What do you think?
Rate this book
ЛАМЯ ЕООД
ЛАМЯ ЕООД 3 - Сблъсък
Добре дошли отново в една страховита история със зловещи приключения и провокативни обрати...
Петнайсетгодишният кръстоносен поход на Станимир в търсене на изгубената Мая е към своя край, но чудовищният глад на Злото не е заситен. Сивия господар продължава да вилнее на воля, а нов, скрит в сенките кукловод има амбициите да пренареди фигурите на шахматната дъска...
Очакват ви бесни гонитби из улиците на София и портали към загадъчни и френетични светове на фона на най-тежката борба - тази със самия себе си.
Аворът Марин Трошанов и художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров отново ни превеждат през дебрите на една необичайна история, в която зад всеки ъгъл дебнат опасности и изненади...
Петнайсетгодишният кръстоносен поход на Станимир в търсене на изгубената Мая е към своя край, но чудовищният глад на Злото не е заситен. Сивия господар продължава да вилнее на воля, а нов, скрит в сенките кукловод има амбициите да пренареди фигурите на шахматната дъска...
Очакват ви бесни гонитби из улиците на София и портали към загадъчни и френетични светове на фона на най-тежката борба - тази със самия себе си.
Аворът Марин Трошанов и художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров отново ни превеждат през дебрите на една необичайна история, в която зад всеки ъгъл дебнат опасности и изненади...
256 pages, Paperback
Published May 15, 2019
6 people are currently reading
88 people want to read
About the author
Марин Трошанов
21 books224 followersМарин Трошанов е роден през 1984 г. в Бургас. Защитава магистратури по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и Бизнес Администрация в Шефилдския университет.
Професионалното му развитие е свързано с високите технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от Икономедиа и karieri.bg. През 2025-а година е избран в борда на най-голямата съсловна организация на ИТ сектора в България – Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).
Пише спекулативна и детска проза, поезия, сценарии за комикси и популярни статии. Участва в новите проекти на легендарните художници от списание „ДЪГА“, а комиксът му „Дамга“, нарисуван от Петър Станимиров, печели награда на международния фестивал в Белград, където преборва близо 300 претенденти от 30 държави.
Известен е с трилогията свръхестествени трилъри „ЛАМЯ ЕООД“, детските книги за робота Чапек, фантастично-приключенската „Еми и Крадецът на сенки“, постапокалиптичната детска книга с добавена реалност „Чудният нов свят“. Участва с разкази в много съвременни антологии, насочени към остросюжетните жанрове.
Носител е на престижни национални награди за литература, сред които „Перото“ (2019 г.) и „Константин Константинов (2020 и 2022 г.)
Марин е сред най-търсените автори и любим гост в десетки училища, университети и библиотеки из всички краища на България. В лекциите си обсъжда четенето, напредъка във високите технологии и възможностите, които ни предоставят. Вдъхновява младите слушатели неотклонно да се борят за мечтите си. Отличен е с благодарствена грамота за принос в професионалното ориентиране на деца от Глобалния Договор към ООН
Обича комуникацията с читатели и е достъпен във Facebook за всякакви въпроси, свързани с книгите му.
Професионалното му развитие е свързано с високите технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от Икономедиа и karieri.bg. През 2025-а година е избран в борда на най-голямата съсловна организация на ИТ сектора в България – Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).
Пише спекулативна и детска проза, поезия, сценарии за комикси и популярни статии. Участва в новите проекти на легендарните художници от списание „ДЪГА“, а комиксът му „Дамга“, нарисуван от Петър Станимиров, печели награда на международния фестивал в Белград, където преборва близо 300 претенденти от 30 държави.
Известен е с трилогията свръхестествени трилъри „ЛАМЯ ЕООД“, детските книги за робота Чапек, фантастично-приключенската „Еми и Крадецът на сенки“, постапокалиптичната детска книга с добавена реалност „Чудният нов свят“. Участва с разкази в много съвременни антологии, насочени към остросюжетните жанрове.
Носител е на престижни национални награди за литература, сред които „Перото“ (2019 г.) и „Константин Константинов (2020 и 2022 г.)
Марин е сред най-търсените автори и любим гост в десетки училища, университети и библиотеки из всички краища на България. В лекциите си обсъжда четенето, напредъка във високите технологии и възможностите, които ни предоставят. Вдъхновява младите слушатели неотклонно да се борят за мечтите си. Отличен е с благодарствена грамота за принос в професионалното ориентиране на деца от Глобалния Договор към ООН
Обича комуникацията с читатели и е достъпен във Facebook за всякакви въпроси, свързани с книгите му.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 78 reviews
June 16, 2019
Гледайки оценките и ревютата на другите читатели, установявам, че моето мнение ще е едно от малкото не добри, но какво да се прави, не мога да си кривя душата, дори за родната литература. Наистина се надявах, че ще се разделя с поредицата с добри впечатления и че оценката ми ще се върне там, където беше след прочита на първата книга, но уви - нещата, които ме подразниха във втората книга, се усилиха в третата и заглушаха всякакви позитиви. Поведението на Миро, отношенията между него и Лина, персонажът на Мая, разкритията, направени едва в началото на книгата и финалът са нещата, към които отправям критика. Ако не се притеснявате от спойлери или вече сте прочели книгата, чувствайте се свободните да продължите да четете това ревю.
-Миро... не знам какво се случи с този герой, но през цялата трета книга поведението му ме дразнеше - от сопнатите му отговори и командажийското му отношение към Лина, през кухото "надъхване" как той може да се справи с всичко, "защото вече веднъж измъкна Мая, ще я защити и този път!", до неадекватните му реакции и невъзможността му да се справи с чуждите и собствените си емоции. От мой любим герой, Миро се превърна в не особено приятен за четене персонаж.
-Миро и Лина - всеки път, когато двамата се срещаха и разговаряха, ми идваше да изхвърля книгата през прозореца! Нямаше случай, в който Миро да не навика Лина и Лина да не мрънка как Миро е дал целия си живот за каузата и вече е време да се откаже и да спре да си троши главата. Диалозите между двамата не донесоха никаква стойност на романа, а отвратителното отношение на Миро съвсем откровено ме вбеси на няколко пъти, като на пример: "Млъкни! Сега не е време за разправии. Нито гък повече!"("Нито гък повече!" - are you f*cking kidding me?!) Лошото в случая е, че това отношение на момчето се приемаше за напълно нормално, никой не обръщаше внимание на неуважителното му хокане. Всичко това беше част от характера на героя и никой не виждаше проблем в него, защото "Миро си е такъв". За мен подобна "връзка" е изключително нездравословна (и неинтересна за четене) и няма нищо нормално в това някой да ти говори по този начин, а ти да продължаваш да му вървиш след гъза...
-В интерес на истината, в тази книга героите ми се сториха досто плоски, включително и Мая. Единствената й отличителна черта бяха "черната коса и големите й зелени очи". Поведението и присъствието й бяха доста безлични и освен да вкара интриага в сюжета и да отвори портите към Мъртвите земи, приносът й не беше особено впечатляващ. Това ме разочарова, защот две книги се подготвяхме за Мая, всичко се вътреше около Мая, но накрая Мая не прояви никакъв характер и просто присъстваше на някакви места и събития като неволен участник в тях.
-Една от големите мистерии за мен беше защо Мая всъщност е била отвлечена и очаквах, че около това ще върти целият сюжет на тертата книга. Само че, отговорът на този въпрос се разбира още в първите 5 страници и цялата кулминация умря преждевременно. Да не говорим, че след като ни беше обяснено защо Мая е интересна, въпросът повече не се повдигна.
-Нереалистични реакции и поведение - на няколко пъти пребиха Миро до безсъзнание, но 15 минути по-късно той съумяваше да рипне като младо яре и да забрави за болежките си. Явно да те пребият не е голяма работа... В същото време Мая се завърна от 15 години пленничество и се сети да попита за майка си няколко дни по-късно, а за баща си се поинтересува чак към края на книгата. Явно Миро е толкова пленителен, че хората забравят за останалия свят, когато са покрай него.
- Завършекът беше изключително удобен - как да се справим с любовен тригълник? Ами, ако единият от тримата липсва, всичко е 6! "Обладаването" на Лина ми се стори доста удобно решение - хем Миро няма какво да направи по върпоса, хем Лина не се е самоубила. Мая отново просто присъства на случващото се без да изрази съжаление или каквито и да било други чувства освен опиянение от Миро.
За съжаление през 90% от времето ми беше безразлично какво ще стане с героите, просто исках да разбера как свършва поредицата. Всякаква връзка и съчувствие, които бях изградила с персонажите в предните книги, просто умря и напълно замъгли положителните черти на книгата...
Жалко.
-Миро... не знам какво се случи с този герой, но през цялата трета книга поведението му ме дразнеше - от сопнатите му отговори и командажийското му отношение към Лина, през кухото "надъхване" как той може да се справи с всичко, "защото вече веднъж измъкна Мая, ще я защити и този път!", до неадекватните му реакции и невъзможността му да се справи с чуждите и собствените си емоции. От мой любим герой, Миро се превърна в не особено приятен за четене персонаж.
-Миро и Лина - всеки път, когато двамата се срещаха и разговаряха, ми идваше да изхвърля книгата през прозореца! Нямаше случай, в който Миро да не навика Лина и Лина да не мрънка как Миро е дал целия си живот за каузата и вече е време да се откаже и да спре да си троши главата. Диалозите между двамата не донесоха никаква стойност на романа, а отвратителното отношение на Миро съвсем откровено ме вбеси на няколко пъти, като на пример: "Млъкни! Сега не е време за разправии. Нито гък повече!"("Нито гък повече!" - are you f*cking kidding me?!) Лошото в случая е, че това отношение на момчето се приемаше за напълно нормално, никой не обръщаше внимание на неуважителното му хокане. Всичко това беше част от характера на героя и никой не виждаше проблем в него, защото "Миро си е такъв". За мен подобна "връзка" е изключително нездравословна (и неинтересна за четене) и няма нищо нормално в това някой да ти говори по този начин, а ти да продължаваш да му вървиш след гъза...
-В интерес на истината, в тази книга героите ми се сториха досто плоски, включително и Мая. Единствената й отличителна черта бяха "черната коса и големите й зелени очи". Поведението и присъствието й бяха доста безлични и освен да вкара интриага в сюжета и да отвори портите към Мъртвите земи, приносът й не беше особено впечатляващ. Това ме разочарова, защот две книги се подготвяхме за Мая, всичко се вътреше около Мая, но накрая Мая не прояви никакъв характер и просто присъстваше на някакви места и събития като неволен участник в тях.
-Една от големите мистерии за мен беше защо Мая всъщност е била отвлечена и очаквах, че около това ще върти целият сюжет на тертата книга. Само че, отговорът на този въпрос се разбира още в първите 5 страници и цялата кулминация умря преждевременно. Да не говорим, че след като ни беше обяснено защо Мая е интересна, въпросът повече не се повдигна.
-Нереалистични реакции и поведение - на няколко пъти пребиха Миро до безсъзнание, но 15 минути по-късно той съумяваше да рипне като младо яре и да забрави за болежките си. Явно да те пребият не е голяма работа... В същото време Мая се завърна от 15 години пленничество и се сети да попита за майка си няколко дни по-късно, а за баща си се поинтересува чак към края на книгата. Явно Миро е толкова пленителен, че хората забравят за останалия свят, когато са покрай него.
- Завършекът беше изключително удобен - как да се справим с любовен тригълник? Ами, ако единият от тримата липсва, всичко е 6! "Обладаването" на Лина ми се стори доста удобно решение - хем Миро няма какво да направи по върпоса, хем Лина не се е самоубила. Мая отново просто присъства на случващото се без да изрази съжаление или каквито и да било други чувства освен опиянение от Миро.
За съжаление през 90% от времето ми беше безразлично какво ще стане с героите, просто исках да разбера как свършва поредицата. Всякаква връзка и съчувствие, които бях изградила с персонажите в предните книги, просто умря и напълно замъгли положителните черти на книгата...
Жалко.
May 21, 2019
Винаги е въпрос на лично мнение, но за мен "ЛАМЯ ЕООД" е страхотна българската "жанрова" литература и не отстъпва на западните аналози, нещо, което мога да кажа за много малко от "пълнометражните" жанрови (неинтерактивни) книги. Ето с какво е уникална за мен:
- специфичният наситен на метафори, прилагателни и описания стил на Марин, създаващ силна атмосфера (на пук на съвременните препоръки в това направление);
- страхотните пълнокръвни герои, чиито мисли и чувства са абсолютната есенция на тази трилогия;
- urban-fantasy България на стероиди, world-building - истински интересен магически-реализъм, вплитане на нереалното в много плътното и осезаемо реално;
- кориците и илюстрациите, 6+, макар малко да им се сърдя като ми издадат някоя сцена преждевременно;
- животът на този продукт: изключителни по енергия и мащаб за България премиери; постоянството на екипа и нивото му; способността да се запазят като такъв в трилогията и да не допуснат протакване между книгите, да не свалят качеството - напротив, дори го повишават. Пу-пу, да не им е уроки :)
Сега малко за третата част. Ако сте тук, за да научите дали трилогията е на ниво, горе вече ви отговорих - отивайте да я четете. Ако сте чели първите две и сте тук, за да разберете дали третата и тя е добра и си струва да се чете - абсолютно. Накратко, по-спокойните глави не намират място в нея, залогът е вдигнат високо и екшънът е почти безспирен. Надолу може да има SPOILERS и е по-скоро умуване върху нея, макар че ще се опитам да ги избегна
И така, плюсове:
+ всичко в първия абзац на това ревю;
+ екшънът и залогът - достойни за финална част;
+ най-слабите сцени на предните две заглавия за мен бяха сблъсъците със злото и Мъртвите земи (завършека на първата, началото на втората). В тази книга обаче тези сцените наистина ме грабнаха, което беше и необходимост, защото (очаквано) са ключови; израстването на автора във "фентъзи" направлението ме радва и ме обнадеждява за бъдещите му заглавия;
+ предисторията е супер; сцените с бащите са от най-силните в книгата - милувката, снимката;
Неутрални:
о За разлика от предните две книги, тук почти нямаме развитие на нови герои, а където го има (например за единия от антагонистите) е направено почти без нужда и ефект и в странен момент, някак по задължение - този герой не "щракна" за мен, остана си малко "картонен" злодей, но не ми и пречеше това; някак плахо е опитана да се придаде и персоналност на 4-5 наемника, с по едно изречение или прякор (единият - с повече екранно време, но със същия резултат) - това също не работи и не беше нужно - можеха да си останат просто "наемници"; но не пречи;
о краят няма да се хареса на част от читателите; аз нито го обичам, нито го мразя - интересен е, трябва да му се признае;
о имаше опит да се изброят сякаш колкото се може повече герои от предните книги, може би малко ненужно на места;
о Боро; имам чувството, че тичаше през глава да се домъкне в края на сцените преди да са приключили, без самите сцени да имат каква да е нужда от него - нещо като фото-бомба ми е участието му във втората половина от книгата. Много готин герой, но не беше нужно насилено да се вкарва в последните глави и не води до сюжетно развитие или каквото и да било (представете си сцените без него и ще видите, че би се случило същото); в епилога също ми беше малко не на място, най-малко като емоция;
о с оглед на сериозността на поредицата, това име никак не ми стои - по-скоро би отивало на някаква пародия; допускам, че е измислено преди да се оформи добре идеята за трилогията и по неведоми причини е останало; има 1-2 опита да се оправдае някак в третата част ("аз съм ламята", "неговият аватар"), които също ми изглеждат насилено вкарани;
Малко минуси:
- далеч най-големият за мен - поведението на Лина, имам предвид в началото и средата на книгата; мога да видя много добре защо е необходимо за сюжета и защо е толкова преувеличено, но според мен клони към неадекватно и не ми пасна на представата за героинята от предните две книги и малко ме разочарова (това не е моята Лина); можеше да се следва същата посока и без да проявява тотална липса на емпатия, такт и съобръзителност; "активната" ѝ част в последствие някак си не успя да я издигне особено много от тази позиция;
- възстановяването на героите - на няколко пъти от физически, друг път психологични травми; можеше пак да се подходи по-пестеливо, да не се описват "полумъртви", за да не изглежда недостоверно като не само нямат трайни последствия, че и след минутка са отново в екшъна - изглежда малко несериозно; покрай това и не само:
- епилогът (и тук епилог наричам епилог + 10 глава) някак си не ми се върза; нямаше последствия, сякаш много лековато всичко си продължава кротко и спокойно и ми се струва, че тук Марин не знаеше какво точно повече може да каже и накъде да отиде, че чак се оправдава в послеслова :) ; трудно е да се каже и дали дава чувство за завършеност - отчасти, но не съвсем; попротака се, имаше 1-2 изцяло излишни сцени, а от останалите само "бащината" работи наистина добре; по-скоро е като сърцераздирателна раздяла с поредицата, минаваме да си видим и помислим за старите герои, табелката от ламята, университета, как започна всичко и т.н., отколкото да стигнем до някакъв по-сериозен завършек;
- в книгата се усеща крещящ дефицит на еротична сцена, включваща Лина и Мая... Добре де, шегувам се. Или не?
- не е книга-игра :)
Всъщност, нищо от изброените не е кой знае колко тежък проблем и достойнствата на книгата превъзхождат многоратно малките ѝ слабости - хареса ми много и я изчетох за нула време, което е трудно в моето ежедневие и се случва рядко. Препоръчвам я за всеки, малки, големи, жени, мъже - универсалният войник на българското градско фентъзи е това.
- специфичният наситен на метафори, прилагателни и описания стил на Марин, създаващ силна атмосфера (на пук на съвременните препоръки в това направление);
- страхотните пълнокръвни герои, чиито мисли и чувства са абсолютната есенция на тази трилогия;
- urban-fantasy България на стероиди, world-building - истински интересен магически-реализъм, вплитане на нереалното в много плътното и осезаемо реално;
- кориците и илюстрациите, 6+, макар малко да им се сърдя като ми издадат някоя сцена преждевременно;
- животът на този продукт: изключителни по енергия и мащаб за България премиери; постоянството на екипа и нивото му; способността да се запазят като такъв в трилогията и да не допуснат протакване между книгите, да не свалят качеството - напротив, дори го повишават. Пу-пу, да не им е уроки :)
Сега малко за третата част. Ако сте тук, за да научите дали трилогията е на ниво, горе вече ви отговорих - отивайте да я четете. Ако сте чели първите две и сте тук, за да разберете дали третата и тя е добра и си струва да се чете - абсолютно. Накратко, по-спокойните глави не намират място в нея, залогът е вдигнат високо и екшънът е почти безспирен. Надолу може да има SPOILERS и е по-скоро умуване върху нея, макар че ще се опитам да ги избегна
И така, плюсове:
+ всичко в първия абзац на това ревю;
+ екшънът и залогът - достойни за финална част;
+ най-слабите сцени на предните две заглавия за мен бяха сблъсъците със злото и Мъртвите земи (завършека на първата, началото на втората). В тази книга обаче тези сцените наистина ме грабнаха, което беше и необходимост, защото (очаквано) са ключови; израстването на автора във "фентъзи" направлението ме радва и ме обнадеждява за бъдещите му заглавия;
+ предисторията е супер; сцените с бащите са от най-силните в книгата - милувката, снимката;
Неутрални:
о За разлика от предните две книги, тук почти нямаме развитие на нови герои, а където го има (например за единия от антагонистите) е направено почти без нужда и ефект и в странен момент, някак по задължение - този герой не "щракна" за мен, остана си малко "картонен" злодей, но не ми и пречеше това; някак плахо е опитана да се придаде и персоналност на 4-5 наемника, с по едно изречение или прякор (единият - с повече екранно време, но със същия резултат) - това също не работи и не беше нужно - можеха да си останат просто "наемници"; но не пречи;
о краят няма да се хареса на част от читателите; аз нито го обичам, нито го мразя - интересен е, трябва да му се признае;
о имаше опит да се изброят сякаш колкото се може повече герои от предните книги, може би малко ненужно на места;
о Боро; имам чувството, че тичаше през глава да се домъкне в края на сцените преди да са приключили, без самите сцени да имат каква да е нужда от него - нещо като фото-бомба ми е участието му във втората половина от книгата. Много готин герой, но не беше нужно насилено да се вкарва в последните глави и не води до сюжетно развитие или каквото и да било (представете си сцените без него и ще видите, че би се случило същото); в епилога също ми беше малко не на място, най-малко като емоция;
о с оглед на сериозността на поредицата, това име никак не ми стои - по-скоро би отивало на някаква пародия; допускам, че е измислено преди да се оформи добре идеята за трилогията и по неведоми причини е останало; има 1-2 опита да се оправдае някак в третата част ("аз съм ламята", "неговият аватар"), които също ми изглеждат насилено вкарани;
Малко минуси:
- далеч най-големият за мен - поведението на Лина, имам предвид в началото и средата на книгата; мога да видя много добре защо е необходимо за сюжета и защо е толкова преувеличено, но според мен клони към неадекватно и не ми пасна на представата за героинята от предните две книги и малко ме разочарова (това не е моята Лина); можеше да се следва същата посока и без да проявява тотална липса на емпатия, такт и съобръзителност; "активната" ѝ част в последствие някак си не успя да я издигне особено много от тази позиция;
- възстановяването на героите - на няколко пъти от физически, друг път психологични травми; можеше пак да се подходи по-пестеливо, да не се описват "полумъртви", за да не изглежда недостоверно като не само нямат трайни последствия, че и след минутка са отново в екшъна - изглежда малко несериозно; покрай това и не само:
- епилогът (и тук епилог наричам епилог + 10 глава) някак си не ми се върза; нямаше последствия, сякаш много лековато всичко си продължава кротко и спокойно и ми се струва, че тук Марин не знаеше какво точно повече може да каже и накъде да отиде, че чак се оправдава в послеслова :) ; трудно е да се каже и дали дава чувство за завършеност - отчасти, но не съвсем; попротака се, имаше 1-2 изцяло излишни сцени, а от останалите само "бащината" работи наистина добре; по-скоро е като сърцераздирателна раздяла с поредицата, минаваме да си видим и помислим за старите герои, табелката от ламята, университета, как започна всичко и т.н., отколкото да стигнем до някакъв по-сериозен завършек;
- в книгата се усеща крещящ дефицит на еротична сцена, включваща Лина и Мая... Добре де, шегувам се. Или не?
- не е книга-игра :)
Всъщност, нищо от изброените не е кой знае колко тежък проблем и достойнствата на книгата превъзхождат многоратно малките ѝ слабости - хареса ми много и я изчетох за нула време, което е трудно в моето ежедневие и се случва рядко. Препоръчвам я за всеки, малки, големи, жени, мъже - универсалният войник на българското градско фентъзи е това.
February 12, 2021
Изключително консистентна поредица - главният герой е тъп чвор от началото до края.
Извън личната ми вражда със Станимир Гелев, който умопомрачително бързо се доближава до титлата Архичвор на литературните герои, мисля, че Марин извървял много път и натрупал не малко писателски опит между първата книга и тази. Почти не намерих за какво да се заяждам - нямаше "певец на българското село" и "вехти книги".
Честно казано единственият кусур, който намерих, е че сюжетът е като цяло малко наивен и предвидим, особено на финала. Но пък донякъде го разбирам - първа книга, главен герой, който от самото начало се идеализира с "рицар в блестящи доспехи"... надявам се, че авторът е приключил с тази метафора завинаги и следващите му герои ще приличат малко повече на Борис Желев, отколкото на Станимир Гелев, благодаря.
P.S. Симеон Владове е нечовешки добър четец. Четвъртата звезда е почти изцяло за него.
Извън личната ми вражда със Станимир Гелев, който умопомрачително бързо се доближава до титлата Архичвор на литературните герои, мисля, че Марин извървял много път и натрупал не малко писателски опит между първата книга и тази. Почти не намерих за какво да се заяждам - нямаше "певец на българското село" и "вехти книги".
Честно казано единственият кусур, който намерих, е че сюжетът е като цяло малко наивен и предвидим, особено на финала. Но пък донякъде го разбирам - първа книга, главен герой, който от самото начало се идеализира с "рицар в блестящи доспехи"... надявам се, че авторът е приключил с тази метафора завинаги и следващите му герои ще приличат малко повече на Борис Желев, отколкото на Станимир Гелев, благодаря.
P.S. Симеон Владове е нечовешки добър четец. Четвъртата звезда е почти изцяло за него.
June 30, 2021
Тази книга ме захвърли във водовъртеж от екшън, страсти и размисли. Много преживях триъгълника между Мая, Лина и Миро. Мая ми е абстрактен образ от предните две книги, някакво момиче там, което Станимир трябва да спаси от Мъртвия свят. В тази трета книга Мая продължи да ми е безличен образ, безволева и разчита само на Миро да я спасява от всяка неприятност. А заради нея той е готов даже да умре. Мая трябваше да бъде убеждавана от Лина да отидат да го спасят, а уж го обичала. Лина беше силният образ, за нея много страдах и преживях чувствата ѝ. Колко пъти я отритнаха, колко пъти я предадоха, колко пъти нарушиха обещанието си към нея. Ситуацията беше трудна, но Лина не заслужаваше това отношение. А пък Мая не заслужаваше такава обич. Ядосах се, че Миро захвърли всичко в нейно име и отказа да помага вече на хората да се борят със свръхестественото. Но тази битка е за цял живот и не може веднъж завинаги да се сложи край на борбата между доброто и злото.
Спрях се предимно на чувствата, които изпитах, четейки книгата, но тя беше наситена с много действие, екшън и битки.
Общо за трите части мога да кажа, че се е получил интересен сюжет с оригинални свръхестествени случки и приключенски елементи.
Спрях се предимно на чувствата, които изпитах, четейки книгата, но тя беше наситена с много действие, екшън и битки.
Общо за трите части мога да кажа, че се е получил интересен сюжет с оригинални свръхестествени случки и приключенски елементи.
May 26, 2019
Великолепен завършек на тази чудесна трилогия! Е, почти перфектен - остави си 1-2 вратички за евентуални продължения, хиено!
Чудесният стил на Марин Трошанов, богатият му речник, от който се възползва с пълни шепи - вкусни описания, пищни и подробни, старателен и детайлен, доволни нива на екшън, абе нямам забележки. Живи, пълнокръвни герои, дишаща обстановка, всичко е на шест. Ето така се пише ърбън фентъзи, фентъзи по принцип и литература изобщо, не като някои, дето няма споменавам, щото нали. Ще останете доволни, гарантирам.
Книга, на която се надявам да видя продължение, надявам се и да видя трите томчета в един голям, дебеличък общ тухлак с твърда корица. Заслужава си отвсякъде да има такова издание.
Остава да очакваме нещо друго от Марин :)
Ако все още не сте чели "ЛАМЯ"-та - какво чакате?
Чудесният стил на Марин Трошанов, богатият му речник, от който се възползва с пълни шепи - вкусни описания, пищни и подробни, старателен и детайлен, доволни нива на екшън, абе нямам забележки. Живи, пълнокръвни герои, дишаща обстановка, всичко е на шест. Ето така се пише ърбън фентъзи, фентъзи по принцип и литература изобщо, не като някои, дето няма споменавам, щото нали. Ще останете доволни, гарантирам.
Книга, на която се надявам да видя продължение, надявам се и да видя трите томчета в един голям, дебеличък общ тухлак с твърда корица. Заслужава си отвсякъде да има такова издание.
Остава да очакваме нещо друго от Марин :)
Ако все още не сте чели "ЛАМЯ"-та - какво чакате?
June 15, 2021
4.5 ❤ Какво невероятно приключение беше тази трилогия! Смело се нарежда сред любимите ми книги. Благодаря на всички замесени!
January 13, 2021
Чак като стигнах края, разбрах практическата причина поредицата да е кръстена така -
просто ги излапваш лакомо на един отхап като ламя всяка от книгите.
Изпълва се основната жанрова (и не само за този жанр) роля - читателят да няма търпение да види какво става по-нататък. Да проследи развитието на героите. Да се замисли над моралните дилеми, които те решават в една или друга посока. Да поживее малко (или много) в един по-магичен свят. Всичко това е изпълнено. Говоря вече и като цяло за поредицата - за тялото зад трите глави на ламята.
След като се запознах и с третата книга, направих бърз преглед на останалите ревюта в GR, тъй като съм от позакъснелите и исках да видя как другите са съпреживели историята. Признавам, че на 99.9% всички много точно описват и моите собствени чувства. Най-ценното смея да кажа е, когато читателят след края тръгне да разсъждава - Миро трябваше да направи "еди си какво", или Лина всъщност би се държала "еди си как". Това означава едно: Читателят е живял и влязъл под кожата на героите. Или те са влезли под неговата - едно и също е ... Разбира ги, има очаквания, поставя се на тяхно място. Много е ценно да се постигне такава привързаност към героите.
Да, съгласен съм и с примерите на читатели за (тук-таме) неконсистентни реплики или малко пресилено поведение на герой, което да го отведе до поверената му от автора съдба. Но дори и за тези неща си дадох сметка след като преспах, в смисъл, че не се забелязват на първо четене. Просто защото темпото е шеметно бързо и те увлича в историята като водовъртеж, при който не ти остава време да броиш рибите и определиш дали плуват навътре в морето или към плажа. Описанията на обстановката, динамиката в екшън сцените - бяха много добри! Да, искаше ми се историята да е повече за ЕООД-то на Миро и по-малко за историята-триъгълник с Мая и Лина, но това си е авторското виждане и той е разказвачът ѝ. За добро - писането не е демокрация, а диктатура :)
Мога също да резюмирам - в първата книга най ми харесаха началото и края. А във втората и третата - не ми допадна съвсем само началото. За втората мисля бях писал в отзива ѝ, а тук не ми допадна, че сцена в близкото минало обяснява голяма част от интригата. Чисто субективно не съм фен на ретроспекциите в един роман. Но веднага след това - водовъртежът работи. Може би ми се искаше да науча и повече за дългите години на Мая в другата земя. Но ето - това чудесно би могло да бъде и самостоятелна творба.
В заключение - поредица, която заслужено има своите верни читатели (като се числя и себе си:). На Марин пожелавам още много от тях, а на тях - още истории от света на Ламята и други изградени светове!
просто ги излапваш лакомо на един отхап като ламя всяка от книгите.
Изпълва се основната жанрова (и не само за този жанр) роля - читателят да няма търпение да види какво става по-нататък. Да проследи развитието на героите. Да се замисли над моралните дилеми, които те решават в една или друга посока. Да поживее малко (или много) в един по-магичен свят. Всичко това е изпълнено. Говоря вече и като цяло за поредицата - за тялото зад трите глави на ламята.
След като се запознах и с третата книга, направих бърз преглед на останалите ревюта в GR, тъй като съм от позакъснелите и исках да видя как другите са съпреживели историята. Признавам, че на 99.9% всички много точно описват и моите собствени чувства. Най-ценното смея да кажа е, когато читателят след края тръгне да разсъждава - Миро трябваше да направи "еди си какво", или Лина всъщност би се държала "еди си как". Това означава едно: Читателят е живял и влязъл под кожата на героите. Или те са влезли под неговата - едно и също е ... Разбира ги, има очаквания, поставя се на тяхно място. Много е ценно да се постигне такава привързаност към героите.
Да, съгласен съм и с примерите на читатели за (тук-таме) неконсистентни реплики или малко пресилено поведение на герой, което да го отведе до поверената му от автора съдба. Но дори и за тези неща си дадох сметка след като преспах, в смисъл, че не се забелязват на първо четене. Просто защото темпото е шеметно бързо и те увлича в историята като водовъртеж, при който не ти остава време да броиш рибите и определиш дали плуват навътре в морето или към плажа. Описанията на обстановката, динамиката в екшън сцените - бяха много добри! Да, искаше ми се историята да е повече за ЕООД-то на Миро и по-малко за историята-триъгълник с Мая и Лина, но това си е авторското виждане и той е разказвачът ѝ. За добро - писането не е демокрация, а диктатура :)
Мога също да резюмирам - в първата книга най ми харесаха началото и края. А във втората и третата - не ми допадна съвсем само началото. За втората мисля бях писал в отзива ѝ, а тук не ми допадна, че сцена в близкото минало обяснява голяма част от интригата. Чисто субективно не съм фен на ретроспекциите в един роман. Но веднага след това - водовъртежът работи. Може би ми се искаше да науча и повече за дългите години на Мая в другата земя. Но ето - това чудесно би могло да бъде и самостоятелна творба.
В заключение - поредица, която заслужено има своите верни читатели (като се числя и себе си:). На Марин пожелавам още много от тях, а на тях - още истории от света на Ламята и други изградени светове!
May 19, 2019
Книгата е прекрасен и неочакван завършек на приключението, наречено ЛАМЯ ЕООД.
Чете се буквално на един дъх.
Горещо препоръчвам да се докоснете до мистериозния свят, създаден от ��ъображението и писалката на Марин Трошанов и визуализиран толкова умело от Веселин Чакъров и Петър Станимиров.
Чете се буквално на един дъх.
Горещо препоръчвам да се докоснете до мистериозния свят, създаден от ��ъображението и писалката на Марин Трошанов и визуализиран толкова умело от Веселин Чакъров и Петър Станимиров.
February 4, 2021
Завърших и третата част и, понеже прочетох поредицата горе-долу на веднъж, а и не ми се пише отделно за всяка книга, тук ще споделя мнение за цялата трилогия.
Ноо, първо, малко преди��тория :)
Попаднах на поредицата случайно на един панаир на книгата в НДК. Към щанда на издателството ме привлякоха забавните илюстрации на Петър Станимиров към първа част на историите за робота Чапек, която взех за сина си. Видях, че художникът има колаборация със същия автор и в друга книга - а именно Ламя Еоод, и реших да взема и нея. Фен съм на Петър Станимиров още от комиксите Дъга, а и се старая да давам шанс и подкрепа на млади български автори, та реших, че ще постигна double damage в това отношение :)
Имах доста неща за четене и книгата почака поне година. Но в последствие от фейсбук разбрах, че авторът ми е съгражданин и дори сме учили в едно училище :) Много се зарадвах и се заех най-сетне да прочета първа част, а след нея и останалите.
Като цяло ми харесаха книгите, но все пак - да спомена между другото - бих казала, че най-много ми допадна втора част.
За да бъда обективна, ще споделя и положителните, и не толкова положителните си впечатления.
Ще започна с какво не ми хареса.
Лично аз не съм фен на пространните описания и вероятно затова в някои случаи ми се струваха съвсем не на място, особено в първа част, където бяха най-много и най-излишно дълги. Но след това сякаш станаха една идея по-умерени и не разсейваха чак толкова от историята. Това, разбира се, е въпрос на лични предпочитания, но според мен книгите само щяха да спечелят от по-обрани отклонения от този тип.
Не ми допада особено и gross-out търсенето в изграждането на образите на чудовищата и си мисля, че малко повече психологически моменти и съспенс щаха да ги направят наистина страшни и въздействащи. Но пак, това си е въпрос на вкус, има хора, които си умират за погнусяващи сцени.
Имаше и няколко други неща, които не бяха по мой вкус, но няма да се отплесвам, защото предпочитам да се фокусирам върху положителното.
А именно - историята е интересна и добре поднесена, героите са пълнокръвни, а диалогът е впечатляващо - наистина впечатляващо - сполучлив. В повечето съвременни български книги (пък да не говорим за филмите) диалозите все едно са писани от човек, който никога през живота си не е водил разговор с друго разумно същество. Но тук авторът наистина се е справил чудесно, което, комбинирано с увлекателна история, лично за мен е достатъчно да направи една книга повече добра.
Освен това, особено във втора част, имаше доста свежи сравнения, които бяха забавни и разведряваха обстановката. Щеше да е хубаво да има повече от тях и в другите части, ноо може би в някой друга книга, кой знае.
Друго, което ми направи страшно добро впечатление, е, че в цялата трилогия забелязах едва една печатна грешка. А това в наши дни е вече наистина впечатляващо! Дори големи издателства си позволяват да публикуват книги пълни с печатни грешки и това е наистина неприятно, разсейва от историята и разваля удоволствието от четеното. Така че, поздравявам и издателите за добре свършената работа.
Малко се отплеснах, така че ще обобщя и приключвам - книгите са изключително успешен дебют, интересни са и, въпреки че на моменти не бяха изцяло по мой вкус, ми беше приятно да ги прочета :)
Ноо, първо, малко преди��тория :)
Попаднах на поредицата случайно на един панаир на книгата в НДК. Към щанда на издателството ме привлякоха забавните илюстрации на Петър Станимиров към първа част на историите за робота Чапек, която взех за сина си. Видях, че художникът има колаборация със същия автор и в друга книга - а именно Ламя Еоод, и реших да взема и нея. Фен съм на Петър Станимиров още от комиксите Дъга, а и се старая да давам шанс и подкрепа на млади български автори, та реших, че ще постигна double damage в това отношение :)
Имах доста неща за четене и книгата почака поне година. Но в последствие от фейсбук разбрах, че авторът ми е съгражданин и дори сме учили в едно училище :) Много се зарадвах и се заех най-сетне да прочета първа част, а след нея и останалите.
Като цяло ми харесаха книгите, но все пак - да спомена между другото - бих казала, че най-много ми допадна втора част.
За да бъда обективна, ще споделя и положителните, и не толкова положителните си впечатления.
Ще започна с какво не ми хареса.
Лично аз не съм фен на пространните описания и вероятно затова в някои случаи ми се струваха съвсем не на място, особено в първа част, където бяха най-много и най-излишно дълги. Но след това сякаш станаха една идея по-умерени и не разсейваха чак толкова от историята. Това, разбира се, е въпрос на лични предпочитания, но според мен книгите само щяха да спечелят от по-обрани отклонения от този тип.
Не ми допада особено и gross-out търсенето в изграждането на образите на чудовищата и си мисля, че малко повече психологически моменти и съспенс щаха да ги направят наистина страшни и въздействащи. Но пак, това си е въпрос на вкус, има хора, които си умират за погнусяващи сцени.
Имаше и няколко други неща, които не бяха по мой вкус, но няма да се отплесвам, защото предпочитам да се фокусирам върху положителното.
А именно - историята е интересна и добре поднесена, героите са пълнокръвни, а диалогът е впечатляващо - наистина впечатляващо - сполучлив. В повечето съвременни български книги (пък да не говорим за филмите) диалозите все едно са писани от човек, който никога през живота си не е водил разговор с друго разумно същество. Но тук авторът наистина се е справил чудесно, което, комбинирано с увлекателна история, лично за мен е достатъчно да направи една книга повече добра.
Освен това, особено във втора част, имаше доста свежи сравнения, които бяха забавни и разведряваха обстановката. Щеше да е хубаво да има повече от тях и в другите части, ноо може би в някой друга книга, кой знае.
Друго, което ми направи страшно добро впечатление, е, че в цялата трилогия забелязах едва една печатна грешка. А това в наши дни е вече наистина впечатляващо! Дори големи издателства си позволяват да публикуват книги пълни с печатни грешки и това е наистина неприятно, разсейва от историята и разваля удоволствието от четеното. Така че, поздравявам и издателите за добре свършената работа.
Малко се отплеснах, така че ще обобщя и приключвам - книгите са изключително успешен дебют, интересни са и, въпреки че на моменти не бяха изцяло по мой вкус, ми беше приятно да ги прочета :)
August 25, 2023
Това си беше направо невероятно приключение, г-н Трошанов! Скептично подхождам към съвременни български автори и да си призная честно, рядко мога да се изгубя фантазирайки на български език, непреводна литература, но одисеята “Ламя ЕООД” успя.
Споделих в първа част, че не съм особен фен на любовната линия. Ами в края на трилогията това ми мнение се промени. Всъщност тя е в основата на фабулата, завръзката и развръзката. Третата част определено ми напомни на гръцки епос, изпълнен с много митология, чудовища, подземни царства и обрати, а Лина се оказа дори по-запомнящ се персонаж от Мая.
Привърженик съм на това, че определени книги въздействат по-силно през определен сезон от годината. За мен прочитът на “Ламя ЕООД” през горещия август ще се помни дълго. Благодаря за светът на Ламя и че ми доказвате, че човек може да мечтае и твори мистерия, фентъзи и Толкенови приключения на наша територия!
П.С. Нямам търпение да отскоча до Тевното езеро и да хвърля камъче 🤫
Трета част - 5/5
Трилогия - 4.80/5
Споделих в първа част, че не съм особен фен на любовната линия. Ами в края на трилогията това ми мнение се промени. Всъщност тя е в основата на фабулата, завръзката и развръзката. Третата част определено ми напомни на гръцки епос, изпълнен с много митология, чудовища, подземни царства и обрати, а Лина се оказа дори по-запомнящ се персонаж от Мая.
Привърженик съм на това, че определени книги въздействат по-силно през определен сезон от годината. За мен прочитът на “Ламя ЕООД” през горещия август ще се помни дълго. Благодаря за светът на Ламя и че ми доказвате, че човек може да мечтае и твори мистерия, фентъзи и Толкенови приключения на наша територия!
П.С. Нямам търпение да отскоча до Тевното езеро и да хвърля камъче 🤫
Трета част - 5/5
Трилогия - 4.80/5
March 16, 2021
Бреййй, този финал си беше брутален! И то не само краят на книгата, ами цялата.
Честно казано искам да забия няколко шамара на главния герой, но той, така или иначе, изяде достатъчно.
Препоръчвам поредицата, ако сте решили да дадете шанс на български автор, то поне го дайте на някой, който си заслужава ☺️
Честно казано искам да забия няколко шамара на главния герой, но той, така или иначе, изяде достатъчно.
Препоръчвам поредицата, ако сте решили да дадете шанс на български автор, то поне го дайте на някой, който си заслужава ☺️
December 26, 2019
Финалът на една от най-добрите български ърбън поредици е тук, и за разлика от абоминациите на едни зли сценаристи там на запад, Ламя ЕООД получава край, достоен за уважение и от мрака, и от светлината. След Патрулите на Лукяненко рядко попадах на истински вълнуваща градска история със свръхествени елементи, в която любовната нишка да не удави екшъна в лепкавата розова слуз на момичешките въжделения и фен сървиса. Но ето че Марин намери идеалната комбинация между активност и романтика в повествованието, и резултатът е една мрачна история за свръхестественото, дебнещо в мрака и отвличащо всяко живо същество, чийто вкус на душата по някакви причини му харесва.
След кратка почивка за привидно събиране на силите, нашите герои, заформили класически, но не по досадния начин, любовен триъгълник, се впускат в последното си, а може би просто поредното, пътешествие в сенките на света отвъд, където властват истинските господари на времето и пространството, оставили ни да дишаме на относително спокойствие по силата просто на царски каприз. Естествено, неизученият източник на власт на цената на някакви си реки от невинна кръв винаги ще покани на среща една тумба алчни и осквернени от живота силни на деня, за които човешкият живот струва по-малко от един куршум. И освен да спасяват себе си и душите си, екип Ламя ще трябва май да се погрижи и за света. Обичайната мисия за неволни герои, прокълнати да живеят в интересни времена.
Заради многото силно чувствителни към спойлери хора, нароили се от няколко сериала насам няма да издавам подробности, но само ще спомена, че има бездушни чудовища, търчащи по покривите на колите из София, тайни бази на злото на Витоша, некромантски ритуали, дупки в пространството, паралелни светове и най-безмилостно логичния, и по тази причина и брилянтен финал с развръзка на любовната драма, тресяща устоите на алтернативния книжен свят, даваща заявка за едно изключително червено бъдеще на горкичката ни реалмия. Ако бъдеще е правилната дума за най-вероятния апокалипсис в кармин, където аз вече съм решила на чия страна съм. Така де, ако светлината ще угасва, нека поне да го направи с кървави сълзи, и без това залезът е най-добрата част от деня. Разкошно.
След кратка почивка за привидно събиране на силите, нашите герои, заформили класически, но не по досадния начин, любовен триъгълник, се впускат в последното си, а може би просто поредното, пътешествие в сенките на света отвъд, където властват истинските господари на времето и пространството, оставили ни да дишаме на относително спокойствие по силата просто на царски каприз. Естествено, неизученият източник на власт на цената на някакви си реки от невинна кръв винаги ще покани на среща една тумба алчни и осквернени от живота силни на деня, за които човешкият живот струва по-малко от един куршум. И освен да спасяват себе си и душите си, екип Ламя ще трябва май да се погрижи и за света. Обичайната мисия за неволни герои, прокълнати да живеят в интересни времена.
Заради многото силно чувствителни към спойлери хора, нароили се от няколко сериала насам няма да издавам подробности, но само ще спомена, че има бездушни чудовища, търчащи по покривите на колите из София, тайни бази на злото на Витоша, некромантски ритуали, дупки в пространството, паралелни светове и най-безмилостно логичния, и по тази причина и брилянтен финал с развръзка на любовната драма, тресяща устоите на алтернативния книжен свят, даваща заявка за едно изключително червено бъдеще на горкичката ни реалмия. Ако бъдеще е правилната дума за най-вероятния апокалипсис в кармин, където аз вече съм решила на чия страна съм. Така де, ако светлината ще угасва, нека поне да го направи с кървави сълзи, и без това залезът е най-добрата част от деня. Разкошно.
February 28, 2021
Уникален завършек на една прекрасна история! Завладяваща трилогия, която препоръчвам да я прочетете или изслушате.
July 15, 2019
Имам честта лично да познавам Марин Трошанов - фин и премерен млад господин, чиито устни почти винаги са извити от тънка усмивка, може би защото успява да съзре магическото и в най-обикновената делнична картина - фасадата на сградата, трамвайната мотриса, разлистената корона на дървото... (намерете го във фейсбук и хвърлете едно око на постовете му, няма да съжалявате). Точно такава е и трилогията му - ненатрапчиво, ала същевременно и неумолимо приковаваща вниманието с магия, интимно вградена в уж познатата ни градска среда и претворена с думи, които ще уцелят както хлапетата, така и по-възрастната читателска аудитория. Дългоочакваният от верните фенове на Станимир Гелев - Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления - финал най-накрая дойде, но не даде изчерпателен отговор на всички въпроси и се оказа сладко-горчив, подобно на самия живот. А лично на мен точно заради това много се понрави.
August 18, 2025
Ах,как е възможно да обичаш и мразиш главният си герой едновременно?!?Миро,как можа?!….и в същото време -Браво,че го направи!
Много,много съм объркана относно чувствата си към тази ситуация!Ще я оставя да отлежи в съзнанието ми и може би,ще се примиря,че всички ние сме просто хора.Силни и слаби понякога,хаотични и целенасочени,несъвършени и истински.
Благодаря ти,Марине,за това преживяване.Трябва да призная,че тази книга изпълни перфектно задачата,за която бе създадена,а именно -да вълнува!
Много,много съм объркана относно чувствата си към тази ситуация!Ще я оставя да отлежи в съзнанието ми и може би,ще се примиря,че всички ние сме просто хора.Силни и слаби понякога,хаотични и целенасочени,несъвършени и истински.
Благодаря ти,Марине,за това преживяване.Трябва да призная,че тази книга изпълни перфектно задачата,за която бе създадена,а именно -да вълнува!
November 23, 2021
Финала направо ми разби сърцето. 😣💔 Миро е задник. И няма да се извиня за изказването си! 😬
Шеметна история, която ми влезе под кожата.
Мисля, че измислих коледните подаръци за няколко души. 😸😅
Шеметна история, която ми влезе под кожата.
Мисля, че измислих коледните подаръци за няколко души. 😸😅
October 3, 2019
Краят на история, която отиде в много интересна посока.
Книгата определено доказва, че не само се е "родил" нов сериозно голям български автор, но и че той търпи развитие в творчеството си, а и има силата и издържливостта да работи упорито и продължително върху такъв голям проект. За което браво.
Както и в предишните книги, продължавам да смятам, че една по-дълбока редакторска намеса би била от полза за текста (и сюжета), имам и впечатлението, че светостроенето би могло да е... по-последователно, но не съм препрочела двете предишни Лами преди да хвана тази, така че е напълно вероятно да бъркам. Ще си устроя маратон някой път. За разлика от предишните книги тук обаче героите са по-добре мотивирани и по-живи, така че съм повече от доволна.
Като цяло, чудесна юношеска поредица от "жанра", богата и разнообразна откъм сюжет и герои, и теми, разглеждани в контекста на привидно плиткия й хорър и ърбан-фентъзи сетинг.
Чакам следващите книжки на Марин за малки и големи.
Книгата определено доказва, че не само се е "родил" нов сериозно голям български автор, но и че той търпи развитие в творчеството си, а и има силата и издържливостта да работи упорито и продължително върху такъв голям проект. За което браво.
Както и в предишните книги, продължавам да смятам, че една по-дълбока редакторска намеса би била от полза за текста (и сюжета), имам и впечатлението, че светостроенето би могло да е... по-последователно, но не съм препрочела двете предишни Лами преди да хвана тази, така че е напълно вероятно да бъркам. Ще си устроя маратон някой път. За разлика от предишните книги тук обаче героите са по-добре мотивирани и по-живи, така че съм повече от доволна.
Като цяло, чудесна юношеска поредица от "жанра", богата и разнообразна откъм сюжет и герои, и теми, разглеждани в контекста на привидно плиткия й хорър и ърбан-фентъзи сетинг.
Чакам следващите книжки на Марин за малки и големи.
January 14, 2021
Преди два дни с „Ламя ЕООД“ „започна път от моя праг“, който не очаквах да ме доведе до подобен противоречив финал в „ЛАМЯ ЕООД 3 - Сблъсък“, но се насладих на всяка страница, която извървях с Лина, Мая, Борис и Миро и се разделихме в края с лека тъга без да разбера дали ще се появи и феникс. Все пак се надявам авторът да размисли и да реши да ни разкаже кой е г-н Иванов и дали има обратен път назад.
Харесах цялата трилогия, като втората книга определено ми беше най-интересна, но пък исках да науча повече за съществата от мината. И трите книги са комбинацията от фентъзи със съвсем леки хорър елементи, а богатият поетичен изказ на автора, потапящ ни с лекота в магически реализъм насред познатите ни места из София, подсилват многократно мистичността и приказността в историята – a job well done, та ще се радвам да имаме повечко книжки от Марин Трошанов :)
Харесах цялата трилогия, като втората книга определено ми беше най-интересна, но пък исках да науча повече за съществата от мината. И трите книги са комбинацията от фентъзи със съвсем леки хорър елементи, а богатият поетичен изказ на автора, потапящ ни с лекота в магически реализъм насред познатите ни места из София, подсилват многократно мистичността и приказността в историята – a job well done, та ще се радвам да имаме повечко книжки от Марин Трошанов :)
January 16, 2020
Точно както предните две части заключителната книга на приключението „Ламя ЕООД: Освобождение“ понася читателя през поредица от динамични събития, зрелищен екшън и стряскащи ужасии с гарнитура от фентъзи магия и няколко лъжици любов.
Не знам какво ми става, но прочетох книгата за около седмица – аз несериозният читател и отдавам това на сюжета, който бе така интересно построен, начинът на предаване на цялата тази картинка (и в буквален, и в преносен смисъл), както и заради очакването на финала на този толкова успешен роман, пожънал успехи сред малки и големи.
От началото до самия край историята е жива и много описателна. Чете се повече от гладко. Събитията и описанията сякаш могат да се почувстват заради умело вплетените детайли. По едно време се замислих дали пък всичко това не е една идея малко по-детайлно отколкото трябва. Но в крайна сметка какво значи дали „трябва“? На мен ми хареса точно както си е. Предполагам, че текстът би могъл съвсем леко да се „олекоти“, но не се наемам да давам акъл в тази насока. Най-важното за мен е, че думите придават една чудесна завършеност на описанията без да правят самия текст тромав и тежък.
Още от началната глава на книгата историята ни пренася в Бургас през 80-те години на миналия век. Когато прочетох най-първото изречение на съпругата ми („Стиснал вилицата с треперещи пръсти, Валери раздели тулумбичката на две и шурналият сироп образува гъсти локвички по дъното на порцелановата чинийка.“) тя възкликна „Прияде ми се тулумбичка!“. Сама по себе си тази нейна реакция е толкова показателна за силата и въздействието на словото, което Марин несъмнено притежава.
По изкусен начин е обрисуван соцът в Бургас – ненатрапчиво, и едновременно с достатъчно много детайли, които да пренесат читателя по байтошово време – манифестация с портрети на възрожденци и партийни вождове, кабелния завод „Васил Коларов“, партийни книжки, в-к „Работническо дело“, будилник „Слава“ и др. Разбира се, така извадени от контекста тези думи навярно изглеждат странно, но пръснати из текста и споменати като елементи от цялото изложение на сетинга придават точно онази завършност и живост на книгата, за които споменах. А и такива подробности ми правят впечатление.
Някой да не остане с впечатление, че соцът е засегнат силно – напротив, просто историята започва с леко връщане назад във времето, за да се даде отговор защо някои неща се случват по този начин в настоящето. А същинската история е един почти безспирен екшън на схватки, преследвания, бягания, търсения, сблъсъци, падения и възходи, които са прекъсвани за малко, колкото читателят да си поеме дъх, преди да бъде завлечен в ново още по-бясно и опасно премеждие.
Лично на мен винаги ми е харесвала темата за свръхестествени създания и паранормални явления и затова си позволявам да направя един паралел с много нашумелия сериал „Stranger Things”. По едно време осъзнах, че „Ламя“-та някак ми напомня на него и създава много сходно усещане докато препусках с жадни очи през сюжета. Разбира се, двете истории нямат нищо общо и това си е лично мое впечатление.
Тук вече е много строго субективно, но лично аз очаквах финалът да е някак по-дързък и тежък. Мисля, че за цялата епичност, която Марин създаде с тази толкова успешна трилогия книгата заслужаваше нещо по-въздействащо, което със завършека си да затвърди още повече силата на тази книга.
При всички положения изглълтах „Ламя“-та много бързо и интересът ми не спихваше за секунда от предната до задната корица, което в крайна сметка е най-важното за една книга. Както и предишните две части, тук художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров са се справили блестящо, изобразявайки духа на световете на Марин Трошанов и поздравления за което! С две думи – прекрасна книга, чудна трилогия, препоръчвам!
Блог на Марин Трошанов
Фейсбук страница на Петър Станимиров
Профил на Веселин Чакъров
Повече ревюта от мен можете да прочетете тук.
Не знам какво ми става, но прочетох книгата за около седмица – аз несериозният читател и отдавам това на сюжета, който бе така интересно построен, начинът на предаване на цялата тази картинка (и в буквален, и в преносен смисъл), както и заради очакването на финала на този толкова успешен роман, пожънал успехи сред малки и големи.
От началото до самия край историята е жива и много описателна. Чете се повече от гладко. Събитията и описанията сякаш могат да се почувстват заради умело вплетените детайли. По едно време се замислих дали пък всичко това не е една идея малко по-детайлно отколкото трябва. Но в крайна сметка какво значи дали „трябва“? На мен ми хареса точно както си е. Предполагам, че текстът би могъл съвсем леко да се „олекоти“, но не се наемам да давам акъл в тази насока. Най-важното за мен е, че думите придават една чудесна завършеност на описанията без да правят самия текст тромав и тежък.
Още от началната глава на книгата историята ни пренася в Бургас през 80-те години на миналия век. Когато прочетох най-първото изречение на съпругата ми („Стиснал вилицата с треперещи пръсти, Валери раздели тулумбичката на две и шурналият сироп образува гъсти локвички по дъното на порцелановата чинийка.“) тя възкликна „Прияде ми се тулумбичка!“. Сама по себе си тази нейна реакция е толкова показателна за силата и въздействието на словото, което Марин несъмнено притежава.
По изкусен начин е обрисуван соцът в Бургас – ненатрапчиво, и едновременно с достатъчно много детайли, които да пренесат читателя по байтошово време – манифестация с портрети на възрожденци и партийни вождове, кабелния завод „Васил Коларов“, партийни книжки, в-к „Работническо дело“, будилник „Слава“ и др. Разбира се, така извадени от контекста тези думи навярно изглеждат странно, но пръснати из текста и споменати като елементи от цялото изложение на сетинга придават точно онази завършност и живост на книгата, за които споменах. А и такива подробности ми правят впечатление.
Някой да не остане с впечатление, че соцът е засегнат силно – напротив, просто историята започва с леко връщане назад във времето, за да се даде отговор защо някои неща се случват по този начин в настоящето. А същинската история е един почти безспирен екшън на схватки, преследвания, бягания, търсения, сблъсъци, падения и възходи, които са прекъсвани за малко, колкото читателят да си поеме дъх, преди да бъде завлечен в ново още по-бясно и опасно премеждие.
Лично на мен винаги ми е харесвала темата за свръхестествени създания и паранормални явления и затова си позволявам да направя един паралел с много нашумелия сериал „Stranger Things”. По едно време осъзнах, че „Ламя“-та някак ми напомня на него и създава много сходно усещане докато препусках с жадни очи през сюжета. Разбира се, двете истории нямат нищо общо и това си е лично мое впечатление.
Тук вече е много строго субективно, но лично аз очаквах финалът да е някак по-дързък и тежък. Мисля, че за цялата епичност, която Марин създаде с тази толкова успешна трилогия книгата заслужаваше нещо по-въздействащо, което със завършека си да затвърди още повече силата на тази книга.
При всички положения изглълтах „Ламя“-та много бързо и интересът ми не спихваше за секунда от предната до задната корица, което в крайна сметка е най-важното за една книга. Както и предишните две части, тук художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров са се справили блестящо, изобразявайки духа на световете на Марин Трошанов и поздравления за което! С две думи – прекрасна книга, чудна трилогия, препоръчвам!
Блог на Марин Трошанов
Фейсбук страница на Петър Станимиров
Профил на Веселин Чакъров
Повече ревюта от мен можете да прочетете тук.
June 2, 2019
Преследване, укриване, обрати, ревност, страх, съмнения, безизходност, но и жертвоготовност, искрена любов и приятелства, проверени в битка са малка част от нещата, които ще ни съпътстват по улиците на София и в полите на Витоша. Злото не се отказва и ще хвърли всички налични сили и средства, за да си вазвърне отнетото му. Сивият господар няма да се спре пред нищо, за да получи обещаната му преди толкова много години, дори преди зачатието си, Мая. На сцената се появяват нови играчи с нечисти намерения, които искат да използват Мая като примамка за пъклените си планове. В забързаното действие пълно с доста напрегнати моменти и неочаквании предателства, проследяваме развръзката в чудодейното възкръсване на Мая от света на мъртвите и развитието в любовната история между Миро и Лина. Ще успее ли Миро да изтръгне Мая завинаги от ноктите на злото или победата ще е само временна, а радостта краткотрайна?
Трябва да си призная, прочетох книгата за отрицателно време, а последните страници дори снимах с телефона си, за да мога да я довърша докато съм в движение. Това трябва да ви е достатъчно, за да разберете колко увлекателна и притегателна е историята и колко много се вълнувам от съдбата на главните герои. Това се дължи на пълнокръвните им и реалистични образи, които докосват и те правят съпричастен със съдбите им. Нещата не са излишно идеализирани, чуствата имат дълб��чина и нюанси, а действията са логично мотивирани. Авторът остава верен на добрия си стил и описанията директно те пренасят във вихъра на събитията. Въздействието е толкова голямо и осезателно, че при самотно четене по тъмно студени тръпки започваха да лазят по гърба ми. Илюстрациите традиционно са разкошно допълнение и онагледяват действието по един своеобразен и неповторим начин.
И разбира се няколко думи за края – категорично съм много разочарована. Все си мисля, че можеше да има и друг начин, но какво да се прави – не аз решавам нещата и както в реалността, не винаги са само бели и добри. Много мога да пиша за отношението си към развръзката, но ще се въздържа, за да не разваля удоволствието ви да го прочетете сами. А вие какво мислите за края?
Препоръчвам не само тази книга, но и цялата трилогия на всички малки и големи смелчаци по душа, които не се тревожат да се сблъскат с неизвестното и да предизвикат себе си. А за романтиците тук има една клоняща към нереалност любовна история, която ще ви просълзи и умили.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Трябва да си призная, прочетох книгата за отрицателно време, а последните страници дори снимах с телефона си, за да мога да я довърша докато съм в движение. Това трябва да ви е достатъчно, за да разберете колко увлекателна и притегателна е историята и колко много се вълнувам от съдбата на главните герои. Това се дължи на пълнокръвните им и реалистични образи, които докосват и те правят съпричастен със съдбите им. Нещата не са излишно идеализирани, чуствата имат дълб��чина и нюанси, а действията са логично мотивирани. Авторът остава верен на добрия си стил и описанията директно те пренасят във вихъра на събитията. Въздействието е толкова голямо и осезателно, че при самотно четене по тъмно студени тръпки започваха да лазят по гърба ми. Илюстрациите традиционно са разкошно допълнение и онагледяват действието по един своеобразен и неповторим начин.
И разбира се няколко думи за края – категорично съм много разочарована. Все си мисля, че можеше да има и друг начин, но какво да се прави – не аз решавам нещата и както в реалността, не винаги са само бели и добри. Много мога да пиша за отношението си към развръзката, но ще се въздържа, за да не разваля удоволствието ви да го прочетете сами. А вие какво мислите за края?
Препоръчвам не само тази книга, но и цялата трилогия на всички малки и големи смелчаци по душа, които не се тревожат да се сблъскат с неизвестното и да предизвикат себе си. А за романтиците тук има една клоняща към нереалност любовна история, която ще ви просълзи и умили.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
June 16, 2019
Дам, ето че стигнахме и до края на сагата за "ЛАМЯ"-та и нейните герои.
Страшно динамична беше последната част от трилогията. Сюжета се движеше бързо и експлозивно. Героите нямаха време да се мотаят безцелно :) Миро се разкъсваше между старата и новата любов. Донякъде Сивият господар му дойде на място. Така удобно Миро отправи поглед към заплахата и вечната му борба да спаси Мая, и остави любовните си терзания леко на заден план. Все едно искаше сами да се наредят нещата. Е да, в крайна сметка се случи това, което по-скоро очаквах. Героите намериха своя покой(повечето) и успяха да се преборят със злото(поне засега).
Марин е свършил много добра работа със затварянето на трилогията. Но все пак ми се струва, че има тук там няколко вратички за поне някой страничен разказ от вселената на ЛАМЯ ;)
Благодаря му за чудесно прекараните часове с трите книги и чакаме новите му проекти с нетърпение.
Cheers Марине :)
Страшно динамична беше последната част от трилогията. Сюжета се движеше бързо и експлозивно. Героите нямаха време да се мотаят безцелно :) Миро се разкъсваше между старата и новата любов. Донякъде Сивият господар му дойде на място. Така удобно Миро отправи поглед към заплахата и вечната му борба да спаси Мая, и остави любовните си терзания леко на заден план. Все едно искаше сами да се наредят нещата. Е да, в крайна сметка се случи това, което по-скоро очаквах. Героите намериха своя покой(повечето) и успяха да се преборят със злото(поне засега).
Марин е свършил много добра работа със затварянето на трилогията. Но все пак ми се струва, че има тук там няколко вратички за поне някой страничен разказ от вселената на ЛАМЯ ;)
Благодаря му за чудесно прекараните часове с трите книги и чакаме новите му проекти с нетърпение.
Cheers Марине :)
February 11, 2025
Тази книга е чудесен завършек на трилогията и истинско удоволствие за любителите на жанра!
February 28, 2021
Книгите от трилогията Ламя ЕООД бяха вълнуващо пътешествие в една загадъчна и завладяваща история. Но това което ме впечатли най-много е почеркът на автора. Всяка дума написана от него ,беше обогатяваща, и за въображението и за душата!
January 18, 2021
Дали я "изгълтах" за 6 часа? Да. Дали съм ядосана заради финала? - О, да! Щях ли да съм по-щастлива, ако беше свършила по друг начин? - Не знам.
Това което знам обаче, е че тази книга беше невероятна! Изключително мрачна, изпълнена с много екшън още от първите страници, определено тази част ми е най-любимата. И макар и накрая да пише, че това е финалът, аз няма да спра да чакам следващите три книги, в които това което исках да се случи, ще се случи. Иначе и аз ще изтрещя и ще започна да преследвам и обладавам хора.
Това което знам обаче, е че тази книга беше невероятна! Изключително мрачна, изпълнена с много екшън още от първите страници, определено тази част ми е най-любимата. И макар и накрая да пише, че това е финалът, аз няма да спра да чакам следващите три книги, в които това което исках да се случи, ще се случи. Иначе и аз ще изтрещя и ще започна да преследвам и обладавам хора.
June 19, 2024
Ревюто ще съдържа спойлери. Ако някой реши да го чете е на собствена отговорност.
Трилогията ми хареса изключително много.
Краят не толкова. Очаквах да се случи нещо подобно и Миро да остане с Мая, но не и това, което се случи на Лина.
Не знам защо през цялата книга Лина се опитваше да спечели Миро при условие, че той 15 години е търсил Мая. Ясно е, че няма да се откаже от нея. Можеше да го понесе с повече достойнство, а не да предлага постоянно на Мая да се жертва.
Това, което не мога да разбера е краят. Защо Миро не би тръгнал да спаси Лина. Все пак 15 години е търсил Мая, а дори не е знаел дали е жива. А Лина със сигурност е някъде там и него въобще не го интересува. Не ми се връзва. Ясно че той си получи щастливият край с Мая, но ако искаше само това щеше да се съгласи на размяната още в първа книга.
Една следващата книга за спасяването на Лина би била супер. Ето минали са вече 5 години от края ма тази книга. Може би е време за продължение.
Трилогията ми хареса изключително много.
Краят не толкова. Очаквах да се случи нещо подобно и Миро да остане с Мая, но не и това, което се случи на Лина.
Не знам защо през цялата книга Лина се опитваше да спечели Миро при условие, че той 15 години е търсил Мая. Ясно е, че няма да се откаже от нея. Можеше да го понесе с повече достойнство, а не да предлага постоянно на Мая да се жертва.
Това, което не мога да разбера е краят. Защо Миро не би тръгнал да спаси Лина. Все пак 15 години е търсил Мая, а дори не е знаел дали е жива. А Лина със сигурност е някъде там и него въобще не го интересува. Не ми се връзва. Ясно че той си получи щастливият край с Мая, но ако искаше само това щеше да се съгласи на размяната още в първа книга.
Една следващата книга за спасяването на Лина би била супер. Ето минали са вече 5 години от края ма тази книга. Може би е време за продължение.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 31, 2022
Не знам какво да кажа освен Благодаря на автора за това невероятно приключение, в което ме потопи. С всяка следваща книга се вижда как авторът надгражда себе си. Браво! И аз ( както навярно повечето от читателите) не харесах развръзката накрая, но вероятно има защо да е такава. На финала плаках искрено, което напоследък рядко ми се случва.
July 3, 2019
Pure and absolute masterpiece!
March 12, 2024
Толкова бях раздвоена за финала как искам да свърши,ноо ....милата Лина,много ми стана мъчно.Уникална поредица,всеки трябва да я прочете :)
July 3, 2019
Супер е и третата книжка! Браво, Марински!!!! Краят е точно като в живота ... Препоръчвам горещо и ще разпространявам!
January 30, 2021
Трилогията на Марин Трошанов беше страхотна изненада за мен. Започнах първата книга в аудиовариант почти на шега, но шеметното действие така ме увлече, че преди да се усетя, вече бях приключила втора част и чаках с нетърпение и третата да излезе в Storytel. Историята е много интересна, хубаво написана, с приятна доза хумор и доста екшън. Определено тази трилогия събуди в мен жаждата за още българско фентъзи. След време мисля да си прочета и хартиените издания, които са с чудесни илюстрации и определено си заслужават вниманието. :)
Displaying 1 - 30 of 78 reviews