What do you think?
Rate this book
Зад завесата на СОЦА
По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор и Людмила Живкови, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов.
През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Михаил Горбачов и Борис Елцин.
До края на столетието продължи смутното време, наречено Студената война. В нея от двете страни на барикадата застанаха испанката Долорес Ибарури, италианците Енрико Берлингуер, Ориана Фалачи и Личо Джели, поляците Пьотр Ярошевич, Збигнев Бжежински, папа Войтила и Лех Валенса, румънецът Николае Чаушеску, англичаните Ким Филби, Маргарет Тачър и Робърт Максуел, американецът Ричард Никсън.
Някои от тези хора познавах, други срещнах мимоходом, трети наблюдавах отблизо. За всички тях се опитвам да разкажа в тази книга.
Калин Тодоров е роден в София през 1953 година. Завършил е Юридическия факултет, специалност „Право", в Софийския университет. През целия си живот е бил журналист последователно в Българската телеграфна агенция, програмата „Световна икономика" на БНТ, вестниците „Отечествен фронт" и „Отечествен вестник" и на свободна практика. Отразявал е перипетиите около смъртта на писателя Георги Марков на моста „Ватерло" в Лондон, атентата срещу папа Йоан Павел Втори, падането на Берлинската стена и „нежните революции" в България и Румъния. Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков" и The umbrella murder.
През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Михаил Горбачов и Борис Елцин.
До края на столетието продължи смутното време, наречено Студената война. В нея от двете страни на барикадата застанаха испанката Долорес Ибарури, италианците Енрико Берлингуер, Ориана Фалачи и Личо Джели, поляците Пьотр Ярошевич, Збигнев Бжежински, папа Войтила и Лех Валенса, румънецът Николае Чаушеску, англичаните Ким Филби, Маргарет Тачър и Робърт Максуел, американецът Ричард Никсън.
Някои от тези хора познавах, други срещнах мимоходом, трети наблюдавах отблизо. За всички тях се опитвам да разкажа в тази книга.
Калин Тодоров е роден в София през 1953 година. Завършил е Юридическия факултет, специалност „Право", в Софийския университет. През целия си живот е бил журналист последователно в Българската телеграфна агенция, програмата „Световна икономика" на БНТ, вестниците „Отечествен фронт" и „Отечествен вестник" и на свободна практика. Отразявал е перипетиите около смъртта на писателя Георги Марков на моста „Ватерло" в Лондон, атентата срещу папа Йоан Павел Втори, падането на Берлинската стена и „нежните революции" в България и Румъния. Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков" и The umbrella murder.
168 pages, Paperback
Published January 1, 2019
6 people are currently reading
80 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
July 23, 2025
Мнения за поредния пасквил и миш-маш от лъжи и пропаганда, сътворен от издънка на червените престъпници:
"Подразни ме това, как Тодоров пише за кризата. Тя, кризата нагазвала българският народ, като някакво зло, което идва от някъде другаде! Сякаш, за същата тази криза не са виновни управляващите комунисти, с баща му (Станко Тодоров) в това число?!? Идвала криза, било много тежко, магазините били празни, обаче децата на номенклатурата се чешат по главите, кой ли би могъл да е виновен за тази криза? Дали няма да са гадните империалисти и капиталисти? Или сложното международно положение, а? Сигурно гадните американци ни разсипаха селското стопанство и ни разграбиха заводите, които произвеждаха черно-бели телевизори и перални Перла?!
В последните години, наистина тече усилена фалшификация и подмяна на истината за миналото. Всичко през социализма се представя в някаква розово-сладникава светлина. Как хората живеели щастливо, но в един момент всичко се сгромолясало и никой не разбрал, как станало. Дошла лошата демокрация, а комунистите които съсипаха живота на цели поколения, изведнъж се оказаха невинни жервти!"
"Добре, че са децата на тъмночервената номенклатура, та да ни разказват за социализма!
Отишъл синът на Станко Тодоров до Правец, че да погледне паметника на Живков. Даже и за кризата ни говори. Как нямало нищо по магазините и той горкият с жена си, искали да си напазаруват от Правец. Пълни глупости естествено... Поне аз не се съмнявам, че фамилията на Станко Тодоров е била обгрижвана, по възможно най-добрият начин от УБО. Специално снабдяване и охрана, свободно пътуване на Запад, долари за Кореком и въобще все неща, за които простосмъртните българи не можеха и да си помислят!
Умилително е, как синът на Станко Тодоров ни разказва за първите години на прехода. За разсипаното селско стопанство и за разграбените заводи, които работеха с допотопни технологии. Сякаш синът на Станко Тодоров не е наясно, че всичко това е работа на тия, които издигнаха паметника в Правец и се кълняха във вярност към червената партия и Съветския съюз!
Отвратително е, как се мъчат да подменят истината!"
Аз дори няма да си направя труда да зачета тия нагли измислици.
"Подразни ме това, как Тодоров пише за кризата. Тя, кризата нагазвала българският народ, като някакво зло, което идва от някъде другаде! Сякаш, за същата тази криза не са виновни управляващите комунисти, с баща му (Станко Тодоров) в това число?!? Идвала криза, било много тежко, магазините били празни, обаче децата на номенклатурата се чешат по главите, кой ли би могъл да е виновен за тази криза? Дали няма да са гадните империалисти и капиталисти? Или сложното международно положение, а? Сигурно гадните американци ни разсипаха селското стопанство и ни разграбиха заводите, които произвеждаха черно-бели телевизори и перални Перла?!
В последните години, наистина тече усилена фалшификация и подмяна на истината за миналото. Всичко през социализма се представя в някаква розово-сладникава светлина. Как хората живеели щастливо, но в един момент всичко се сгромолясало и никой не разбрал, как станало. Дошла лошата демокрация, а комунистите които съсипаха живота на цели поколения, изведнъж се оказаха невинни жервти!"
"Добре, че са децата на тъмночервената номенклатура, та да ни разказват за социализма!
Отишъл синът на Станко Тодоров до Правец, че да погледне паметника на Живков. Даже и за кризата ни говори. Как нямало нищо по магазините и той горкият с жена си, искали да си напазаруват от Правец. Пълни глупости естествено... Поне аз не се съмнявам, че фамилията на Станко Тодоров е била обгрижвана, по възможно най-добрият начин от УБО. Специално снабдяване и охрана, свободно пътуване на Запад, долари за Кореком и въобще все неща, за които простосмъртните българи не можеха и да си помислят!
Умилително е, как синът на Станко Тодоров ни разказва за първите години на прехода. За разсипаното селско стопанство и за разграбените заводи, които работеха с допотопни технологии. Сякаш синът на Станко Тодоров не е наясно, че всичко това е работа на тия, които издигнаха паметника в Правец и се кълняха във вярност към червената партия и Съветския съюз!
Отвратително е, как се мъчат да подменят истината!"
Аз дори няма да си направя труда да зачета тия нагли измислици.
December 9, 2019
Едно несериозно препускане през едни сериозни теми. Послушах малко, само защото я добавиха в каталога и исках да чуя от какво естество е.
В крайна сметка, единственото, което приех за чиста монета беше това, че сме отговаряли за контрабандата и това, че Батето е обичал чашката и приятна компания.
Не мисля, че нещо може да се научи, а и не е представено със задълбочен анализ.
В крайна сметка, единственото, което приех за чиста монета беше това, че сме отговаряли за контрабандата и това, че Батето е обичал чашката и приятна компания.
Не мисля, че нещо може да се научи, а и не е представено със задълбочен анализ.
May 20, 2019
Интересен, честен и неочакван поглед към общото ни и въпреки това толкова разединено минало. Информативна и увлекателна, книгата представя малко известни факти за някои от най-спорните и недоизяснени събития от социалистическите години на страната.
January 26, 2021
Ах, каква случайност, синът на Станко Тодоров описва баща си като единствения добър комунист в България. Обичан от народа, писателите по това време го възхвалявали, той никога не злоупотребявал с власт, бил честен, добър, помагал на всички. С две думи, от всички диктатори по времето на соца, само той бил ангелче, а всички други трябвало да му се кланят, защото били престъпници. Бат Станко никога не се подвел по лошите практики на властимащите. Всички сме убедени, че е било точно така, вярваме на автора без дори да се замислим, че може да ни лъже с "факти", основаващи се на доказателства от типа "това ми беше казано в личен разговор", "само на мен ми беше споделено" и тн. За финал имаше и една доза окултизъм, с допитвания до врачки, които чак сега разбрал, че са познали доста от бъдещето, когато преди години са му споделяли вижданията си (21-ви век сме, кой по дявалите още вярва на врачки и подобни дивотии)... Колкото и да се опитваше да обяснява, че не е до там любител на червеното, то цялата книга лъхаше на лека носталгия по него.
October 6, 2025
Не е лоша книга.
Виждам, че много от ревютата са изключително негативни и нападателни. Лично за мен, когато в първите няколко изречения стана ясно, че авторът е син на Станко Тодоров, беше абсолютно очевидно, че мнението на автора за времената, в които баща му е бил сред първите мъже във властта, няма да е негативно и това ще си проличи (и трябва да си абсолютен наивник, ако очакваш 100%-ова обективност)
Да, имаше липса на критичност към социализма и делата на хората от това време, но аз лично виждам тонът на авторът като разказвателен и не като даващ оценка (въпреки че позитивното му мнение за времето на социализма ми се струва очевидно или поне това виждам, че пише между редовете)
Все пак смятам, че е много полезен, последователен и ненатоварващ разказ за времената преди демокрацията. Реших да я изслушам, за да си припомня информация, която вече знам и най-вероятно да науча нещо ново. Има какво да научите, ако се интересувате от тези години, така че заявявам, че си струва прочита.
Не я препоръчвам на хора, които лесно попиват чуждо мнение, подходяща е за критично мислещи хора, които могат да извличат полза и да отсяват информация от всичко.
Виждам, че много от ревютата са изключително негативни и нападателни. Лично за мен, когато в първите няколко изречения стана ясно, че авторът е син на Станко Тодоров, беше абсолютно очевидно, че мнението на автора за времената, в които баща му е бил сред първите мъже във властта, няма да е негативно и това ще си проличи (и трябва да си абсолютен наивник, ако очакваш 100%-ова обективност)
Да, имаше липса на критичност към социализма и делата на хората от това време, но аз лично виждам тонът на авторът като разказвателен и не като даващ оценка (въпреки че позитивното му мнение за времето на социализма ми се струва очевидно или поне това виждам, че пише между редовете)
Все пак смятам, че е много полезен, последователен и ненатоварващ разказ за времената преди демокрацията. Реших да я изслушам, за да си припомня информация, която вече знам и най-вероятно да науча нещо ново. Има какво да научите, ако се интересувате от тези години, така че заявявам, че си струва прочита.
Не я препоръчвам на хора, които лесно попиват чуждо мнение, подходяща е за критично мислещи хора, които могат да извличат полза и да отсяват информация от всичко.
February 8, 2021
Самото писане не е лошо, нооо аз лично не разбрах какво иска да каже/докаже авторът. "Зад завесата" е по-скоро "Сметеното под килима", както са коментирали и други, тотален миш-маш от истории за личностите на комунизма. Не ми беше безинтересно, но всичко е толкова достоверно, колкото и разказите на някоя баба пред блока, която има спомени за прекрасния комунизъм, когато билетчето било 6 стотинки, а млякото 10.
December 8, 2019
Приятно изненадан. Не съм предполагал, че синът на Станко Тодоров ще напише книга с подобна правдивост. Добър анализ и извор за близкото ни минало.
December 18, 2019
Неуспешен опит за безпристрастност, замаскиран с тон на нищо не чул и не разбрал автор, въпреки дългата му кариера като журналист и интересно семейно положение.
Що се отнася до книгата - хаотично събрани истории за чути 'под сурдинката' клюки и конспиративни изказвания. Липсва нещо, което вече не е раздъфквано по жълти канали, така че историята е далеч от повдигането на каквато и да е завеса.
Що се отнася до книгата - хаотично събрани истории за чути 'под сурдинката' клюки и конспиративни изказвания. Липсва нещо, което вече не е раздъфквано по жълти канали, така че историята е далеч от повдигането на каквато и да е завеса.
Read
August 20, 2020Калин Тодоров - "Зад завецата на СОЦА", изд. "Прозорец" 2019
След дълго отлагане, най-накрая надникнах "Зад завесата на соца".
Вероятно беше логично да го направя точно сега - тези дни чета доста книги от български автори, някои - нови, други - чакащи реда си от години. Тази се нарежда някъде по средата. От другите я отличава това, че тя не е измислицаа, а мемоар.
Калин Тодоров е написал една честна книга. Книга, която излага и коментира факти, и обяснява, без да оправдава. Не отрича ничия вина, не я омаловажава, но и не я преувеличава до чудовищни размери. Наясно съм, че когато подобни книги се пишат от хора от "онези" среди, при това - израснали в семейства, които заемат най-високите места в тези среди, читателят, волно или неволно, си казва, че няма начин нещата да не са "смекчени", "преиначени", изкривени, за да звучат по-приемливо. Аз обаче не усетих такова нещо тук. Напротив - усетих откровено писане, разкриване на нещата такива, каквито ги вижда авторът още от ранните си години до края на властта на онези "влюстимеющи" до 1989 г. И онези,, непосредствено след тях.
Някои от фактите, споменати в книгата, ми бяха известни от четени по-рано неща. Като например написаното за Пхенян - и трябва да п ризная, че донякъде се стреаснах, защото предишното описание, което четох, беше от един наш сатирик, а звучеше също толкова стряскащо и смущаващо, колкото това тук, в тази нехудожествена книга.
Имаше и подробности около свалянето на Тодор Живков, които не знаех. Което е обяснимо - бях дете, когато се случи, а после някак не ми беше хрумвало да опитвам да науча нещо повече от онова, което вече знаех.
Разбира се, в книгата не са пропуснати и онези неща, изтъквани от хора, изпитващи наожсталгия по онова време. Това не е странно - носталгици винаги ще има; само че сега се замислих, че сред тези неща има може би само две, по които си струва наистина да тъгуваме.
Хареса ми как е написана книгата. За мен, дава достатъчно информация, без да си служи със "засукан" и тежък стил. И наистина ми беше интересно да "наддникна зад завесата".
Продължавам с другите две.
След дълго отлагане, най-накрая надникнах "Зад завесата на соца".
Вероятно беше логично да го направя точно сега - тези дни чета доста книги от български автори, някои - нови, други - чакащи реда си от години. Тази се нарежда някъде по средата. От другите я отличава това, че тя не е измислицаа, а мемоар.
Калин Тодоров е написал една честна книга. Книга, която излага и коментира факти, и обяснява, без да оправдава. Не отрича ничия вина, не я омаловажава, но и не я преувеличава до чудовищни размери. Наясно съм, че когато подобни книги се пишат от хора от "онези" среди, при това - израснали в семейства, които заемат най-високите места в тези среди, читателят, волно или неволно, си казва, че няма начин нещата да не са "смекчени", "преиначени", изкривени, за да звучат по-приемливо. Аз обаче не усетих такова нещо тук. Напротив - усетих откровено писане, разкриване на нещата такива, каквито ги вижда авторът още от ранните си години до края на властта на онези "влюстимеющи" до 1989 г. И онези,, непосредствено след тях.
Някои от фактите, споменати в книгата, ми бяха известни от четени по-рано неща. Като например написаното за Пхенян - и трябва да п ризная, че донякъде се стреаснах, защото предишното описание, което четох, беше от един наш сатирик, а звучеше също толкова стряскащо и смущаващо, колкото това тук, в тази нехудожествена книга.
Имаше и подробности около свалянето на Тодор Живков, които не знаех. Което е обяснимо - бях дете, когато се случи, а после някак не ми беше хрумвало да опитвам да науча нещо повече от онова, което вече знаех.
Разбира се, в книгата не са пропуснати и онези неща, изтъквани от хора, изпитващи наожсталгия по онова време. Това не е странно - носталгици винаги ще има; само че сега се замислих, че сред тези неща има може би само две, по които си струва наистина да тъгуваме.
Хареса ми как е написана книгата. За мен, дава достатъчно информация, без да си служи със "засукан" и тежък стил. И наистина ми беше интересно да "наддникна зад завесата".
Продължавам с другите две.
January 21, 2021
Интересна книга за едно вече отминало време за което няма нормални разкази лишени от някаква политическа окраска и от прекалена, най-често отрицателна емоция
January 2, 2021
Възприемам книгата като разказ от първо лице за живота на номенклатурата по времето на социализма и до някаква степен информативна от гледна точка на това как е функционирала системата, как са се вземали решения и прочие. Има много интересени факти. Не обръщам особено внимание на някои опити на автора да обобщава и прави сравнения с промените след 10 ноември, защото определено това не му е силна страна.
May 13, 2021
Страхотна книга, както и цялата поредица! Книжките са толкова тънки и лесно читаеми, а същевременно пълни с информация и впечатляващо количество данни, имена, дати! За тези от нас, които са били прекалено малки през повечето от събитията, книгите дават изключителна възможност да се надникне зад събитията, които закономерно доведоха България до плачевното състояние, в което е сега. Завършвайки третата книга, честно казано ми се плаче и съм обзета от гняв, тъга, отвращение...С нетърпение чакам да пристигне и последната книга (явно съм мазохист :))
Браво, г-н Тодоров! Ще ги препрочитам с удоволствие!
Браво, г-н Тодоров! Ще ги препрочитам с удоволствие!
November 9, 2020
Изобилие от интересни факти и събития, но все пак всяка истина има две страни.
July 6, 2021
Четох тази книга като едно много автентично свидетелство за значима епоха от социалното развитие на обществото ни, но все пак с усещането и идеята, че този разказ е субективен.
February 3, 2022
увлекателна, дали е 100% вярна ....
September 11, 2020
Интересна книжка с интересни лични анекдоти на автора синът на комунисти много изкачрни в СОЦ йерархията. Тези истории бяха интересни. Повечето заключения бяха абсурдни. Особено към края. За престъпната приватизация за жълти стотинки , без да се спомене дълговете на въпросните предприятия. Но това се очаква от журналист-пълен икономически илитерат.
Явно авторът има и лични вендета към Иво Прокопиев, от обясненията по адрес на когото нищо не стана ясно освен, че на автора не му е станало ясно нищо :D
Бих започнал и другите му книги "зад завесата на.." , но не гарантирам, че ще ги завърша.
Като цяло атмосфертата на соца бе описана така както си я представям тихо спокойно просто живеене - живот на кредит - затишие пред буря.
Да си син на висш комунист определено звучи готино. Даже доста готино. Чак му завидях на моменти. Спал като малък по резиденции с баща си обикалял насам натам по интересни места. Имам чувството, че долавям част от духа на преживяванията му, когато се разхождам в бившата резиденция в момента сграда на историческия музей.
Политическият анализ на това как Тодор Живков се е държал и като цяло властовите игри вероятбо е акуратен.
Но оценката на прехода е клиширана и лишена от всякаква дълбочина. Но това е очаквано тъй като за непросветения дори в грам икономика ум важните неща които се случват в една държава - и защо се случват и лоши ли са или не - остават невидими, колкото и да си си заврял главата в гъза на управлението.
Четете икономика бе другари, четете.
Явно авторът има и лични вендета към Иво Прокопиев, от обясненията по адрес на когото нищо не стана ясно освен, че на автора не му е станало ясно нищо :D
Бих започнал и другите му книги "зад завесата на.." , но не гарантирам, че ще ги завърша.
Като цяло атмосфертата на соца бе описана така както си я представям тихо спокойно просто живеене - живот на кредит - затишие пред буря.
Да си син на висш комунист определено звучи готино. Даже доста готино. Чак му завидях на моменти. Спал като малък по резиденции с баща си обикалял насам натам по интересни места. Имам чувството, че долавям част от духа на преживяванията му, когато се разхождам в бившата резиденция в момента сграда на историческия музей.
Политическият анализ на това как Тодор Живков се е държал и като цяло властовите игри вероятбо е акуратен.
Но оценката на прехода е клиширана и лишена от всякаква дълбочина. Но това е очаквано тъй като за непросветения дори в грам икономика ум важните неща които се случват в една държава - и защо се случват и лоши ли са или не - остават невидими, колкото и да си си заврял главата в гъза на управлението.
Четете икономика бе другари, четете.
April 1, 2022
Допадна ми. Има доста интересна информация, но в повечето случай е хвърлена в пространството без допълнителни уточнения или анализ. Друг голям проблем за мен беше изключително хаотичното структуриране на отделните глави. Авторът много често се отплесва в странични разклонения на темата, точно като при разпален разговор, но докато това върши работа, когато дискутираш на живо с приятел, то в книгата буквално се губи нишката на главата и в един момент започнах да се питам, за какво точно пише Тодоров, и каква е темата на конкретната глава. Безпорно най-интересна ми беше главата за Людмила Живкова и нейната патологична страст по окултното, езотеричното и мистичното, чиито плодове берем и до ден днешен.
January 7, 2024
От цялата "трилогия" това е най-читавото произведение.
Нищо ново или неизвестно не казва Калин Тодоров - е, разни "пикантерии" около комунистическия елит, то пък една тема за разговор.
Проблемът е, че всички имахме детство по време на комунизма, но не беше еднакво за всички.
Аз моето първо шоколадово яйце го изядох през 1988 г., а за Тоблерон да не говоря, май беше след 1989 г. Съмнявам се Калин Тодоров или пък Сергей Станишев да са имали този проблем.
Нищо ново или неизвестно не казва Калин Тодоров - е, разни "пикантерии" около комунистическия елит, то пък една тема за разговор.
Проблемът е, че всички имахме детство по време на комунизма, но не беше еднакво за всички.
Аз моето първо шоколадово яйце го изядох през 1988 г., а за Тоблерон да не говоря, май беше след 1989 г. Съмнявам се Калин Тодоров или пък Сергей Станишев да са имали този проблем.
August 6, 2022
слаба работа
December 3, 2025
A very good read, interesting & relevant today!
December 21, 2025
Радвам се , че калин Тодоров издаде поредица от книги, чрез които можем да пием вода от извора за това какво е било. Много интересна книга!
December 29, 2025
Сигурен съм, че от книгите на Калин Тодоров когнитивният дисонанс на много хора ще бъде подложен на силен стрес.
December 2, 2025
Диста скучно разказана история от времето на СОЦА
Displaying 1 - 23 of 23 reviews