What do you think?
Rate this book
Когато вали
Посвещава се на 155-годишнината на СУ „Георги Брегов“ – гр. Пазарджик.
Хората обичат да казват, че "за всяко нещо си има първи път". Зад тази фраза обикновено се крият спотайвани цяла вечност надежди или нескопосан начин да се потърси извинение за глупави грешки и грехове.
Често забравяме за "първия път". Едва ли помниш първия път, когато почувства как г-жа Надеждата приятелски те потупва по рамото точно когато имаш най-голяма нужда от това. Или първия път, когато ти накара някого да отвори сърцето си за теб, давайки ти всичко свое. А може би си спомняш първия път, когато усети пречистващата сила на собствените си сълзи? Съмнявам се! Някои от тези неща изглеждат толкова далечни и абстрактни - като урок по праистория в учебника за пети клас. После бавно се превръщат в мъгливи сенки върху прозореца на живота ти, който Негово Величество Времето не спира да изпотява с дъха си.
Затова вярвам, че е по-важно да помним не "първия", а "последния път". Последния път, когато направих добро. Последния път, когато успях да замълча и да се усмихна, вместо да обидя другия или да повторя клюка. Последния път, когато благодарих.
Тази малка книжка, уважаеми читателю, е моят "последен" (засега) опит да поскачам на въже с великото Изкуство на думите. Не зная дали тя има някаква литературна стойност, макар че много ми се иска да е така. В едно обаче съм сигурен – всичко в нея е преминало през центрофугата на душата ми, което го прави истинско и изстрадано.
Тя няма претенциите да открива нови морални хоризонти или житейски истини. Топлата вода отдавна е факт. Това е просто моят начин, по който виждах света около себе си и хората в него през последните няколко месеца. Ще бъда щастлив, ако с нея някак те докосна и те накарам да се замислиш. Ще запомня този "последен път", когато съм успял да го го сторя, за да повярвам, че има смисъл да се опитам да го направя отново.
Нека бъде светлина!
Илия Михайлов
Хората обичат да казват, че "за всяко нещо си има първи път". Зад тази фраза обикновено се крият спотайвани цяла вечност надежди или нескопосан начин да се потърси извинение за глупави грешки и грехове.
Често забравяме за "първия път". Едва ли помниш първия път, когато почувства как г-жа Надеждата приятелски те потупва по рамото точно когато имаш най-голяма нужда от това. Или първия път, когато ти накара някого да отвори сърцето си за теб, давайки ти всичко свое. А може би си спомняш първия път, когато усети пречистващата сила на собствените си сълзи? Съмнявам се! Някои от тези неща изглеждат толкова далечни и абстрактни - като урок по праистория в учебника за пети клас. После бавно се превръщат в мъгливи сенки върху прозореца на живота ти, който Негово Величество Времето не спира да изпотява с дъха си.
Затова вярвам, че е по-важно да помним не "първия", а "последния път". Последния път, когато направих добро. Последния път, когато успях да замълча и да се усмихна, вместо да обидя другия или да повторя клюка. Последния път, когато благодарих.
Тази малка книжка, уважаеми читателю, е моят "последен" (засега) опит да поскачам на въже с великото Изкуство на думите. Не зная дали тя има някаква литературна стойност, макар че много ми се иска да е така. В едно обаче съм сигурен – всичко в нея е преминало през центрофугата на душата ми, което го прави истинско и изстрадано.
Тя няма претенциите да открива нови морални хоризонти или житейски истини. Топлата вода отдавна е факт. Това е просто моят начин, по който виждах света около себе си и хората в него през последните няколко месеца. Ще бъда щастлив, ако с нея някак те докосна и те накарам да се замислиш. Ще запомня този "последен път", когато съм успял да го го сторя, за да повярвам, че има смисъл да се опитам да го направя отново.
Нека бъде светлина!
Илия Михайлов
112 pages, Paperback
Published April 17, 2019
1 person is currently reading
17 people want to read
About the author
Илия Михайлов
8 books24 followersИлия Михайлов е роден в гр. Пазарджик на 22.02.1977 г. Завършва средното си образование в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик.
Висшето си образование Михайлов завършва в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История“, през 2000 г., образователна степен „магистър“.
От 2001 година досега работи като учител по История и цивилизации в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, където учи 11 години и завършва своето средно образование през 1995 година.
Носител е на различни регионални и национални награди.
През 2018 година е избран за „Учител на година“ на Община Пазарджик, а през 2020 година получава Националната награда „Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката.
Носител на Първа награда на журито и Специалната награда на публиката на Националния семинар „Извънкласните и извънучилищните дейности – за устойчиво качествено обучение, възпитание и развитие на децата и учениците“ с организатори СБУ, Фондация „Устойчиво развитие за България“, МОН и СОК „Камчия“, 26 – 31.08.17 г.
Участник в XVIII-та конференция на Сдружението на преподавателите по история в България в СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София.
През 2017 година Илия Михайлов е приет за член на Сдружението на преподавателите по история в България. Автор е на публикации в сп. „Диалогът в историята“ (2017, 2022 г.) - печатен орган на Сдружението на преподаватели по история в България.
Михайлов има публикация и в печатния орган на Съюза на българските музикални и танцови дейци - сп. "Музикални хоризонти" (бр. 3/2022 г.)
Участва като член на журито на Националната конференция на училищата посланици на Европейския парламент, 22.03.2019 г.
Самият Илия Михайлов, освен учител, е и писател блогър със собствен блог, в който изразява активната си гражданска позиция по различни социални, културни и други проблеми.
През месец май 2020 година И. Михайлов създава и училищния Клуб по творческо писане „Литературности“, който организира няколко ученически литературни конкурса.
Като писател Михайлов е автор е на осем книги досега: „Побързай“ (2018), „Когато вали“ (2019), „Автобус за някъде“ (2020), „Ежедневности“ (2021) и „Доизмислено щастие“ (2022), „Приближаване“ (2023), „Добър ден, добри хора!“ (2024), „Лично“ (2025).
С първите четири от тях той организира благотворителни кампании.
През 2018 година, с „Побързай“, бяха събрани 12 000 лв. за лечението на неговия приятел и колега Георги Войнов.
Две години по-късно, през 2020 година, с третата си книга („Автобус за някъде“) бяха събрани средства за МБАЛ – гр. Пазарджик.
Широка обществена подкрепа получи кампанията, организирана от него с четвъртата му книга („Ежедневности“) през април 2021 г.
Кампанията „Ежедневности“ имаше за цел събирането на средства за Детското отделение на Клиниката по онкология и хематология при УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. В нея се включиха хора от цяла България и чужбина, сред които известни български музиканти и журналисти като Емил Анчев и Явор Недев (рок група „Конкурент“), Васко Кръпката и „Подуене Блус Бенд“, Ники Кънчев и др. Регионални и национални медии подкрепиха каузата с репортажи (в. „Марица“ Пловдив, в. „Знаме“, в. „Труд“, Българско национално радио, Дарик радио, „Телемедия“, ITV и др.).
Общата сума, която беше събрана, е 4 100 лв., които бяха преведени за нуждите на отделението.
С петата си книга („Доизмислено щастие“) Илия Михайлов организира благотворителна кампания в полза на Дневния център за деца и младежи с увреждания „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Пазарджик.
Рекламни лица на тази кампания станаха изтъкнати български артисти, писатели, музиканти, журналисти, спортисти и общественици: Христо Шопов, Цветана Манева, Ники Кънчев, Георги Тошев, Васко Кръпката, рок група „Б.Т.Р.“, рок група „Епизод“, рок група „Фондацията“, рок група „Конкурент“, ВК „Хебър“ Пазарджик, Коцето Калки, група „Медикус“, Димитър Рачков, Иво Сиромахов.
Събраната сума от кампанията на „Доизмислено щастие“ беше 5 500 лв., които бяха предадени на Гергана Васева – директор на Дневния център.
Висшето си образование Михайлов завършва в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История“, през 2000 г., образователна степен „магистър“.
От 2001 година досега работи като учител по История и цивилизации в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, където учи 11 години и завършва своето средно образование през 1995 година.
Носител е на различни регионални и национални награди.
През 2018 година е избран за „Учител на година“ на Община Пазарджик, а през 2020 година получава Националната награда „Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката.
Носител на Първа награда на журито и Специалната награда на публиката на Националния семинар „Извънкласните и извънучилищните дейности – за устойчиво качествено обучение, възпитание и развитие на децата и учениците“ с организатори СБУ, Фондация „Устойчиво развитие за България“, МОН и СОК „Камчия“, 26 – 31.08.17 г.
Участник в XVIII-та конференция на Сдружението на преподавателите по история в България в СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София.
През 2017 година Илия Михайлов е приет за член на Сдружението на преподавателите по история в България. Автор е на публикации в сп. „Диалогът в историята“ (2017, 2022 г.) - печатен орган на Сдружението на преподаватели по история в България.
Михайлов има публикация и в печатния орган на Съюза на българските музикални и танцови дейци - сп. "Музикални хоризонти" (бр. 3/2022 г.)
Участва като член на журито на Националната конференция на училищата посланици на Европейския парламент, 22.03.2019 г.
Самият Илия Михайлов, освен учител, е и писател блогър със собствен блог, в който изразява активната си гражданска позиция по различни социални, културни и други проблеми.
През месец май 2020 година И. Михайлов създава и училищния Клуб по творческо писане „Литературности“, който организира няколко ученически литературни конкурса.
Като писател Михайлов е автор е на осем книги досега: „Побързай“ (2018), „Когато вали“ (2019), „Автобус за някъде“ (2020), „Ежедневности“ (2021) и „Доизмислено щастие“ (2022), „Приближаване“ (2023), „Добър ден, добри хора!“ (2024), „Лично“ (2025).
С първите четири от тях той организира благотворителни кампании.
През 2018 година, с „Побързай“, бяха събрани 12 000 лв. за лечението на неговия приятел и колега Георги Войнов.
Две години по-късно, през 2020 година, с третата си книга („Автобус за някъде“) бяха събрани средства за МБАЛ – гр. Пазарджик.
Широка обществена подкрепа получи кампанията, организирана от него с четвъртата му книга („Ежедневности“) през април 2021 г.
Кампанията „Ежедневности“ имаше за цел събирането на средства за Детското отделение на Клиниката по онкология и хематология при УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. В нея се включиха хора от цяла България и чужбина, сред които известни български музиканти и журналисти като Емил Анчев и Явор Недев (рок група „Конкурент“), Васко Кръпката и „Подуене Блус Бенд“, Ники Кънчев и др. Регионални и национални медии подкрепиха каузата с репортажи (в. „Марица“ Пловдив, в. „Знаме“, в. „Труд“, Българско национално радио, Дарик радио, „Телемедия“, ITV и др.).
Общата сума, която беше събрана, е 4 100 лв., които бяха преведени за нуждите на отделението.
С петата си книга („Доизмислено щастие“) Илия Михайлов организира благотворителна кампания в полза на Дневния център за деца и младежи с увреждания „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Пазарджик.
Рекламни лица на тази кампания станаха изтъкнати български артисти, писатели, музиканти, журналисти, спортисти и общественици: Христо Шопов, Цветана Манева, Ники Кънчев, Георги Тошев, Васко Кръпката, рок група „Б.Т.Р.“, рок група „Епизод“, рок група „Фондацията“, рок група „Конкурент“, ВК „Хебър“ Пазарджик, Коцето Калки, група „Медикус“, Димитър Рачков, Иво Сиромахов.
Събраната сума от кампанията на „Доизмислено щастие“ беше 5 500 лв., които бяха предадени на Гергана Васева – директор на Дневния център.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
May 30, 2019
Книга, писана от добър човек, който не е изгубил вярата си в хората и любовта към тях. Някои от кратките форми, които са нещо между разказ и импресия, са като "пилешка супа за душата" във времето, в което се усеща, че "зимата идва".
July 23, 2019
Във времето, когато има повече злоба, завист, лицемерие, тази книга е като четирилистна детелина за всеки, който се докосне до историите в нея.
April 20, 2019
Любов. Добрина. Човечност.
December 19, 2021
Not sure how I feel about this one. Kinda weird, kinda bland, kinda freaking me out that I know most places mentioned in it IRL. Good writing style and use of language but most things included felt unnecessary.
December 16, 2021
впечатлена съм от начина на писане, най-вече защото ми е познат от този на близък мой човек, но имаше доста малки фрагменти, които се различаваха по различни начини. усуканите метафори и сравнения ме караха да се чудя дали искам да се засмея или разплача на места, бяха толкова случайни и измислени сякаш от нищото, някои дори нямаха особен смисъл - можеше да се вложи повече време в обработката на книгата и да се изчистят доста от тези дълги и недопринасящи с нищо изречения. настрана от това, и от на места нереалистичния диалог, който някак си често завършваше с разговори за звездите и слънцето и въобще неща, които случаен човек по улицата рядко ще се спре, за да ти каже, книгата не беше лоша - може би едно от по-добрите попадения на книжния ми клуб за сезона, а и се четеше бързо, макар че я зарязах за известно време в началото
February 22, 2024
Когато вали или е мрачно в душата, страниците на тази книга носят слънце и вяра в доброто. Започнах да я чета днес, когато все още валеше, а когато я завърших навън грееше топло слънце. Няма нищо случайно, че днес е и рожденият ден на автора, факт, който не знаех в момента, щом посегнах към книгата. Добрите хора ще спасят света, а учителят Михайлов е великански добър във всяко едно отношение. Честит рожден ден, приятелю!
July 23, 2023
Като цяло няма кой знае какъв сюжет. Имам чувството, че това е сборник с мислите на един човек. Сякаш автора просто е записвал каквото му хрумне или каквото му направи впечатление. Стилът на писане не е лош, но определено това не е книгата за мен. Особено с целия този сладникъв позивитивизъм и случайни мисли. Нямаше нищо, което да ме грабне или да ме накара да искам да чета повече.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews