Предопределен да поеме процъфтяващ семеен бизнес, Ален Делон твърде млад попада в киното и така се спасява от банална съдба. Благодарение на режисьори като Клеман, Висконти и Мелвил, с най-хубавите си роли в Под яркото слънце, Гепардът и Самураят, става символ на френското кино. Ангелската му красота и романтичните връзки с Роми Шнайдер и Мирей Дарк будят възхищението на публиката. Но със стремежа да осребри визията си, с връзките си с подземния свят, както и с това, че се ограничава до роли на ченге или хулиган, предизвиква спорове.
Венсан Киви е изучил документи, разговарял е с най-близкото обкръжение на звездата и е разкрил трагизма на Ален Делон – зад незабравимите роли, желязната воля и стремежа за усъвършенстване виждаме образа на човек, който е в плен на собствения си мит.
Венсан Киви е журналист и историк, автор на книги разследвания, като Кой не уби Джон Кенеди (2013), Жан-Луи Трентинян, антиконформистът (2015) и др.
ако авторът се беше въздържал от това да повтори 454124879 пъти това колко самовлюбен е Ален Делон, тази книга спокойно можеше да бъде 200-250 страници. разхвърлян разказ, който иначе се опитва да бъде хронологично подреден. изпада се в едно и също описание за снимачния процес на различни филми - нещо, което може да бъде обобщено преспокойно. в същото време очаквах повече детайли за направата на важните филми от кариерата на актьора. липсва също достатъчна дълбочина в разказа за връзката на Делон с важните хора в неговия живот, особено що се отнася до родителите и децата на звездата, както и до Роми Шнайдер.
Биографичната книга за Ален Делон, писана от журналиста Венсан Киви, има пристрастяващ ефект, също като главния герой. В стремежа си да бъде обективен и да избегне обожествяването на звездата, авторът отива в другата крайност. Наред с интересни факти от творческия процес по създаването на филмите, Киви включва твърде много скандални и жълти материали от пресата, публикувани за Делон през годините, като създава образ на красива гад, под чиято закрила е живял подземният свят и в чиито ръце самият Шарл дьо Гол е бил само една марионетка. Естествено, книгата стига до очаквания от мен момент, в който ще се разкрие, че Делон има връзка със смъртта на Кенеди, разпада на Югославия и други големи събития, за които само си мислим, че знаем истината (не се споменава само атентатът срещу папата и разпространението на Ковид, което не означава, че не е замесен и в тези събития). На финалната страница съм раздвоена дали харесах наистина книгата, но съм все така убедена, че харесвам Ален Делон. И ако той наистина е всичко това, което пишат за него, вероятно ще остане доволен от своята поредна биография.