"Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила? Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова? Защо след смъртта на Лора, Яворов изведнъж я заобичва извънмерно? Случайно ли е избрано времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото? Кой кого уби – Лора Яворов или обратното? Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е повод да се преосмислят възможните отговори." ~ Петър Величков
Петър Величков е български писател. Работил е за вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Новинар", "Монитор" и "24 часа". Бил е редактор на сп. "Библиотека". Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова. Автор на мемоарната книга "Яна Язова: проклятието на дарбата" и на книгите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности". Носител на званието "Рицар на книгата".
Интересна книга и история, която смятам, че заслужава да бъде чута. Не приемам всичко казано за чиста монета, но със сигурност всеки човек има своята истина и трябва да бъде изслушан. От тази различна гледна точка успях да видя небезизвестната трагично завършила любовна история от друг ъгъл, което провокира съзнанието ми и ме накара да се замисля върху известните факти, отнасящи се до Лора и Яворов.
Лора Каравелова и Пейо Яворов са неоспоримо една от най-известните и драматични двойки в българските литературни среди в началото на 20ти век. Бурната им връзка и последвалият "инцидент", водещ до смъртта и на двамата е повод за много дискусии, спорове и слухове, но детайлите и до ден днешен остават мистерия. Именно в тази въртележка от предположения, спекулациии и въпроси се намесва и една личност, която за много хора, включително и мен самата, е неизвестна - Дора Конова. Петър Величков събира нейните спомени за Лора и Яворов и за собствената ѝ връзка с тях в този мемоар.
Още със заглавието "Лора, Яворов и аз" присъствието ѝ е подчертано не просто като страничен наблюдател, а като активен участник в историята. Дора е не просто свидетел на случващото се, тя е третият човек в отношенията. Влиза в образа на "другата", между Лора и Яворов и дори, според самата нея, е катализатор на някои от събитията, станали известни на обществото. Книгата не цели да осъди като "правилни" и "грешни" нито самата Дора, нито ситуациите, за които разказва, а да предаде впечатленията и мислите на Дора, такива, каквито тя ги помни. Заедно с нейните спомени, са включени и други документи - спомени и писма на други нейни съвременници, които носят допълнително плътност и дълбочина на цялостния разказ за случилото се. Въпреки това, книгата не представлява цялостна история или биография - тя се занимава с отделни моменти, в които животите на тримата - Лора, Яворов и Дора се преплитат. Спомените са фрагменти, на моменти разкъсани и непълни или пък повтарящи се на места.
Интересни са детайлите за живота, характерите и отношенията на тази така известна, и в същото мистериозна двойка (или в този случай, двойка плюс един). Но освен това, тези спомени са малко прозорче към ежедневието на 20ти век в София, чиито атмосфера и дух за мен бяха много вълнуващи, дори романтични. Маниерите, говорът, социалните роли и правила, които са едновременно близки и много далечни от днешните, са също много любопитни - Дора си спомня за поканите за гости, които е получавала, за посещенията си в домовете на Яворов и други познати, както и за игрите, които са играели на въпросните вечеринки.
В крайна сметка, книгата не представлява скандално експозе, целящо да разкрие пикантните детайли около интензивната и емоционална връзка на Яворов и Лора. По-скоро задава нови въпроси, от колкото да отговаря на вече съществуващите такива. Въпреки това, тя носи нова и много любопитна гледна точка за случилото се. Не смятам, че трябва да бъде възприемана като чистата и цяла истина, а по-скоро като част от нея, видяна през очите на Дора Конова - само една част от пъзела, представляващ историята на Лора, Яворов и техните близки съвременници.
Интересно написана книга, преплетена с вече известни факти, представена на читателя по правдоподобен начин. Хареса ми наличието на документи, сочещи към част от информацията. Истината е някъде по средата :)
Петър Величков ми поднася огромна изненада, разкривайки спомените на Дора Конова. Показва част от живота на любимия ми поет в различна светлина и ме кара да погледна на него с други очи. Някои от убежденията на основните участници в тази творба са шокиращи. Например Лора се е зарадвала, когато Балканската война е започнала, защото е смятала, че Яворов трябва да се прояви. Разбирането на Яворов за любовта е да убиеш човека, когото обичаш. А Дора е спяла увита в чувал от кръста надолу, за да не изконсумира брака си с мъжа си, когото не обичала... Чудя се всички хора от онова време ли са били смахнати, или само тези тримата.
Като изключим това, има доста пикантерии, за които не бях чувала. Не знам дали са достоверни, но определено ми помагат да си обясня как Яворов е стигнал до идеята за стихотворението „Аз страдам“. Жалко за трагедията му. Ако не беше сложил край на живота си, е можел да напише още много невероятни творби.
Не ми вдъхна доверие историята на Дора Конова. На всяка страница суетната дама изтъква своята красота, своята различност и интелект и колко специална е била за поета Яворов. Със същия успех и аз мога да напиша книга, че аз съм била истинската муза на Джим Морисън например. Историята на Яворов и Каравелова, че е истерична и ненормална - това е ясно. Няма нищо романтично в капризите и лудостта на хора без работа и сериозни занимания. Госпожата Конова отделно добавя и тя от своята лудост в тази история. Поне си затвърдих мнението, че охолна слободия се е ширила навремето, пък нека ни учат в училище, че това са много талантливи и важни фигури в литературата
Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината. Спомените на Дора Конова са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме.
Тази книга трябваше да излезе! Повече от век след развръзката в отношенията между Пейо Яворов и Лора Каравелова, най-сетне излезе на бял свят и позицията на третия замесец - Дора Конова. С нейните спомени се обръща внимание върху много въпроси, които дълги години останаха незададени. Макар тази книга да не дава всичките отговори, поне ни представя двамата прочути влюбени в различна светлина, непозната досега.
Интересно парченце от целия пъзел. Естествено, в зависимост от усещането, може да се допусне, че всичко е спекулация и липсва истинност. Това не ме интересува чак толкова, по-скоро ми харесва начинът, по който е написана, защото се вижда речта, която са използвали в този период, техните забавления, начин на живот. Красиво е.
Благодарение на Петър Величков днес можем да четем и да се наслаждаваме на творчеството на Яна Язова. Благодарение на тази книга се разкриват още факти от любовната драма между гениалния поет Яворов и болезнено ревнивата му съпруга Лора. Четох книгата два пъти, защото ми бяха интересни някои моменти от сагата.
Много подробно представяне на цялата драма около живота на Дора, Яворов и Лора - детайлно са разгледани максимално количество официални документи, статии и показания, като същевременно са разкрити терзанията на Дора Конова и нестабилната същност на Лора Каравелова. Тази книга трябва да се прочете от всеки, който не е безразличен към творчеството на поета и неговия злощастен край.