"Не свалям ореолите от главите на плеядата известни мъченици и герои от другите центрове на Априлското въстание. Но и сърцето, и съзнанието ми имат право да положат цветята си тъкмо пред делото на един от гениите на това въстание, пред даскал Петър Бонев, най-точния стрелец срещу робството, най-ефикасния майстор на свободата по това време. И за съжаление – най-непознатия".
Генчо Динев Стоев е виден български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество. Генчо Динев Стоев е роден на 5. 11.1925 г. в Харманли. Завършва средно гимназиално образование в родния си град (1945) и философия в Софийския университет (1951). Младежките му години са свързани с антифашистката съпротива. По време на септемврийските събития от 1944 г. все още е политзатворник в Хасковския затвор. Работи като редактор във в. "Народна младеж" (1950-1951), в. "Литературен фронт" (1965-1967), в издателствата "Народна младеж" (1952), "Партиздат" (1956-1961) и "Български писател" (1968). Дебютира през 1946 г. със стихове във в. "Младежка искра". Публикува серия очерци за работници във в. "Литературен фронт". През 1953 г. ги издава в книга със заглавие "Истински хора". Непримиримият характер и независимото му гражданско поведение го правят неудобен за войнстващата идеологическа култура. Писателят престава да публикува в продължение на едно десетилетие. Името му изведнъж се налага с излизането на романа "Цената на златото" (1965), претърпял през годините общо десет издания. Заедно с него се появява и книгата "Лош ден" модерна романова форма, щастливо изключение в морето от посредствена литература на работническа тематика. В същата тематична територия е последвалият сборник с новели "Като лястовици" (1970). Три години по-късно се появява първото издание на "Циклопът"; второто преработено става факт доста години по-късно - през 1982, а третото издание е през 2000 г. Романът "Завръщане" (1976) продължава сюжета и темата човек и история от "Цената на златото". След 14 години писателят публикува и трета част -романа "Досиетата" (1990), който доразвива разказа за съдбата на Хадживраневия род след злощастните събития от април 1876 и живота на следосвобожденска България от първите две части. През 1997 г. в Солун - европейската столица на културата за годината, на Генчо Стоев е присъдена първата голяма Общобалканска награда за български писател за романа му "Цената на златото". Едва през 1998 г. - доста след първата публикация в периодиката—издателство "Балкани" издава съвременния му роман "Много висока тераса". Граничната 2000 г. се оказва изключително благосклонна към писателя. В столицата и в провинцията се появяват две негови книги: "Далечно, хубаво и чисто" ("Пан-ВТ") и "Прокоба и слънце. Есета" ("Балкани").
Забележителна трилогия! Генчо Стоев е обхванал в нея голям период от родната история, майсторски разказвайки драматичните съдби на поколения от рода Хадживраневи. Трите романа са кратки, обаче съдържат много стойностни послания и предизвикват бурни емоции...
Любимата ми част от трилогията е „Цената на златото“, която най-силно и убедително ми въздейства! Мисля, че намира достойно място сред най-великите български романи, понеже по изключително трогателен начин пренася читателите по време на Априлското въстание и падането на Перущица... В „Завръщане“ действието се развива в годините след Освобождението, но атмосферата не е идилична, а отново е изпълнена с житейски несгоди... „Досиетата“ представлява вълнуващ завършек на епохалната семейна сага във времената на тоталитарния режим, но същевременно описва и перипетиите на самия автор, тъй като е вложил различни биографични елементи в един от своите персонажи... Трилогията на Стоев несъмнено си заслужава отделеното внимание и силно я препоръчвам на всеки четящ човек!
За първи път в един том у нас излиза семейната сага на Генчо Стоев, обхващаща произведенията „Цената на златото“, „Завръщане“ и „Досиетата“. Трите повести проследяват съдбата на герои от рода на Хадживраневи, като се простират във времето от Априлското въстание до началото на комунизма. Благодарение на издателство „Рива“ и усилията на Деян Енев, името на Генчо Стоев отново намира път към българския читател, за да напомни, че прецизните думи и любовта към героите са съществената сила на писателя и единствено чрез правдивото потапяне в отминала епоха съвременният читател може да направи опит за преосмисляне на миналото.
„Цената на златото“ излиза през 1965 г., романът бързо става популярен със своята богата образност и описания на трагичното начало на национално-освободителните борби в Перущица. Сменяйки през различните глави гледните точки на учителя Петър Бонев, Баба Гюрга и турчина Исмаил ага, Стоев рисува фрагментирана картина на събитията през очите на замесените в тях. Любопитно и със силно художествено въздействие е решението писателят да остане със своите герои, без да се изкуши да описва мащабните революционни дейности в страната. Истории за Бенковски и Левски се разказват, но личната история е това, което тласка действието напред. Също тъй прозорливо в центъра е поставен образът на силната майка – баба Гюрга, която опитва да спаси децата си. Древна сила като ехо от кладенец се усеща в „Цената на златото“, по-близка е тази първа книга до митологичното и героите в нея са по-светли от своите потомци.
В „Завръщане“ (1976) Стоев проследява пътя на Павел Хадживранев – един от синовете на баба Гюрга – от Истанбул до Дряново, където може би е останал скрит архивът на Тодор Киряков. Историята започва почти приключенски – с престрелка из тъмните турски улици и с намерените тъжни очи на Марина, която потегля с героя на опасно пътуване към забравения дом. Пази ги суровият Сефер, който е участвал в не една схватка. Постепенно обаче, след като минават покрай чешмата, символ на паметта, и след като приближават моста, който ще ги свърже завинаги с родината, действието бавно се разпада. Павел сякаш забравя за Марина и изпада в меланхолични спомени, докато врагът постепенно ги обгражда за престрелката, която ще се разрази накрая.
Но врагът и в трите произведения на Стоев не е някъде извън самия човек. Нито турците, нито роялистите, нито комунистите са представени като зверове. Те също играят карти, съжаляват, търсят прошка. Героите и от двете страни на барикадата са като захвърлени в схватка с по-силен враг и винаги губят, единствен изход може би открива Тома Болярски, който в края на „Досиетата“ се оттегля, за да напише книга за Априлското въстание. Любопитно е, както отбелязва в увода Светлозар Игов, че „Досиетата“, която е силно автобиографична книга, по някакъв начин излиза извън фабулата и предхожда „Цената на златото“. Тя, така да се каже, затваря златния кръг, изрисуван и на самата корица.
Семейната сага на Генчо Стоев е опит за осмисляне на пътя на един народ. С плътна, напоена проза, често кинематографична в описаните действия, авторският глас води читателя към тъмните кътчета на собственото си минало, за да намери отговори на националната неврастения. И трите произведения, заключени в настоящия том, са населявани от герои, които трескаво ровичкат – първо за злато, после за документи, спомени, хора. Герои, които падат в бъдещето неосъзнати, вечно питащи се, неразбрали. Дано въпреки усилията на злите кладенецът бъде изкатерен отново и цената на златото да не се окаже непосилно висока.
Романът продължава силната традиция на Генчо Стоев да преплита художествена литература с исторически реализъм. Тук писателят навлиза още по-дълбоко в мрачните пластове на следвоенна България, като поставя на фокус теми като доносничеството, моралната цена на оцеляването и сблъсъка между власт и съвест. Динамиката на сюжета се движи между лично и обществено, между интимна истина и политическа манипулация. Експресивността на стила и психологическата дълбочина правят повествованието напрегнато и въздействащо. Езикът на Стоев отново е прецизен, образен и емоционално натоварен – изчистен от излишно украшателство, но изпълнен с тежест. Роман, който не просто разказва за едно време, а го преживява заедно с читателя.