"Пълен напред, Джийвс" "Радост в утринта" и "Законът на Устър"
Джийвс може и невинаги да е на едно мнение с Бърти за шарените чорапи, белите сака, вратовръзките и други въпроси на шиваческото изкуство, но винаги може да му се разчита да изгребе младия си господар от кашата – дори ако по тактически причини го е забъркал в нея на първо място. А бедите се настъпват по петите! Сърца са разлъчени, френски готвачи се чувстват обидени, а чичо Том отказва да развърже връзките на кесията си за поредния брой от списанието на леля Далия. Само добре смазаният и захранен с риба мозък на Джийвс може да озари ситуацията в три от най-забавните романи на П. Г. Удхаус с любимите герои от света на Бърти Устър! Не можеш да подложиш на анализ такова слънчево съвършенство – можеш само да се грееш в топлината и великолепието му. Досущ като Джийвс, Удхаус е единствен на света и всякакви разсъждения по въпроса са безсмислени.
Стивън Фрай
Първото нещо, което трябва да знаете – вероятно и последното – е, че П. Г. Удхаус все още е най-смешният автор, който някога е нахвърлял думи върху бял лист. Факт номер две: с историите си за Джийвс Удхаус създава най-доброто от най-доброто. Светът на Джийвс е цял и съвършен, структуриран, напластен, подреден, сложен и завършен до последната точка, точно колкото „Крал Лир“, само дето е значително по-забавен.
Sir Pelham Grenville Wodehouse, KBE, was a comic writer who enjoyed enormous popular success during a career of more than seventy years and continues to be widely read over 40 years after his death. Despite the political and social upheavals that occurred during his life, much of which was spent in France and the United States, Wodehouse's main canvas remained that of prewar English upper-class society, reflecting his birth, education, and youthful writing career.
An acknowledged master of English prose, Wodehouse has been admired both by contemporaries such as Hilaire Belloc, Evelyn Waugh and Rudyard Kipling and by more recent writers such as Douglas Adams, Salman Rushdie and Terry Pratchett. Sean O'Casey famously called him "English literature's performing flea", a description that Wodehouse used as the title of a collection of his letters to a friend, Bill Townend.
Best known today for the Jeeves and Blandings Castle novels and short stories, Wodehouse was also a talented playwright and lyricist who was part author and writer of fifteen plays and of 250 lyrics for some thirty musical comedies. He worked with Cole Porter on the musical Anything Goes (1934) and frequently collaborated with Jerome Kern and Guy Bolton. He wrote the lyrics for the hit song Bill in Kern's Show Boat (1927), wrote the lyrics for the Gershwin/Romberg musical Rosalie (1928), and collaborated with Rudolf Friml on a musical version of The Three Musketeers (1928).
Както всички фенове знаят, структурите на повечето романи за Джийвс и Устър си приличат. Устър в дивното си блаженство на богат ерген с несмущавана от каквато и да е дълбочина мисъл все решава, че съветите на неговия високоинтелигентен икономом Джийвс вече не са му нужни, защото сам си знае по-добре. И успява благополучно да забрави колко пъти е бил ваден от най-опасни положения – затова и пак и пак се набутва в тях. Опасността, разбира се, е основно в посока брак с някоя девойка – Устър си знае, че тая чаша няма да го отмине, но прави всичко възможно да отложи изпиването ѝ колкото се може по-напред в бъдното. Само че благоденствието на Бърти е сред приоритетите на неговите близки – макар че някои същевременно на драго сърце биха го удушили в най-прекия смисъл на думата, и възможности за любовни увлечения около него не липсват.
Не мога да надвия любовта си към Удхаус, дори когато държа в ръце книга като тази — както всички знаете, любимото занимание на „издателството-татко“ (понеже се е заело да такова мамата на българската литература и книгоиздаване) е да се присламчи като свиня-майка към възможно най-вкусната купчина плюскане и след това да си напълни търбуха, както си пише по дебелите книги. То не бяха „Вещерите“, не бяха Стругацки... а сега явно са се заели, в стил „Видяла жабата, че подковават вола...“ да цицат и от гениалния британец. Странно е как „Колибри“ са им позволили (ако не бяха те, надали щяхме да сме толкова напред с материала, що се отнася до Джийвс и Устър, до Бландингс и пр.), но явно хиените от придворната перачница са се усетили, че има лебец в цялата работа и тихомълком са пуснали омнибусче. Озаглавено гръмко „Най-доброто от Джийвс и Устър“. И това ако е най-доброто, аз съм на тяхната блогокуртизанка Теменугова първият любовник. Но пък и аз какво ли искам от шепа хора, които разбират от литература, колкото Бойко Борисов от художествена гимнастика. С други думи, накратко казано: Удхаус — ДА, това на Сиела — НЕ. Придържайте си се съм изданията на „Колибри“. Ментетата, както знаете, са специализация на Видинския. Когото още чакаме да се извини, понеже се държи като оял се думбазин на службица при султана.
Надали някой ще надмине Удхаус в този брутално забавен и небрежен стил :) Пълен класик и вероятно най-великият посланик на английското чувство за хумор и ирония. Шапки долу!
Този автор от малък ме е вълнувал, макар в началото да ме отегчаваше. Оставях книгите му на страна и след няколко месеца отново се връщах към тях и предходното ми усещане беше се изпарило. Намирам го за много интересен писател, който без да оригиналничи, разказва истории които се помнят.