Пациент 488

Sarah Geringën #1

by Nicolas Beuglet, Никола Бьогле, Силвия Колева (Translator)

Психиатрична болница „Гаустад“, Осло. В едно мразовито утро тялото на пациент е открито мъртво, а устните му са застинали сякаш в нечовешки вик. С разследването се заема инспектор Сара Геринген, която разбира веднага, че този случай не прилича на никой друг... Необичайните обстоятелства около вероятното самоубийство нямат край: Защо жертвата има белег с числото 488 на челото? Какво означават тайнствените рисунки на стената на стаята й? Защо болничният персонал отказва да разкрие истинската самоличност на покойника, настанен в „Гаустад“ преди повече от тридесет години?

За Сара Геринген това е началото на едно ужасяващо разследване, което започва в Осло, минава през Париж, остров Възнесение, мините на Минесота и стига до покрайнините на Ница. И докато реди този мистериозен пъзел, Сара свързва съдбата си с разследващия журналист Кристофър Кларънс. С негова помощ инспектор Геринген ще стигне до тайни лаборатории, създадени от американското правителство, и ще открие строго секретни досиета на ЦРУ, за чието съдържание никой не е подготвен...

Eдин писък пронизва ледената тишина и отдавна застинали сили се пробуждат. Инспектор Геринген е напът да разкрие една от вечните загадки пред човечеството – какво се случва след смъртта...

Вдъхновен от реални събития и разкрития, романът „Пациент 488“ отразява нашите най-големи страхове. Един трилър за човешката лудост и за това колко опасна може да бъде науката, превърната във фатално оръжие от извратени умове.

Genres: Thriller, Crime, France, Fiction, Audiobook, Mystery, Roman

392 pages, Paperback

First published January 1, 2016

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 3 out of 5]

Не съм вярвал, че писател може така да изпусне юздите на собственото си повествование и с един, да го наречем френски финес да омаскари трилър, започнал толкова обещаващо. Някъде до средата на романа нещата вървяха що-годе прилично, имаше я хубавата конспиративна завръзка, имаше го и шокиращият обрат, сринал живота на главния мъжки персонаж... после лека-полека стана трагично. Героите (и добрите, и лошите) методично и неумолимо се трансформираха в откровени идиоти и взеха решения, на които би се присмял всеки уважаващ себе си първокласник... За капак, екшън сцените и битките към края бяха така дърварски описани, че ми идеше да вляза между страниците и собственоръчно да раздам някой и друг шамар...

[Galina Kirova · Rating 3 out of 5]

А започна толкова обещаващо....

[Shopen · Rating 3 out of 5]

Само три звездички заради стила и начина на писане.

[Zornitsa Grozdeva · Rating 2 out of 5]

Явно на господин Бьогле никога не му се е случвало да забрави батерия в устройство, било то фенерче, уокмен, диктофон и тн., защото ако го беше правил, щеше да знае, че след известно време батерията се подува и от нея изтичат химикали, които причиняват корозия на металните пластини на устройството, в някои случаи се образува и клей. В този ред на мисли, няма как да извадиш батерии, които са престояли повече от 35 години в устройството, да ги смениш с нови и то просто да се включи без проблем.

За тази и още по-нелепи ситуации, придружени с неадекватни решения на героите - прочетете тази книга.

П.п.: ако не е станало ясно, аз съм голям фен на логиката, обичам да я има в книгите.

[Clarabel · Rating 3 out of 5]

Convoquée en pleine nuit pour superviser la mort suspecte d'un patient de l'hôpital psychiatrique de Gaustad, près d'Oslo, l'inspectrice Sarah Geringën découvre une scène flippante - un type étranglé, la bouche ouverte dans un cri muet, une cicatrice sur le front - scène sur laquelle la direction aurait souhaité ne pas attirer l'attention de la police. Trop tard pour reculer. Sarah déterre rapidement d'autres détails anormaux, qui vont la lancer dans une enquête frénétique et haletante. Elle est bientôt rejointe par Christopher, un journaliste français (forcé de se mouiller pour sauver sa famille).

On n'a pas le temps de dire ouf car tout va très, très vite. L'auteur nous gave à outrance. Les chapitres filent à toute allure... il faut se mettre au diapason et suivre cette course effrénée pour ne pas perdre le fil. Cela m'a d'ailleurs fait penser à du Dan Brown (orchestration huilée comme il faut pour titiller l'intérêt du public... une vraie prise d'otage !). Mais une fois cette exaltation passée, j'avoue m'être un peu lassée de l'interminable cavalcade des deux protagonistes. On slalome entre leur quête (qui paraît sans fin) et les théories fumeuses exhumées de leurs recherches (hum)... J'ai aussi trouvé les personnages creux, sans charisme et agissant comme des robots. En plus ils s'éprennent l'un de l'autre ! Rhooo.

En bref, après un début enthousiasmant, la lecture est rentrée dans les clichés du genre. C'est assez addictif mais le contenu reste trop convenu.

[Thomas Vaseux · Rating 1 out of 5]

"Too much". Cela sonne malheureusement un peu trop faux. Cela manque aussi de nuances, tant l'histoire que les personnages.

[Knigoqdec · Rating 3 out of 5]

Дан Браун на стероиди, бих казала. Много шантава книга. Идеята е странно любопитна, изпълнението е малко хаотично и фантастично. Стилът на писане е малко дървен, за съжаление. Общото ми мнение е, че някак ми хареса, макар че не очаквах, че авторът ще се изстреля толкова над звездите... почти буквално.

[Léa · Rating 4 out of 5]

Super addictif. Il y a beaucoup d'action et l'enquête est super captivante.

Par contre, pourquoi faut-il toujours qu'il y ait de la romance dans tous les bouquins ? C'est insupportable. Surtout que là dans un thriller c'est pas vraiment ce qui importe.

[Geri Shabarkova · Rating 2 out of 5]

ВНИМАНИЕ, СПОМЕНАВАТ СЕ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА!
Откровено казано книгата не ме впечатли кой знае колко. Може би очакванията ми бяха завишени от множеството обнадеждаващи коментари.
В общи линии не се отличава с особено майсторство на изказа, нито блясва с някакво невероятно, скандално и неочаквано събитие, както настойчиво обещават критиците. ЗУТ даже е по-интригуващ - там поне има какво да ме изненада.
Сякаш чета сценарий на евтин трилър, с оценка в IMDB не повече от 5. Първата глава започва обещаващо (за това си купих и книгата), от там нататък - пълна деградация: превъзнасяне по главната героиня, романтична завръзка (че може ли иначе) и 4-5 изкуствени удължения.
Не знам кой го е излъгал Никола, че може да пише. Но това, разбира се, е мнението на любител на класическа литература. Накрая даже теорията му не е издържана: трябваше някой да подметне на Дейвсбъри, че щом всички хванати души са били на атеисти, това единствено значи, че след смъртта им те съставляват черната материя. Това обаче също означава, че душите на вярващите вероятно отиват някъде другаде... 🤔🤔 и да продължат с локализирането на Рая, примерно...😯 (Дано само Никола не е решил да го развие във втора част, иначе ще си искам хонорар за креативност 😏).

[Христо Блажев · Rating 2 out of 5]

Пациент 488 крие вселенски тайни в ума си: http://knigolandia.info/book-review/p...

Началото на книгата е крайно обещаващо – зловеща лудница, в която умира пациент, който години наред е държан в изолация, а на челото му са белязани именно цифрите от заглавието. Разследването изглежда формалност, но ударно развитие на ситуацията завършва с огромен пожар, още смърт и неочаквано ангажиране на инспектор Сара Геринген, която сама не се намира в добър период от живота си. Поемайки по малкото налични следи за самоличността на мистериозния пациент, тя не очаква, че ще се окаже по следите на загадка, обхващаща десетилетия обвити в тайна проучвания и свързана с някои от най-големите тайни в историята на човечеството – но пътят към тях бе доста лъкатушен.

Enthusiast
http://knigolandia.info/book-review/p...

[Елиана Личева · Rating 4 out of 5]

Не мога да кажа дали ако я чета ще ми хареса, но прочита на Йоанна Темелкова в Storytel я направи идеална за мрачните дни. На мен ми допадат трилъри, които излизат от стандартните за разследването граници.

[Rosa Cristina · Rating 4 out of 5]

Todo inicia con una llamada de urgencia desde un hospital psiquiátrico, la persona declara que un paciente fue encontrado muerto, la persona declaró que el paciente tatuado en la frente con el número 488, emitió un fuerte grito y cuando el personal llegó a su habitación lo encontraron muerto. La investigación es dirigida por Sarah Geringën, quien después de tomar las declaraciones de los diferentes testigos encuentra incongruencias que la hacen profundizar en la investigación. El encargado del hospital actúa cada vez más sospechoso, y pocos a poco todos los testigos cambian su testimonio, por lo que Sarah decide detener temporalmente los tres testigos, es entonces cuando el encargado del hospital provoca un incendio, que destruye casi todo el hospital; después del incendio y con las informaciones recolectadas, llevan a Sarah a las puertas de Christopher cuyo hermano está involucrado en el misterioso caso del paciente tatuado 488; todo se complica y nuevos y confusos índices se agregan al caso. La historia en general está llena de misterio, es como a montaña rusa, mantiene a uno enganchado. 4 ⭐️

[Pili · Rating 5 out of 5]

El libro fue premiado en Francia como la mejor novela policiaca del 2018... y ahora entiendo muy bien por qué. La combinación de un autor masculino que elige como protagonista a una inspectora no es muy frecuente y siempre llama mi atención. Los personajes son muy sólidos, la trama es compleja pero muy bien construida y aunque el misterio central tiene un toque de ciencia ficción (como todo gran experimento secreto de repercusión mundial) la argumentación es, dentro de lo esperado, coherente.
Al terminarlo, descubrí con gran alegría que el autor ya ha publicado un segundo caso para esta "callada y reservada" inspectora, que espero leer muy pronto.

[Антоанета · Rating 4 out of 5]

"Обсебващ трилър, вдъхновен от реални събития" - с това изречение на корицата и с мистериозната анотация се настроих за интересно четиво. И наистина книгата има широк размах, действието е на високи обороти и всичко се развива в кратък период от време, непрекъснато нещо се случва и изобщо няма време за поемане на дъх и за задаване на излишни въпроси, защото отговорите се натрупват един по един. Показателно е и, че я прочетох за 2 дни. Накратко това, което се случва е, че в една психиатрична клиника е намерен мъртъв пациент с гримаса застинала в ужас, чиято смърт от лечебното заведение искат да изкарат като самоубийство, а това наостря сетивата на разследващия инспектор Сара Геринген, че нещо не е наред. Тя се хвърля главоломно в разследването на тази смърт без да знае до къде ще доведе всичко и че всъщност това е само част от пъзел разпростиращ се на огромни пространства от различни държави. Също така не знае, че основите са поставени дълбоко през Студената война, а една от замесените страни е ЦРУ, която чрез различни действащи лица е правела злокобни експерименти с определени хора. Както казах, сюжетът е интересен и действието е забързано, но много скоро се превърна в някакъв екшън и скоростно преследване между добрите и лошите. Епизодът в психиатричната клиника е твърде кратък, а там ми се искаше да има повече действие и разкрития. След първите двеста страници нивото леко пада и остротата се губи. Малко изгубих нишката каква е връзката между първоначално описаните експерименти и това, което Лошите се опитваха да докажат в последните глави - не разбрах как едното довежда до другото, иначе двете неща сами по себе си са интересни и будещи размисъл. И никъде след това не можах да открия кои точно са описаните реални събития (може на български да няма информация или аз да не съм открила, но ако някой знае нека каже). По принцип винаги искам при "вдъхновени от реални събития" книги, авторът да има обяснителни бележки кое е реално случило се и кое е плод на фантазията, но и тук няма, а това ме дразни. Та така оценката ми ще е 4* заради всички изброени неща и заради още някои по-дребни, които няма да издребнявам да изреждам.

[denislava · Rating 5 out of 5]

Не знам, защо повечето хора пишат негативни коментари…”Пациент 488” е супер завладяваща история, с много изненади и обрати. Много ми допадна книгата! Сара-главната героиня-беше супер character, защото и в най-трудните моменти запазваше самообладание и без да се замисли потъваше в дълбоките дълбини на своето разследване. Кристофър е мъж, за който всеки трябва да си мечтае-умен, проявява уважение, сила и просто…абе Вие сами ще разберете като прочетете. И КАКВО СЕ ОКАЗА?! БАЩА МУ Е НАТАНИЕЛ ЕВЪНС И ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ГО Е КРИЛ ОТ НЕГО СИ, СЪПРУГИ СИ И АДАМ!? Това беше момента , който за първи път се ядосах на книга. Изобщо ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ:) Взимайте и четете:)

[Krasi Karaivanov · Rating 2 out of 5]

Започна толкова интересно и очаквах един изключително завъртян психологически трилър, нооо след 1/3 всичко отиде рязко надолу.
След тази 1/3 ние се забъркахме в мега конспирация за живота и главните персонажи се превърнаха в Лара Крофт и Индиана Джоунс… а финала 😶

[Sibylle Seys smets · Rating 2 out of 5]

Déçue. Le rythme est correct mais tout est tellement excessif et tiré par les cheveux qu on lache vite le fil.

[Idees Livres Mandarine · Rating 4 out of 5]

#Lecture terminée
Formidable lecture 💕, ça va à
200 km/h, pas une page de répit, des personnages hauts en couleurs, les lieux choisis entourés de mystères ! Je me suis laissée prendre au jeu

[Вени · Rating 2 out of 5]

2.5

[Iliyana · Rating 1 out of 5]

Тази книга беше скандална 😂 просто какво се случи. Помня първата глава, когато прочетох си казах, охооооо какво обещаващо начало, все пак нищо не обичам повече от един хубав криминален трилър. А то какво стана, малеее, малее. Самодобавям се към мнозинството, което смята, че до средата беше добре и от там едни фантастики и гимнастики и шок след шок. Не препоръчвам.

[Thibaut · Rating 3 out of 5]

Bon thriller, qui m'a poussé à me lancer dans une réflexion sur la vie après la mort ; un résultat plutôt inattendu à la lecture de la première grosse moitié du livre, même si la quatrième de couverture l'avait finalement (déjà) annoncé !

L'intrigue est portée par deux personnages que j'ai trouvés particulièrement attachants : l'atypique Sarah Geringën, inspectrice de police norvégienne au caractère bien trempé, et le journaliste d'investigation français Christopher, qui va se révéler être bien malin à maintes reprises.

Plus qu'une lecture au rythme intense et qui n'offre aucun répit, ce livre m'a presque donné l'impression d'avoir été écrit comme un film qu'on tournerait caméra à l'épaule. Certains aspects m'empêchent tout de même de mettre plus de 3 étoiles, à savoir : le trop-plein d'actions qui nuit à la vraisemblance des évènements et les énigmes un peu trop vite résolues, selon moi, par les protagonistes.

[Etienne · Rating 2 out of 5]

Une autre déception! Des moments de lectures pénibles qui s’enchainent dernièrement. Nicolas Beuglet tombe dans à peu près tous les pièges du premier roman. Il essaie de trop en faire et produit une intrigue rocambolesque qui part dans tous les sens, ce qui m’a fait perdre tout intérêt pour celle-ci. Les personnages sont assez caricaturaux. La fille, le gars, ou relation amicale ambiguë qui s’installe. C’est un livre qui manque terriblement de personnalité. J’ai déjà le deuxième (Le complot) chez moi alors j’y donnerai sans doute une chance un jour, mais je ne suis pas pressé de m’y plonger.

[Ралица Генчева]

Напрегнат трилър, който не ме впечатли чак толкова, колкото (изглежда) всички останали. Прекалено заплетена ми дойде историята, прекалено много ми напомняше на Дан Браун и въпреки че ме държа под напрежение през цялото време (което всъщност е комплимент за книгата), беше някак тегаво и мрачно напрежение, не напрежение тип "ще стоя будна цяла нощ и ще я прочета".

[Gabrielle · Rating 5 out of 5]

Wow
Je reviendrai avec un avis un peu plus complet dans les prochains jours 😂

[Georgina · Rating 2 out of 5]

Un triller d'enquete à compte à rebours avec suspens, tension et rebondissements à gogo. Mais malheureusement pas assez crédible pour tenir sur la longueur ou en profondeur. Bonne idée de départ avec des recherches sur le fond qui méritent d'être racontés en histoire, mais par cet auteur le tout est enguirlandé dans une atmosphère et une suite d'évenements trop farfelues qui le décrédibilise, malheureusement.

Je ne critiquerais pas les personnages et leurs histoires/objectifs personnels, meme si l'histoire d'amour entre les deux protagonistes est assez hilare et baclé. Je me contente de critiquer la fluidité de la lecture, et cela passe par les petits détails qui embetent et sortent le lecteur de la bulle d'immersion qui caracterise tout bon livre.

Voici donc quelques-uns des détails que j'ai remarqués et qui m'ont marqués :

* Le directeur d'un hopital psychiatrique avec un trousseau de clefs alors que les autres ont des badges électroniques? Faux-raccord ou détail rajouté pour donner un certain atmosphère?

* Aucun plan de secours pour sortir les résidents/patients de l'hopital lors de l'incendie ou meme des portes coupes-feu qui sont la norme nécessaire dans les unités de soin? Et on sort les infirmiers illico-presto, mais on laisse les 20 patients et autre personnel crever? Et une bombe caché au sous-sol avec une absence de systeme d'extinction de feu, les controles sanitaires ne l'auraient pas vu ? Pour y avoir travillé dans un foyer de vie, ce genre de falsitude fait hérisser les poils.

* L'inspectrice recoit un appel lui disant que la voiture dont elle avait demandé des infos n'avait rien donné. J'ai relu en arrière mais j'ai rien trouvé en lien avec ça, aucune mention d'une voiture suspecte avant. Oubli de l'auteur ?

* Et on en parle de la doctoresse qui accepte toute seule, sans conseil et sans réunion de personnel, de reveiller un patient plongé dans le coma artificiel, brulé au 3ème degré sur 90% du corps, pour que l'inspectrice lui parle pendant 10min, sachant que le procédé pour le réveiller prendra 24-48h et qu'il devrait être sous morphine pour endurer la douleur ? A ce que j'ai vécu, ça ne se passe pas comme ça dans un hopital, à moins qu'au Danemark, les docteurs sont si facilement influencables par les demandes de la police.

* L'infirmier en garde à vue après l'incendie, on lui dit qu'il va rester 24h encore avant de pouvoir partir. 49h exactement plus tard il est encore là et il ne semble pas être gêné, demandant même pas pourquoi il n'a pas été relaché.

* "Hier, quand j'ai vu que le patient était mort..." dit l'infirmer. Non, c'était il y a deux jours. Je veux bien que dans une cellule on perds la notion du temps, mais je commence à penser que l'auteur a rajouté l'idée du reveil du coma qui prends 24h après avoir finit le chapitre, rajoutant une journée au milieu sans rectifier le reste autour.

* Si ça fait un an que Adam est mort au moment de l'histoire, et que chaque mois, la SuisseCox prelevait 25€/mois pour le coffre, comment cela ne s'est-il pas su avant ? A la mort d'une personne, les comptes bancaires sont bloqués jusqu'à la sucession. Donc soit personne n'a vu une perte de plus de 360€ quand suite à la succession, soit le coffre n'était plus payé et ils auraient du demander à Christopher une belle somme quand il a voulu l'ouvrir...

*Il reste 72h poir que Christopher retrouve la vérité. "Deux heures plus tard" Nathalie le retrouve et elle dit : Il nous reste 71h...

* "Qu'est-ce qui peut bien pousser une femme à vouloir être militaire?" Et après : " C'est sexiste, mais ça reste étrange comme choix, non ?" Ben oui, c'est sexiste, donc formule ta question autrement, ou ne la pose pas. Et la conclusion finale de la femme : "Pour ne pas avoir à se maquiller."

* L'idée du manège au fond de la mine pour accéder au laboratoire secret est très Disney-esque. On imagine bien un villain dans le dernier wagon bifurquer dans un tunnel secret et rire de manière machiavélique. Pour un thriller sérieux, ce n'est pas du tout crédible.

* Christopher copie l'intégralité du disque dur de Davisburry sur une clé USB en moins d'une minute. C'est un monde futuriste ? Ca prendrait au moins une heure, et en plus, faut une clé USB de taille énorme pour tout récuperer.

*Dix minutes après l'explosion de la mine, alors que Sarah, la seule à savoir la vérité, a mentit à la police disant être une touriste ne sachant rien, les chaines d'infos disent que Davisburry est le principal suspect. Comment ils peuvent savoir ? Il était dedans et surement mort, il est le responsable du laboratoire, et il est une figure reconnu dans le monde médical. D'où ils tirent cette conclusion si rapide et si sûre pour la diffuser sur la télé ? Sauf bien sûr dans le but d'être utilisé uniquement comme preuve pour assurer la victoire de Christopher et Sarah pour aider l'auteur à boucler la fin de son histoire.

Bref, une lecture parsemé de fautes et de hics qui bousculaient le lecteur, et qui rendait l'histoire plus irréele que crédible.

Peut-être que je chipote de trop pour un bouquin thriller d'un auteur assez peu connu, mais j'estime que tout livre mérite d'être traité avec respect et avec une envie de faire de son mieux. Ici, clairement, ce n'était pas le cas.

[Val Heed · Rating 1 out of 5]

J'abandon ce livre parce qu'il y a trop erreurs d’écriture. Je me demande si j'ai lu le même livre que les autres.
p111 Un agent de police informa Sarah que aucun véhicule correspondant à la description qu'elle en avait faite...
( Quand a elle demandé ceci? Et pourquoi?)
p283 "Lazar donne 72 heures à Christopher pour trouver tous qu'il veux savoir";
ensuite "Deux heures plus tard, Sarah le trouva "
p294 Sarah dit à Christopher qu'ils ont 71 heures devant eux.
72-2=70 PAS 71
Sans parler des parties invraisemblable- échapper d'un explosion dans un piece sous terrain quand le reste de l’hôpital est an feu! Je sais que c'est un roman mais il faut que ça se tiens ensemble.
Est ce que le livre a été lu par un correcteur avant d’être publier?

[Tsvetelina Ilieva-Mihaylova · Rating 5 out of 5]

Първо ме привлече корицата, след това прочетох анотацията на книгата и реших, че трябва да си я купя. Не очаквах да я харесам толкова много. Персонажите са изградени добре, сюжетната линия също. Надявам повече хора да я прочетат , аз вече я препоръчах на няколко приятелчета.

[Сибин Майналовски · Rating 1 out of 5]

Нет, нет и нет.

[Emiliya · Rating 3 out of 5]

Добър замисъл. И дотам.

[Ипек Гюнай · Rating 4 out of 5]

Разследването започва в Психиатрична болница в Осло, но след това ни пренася в Париж, на един забравен остров и стига до мините на Минесота. Инспектор Сара Геринген се сблъсква с един наглед лесен случай на самоубийство, но всяко едно обстоятелство покрай него я отвежда до нова следа. Всяка следа е по-ужасяваща от предходната.
Тайни лаборатории, строго секретни досиета, убийства, отвличания и брутални експерименти със забранени субстанции върху хора са само една малка част от нещата, с които се сблъскваме..
Действието е динамично от самото начало до края. Никола Бьогле пише доста увлекателно и на моменти стилът му на писане напомня този на Дан Браун.
Като фен на трилърите определено мога да кажа, че „Пациент 488” се нарежда сред най-обсебващите трилъри, които съм чела!