Сред изследователите отдавна има спор за причината, поради която се е развила човешката интелигентност. Защо изведнъж (в еволюционен план - едва за милион години) един вид примати са станали толкова умни?
Защо, при условие, че и преди са се оправяли чудесно (като цяло огромната част от другите животни) без грамадния фронтален лоб, който харчи огромно количество енергия и прави децата ни ужасяващо трудни за раждане, с тия големи глави, и безпомощни години след това?
Теории изобилстват, като по-известна у нас е тая на марксизма-ленинизма, че "трудът е направил от маймуната човек" - която пък е поизменена основната, приета от по-голямата част от изследователите теория, че интелектът е, както почти всеки останал орган и приспособление, при всички животни, създаден от еволюцията чрез естествен подбор инструмент за справяне със заобикалящата среда.
Друго леко изменение на тая теория е, че интелектът е възникнал за справяне с околната среда, но не с опасностите на природата, хищници и намиране на храна, а за управление и оцеляване в сложната среда на социалните отношения в стадото/групата. Останалите ползи от интелекта са по-скоро странични ефекти.
Тази теория се подкрепя от факта, че всички животни, които наричаме високоинтелигентни, живеят в постоянни групи - делфини, слонове, примати, вранови птици, папагали. Единственото високоинтелигентно животно, което живее самостоятелно е октоподът, но той е продукт на съвършено различен еволюционен клон.
Най-интелигентните от интелигентните животни и едновременно наши най-близки еволюционни братовчеди, са шимпанзетата. В продължение на няколко години, холандският учен Франс де Ваал наблюдава стадо шимпанзета, живеещи в нарочно построен за целта парк в родината му и записва и анализира техните социални отношения - достигайки до както очевидни за много хора, така и важни за науката изводи.
Очевидното за много хора е, че ... шимпанзетата в групата се държат като хора. Ама съвсем като хора. Чак плашещо като хора. Имат си приятели и врагове, въртят интриги, стремят се да са популярни и харесвани от останалите или да всяват страх, за да се домогнат до по-висока позиция в стадото.
Сключват и развалят съюзи, играят си с бебета, за да се подмажат на майките им и да се съюзят с тях срещу противника си. Тия социални игрички и понякога даже войни заемат огромната част от времето им и очевидно изискват ресурсите на развитият им интелект.
Дори при дивите шимпанзета, които трябва да се пазят от хищници, от други стада шимпанзета (те се избиват едни други) и да търсят храна е повече от очевидно, че основна за оцеляването им е социалната функция на интелекта, способността им да намират и задържат съюзници, които да им помагат срещу различните врагове и в намирането на храна.
Книгата Chimpanzee Politics: Power and Sex Among Apes е научно-популярно описание на няколкогодишните наблюдения и анализите на автора на събраните данни за развиващите се социални отношения между шимпанзетата и съюзите, изграждани от няколкото мъжкари между тях и с женските, в стремежа им към върха на социалната пирамида.
В поведението на шимпанзетата можем да видим толкова много от нашето собствено поведение, че ако имаме акъла да се позамислим, ще видим корените на йерархичната система, стремежа към власт и други човешки белези не в "съвременното общество", а дълбоко в еволюционната история на предците ни.