Това, което се случи, може да се случи във всяко едно училище. Питам се защо се случи в нашето?
Този въпрос си задава младият учител по литература Николай. Същият въпрос измъчва и училищния психолог Емил. Една история за нажежени отношения между учители и ученици, за насилие и секс, за стряскащи зависимости. Кабинет № 204 ще бъде отключен за вас. Готови ли сте да надникнете в мрака на подсъзнанието и пагубните избори? Ще станете свидетели и на една любовна връзка, избухнала между болезнената агония на съвестта и сянката на страстта. „Чуй щурците” е съвременен трилър с оглушителна мелодия.
" Кой съм аз? Казвам се Николай. Забелязвам всичко и умея да разчитам хората, както велик математик разчита троен интеграл. Последната година не забелязах едно-единствено нещо. Собственото си разрушение."
.... Оттам нататък, историята повлича като лавина...и ни прекарва през мрачните кътчета на съзнанието и пагубните избори...
" Чуй Щурците" е книга, която навлиза дълбоко във вътрешния свят на човека и поставя на пиедестал взаимоотношенията. Написана с вещина, историята ни прекарва през един живот, който бавно и неусетно се разрушава. Показва ни го отстрани, насочва ни през неговите слаби места и ни оставя без дъх. Травма от миналото е ключовото събитие в книгата, около което се разиграват поредица от драматични случки и сякаш като домино събарят всичко по пътя си. Татяна Попова е изкарала на показ голяма част от проблемите на съвременното ни общество, вдигнала е завесите да видим какво може да се случва в училище, докато ние не се интересуваме или си мислим, че всичко може би е наред. " Обществото е ръждясала стомана, позлатена с най- очарователни орнаменти, под които гниенето е безвъзвратно."
" Чуй Щурците" е страхотен дебют, който не спестява нито хубавото, нито лошото, а показва действителността такава, каквато е, такава, каквато се вижда през различните очи. Историята е написана увлекателно и нито те оставя равнодушен, нито те оставя на мира, докато не я изчетеш докрай. " Чуй Щурците" прелива от опустошителни емоции и е способна да разруши нашата безразличност. Това е книга за страстта, която изпепелява и те кара да правиш щури неща; за любовта, която винаги е готова да те приюти на топло; за страха, който пуска дълбоко корени в съзнанието ти; за подигравките, които оставят своите белези дълбоко в душата; за агресията и садизма като отражение на липсата на разбиране и любов в семейството; това е книга, която показва различни страни от живота и е като огледало, в което може да се взираме в себе си и в другите около нас. Изключително въздействащо четиво! " Вихрушката на ежедневието заглушава и най- големите човешки трагедии."
"Искам личности, които си имат собствени правила. В училище има хора с талант, този талант деградира. Всички се движим по скапаните разписания, разписания на уроците, разписано е всичко - поведение, резултати, очаквани резултати, що за идиотщина... Кукли на конци... "
„Чуй щурците” (изд. „Хермес”) е едно нежно, едва ли не поетично звучащо заглавие, но внимавайте. Зад кориците на дебютния роман на Татяна Попова дебне далеч повече мрак, отколкото бихте очаквали. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Книгата много ми хареса. Особено втората част, защото в първата имаше нещо странно - предвид всички случки с летален край, ми се стори равнодушно как се подминават и се върви напред. Но развръзката е уау, поне за мен.
Историята накратко – един млад учител, Николай, е разкъсан между своята извънсемейна авантюра и предизвикателствата на професията, които отиват далеч отвъд преподаването. В училището му се случат необичайни и жестоки събития, а заедно с училищния психолог Емил са в ролята и на утешители, и на звероукротители. Животът на Николай малко по малко излиза от релси, а събитията стават все по-жестоки, за да кулминират в разкритие какво провокира насилието, което го заобикаля. Отваря се прозорец към тайни на учениците, забранени за възрастни – един потаен свят, в който технологиите подпомагат най-жестоките инстинкти и желания. Но далеч не всички възрастни са невинни.
Татяна Попова - "Чуй щурците", изд. "Хермес" 2019 Прочетох "Чуй щурците". Имам чувството, че я четох безкрайно, че някак си не е редно да чета едни 160 страници толкова време. Беше като някакво странно пътуване - все едно съм тръгнала нанякъде, но изведнъж съм забравила накъде и не знам нито как да продължа, нито как да се върна. А не исках да бъде така.Исках - и искам- да чета български автори. Особено млади такива. Книгата ме привлече не на последно място и ск това, че в центъра на действието в нея е едно българско училище.Истории, в които има ученици и училища, венаги са ми създавали едно особено усещане, което не знам как да нарека, но което определено ми харесва. Тази книга обаче... мисля, че нито аз бях за нея, нито тя беше за мен. Всичко в нея ми се струваше нередно - като събития, като емоции, като поведение на героите. Да, персонажите, някои от които дотолкова се чувстват неудобно и не наясно със себе си, че дори не искат да се наричат с истинските си имена.Толксова много неща в тази книга ме смутиха, че дори не мога да кажа кое ми подейства най-силно - дали странните отношения между Лейна и Фил, дали ужасът със сайта, или цялото това бликащо насилие. Някои моменти от книгата буквално ме отвратиха, други бяха толкова ужасни, че дори не знаех как да реагирам. И след всичко това най-малкият ми проблем беше, че не знаех как да определя жанрово тази книга. Прочетох, че я определят като трилър, не мога да го оспоря. Трилър, крими, може би и лек социален елемент. И всичко това - написано и описано по начин, който дълбоко смущава и тревожи читтателя. За мен това е книга за тъмните страни на хората. За скритите желания, които, бъдат ли изпълнени, ще ни покажат какви чудовища се крият понякога в нас. Книга за онова, което потискаме. Книга за противоречията - как един насилник може да се "размеква" от песента на щурците. И как всъщност тези щурци, погледнати отблизо, са неимоверно грозни създания. "Чуй щурците" е книга, описваща разкривени, извратени създания. Но и книга, изпълнена с много болка. И с - поне за мен - напълно неочакван завършек. Не го очаквах, връщах се да го препроочитам няколко пъти, защото ми се струваше, че не съм го разбрала. Не искам да препоръчвам книгата. Струва ми се, че за нея трябва специална нагласа, каквато аз в този момент нямах. Но е интересно написан български роман и вероятно ще намери много /по/читатели.
"Чуй щурците" от Татяна Попова. Жесток, напрегнат и динамичен трилър. Един невероятен дебютен роман, който дава заявка за огромен потенциал. Изпълнена с цинизъм и много обрати, книгата всъщност е картина на грозната реалност, която е ежедневие в повечето училища. Заглавието, корицата и анотацията вещаят нещо злокобно, но страниците крият нещо немислимо, а финалът е изключително изненадващ, поне за мен. Връщам се назад, когато си купих книгата. Бях чувал за нея от книговодителя на Христо Блажев за Панаира на книгата, но не влизаше в списъка ми. Бях на щанда на Хермес и попитах за един друг интересен трилър, но за съжаление го нямаха в наличност. Тогава книжарката на щанда ми предложи малката книжка и я описа с изключителни суперлативи. Дори не погледнах анотацията. Просто я грабнах и не съжалявам, че го направих. Единственото, което не ми хареса в романа, беше фактът, че действието се развива по - бързо, отколкото ми се иска. Обемът на книгата е изключително малък и се прочита на един дъх. Героите страдат от това и не са дотам изградени, но като дебют на един млад автор това е съвсем нормално. Нямам търпение да прочета следващата книга на писателката. Препоръчвам този роман на всички любители на качествени трилъри, които искат да прочетат нещо от български автор.
3,5 ⭐ Доста интересна и добре измислена дебютна книга.
Историята разказва (общо казано) за скритата действителност на младото поколение и тежката съдба на учителите. Главният герой е изключително нюансиран. Нищо не остава спестено на читателя, а стилът пресъздава чудесно стадиите, през които минава учителят Николай.
Обратът на финала беше много шокиращ, но в същото време е често срещана тема. Би могло да се разгледа като лесен начин да направиш нещата интересни. Писателката Татяна Попова обаче е успяла да избяга от баналността и преизползването на темата чрез разпокъсания стил, пресъздаващ хаотичността в съзнанието на главния герой.
Вулгарността от една страна ми хареса, защото са много малко авторите, които ще се осмелят толкова непосредствено да я пресъздадат, но от друга страна, дойде ми малко в повече. Мисля, че ако беше намалена, щеше да се получи по-силен ефект на провокация. Прескачаше се от смърт на смърт, от насилие на насилие и нямаше време да се навлезе достатъчно в случките.
Цялостно препоръчвам книгата, ако сте готови да се срещнете с ужаса, който се крие около и вътре в нас.
Държа да предупредя, че тази книга не е за всеки! Определени моменти преминават границите на "допустимите" норми, но това си е лично мое мнение. Не искам да развалям историята, защото е много добре измислена, но в книгата не става въпрос на сблъсък между ученици/учители и съвременните проблеми в образованието, макар че и тези теми са докоснати! Без замисляне слагам етикет 18+, като в това число включвам, хора със слаби сърца и бременни. До тук с предупрежденията. Макара и на места брутална, книгата се чете на един дъх. Динамиката е впечатляваща като няма излишен "пълнеж" в никоя от главите. Действията се развиват буквално от първия до последния ред, като автора провокира четящите да мислят и учстват паралелно с развитието на историята. Ще искате да я прочетете отново макар, че аз лично се въздържам. Имам забележки и относно "любовната" история, но това отново е въпрос на лично мнение. Стилът на писане определено е много добър. Всеки любител на ужаси и книги които провокират мисленето би останал доволен.
Мога да кажа, че книгата беше интересна. На моменти губех връзка със сюжета и все едно логически "прескачах " нещо (случка, имена, завръзка). "Смущаващите " идеи, за които пише в някои от другите ревюта на мен лично ми се виждат до голяма степен актуални, притеснително възможни. За себе си знаех, каква ще е развръзката и не останах особено изненадана от финала, но според мен е интересен и предизвиква удивление. Липсваше ми нещо в Епилога, не мога да посоча точно какво. Но за първа книга, бих казала че беше добре написана, интригуваща и напрегната до последната страница.
Страхотен роман! Вълнуващ трилър! Заплетеният и интригуващ сюжет те кара да не можеш да спреш да четеш, докато не го разгадаеш докрай! Препоръчвам за всички, които харесват съвременна проза, засягаща най-актуалните и наболели проблеми, пред който са изправени съвременните младежи и обществото като цяло, с елементи на вълнуващ трилър!
Останах приятно изненадан. Малко са нещата, които успяват да откъснат човек от ежедневните му проблеми и предизвикателства. Макар и сюжетът да е плод на въображението, намерирам някои дребни детайли за интересно истински.
Дори и да не сте фенове на този жанр, дайте шанс на книжката, може пък и да се изненадате приятно като мен!
„Чуй щурците“ като цяло ми хареса и признавам успя да ме изненада. Идеята е страхотна, точно от трилърите, които обичам. Виждаме живота в училищата днес отвътре, с подробности. Виждаме и как са се променили отношенията не само между децата, но и между ученици и учители. Показани са ни много реалистично желанията на днешните деца, ценностите им. В какво вярват и какво искат да постигнат.