодеят е злодей "извън кадър" и не е направил нищо особено, за да бъде определен като такъв или усетен като заплаха. Липсва му екранно време.
Въпреки че отделям повече внимание на нещата, които не са ми допаднали, те всъщност са много малка част и силите на комикса многократно ги превъзхождат. И този брой си е страхотно прекарано време, абсолютно задължителен за феновете на комикси у нас и дори за такива като мен, които не влизат съвсем в тази категория, но си падат по интересни и добре разказани фантастика/фентъзи приключения и страхотни илюстрации.
По моя вкус обаче прави стъпка назад в две отношения, и двете драматургични/сценарийни. Тук мрачният тон, който беше добре постигнат и балансиран с комедията и лековатия стил в първия Jack (без двете да си пречат), прави сериозен отбой и дори срещите и битките със злодея са много "несериозни" и хвърчат лафове насам натам. Когато героите ти не вземат една ситуация насериозно, това се пренася и върху читателите. "Защо не станахте комедиант с тези смешки?" - казва един от героите, съвсем на място.
В допълнение липсва реален конфликт между героите и някак много лесно и сладко се нареждат нещата, при това не само между протагониста и антагониста, ами и с други важни персонажи, както и с тайната самоличност на героя и т.н. В общи линии, няма драма, буквално. Да, често герои с общи цели и морал се налага да застанат един срещу друг и това може да е интересно и да се усеща неизжбежно, но тук дори и финалният сблъсък се усеща насилен, ненужен. Злодеят е злодей "извън кадър" и не е направил нищо особено, за да бъде определен като такъв или усетен като заплаха. Липсва му екранно време.
Въпреки че отделям повече внимание на нещата, които не са ми допаднали, те всъщност са много малка част и силите на комикса многократно ги превъзхождат. И този брой си е страхотно прекарано време, абсолютно задължителен за феновете на комикси у нас и дори за такива като мен, които не влизат съвсем в тази категория, но си падат по интересни и добре разказани фантастика/фентъзи приключения и страхотни илюстрации.
April 26, 2019
THAT. WAS. AWESOME!
Чета доста комикси, от известно време се насилвам да прочета и по някоя книжка, гледам повече филми и сериали от средностатистическият човек... това което се опитвам да кажа е, че ежедневно през ума ми и пред очите ми преминават много много истории от различни стилове и жанрове, но от доста време насам не съм чел нещо толкова добро!
Константин Витков - Титис, ти върна надеждата ми за българските комикси когато прочетох "Крадецът на спомени", а "Вуду" не е просто поредното стандартното продължение (малко по-слабо от първата част, но поддържащо духа й) - напротив, "Вуду" е 6/5 звезди! Тук се усеща градация не само в историята, а в много други аспекти. Мога само да кажа "продължавай смело, великане!"
Чета доста комикси, от известно време се насилвам да прочета и по някоя книжка, гледам повече филми и сериали от средностатистическият човек... това което се опитвам да кажа е, че ежедневно през ума ми и пред очите ми преминават много много истории от различни стилове и жанрове, но от доста време насам не съм чел нещо толкова добро!
Константин Витков - Титис, ти върна надеждата ми за българските комикси когато прочетох "Крадецът на спомени", а "Вуду" не е просто поредното стандартното продължение (малко по-слабо от първата част, но поддържащо духа й) - напротив, "Вуду" е 6/5 звезди! Тук се усеща градация не само в историята, а в много други аспекти. Мога само да кажа "продължавай смело, великане!"
Read
April 22, 2019Имам чувството, че ми липсва част от историята..
January 19, 2020
Jack Eridon е поредният пример, че талантливи хора в България има.
Историята е още по-интересна от първата част и вече нямам търпения да държа в ръцете се продължението.
Светът и героите в него са изградено с много умисъл и имат още какво да предложат на читателя. Финалната сцена загатва следващо продължение, което ще отговори на много от въпросите ни (надявам се).
Историята е още по-интересна от първата част и вече нямам търпения да държа в ръцете се продължението.
Светът и героите в него са изградено с много умисъл и имат още какво да предложат на читателя. Финалната сцена загатва следващо продължение, което ще отговори на много от въпросите ни (надявам се).
October 26, 2020
Ето го мнението ми. Лично, предубедено може би, но просто едно мнение.
Преди това обаче, защото хората са свикнали да се възмущават когато някой даде ниска оценка на любимата им книга или автор, ще спомена – това което съм написал е формирано е от личното ми преживяване с комикса и това колко ми е харесал. Пак ще има някой да се заяде, но да си кажа. Все пак пиша това ревю в интернет, как да не очаквам нещо подобно?
Е, предполагам, че се разбрахме. Добре тогава, четете нататък! Или пък не. Кой ви кара да се съобразявате с мен?
Като комикс "Вуду" е един от най-добре нарисуваните български комикси. Поне от тези, които съм чел. Стилът е страхотен , цветовете са добре подбрани, въпреки че самата гама е нарочно ограничена. Светът си има собствено усещане, героите изпъкват ясно, а движенията, особено по време на бойните сцени, се следват изключително лесно. Не мисля че видях панел, който да се повтаря. Нещо което много комикси правят, за да улеснят художника, като само променят балоните с текста. Самите панели също така имат много интересна подредба.
Направи ми впечатление, че демонската форма на Джак е взаимствана (е, хайде да речем, че е повлияна) от Хелбой. В същото време човешката му форма се държи и напомня за Данте от DMC. Това за мен не е нещо лошо, защото все отнякъде трябва да дойде влиянието. Историята само по себе си е различна и интересна. И най-вече - има ЗОМБИТА!
Въпреки това историята ми се стори забързана. Много от нещата бяха показани за да се даде контекст, но реално имах чувството, че голяма част от нещата са зад кадър. Като че ли имаше информация за осем-девет броя събрана на страниците за четири. Нямаше достатъчно време героите да дишат. Очаквах, че Пинки ще има по-голяма роля, като се има предвид, че е на корицата. Това ме кара да мисля, че Титис е имал ограничения за обема или може би не е имало време да се вкара всичко в историята. Пак със същото впечатление за забързаност останах и за червенокосата мацка, която трябва да е голямата любов на Джак. Това обаче може и да е по-добре застъпено в предния комикс.
Нещо което ми липсва бяха повечето монолози. Особено монолози на главния герой. Без тях голяма част от историята е предадена чрез диалог, който стои сухо. Бих предпочел да има разказвач или буквално да видя вътрешния монолог на Маконда, вместо да чета обясненията за цялата история на един народ, предадени в разговора между хора, на които тя им е до болка познати.
И тук идва времето за нещо, от което ми става мъчно. Рисунките са страхотни, героите са интересни, но всички звукови ефекти са направени на английски. Така би било по-лесно да се преведе комикса и да се продава на чуждия пазар. Разбирам го. Не го осъждам. Иска ми се да виждам български комикси издадени и написани за нашия си пазар. Но за да стане това, трябва да го поддържаме. Ако има пари за издателството, ще има и за автора. Има ли за автора, ще има с какво да работи и как да наеме хора, които да му помагат. Тогава може би ще видим ново поколение от български комикси. Някои може би дори и сериализирани.
Дотогава, поръчал съм си другите два комикса на Титис и ги чакам с нетърпение. Ще ги купувам и ще подкрепям автора, за да има повече истории от него и надявам се други български художници също да се осмелят да рисуват своите истории.
Но може и да дрънкам глупости. В такъв случай, защо ме слушате? Слушате ли ме изобщо?
Преди това обаче, защото хората са свикнали да се възмущават когато някой даде ниска оценка на любимата им книга или автор, ще спомена – това което съм написал е формирано е от личното ми преживяване с комикса и това колко ми е харесал. Пак ще има някой да се заяде, но да си кажа. Все пак пиша това ревю в интернет, как да не очаквам нещо подобно?
Е, предполагам, че се разбрахме. Добре тогава, четете нататък! Или пък не. Кой ви кара да се съобразявате с мен?
Като комикс "Вуду" е един от най-добре нарисуваните български комикси. Поне от тези, които съм чел. Стилът е страхотен , цветовете са добре подбрани, въпреки че самата гама е нарочно ограничена. Светът си има собствено усещане, героите изпъкват ясно, а движенията, особено по време на бойните сцени, се следват изключително лесно. Не мисля че видях панел, който да се повтаря. Нещо което много комикси правят, за да улеснят художника, като само променят балоните с текста. Самите панели също така имат много интересна подредба.
Направи ми впечатление, че демонската форма на Джак е взаимствана (е, хайде да речем, че е повлияна) от Хелбой. В същото време човешката му форма се държи и напомня за Данте от DMC. Това за мен не е нещо лошо, защото все отнякъде трябва да дойде влиянието. Историята само по себе си е различна и интересна. И най-вече - има ЗОМБИТА!
Въпреки това историята ми се стори забързана. Много от нещата бяха показани за да се даде контекст, но реално имах чувството, че голяма част от нещата са зад кадър. Като че ли имаше информация за осем-девет броя събрана на страниците за четири. Нямаше достатъчно време героите да дишат. Очаквах, че Пинки ще има по-голяма роля, като се има предвид, че е на корицата. Това ме кара да мисля, че Титис е имал ограничения за обема или може би не е имало време да се вкара всичко в историята. Пак със същото впечатление за забързаност останах и за червенокосата мацка, която трябва да е голямата любов на Джак. Това обаче може и да е по-добре застъпено в предния комикс.
Нещо което ми липсва бяха повечето монолози. Особено монолози на главния герой. Без тях голяма част от историята е предадена чрез диалог, който стои сухо. Бих предпочел да има разказвач или буквално да видя вътрешния монолог на Маконда, вместо да чета обясненията за цялата история на един народ, предадени в разговора между хора, на които тя им е до болка познати.
И тук идва времето за нещо, от което ми става мъчно. Рисунките са страхотни, героите са интересни, но всички звукови ефекти са направени на английски. Така би било по-лесно да се преведе комикса и да се продава на чуждия пазар. Разбирам го. Не го осъждам. Иска ми се да виждам български комикси издадени и написани за нашия си пазар. Но за да стане това, трябва да го поддържаме. Ако има пари за издателството, ще има и за автора. Има ли за автора, ще има с какво да работи и как да наеме хора, които да му помагат. Тогава може би ще видим ново поколение от български комикси. Някои може би дори и сериализирани.
Дотогава, поръчал съм си другите два комикса на Титис и ги чакам с нетърпение. Ще ги купувам и ще подкрепям автора, за да има повече истории от него и надявам се други български художници също да се осмелят да рисуват своите истории.
Но може и да дрънкам глупости. В такъв случай, защо ме слушате? Слушате ли ме изобщо?
September 15, 2019
Втората книжка за Джак Еридън си я купих още при излизането й, но си я пазех досега.
Много доволно продължение, което вкарва няколко интересни нови герои, и развитието на вече познатите ни (една странична и късичка история за Парки би била доволна, изпомеждудругото).
Тук тайнствена фигурка държи голяма силна, а вуду-магьосник иска да я използва, за да спаси народа си, макар и на цена, с която Джак не е съгласен. В края се отваря широко вратата, зад която се крие произхода на Абадон, както и няколко други. Това определено кара очакването за следващия брой да е още по-трепетно.
От комикси не разбирам, но съм доволен!
Много доволно продължение, което вкарва няколко интересни нови герои, и развитието на вече познатите ни (една странична и късичка история за Парки би била доволна, изпомеждудругото).
Тук тайнствена фигурка държи голяма силна, а вуду-магьосник иска да я използва, за да спаси народа си, макар и на цена, с която Джак не е съгласен. В края се отваря широко вратата, зад която се крие произхода на Абадон, както и няколко други. Това определено кара очакването за следващия брой да е още по-трепетно.
От комикси не разбирам, но съм доволен!
September 11, 2021
I can argue a lot about the story, when it comes to page fillers, but the art is so freaking awesome that everything is forgiven. The ink and coloring, as well as the paneling make this GN a true reading experience.
Bringing the raised dead to the modern world, and finding more about how the society is structured was a great addition to the story. Can't wait to jump into the next story.
Bringing the raised dead to the modern world, and finding more about how the society is structured was a great addition to the story. Can't wait to jump into the next story.
May 24, 2019
Страхотно продължение на приключенията на Джак Еридън, което обогатява още повече светът на Константин Витков-Титис. Цялото ревю- на линка.
https://superheroes-bg.info/made-in-b...
https://superheroes-bg.info/made-in-b...
Displaying 1 - 14 of 14 reviews