Роман по действителните случаи. Книга за непокорния дух на Сашо Сладура, за репресиите на ДС, за ужаса на лагерите „Белене“ и „Ловеч“.
В романа „Предизвестие за Ловеч“ Васил Ю. Даскалов представя обществото преди и по време на създаването на лагера край град Ловеч. Проследена е съдбата на изгубената младеж на 50-те, несправедливо набедена за враг на народа. На действителните събития не са спестени действителните личности и имена.
Главни действащи лица са: политиците Цанков, Югов, Спасов, Живков. И лагеристите Боян Кръстев, Борис Гигов, Божидар Витанов, Александър Николов. В книгата се чуват реално изречени думи.
Авторът разговаря с един от последните живи оцелели. Неговите, както и други мемоарни разкази са съхранени в романа, който държите.
И ако ви се стори, че през страшните години на репресиите на Държавна сигурност човек е бил въдворявам само заради носене на тесни панталони, помислете пак. Истината е, че в лагер се е лежало не заради носене на неприемливи дрехи, а заради отказа да бъдат свалени, тоест отказ от подчинение.
Роден съм в Стара Загора, завърших езиковата гимназия "Ромен Ролан" с френски език, а след това и филология в Софийския университет.
През 2017г имах възможността да разработя мой стар разказ, който се превърна в романа "Момчета на стоп", книга за израстването на юношата посредством неволните криминални приключения по пътя към морето.
През 2017г издателство "Фондация Буквите" ме мотивира да работя активно върху късата проза. Така се родиха серия разкази, включени в Алманах Проза 2017 и 2018г към издателството, едни докосващи, човешки истории за болката, надеждата и състраданието. Най-успешният разказ от този период остава "Рисунки за обед", по действителния случай за възрастната продавачка на рисунки. Той събуди адмирации и съчувствие в социалните мрежи. Така в края на 2020г логично излезе сборник с тридесетте най-силни разкази, писани през последните години, "Рисунки - Разкази, които докосват".
Пролетта на 2018г ме класира в конкурса "Съвременен любовен роман" към издателството, с "Мария на сутринта", роман със старозагорски сюжет за търсенето на голямата любов, за разминаването в брака и разликите между младежта през 90те и тази в наши дни. Обездушените герои са в търсене на малко човечност в морето от любовен егоизъм.
През април 2019г излезе романът ми Лагер на смъртта, том 1 Предизвестие за Ловеч, който адаптира лагерни мемоари, исторически факти и разсекретена информация от досиетата.
Втората част на дилогията излиза през ноември 2020г, за да опише насилието в лагера, причините за закриването му и търсенето на правдата.
Страхотна книга, благодаря на автора, че ни запознава с бруталността на комунизма и се радвам, че ще има и продължение. Изключително огорчаващо е да се четат тези редове, но трябва да се знаят историите на загиналите невинни...Никой не бива да се заблуждава, че едно време е било по-добре. А и се надявам тези разкази да окуражават хората да не пестят средства борейки се и с днешните неправди.
Разтърстаща и трудна книга. Много емоционално написана, държи те за гърлото до последния ред. В пъти по- добра от "Глиненият цар", която прочетох преди нея. През цялото време, докато четях се питах: възможно ли е човекът да е най- висшето съзнание???????? Ужас.....
"Отначало сметнах, че този човек е бил въдворен заради носене на тесни панталони. После разбрах - той e въдворен не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали."
"Има нещо свято, което човек запазва в себе си, независимо от лагерите, раните и войните. Има нещо, което носим в дробовете и в кръвта си, нещо, на което не сме способни да изневерим. Говоря ти за достойнството.“
Преди да умрете,разберете едно- казва бездушно пълководецът, като да говори не човек,а метална машина с ротор в гърдите. Вие сте упадъкът на капитализма. Вие немате место в новото,комунистическо общество. Вие сте загнилото,което ще изрежем тази нощ. Той се движи методично по дължината на вериогата незаконно осъдени ,прави равни,стройни разкрачи като марш, в права линия , и обстрелва главите точно,прецизно ,без да хаби излишни муниции. Огъват се, падат мъртви. Никой нема шанс да живее. И да не умре от раната веднага,ще се озове тежко ранен, без дъх, под няколко тона пръст и окован с останалите 20 парчета...