София преди 100 години

by Георги Каназирски-Верин, Александър Божинов (Художник)

"Че старото трябва да отстъпи място на новото, това е естествен закон, но когато един град събаря старото, за да построи новото, добре би било, ако чрез снимки, скици и описания се запазваха документи за това, що изчезва. Така, идващото поколение ще може да види как е растяла София и как е тя строена. В бързината, с която преустроихме нашата столица, допусна се тази грешка, че днес има много малко документи, да не кажа никакви за стара София. Старите софийски жители изчезват един след друг, без да оставят бележки, а с тях изчезват толкова много спомени…"

"Тези мои бележки нямат претенция на исторически документ, те не надминават стойността на моменталните снимки на любителя. Може би моята памет ще пропусне много подробности, може би ще има много непълноти, все пак, надявам се, ще мога да възобновя някои съвършено забравени кътове, да подмладя спомените на някои беловласи пенсионери, които лятно време церят ревматизма си по пейките на градската градина. Аз се надявам, че ще успея да разчувствувам и да предизвикам усмивката на някой стар „кореняк“, който още не може да отвикне да назовава софийските квартали освен със старите им имена: „Баш-чешма“, „Перловец“, „Куру-чешме“, „Буката“, „Драз махала“, „Кюлуците“, „Хамбарите“, „Чир махла“, „Черната джамия“, „Лигина махала“, „Юч бунар“ и пр. И тази кореняшка усмивка ще е най-ценната награда за моето усилие."

В книгата са описани живота на хората преди 50 години /периода на 1897г/, тогавашната кореняшка аристокрация, махалите, чаршията, благоустройството на София, местата за забавление, първото кино, начините на пътуване, модата, куриозни личности и др.

192 pages, малък формат, меки корици

First published January 1, 1947

Reviews

[NeDa]

старото трябва да отстъпи място на новото, но преди старото да изчезне, нека го фотографираме, да го опишем, да го нотираме и го вложим в нашите архиви. То ще ни потрябва...

[Fredson]

безценно.

[Lucy Eleazar]

Приятно и по "човешки" представен поглед върху историята. Особено интересно е, че разказът е писан в средата на миналия век и се отнася за началото на миналия век. Дори е "настоящето", с което се сравнява, е достатъчно останало в историята вече...
Хареса ми приятния лек стил, чете се с удоволствие, не затруднява със сухотата на исторически труд.

[Vel]

По-скоро алманах на тогавашните шантани, отколкото сериозни мемоари. Приятно, вкл. и заради карикатурите на Ал. Божилов.