Казват, че едно време момчетата ставали мъже в казармата. Днес като няма казарма, се налага всеки да се спасява, както може. Примерно, да се метне на колелото и да покара малко… до Германия и обратно по поречието на Дунав за “малко” ли се брои всъщност?
По време на пътешествието си Костадин е всичко - и ларж, и скръндза, и забавен, и малко нелеп (и не го е срам да си признае), а понякога само му се иска да не умре, защото карането на колело в продължение на 2300 км не било айляк като на клипчетата в интернет.
Костадин го нарича “психотерапия на колела”, но добре е да знаете отсега: ако прочетете тази книга, няма да си оправите живота. Най-много да си купите колело, консерви с пастет и преносима печка на дърва. Преносима. Печка. На. Дърва.
За начало обаче няма нужда да правите нищо. Само си сипете една ракия и сядайте Коцето да разказва.
Мария Ангелова, автор на "203 предизвикателства за пътешественици"
Давам 4 звезди, защото 5 звезди давам само на любимите си книги. Много бързо и приятно четиво от интересен автор, чийто характер си проличава (или поне донякъде?!). Щеше ми се книгата да е по-дълга и с повече детайли, но може би трябва да "хванем пътя", за да разберем детайлите сами. :)
„Щастливците не карат колело“ – да, защото щастливците не получават мазоли на седалището при десетките изминати километри на ден, и не агонизират под парещите лъчи на слънцето, и не си развяват прането, съхнещо на рамката на колелото из цяла Европа. Да, защото щастливците пътуват с кола или самолет. Щастливците пътуват удобно… Но знаем ли какво можем да научим за нас самите предприемайки пътешествие извън зоната ни на комфорт?!
Костадин не е щастливец, защото Костадин кара колело… и не само кара – Костадин пътува с велосипед из Европа. От Велинград, където почти не пада, непривикнал с допълнителните 20 кг. багаж, той завърта педалите и не спира да ги върти чак до Пасау, Германия.
1500 километра – голяма част, от които срещу течението на Дунава, по един от най-популярните в Европа веломаршрути – Евровело 6, наречен още „Пътят на реките“, защото следва три от най-големите европейски реки – Лоара, Рейн и Дунав.
20 дни сам, но никога самотен.
Една свежа история изпълнена с много хумор и самоирония. Един разказ за пътуването, което калява характера и за мечтите… и за куража да ги сбъднеш.
Вчера завърших "Щастливците не карат колело" и личните ми впечатления са: книгата успява да експозира емоционалното състояние на Костадин по време на пътуването, неговите терзания, но най-вече опита, който идва от неволите и нелепи ситуации. Книгата има някои интересни препратки и житейски послания за тези, които съумяват да "прочетат между редовете".
Пътепис, който те кара да изживееш приключенията, заедно с автора, само при самия прочит. История, разказана от упорит и смел пътешественик, разкриваща интересни и забавни случки, места, пейзажи... и не само.
Книга, която ти показва как да обичаш живота, как да го хванеш като лице в дланите си, обикновено лице, без чаровна усмивка, без виолетови очи и да си кажеш: „Да, аз ще те взема,аз ще те обичам отново”.
Трудно ми е да напиша кофти ревю, но авторът е малко Бай Ганьо. И не забавната част, а по-скоро манталитета колко сме добре в БГ, а колко са зле на запад.