Сборникът е третата авторска книга на свещеник Владимир Дойчев. Първите две – „Среща с Живота“ и „Срещи със смъртта“, получиха няколко преиздания. „Писмо до близък“ е тяхното естествено продължение.
„Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Време да утихнеш. Да утихнеш дотолкова, че да чуе, въпреки дъжда, как се разпукват цветовете на черешите. Да затаиш дъх, за да усетиш как клоните копнеят да се облекат в най-красивото зелено. И да родят плод, от който да късат децата, докато играят на гоненица… В тишината можеш да чуеш много неща. Например себе си… Дори Самия Христос…“, пише в един от своите текстове отец Владимир.
Понеже познавам отец Владимир, ще съм пристрастен, но това не пречи никак, тъй като я прави още по-лична. Това е част от трилогията на о. Владимир, която още включва "Срещи със смъртта" и "Срещи със живота", които горещо препоръчвам, както и всички негови онлайн видеа, беседи и проповеди (много от тях са качени в YouTube).
Ако не се лъжа, о. Владимир беше казал някъде, че това е една изповед. Такива са и всичките му книги. А човек може да намери толкова много неща за себе си вътре! Това е книга за изгубения човек; изгубения българин, изгубения съвременен лутащ се християнин също. Тя търси Блудния син във всеки от нас и го чака да се върне при своя Отец. Пропита е от истински пастирски опит, реки от сълзи, любов и състрадание - състрадание за наклонената плоскост, по която се движим в момента, но и надежда, че на самия ръб на тази пропаст ни чака простряната Божия десница. Както о. Владимир, при едно от представянето на книгата, казва - "Това е книга за държането за ръка...Това, което произтича от възможността хората да се държат за ръка". Ако имате възможност, горещо препоръчвам да я прочетете!
Какво бих могла да напиша за тази книга? Очите ми са пълни със сълзи, защото открай време така разпознавам истината. А в тази книга истината изобилства, блика...понякога е грубовата, твърде реална, понякога поетична и красива, но е все тя. Тези слова, тези послания са носители на истината в морето от фалшиви истории днес, което информационно ни залива отвсякъде. Едно голямо благодаря.