Смъртта на всеки един наш татко, на моя, на твоя, на нашите татковци, всъщност е поредната малка смърт на България.
Затова не можех да не я напиша тази книга.
Защото тя е за нашата горка съдба, българска.
Защото тя е разказ за ония хора светулки, без които светът би попаднал във вечна тъма.
Те блестят със своята привидна безличност... Те са хора, които не налагат своята собствена светлина нарочно, с някаква користна цел. Те светят тихо, почти незабелязано. Защото те светят с... душата си.
Онова, което посяха в нашите сърца, няма цена.
И в това „посяване“ се крие техният героизъм – тих, но властен, този толкова нужен и днес, и завинаги, героизъм саможертва...
Завършил българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член на Сдружението на българските писатели. Работил като редактор в редица литературни издания и национални медии, съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.
Трудна ми беше за четене книгата. Определено е за специфична аудитория и на места една и съща идея се предава по много пъти. Липсва ми за жалост и погледът към доброто в България и откриването и задържането в сюжета на позитивни моменти и образи. Все пак е добър поглед към българите от човек, живеещ дълги години зад граница. Дано всеки четящ усее да задържи и приложи някои от духовните послания на главния герой!