Катрин Дюроа е красивата собственичка на магазин „Пет сезона“ – езотерика и антиквариат, намиращ се на тиха уличка във вълшебния Париж. С лумнала червена коса и покоряващи зелени очи, тя е горда наследничка на поколения умни и силни жени, вещи в магията. И знае, че най-важното е да пази стриктно тайните, които владее, защото в неподходящи ръце те могат да причинят много злощастия. Но макар умът ? да знае, че трябва да внимава, сърцето ? жадува за истинска любов. И след едно жестоко опарване с неподходящ мъж, който се е опитал да открадне късчета от нейната магическа същност, Катрин се е зарекла, че няма да погледне друг. И точно тогава среща Ален. Сериозен и прагматичен, той не вярва в магии и подобни глупости. Но вярва на сърцето си, а то го тегли към Катрин въпреки всички пречки и неразбираеми събития около нея. Катрин също е привлечена от Ален, но и същевременно е объркана – сигурна е, че го е виждала и преди. Но къде ли? И двамата не знаят, че красивата магьосница е в огромна опасност и нейните повтарящи се огнени сънища са само предупреждение за кошмара, който се задава. Защото някой е готов на всичко, за да навреди на Катрин – и е призовал могъщи сили от отвъдното. В „Огънят в мен”, завладяващия дебютен роман на Даниела Богоева-Гюргакова, почти всичко е истинско – от парижките улици и барове, през заклинанията и историите за вавилонски, шумерски и древноегипетски богове, та до ритуалите и съставките на магическите благовония. А измислицата… е, колко пък може да е измислена любовта между двама млади, които са готови да се изправят не само срещу целия свят, но и срещу онова, което се простира отвъд него?
Леле хора, това е най-безсмислената книга, която някога съм чела. И наистина .. не преувеличавам. Толкова разхвърляна история, непълни персонажи и смешни опити от страна на авторката да се прави на “умница”. Даже я зарязвам на 258стр от около 380, немога повече просто. Това е първият отзив, който пиша и можете да си представите раздразнението ми щом реших да го направя все пак. Да, потрудила се е, но е вмъквала ненужни късчета информация, които взеха бързо да ме изнервят. В историята, поне до моите 258страници няма НИКАКВО обяснение за “способностите” на главната героиня, нито някакво развитие изобщо и само се тъпчеше на едно място 4-5 пъти .. и не издържах вече. Гледните точки се прехвърлят от абзац на абзац, нещо което ама изобщо не харесвам. Да не говорим, че изобщо нямах усещането, че се намирам в Париж, отново нещо прехвалено от анотацията. Образът от любовната сюжетна линия е пълен d***head, самата връзка между двамата е неизпипано хвърляна в очите на читателя и аз правех гримаси на всяка тяхна сцена. Ох, изморих се да хейтя, затова спирам и се надявам да няма обидени от този отзив. Просто това не се оказа моето.. язък за хубавата корица!!!
„Кало Змея” фучи по покривите докато чакаме „Софийски магьосници” да се превърнат в трилогия. От „Сиела” радват с родно фентъзи, та чак пушек се вдига. И тъй като няма дим без огън... Ред е на „Огънят в мен” – дебютът на Даниела Богоева-Гюргакова, която ни пренася в романтичния и вълшебен Париж. И като казвам „вълшебен”, изобщо не говоря образно – ще се вихрят страсти и магии! Прочетете ревюто на "Книжни Криле" (което съвсем нарочно идва в полунощ!): https://knijnikrile.wordpress.com/201...
" Смъртта е една всеобща космична функция на ограничението"
Отдавна съм привлечена от магичното и вълшебното, така че съвсем тенденциозно се насочих към " Огънят в мен". Дебютният роман на Даниела Богоева- Гюргакова е много приятен и интригуващ. На пръв поглед може да изглежда тривиално--вещици, свещи ритуали, романтика, но всъщност историята е интересна и добре поднесена. Личи си, че книгата е писана с голямо желание и че в нея е вложена любов. Даниела Богоева деликатно навлиза във философията на Кабала и различни магически ритуали и внимателно ги разстила из страниците на своя роман. Тази част беше много любопитна за мен и определено надгради общата ми култура. Любовната нишка и особено болезнената ревност на Ален беше малко предозирана за моя вкус, и на моменти ми дойде в повече, защото ми се искаше да се потопя по- дълбоко в самата история, отколкото във взаимоотношенията и емоциите на героите, но въпреки всичко, накрая се е получил един наистина добър роман. Аз лично усетих първата половина на книгата по- монотонна, но след това целият сюжет се разгърна прекрасно. Даниела Богоева е направила доста фактологически проучвания, за да изгради истински автентичен и правдоподобен фантастичен роман с препратки към съответните реални места и исторически подробности.
Това си беше своего рода любовен роман. Фентъзи елемента беше колкото да не е скучна любоФта. Не се случва нищо - в началото на книгата се появява проблем, в края й героите се справят с него; виновен за проблема е единствения възможен персонаж, друг неясен или негативен няма. Всички герои са млади, красиви, просветени, екстравертни .... Ама трябваше тийн поне да го обявят, там може да се хареса! Фактологията за кабала не ме топлеше никак, просто защото нямаше повествование, за което да има значение.
Убедена съм, че имах повече за казване, но явно вече трябва да си водя бележки, за да се подсещам. Стискам палци следващият роман да ми хареса повече, защото авторката притежава Силата на перото. https://knigoqdec.blogspot.com/2019/0...
DNF на този етап, стр. 125. Книгата започва много интересно и обещаващо, и има всички предпоставки да продължава така и след момента, в който я оставям да отлежи. Изисква обаче настроение, търпение и време, които ще мога да й отделя след няколко месеца и се надявам на по-добър втори опит. Интересен ми беше триъгълникът, който се образува между героите - и дваж по-интересен, защото приятели живеят в точно такава ситуация и постъпват по почти идентичен начин; как ще се развие ситуацията е едно от нещата, които ще очаквам с интерес при втори прочит. Личи обаче, че тази книга е дебют на авторката - за която знаем по разказите й, че е много талантлива - и (надявам се) по-нататък тя ще се почувства по-сигурна при боравенето с големи текстове. С риск да прозвуча, сякаш гроздето е кисело, ще добавя и че книгата определено е щяла да спечели от повече редакция и помощ в организацията на светостроенето и светопредставянето в критичните начални страници на историята. Като изключим това, "Огънят в мен" е увлекателна и вълнуваща история, и наесен ще й дам втори шанс.
За мен сюжетът беше плосък, не изненадваше с нищо, дори краят беше предвидим. Историята е за 1 звезда, но давам 2 звезди заради това, че авторката наистина се е постарала с фактите. За съжаление обаче на много места тези подробности ми идваха в повече. Действието се развиваше много бавно именно заради всички ненужни отклонения, а много интересни неща за героите така и не се разбраха, което пък попречи да се привържа към историята и персонажите. Както се казва - липсваше екшънът, присъщ за едно фентъзи. Повече ми прилича на чиклит с фентъзи елементи и може би ако я четете с такава нагласа, ще ви хареса повече.
Колебая се дали да дам 3 или 4 като оценка. Книгата е интересна, макар и на моменти да ми се струваше мудна като действие. Похвален е трудът на авторката за изграждане на образа на авте��тичен магически свят с богата фактология. Авиньон е представен очарователно и със сигурност ми се иска да го посетя.
„Огънят в мен“ ми допадна много повече от очакваното. Авторката се е справила доста добре с описанията на Париж, историческите факти и най-различните ритуали. Героите също не ми останаха безразлични - ако изключим избухливият характер, аз и Катрин си приличаме по любовта ни към свещите и антикварни предмети. С Мари също намерих допирни точки в областта на древните религии и обичаи.
Книгата е красива атмосфера от готика, билки, ароматни свещи и истории за богове. Липсваше ми екшън, но всъщност никога не бях попадала на такава книга и съм доволна, че я прочетох. Описанията са много изчерпателни и елегантни, начинът на писане също много ми допадна - движеше се плавно и думите в главата ми сякаш подскачаха уютно наоколо. Не знам защо го усещах така, но може би затова, въпреки, че ми липсваше действие, останах доволна. Едмон ми допадна доста като характер, Катрин на моменти взимаше много наивни решения и си вредеше сама, но пък отношението ѝ с хората около нея беше прекрасно и ме изумяваше колко лесно общува с всички. Ален и Мари също не бяха зле. Всички се държаха много истински в книгата, което доста ми хареса. Имаше много привързаност и любов, което ми даваше топлина, докато чета. Взех си книгата, защото ми беше интересно да чета българско фентъзи и в крайна сметка не останах разочарована. ✨
Една такава пуканкова история, която не блести с изпипан сюжет, обрати, развитие на героите и естествен диалог, но пък те разхожда тук там из Франция и запознава с разни термини и фактология за по-любознателните любители на романтични вещици. Всъщност любителКи, щото не мога да си представя мъж, вглъбен в точно тази книга ;)
Чудех се дали да напиша ревю на книгата, но смятам, че при желание от страна на автора да продължи развитието си е изключително полезно получаването на критика. Било то такава, която да не се хареса. Адмирирам смелостта на авторката да издаде роман в такъв обем. Личи си, че е направила и сериозно проучване в сферата на езотериката. Тези две хубави неща обаче, крият някои подводни камъни. Първо, не обемът е важен, а съдържанието и конкретно в тази книга то е малко разхвърляно и затрупано от факти. До голяма степен ми наподобява първоначална драфт версия, която тепърва трябва да бъде изчистена от автора. Според мен, така представен романа, не е готов за печат. Коментарите и препоръките, които бих могла да дам към автора са следните: (1) Преди издаване на какъвто и да било роман, дайте завършен драфт на свои приятели и много близки хора, които знаете че няма да ви хвърлят една плоска оценка, а описание на това кое и защо ги дразни в самата книга. Нека "избраните" са хора, прочели по-богата гама от произведения и тази не е сред първите, които четат от този жанр, защото в противен случай рискувате да получите оценка: "Като за фентъзи ми харесва", което не е градивно и дори би навредило. (2) Инспирирайте се от творчеството на автори като Нийл Геймън, Робърт Шекли и много други, като извлечете за себе си това, което харесвате или не от техните творби. Проследете развитието на героите и начините, по които те са представяни на читателя. Дори Дмитрий Глуховски с неговото "Метро 2033" (и продълженията към него) би бил добър учител в случая, въпреки различната тема. Вижте самата структура: Романът му тече последователно, за да стигне кулминация и развръзка на случващото се, а те самите не са интуитивни за читателя; Също, всяка преживяна ситуация има място и смисъл в цялостната "картина", а не е там просто за обем.
Хареса ли ми прочетеното? Само някои извадки от цялата книга. Бих ли препоръчала книгата на някого? Определено не. Бих ли прочела нова книга, издадена от същия автор? Да, за да проследя развитието, ако има такова.
"Магията е навсякъде около нас , независимо с какви имена я назоваваме. Само трябва да се научим да я виждаме."
За мен това е много лична книга, поради това че съм в среда подобна на семейството от книгата. До известна степен част от преживяванията на героинята също съм ги изпитала, това е и една от причините да ми хареса толкова много разказа. Чрез тази книга интересът ми към тези неща само се засили. Причината на да дам 5 звезди е обоснована на следните неща: 1. Като чочек, който е прочел много книги и като цяло произведения, не бих казала, че самия стил беше от любимите ми или най-добрият, който съм чела. От към история ако трябва да бъдем критични, не беше от най-заплетените или неочаквани развития на събитията. 2. НО и това е голямо но. Книгата според мен компенсира с факти, знания по темата (и си личи), голям ентусиазъм, любов и желание. Това ме накара да дам тази последна 5та звезда. Дори и човек да прочете само послеслова може да останови точно това. 3. Нещо друго, което много ми хареса и не е често срещано е това че авторката използва реални места и събития, който се случили през годината на написването на книгата. Това е малък детайл, който читателя дори може да не забележи, освен ако не прочете Послеслова, но това ми сгря душата доста. 4. Още една критика ще дам относно героите и това беше, че като толкове умеещи и знаещи, поведението им на моменти беше като на малко дете. Личеше си, че трупат само знания за магия, но не бяха работили над самите себе си, което според мен е доста показващо, за това колко осъзнават нещата. Това доведе до доста драматични ситуации, повече от колкото имаше нужда, но и някой комични реплики. Не казвам, че начинът, по който се изразяваха беше глупав, е може би на моменти, но си беше човешки. Особено щом става въпрос за любим човек. 5. Исках да дам пет звезди, защото иска ми се специално българските писатели да развиват повече и повече фентъз жанра. Книги като тази и "Самодива", са прекрасни и се радвам, че се явяват на бял свят, само се надявам да продължават и да стават все по-хубави. Благодаря на Даниела Богоева-Гюгакова за прекрасната история!
The books is good. There are many well written characters with diversity among them. The friendship trope in the book is beautifully mention but unfortunately it was pain in the ass to keep reading and following the plot. There were many notes giving explanation to words( gods and rituals) and the antagonist was not well described and given any signs of who it would be. During the book the love interest was kinda shown as the antagonist but in the ending it was a whole different person?? Anyway i enjoyed it it was slow and not full of tension, Edmon my baby has all my heart ( the best friend) Mary also has my heart from the very beginning