Романът е много добър, за мен се е получил по-въздействащ от "Войник". Доста е див и разюздан, задъхан, туптящ. Успял си наистина да опишеш любовта. Съпругата ми Невяна е автор на наблюдението, че ти си много добър, когато описваш големи, комплексни "неща", институции: алкохола, лудницата, казармата, сега любовта. Мога да го доразвия по Фуко: описваш местата и нещата за изключване, но и на включване. Както винаги, психологически ме убеждаваш изцяло, наблюденията ти са тънки и точни. Метафорите и най-вече сравненията ти са като тропически порой, а някои от тях са много силни, изненадващи, обръщат мисленето с хастара навън. Дълго мислих дали тази изповедно-дневникова форма е най-подходящата и накрая установих, че май да. Сигурно и ти си мислил дълго по въпроса. - Писмо до Калин Терзийски от Александър Андреев /главен редактор на "Дойче Веле" за България/
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
Нямах чувството за разказана история. За мен всичко се случваше някак не във времето, а в главата на главния герой. Един монолог на мислите му. Една борба на съзнанието му с осъзнатото подсъзнателно. На чувствата, срещу морала и преоткриване значението на тези чувства в контекста на щастието. Книга за любовта на 45 годиншния (на моменти ми се струваше, че героят е обсебен да си го повтаря). Всъщност просто книга за любовта, която ми се стори лека, интересна, със забавно-образни сравнения. Съвременно звучаща и отразяваща влиянието на модерното върху чувствеността на човека и пречупването на реалността, затворена във виртуалното пространство. Малко като приказка, малко като бой с вятърни мелници и хидри, малко като бунт на сърцето срещу догмите в мисленето. Разкриваща любовта в аспекта на свободата от предразсъдъци и оставяща впечатлението, че истината откриваме в собствените си противоречия, позволявайки си просто да ги опишем и прочувстваме. Първата ми книга от този автор. Четири звезди от мен.
Много ми дойде отвлечена тази книга. Историята трябва с лупа да я търсиш в изтерзания мир в главата на разказвача. Има едни повторения, едни зацикляния, точно като в блъскащи се мисли. Леко ми досади книгата, макар че тук - таме има за какво да се хване човек.
Интересно четиво за момиче на 22. Хвърля светлина върху мислите на застаряващия мъж, който го мъчи повече това да осъзнае, че е смъртен, а не влюбен. Аз все си мисля, че любовта не е за егоистични магарета, пък главният герой е предимно такова. Но на 45 какво друго? По малко щастие и по-малко псевдопозитивизъм в ежедневието.
Определено книгите на калин Терзийски съдържат философски отенък на преживяванията и разсъжденията на умния съвременен мъж. На мен ми бе много интересено да видя гледната точка на един интересен мъж, спрямо любовните взаимоотношения с жена, извън брака му.