Дневникът „До Драва и отвъд“ предлага един уникален поглед към битието на българския войник, хвърлен във Втората световна война, възприемана от мнозина наши предци като чужда. Когато говорим за участието на българите в даден конфликт, ние обичаме да се разглеждаме като воинска нация, способна на чутовни геройства. Освен подвизи обаче, животът в окопите е изпълнен с много повече тривиални занимания, които обикновено отпадат от по-популярните интерпретации на миналото.
Настоящото издание показва ежедневието на българския войник такова, каквото е било през онези бурни месеци от края на 1944 г. и началото на 1945 г. Сраженията са само мъничка част от преживяното от предците ни. Информацията, която ще намерите в страниците на тази книга ще ви разкрие войната в цялата ? пълнота – смъртта, нищетата, мизерията и трудностите, редуващи се с моменти на веселба, опиянение и забрава. В спомените на Николай Калайджиев – взводен командир на Втори взвод от Първа тежкокартечна рота от 12-и пехотен полк – могат да бъдат открити множество наблюдения, които остават актуални и към днешна дата и, надявам се, ще представляват повод за размисъл сред мнозина от читателите.
От историческа гледна точка, книгата е безценен извор, който задължително трябва да присъства във всяко бъдещо изследване за участието на българската армия в заключителния етап на Втората световна война.
Интересен период от историята ни, който ми се струва нарочно не е добре познат. Доста даваме в борбата против фашизма, уж за да ни се спестят проблемите от СССР, но така и не ни ги спестяват. Мизериите на войниците дават интересен пролог на мизериите, които ще бъдат следващите 45 години.
Изненадващо истинска история през погледа на младши офицер, участник във Втората фаза на Втората Световна Война, но без неизменните патос, пропаганда и пристрастно отношение, характерни за жанра и периода. Просто един младеж от Стара Загора (по време на описваните събития навършва на 25!), който преминава с Българската армия през Югославия и Унгария като командир на картечна рота, стреля по неприятеля и бива обстрелван, заема отбранителни позиции или почива в тила, преминава през несгодите на фронтовия живот и успява да се завърне у дома благополучно. Разказът е много откровен, написан по спомени и бележки, и успя да ме пренесе на фронта - там, където по това време се е сражавал и моят прадядо, като мобилизиран кавалерист. Нито повече, нито по-малко.