Copilul independent sau cum sa fii o mama "lenesa"

by Anna Bykova, Anna Bîkova

Din aceasta carte veti afla: cum sa invatati copilul sa doarma in patutul lui, sa-si stranga jucariile si sa se imbrace cand trebuie sa-l ajutati pe copil si cand e mai bine sa va abtineti sa faceti asta cum sa lasati deoparte rolul de mama perfectionista si sa deveniti o mama „lenesa” de ce este periculoasa protectia excesiva si cum s-o evitati cum sa-l faceti pe copil sa creada in fortele proprii ce inseamna educatia in stil coaching

Genres: Parenting, Nonfiction, Psychology, Childrens, Self Help, Russia

232 pages, Paperback

First published January 1, 2016

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Наистина полезен наръчник. Надолу събирам какво ми беше най-полезно на мен:

~ Чета тази книга по препоръка на Мартин, по схемата „от един мъж към друг“. Ако някой още се чуди преобърнал ли се е светът ни... :D

~ Повечето съвети на авторката ми идват съвсем естествени, вероятно заради работата ми с Човешката библиотека и други доброволчески екипи, където с времето се избистря принципът „Преди да помогнеш на някой друг, помисли дали не му пречиш, като не му даваш да развива самостоятелността си“. Но това обобщение ми се стори важно:

Първо показваме, после го правим заедно, после контролираме, после гласуваме доверие – важно е да се спазва последователността на тези етапи, те да не се прескачат.

~ Играенето е израз на „иска ми се“ (вместо „трябва“). Някои идеи, ако детко все се тутка, като се облича:

Можем да облечем детето в съревнование „Кой ще се облече по-бързо?“.
Можем да създадем игрова ситуация: снимки на суперекшъна „Да се облечем за пет минути и да спасим света“.
Можем да прибегнем до компромис: „Хайде, облечи си сам панталонките, а аз ще ти помогна с блузката“.
Можем да действаме чрез личната потребност на детето: „Искаш ли да отидеш на градина първи от групата? Тогава трябва да излезем след 10 минути. Обличай се по-бързо!“.

~ Секцията с навиците за самостоятелна игра добре илюстрира троицата принципи постепенност, самоконтрол и лична заинтересованост:

Постепенност. Започнете с две-три минути самостоятелна игра. Постепенно увеличавайте времето.
Самоконтрол. Дайте на детето възможност само да контролира времето, когато мама е заета със свои си неща. Тук може да ви помогне пясъчният часовник: „Поиграй си сам, докато не изтече всичкият пясък. Като видиш, че пясъкът е долу, ще ме повикаш“. Ориентир за времето може да е и някоя песничка: „Щом песента свърши, ще дойда при теб“.
Лична заинтересованост. Подчертайте колко е ценно, колко е важно, че дъщеричката или синът ви могат да се играят известно време самостоятелно. Хвалете малкото дете, като разказвате за него на някой друг, но така, че то да чуе: „Докато направя кашата, той самичък построи такава висока кула от кубчета!“.

~ Къде да вместим личното си време?

След девет вечерта започва личното ми време. Децата могат да спят, могат и да не спят, но това не влияе на вечерните ми планове. Ако по-малкият ми син иска да му почета, ще му почета, но само до девет часа. В девет времето за четене свършва. Ако големият се нуждае от помощ за уроците, съм готова да помогна, но само до девет часа. Ако не искаш да спиш, можеш да поиграеш. Само че тихо и в твоята стая на светлината на нощната лампа, за да не пречиш на останалите да спят. Да си играеш тихо и полумрак, е доста скучно и детето бързо заспива. Аз нямам проблеми със заспиването на децата. И си имам своя живот. Времето на мама. Дори ако децата не спят.

~ Някои хитрости в приспиването:

Някои деца дори не могат да лежат спокойно: ритат одеялото, чешат се, бъркат си в носа, въртят си косичката на пръста, мърдат вежди. Сядах на столче до легълцето. С едната си ръка меко фиксирах крачетата на детето, слагайки я на бедрото, другата отпусках на рамото му. Започвах много леко да се поклащам. Това е елемент от телесно ориентираната терапия, позволяваща бързо да се понижи тонусът на напрегнатите мускули, което действа отпускащо върху нервната система.
Освен това използвам техниката за промяна в дишането. Възбуденото дете диша ускорено и повърхностно. Спящото дете – равномерно и дълбоко. Следователно, за да заспи, трябва да пренастроим дишането на малчугана в другия режим.
Като задържам ръката си върху тялото на дете, се присъединявам към неговото дишане, няколко минути дишам като него – нашите вдишвания и издишвания съвпадат. След известно време започвам да дишам по-дълбоко и забавено, така, както диша отпуснатият човек. Дишането на детето също става по-дълбоко.
(...) започвам лекичко да се полюлявам напред и назад, в такт с дишането си. Колебателните движения се предават на децата. Скоро настъпва отпускане на мускулите, дишането се забавя и малките заспиват. За това са нужни от три до пет минути. Максимум десет.
Още един метод, след който половината ми група заспиваше моментално – четенето на приказка. Но трябва да се чете не артистично, а мелодично, дори монотонно, като постепенно забавяте темпа на речта си. Произнасяйте изреченията протяжно, с издишване, после правете пауза за плавно вдишване, това води до забавяне на дишането на слушателите.
Освен това безсъвестно нарушавах авторския текст, като вмъквах в него фрази за отпускане, отдих, сън: „И тогава мечокът си помислил (вдишване, след което плавно, при издишването, се произнася следващата фраза): я да седна на пънчето (вдишване), да си подремна малко (вдишване). А Маша му казва от кутията (вдишване): „Поспи си малко (вдишване), но не яж баничките...“.“

Ех, отиде ни артистичното четене вечер... :D

~ Нашите приказки за Жирафчето ряпа да ядат...

Играчките трябва да се прибират. Колко време приучвах сина си към това, две години събирахме играчките заедно и веднъж синът ми се възпротиви: „Няма и край, нека си стоят там“. Ами добре, останаха си на пода, а ние си легнахме. А на сутринта, като се събуждаме – играчките се строили пред входната врата, готвят се да излизат! Дима ги пита: „Закъде сте се приготвили?“. „Да си търсят нови стопани и нови къщички, че тук на пода им е студено.“ Гледаме, състезателната количка успяла да се измъкне, кеглите и две-три книжки също са избягали, когато татко е тръгвал за работа. Тръгнахме с Димка да ги търсим. Оказа се, че портиерката успяла да хване бегълците! Благодарихме ѝ с бонбон. Оттогава играчките винаги си спят по местата.

~ Как да се уверим, че ни слушат?

За да задържи вниманието, детето често дори фиксира главата на възрастния с две ръце. Да, да, здраво стиска с ръчички, за да не може възрастният да се обърне на другата страна. Ако се обърне, няма да чуе нещо суперважно. Спомням си един забавен момент, когато татко каза на двегодишния Арсений: „Слушам те внимателно. Само че ми пусни ушите, моля те.“
Разбира се, няма нужда да държите детето за ушите, докато му говорите. Но можете да го държите за раменете. По принцип е достатъчно да установите зрителен контакт. Ако ме виждат, вероятността да ме чуят нараства значително. Когато говорите очи в очи, казаното трудно може да бъде пропуснато покрай ушите. (...)
Освен това е много важно да се обръщаш по име. Изобщо да има обръщение. Казаното без обръщение най-често е насочено към нищото, от него няма да има особена полза. От опита си в педагогическата дейност мога да кажа, че безличното „Да подредим играчките“ прелетява покрай детето много по-често, отколкото: „Дечица, искам да ви видя очичките! Време е за обяд. Хайде да си подредим играчките“.

(Май важи не само за децата. ;)

~ Последствията! Последствията!

„Говоря, говоря, но сякаш приказвам на стената...“ Естествено. Щом „говориш, говориш“, можеш да продължиш да „говориш, говориш, говориш“. Защо да те чуят от първия път, щом ще има и трети, и пети? За да научиш някого да те чува от първия път, трябва да го казваш само веднъж. И да предупреждаваш за последствията: „Няма да слагам масата два пъти. Който не седне навреме, ще остане гладен“.
(...)
Който не чуе: „Трябва да се облечем бързо. Ако не излезем след десет минути, ще закъснеем за филма“, наистина ще закъснее за филма. Или няма да отиде на кино.
Разбира се, за да сработи всичко това, огласените условия трябва да се спазват всеки път и всеки път последиците да са налице.
(...)
ВНИМАНИЕ! (...) Последиците трябва да бъдат именно последици, а не шантаж. Тоест това, което закономерно ще се случи после. Това, за което има обективни причини. „Ако не седнеш на масата, ще останеш гладен“ – това са естествените последици. Но виж, „Ако не седнеш на масата, ще ти излея супата на главата“ е шантаж.

~ Задължение ли е умението?

Идеалният вариант е, когато детето в семейството няма много задължения, но има много искрено желание да помага, и докато помага, се учи на нещо ново. Когато желанието е налице, всяка нова дейност се усвоява много по-лесно. Ако детето се е научило да чете, това не значи, че от сега нататък винаги трябва да чете само. Ритуалът на четенето преди заспиване, когато му чете мама, може да си остане непроменен. Нека детето чете самостоятелно, когато му се прииска. Ако детето се е научило да вари каша, това не означава, че сега то ще я вари всяка сутрин за цялото семейство, независимо дали му се иска, или не. Нека я вари, когато пожелае или когато наистина се налага.

~ Пустите му навици...

До формирането на устойчив навик ще са ви необходими средно около три седмици.
(...)
Начертайте на един лист табличка с четири колонки.
В първата колонка напишете точките от „педагогическата си програма“ (какво трябва да прави детето само).
Втора колонка:
Пишем 1, ако навикът е необходим всеки ден.
Пишем 2, ако навикът е необходим един-два пъти в седмицата.
Пишем 3, ако това е полезен навик, който се използва рядко.
Трета колонка:
Пишем 1, ако детето се справя с това лесно и трябва само да превърнем умението му в навик.
Пишем 2, ако детето може да се справи, но с нечия помощ.
Пишем 3, ако засега това не е по силите на детето.
След това умножаваме числата от втората и третата колонка и нанасяме произведението от тях в четвъртата колонка („приоритетност“).
(...)
Добре ще е детето да има нагледен инструмент за самоконтрол. Начертайте му ясна табличка я закрепете (...) на стената. Предложете на детето да отмята изпълненото действие.

(Или с магнитчета върху хладилника.)

~

Да накараш някого да почувства собствената си отговорност, не значи да го обвиниш. (...) Когато детето изпитва разочарование или обида, това може да му попречи да потърси отговор на въпроса: „Какво по-различно можеше да се направи?“. В такъв случай е по-добре да говорите с него за личните му емоции и за преживяванията, предизвикани от тази конкретна ситуация. А след известно време да попитате за подобна, но абстрактна ситуация: „И какво би посъветвал някое момче, попаднало в същото затруднение?“. Или да му предложите фантастичен вариант: „Ако имаше машина на времето и можеше да се върнеш в миналото, какво би се посъветвала сама?“.

~ Как да превърнем вината в отговорност?

- Винаги помагайте на детето да схване взаимовръзката между неговите действия и резултата.
- Учете го с личния си пример. Самите вие се отървете от чувството на вина и срам. (...)
- Не го свиквайте да се извинява формално, а насочвайте мисълта му в руслото: Какво е станало? Защо то е лошо? Как да поправя ситуацията?
- Задавайте му въпроси: Как мислиш, какво чувства човекът, с когото постъпи така? Какво би почувствал ти на негово място? Какво би искал ти на негово място? Какво можеш да направиш, за да поправиш всичко?

~ Четирите основни етапа на коучинга:

Формулиране на целта: Какво искаш?
Анализ на момента: С какво разполагаш в настоящия момент? Какво е сегашното положение?
Набелязва се по-нататъшното движение: Какво може да се направи?
Непосредствена реализация: Какво ще направиш за това днес?
(...)
От страна на родителя коучинг подходът означава да се следват интересите на детето. Родителят все по-малко посочва какво да се прави, и все повече предоставя на детето възможности за търсения и изследвания. Детето изследва своите желания и избори, проявява смелостта да взема решение и да поема отговорност за последствията.

Списъкът с „вълшебни въпроси“ към детето е, ами, вълшебен. А примерният разговор за „приставката за игри“ (= конзола?) и съдомиялната направо ме разби...

~ Образци за финансови игри (или как на 25 да не се изправим за първи път пред въпроса „Ама как да си разпределям парите?“ ;):

Как, като разполагам с определена сума, да нахраня семейството със закуска, обяд и вечеря. Необходимо е да се направи меню и да се пресметне какво трябва да се купи и за каква сума. При необходимост менюто може да се коригира.
Как, като разполагам с определена сума, да организирам незабравим рожден ден. В условията на ограничени финанси може да се достигне до разбирането, че щастието не е в парите, а в творчеството. Че за доброто настроение не са нужни много пари, а много интересни идеи и много весели приятели.
Как, като разполагам с определена сума, да обновя летния си гардероб. Дали да си купя малко, но скъпи неща? Или много, но по-евтини? Или да си купя плат и да си ушия нещо?
Как, като разполагам с определена сума, да планирам отпуска си с цялото семейство или екскурзия през почивния ден? Да пресметна разходите за път, за преспиване, за храна, за екскурзии. От какво мога да икономисам?

~ А финалното изречение е чудесно напомняне за хората, влюбени в правила ;):

ОТНОШЕНИЯТА СА ПО-ВАЖНИ ОТ ПРИНЦИПИТЕ.

[Olha · Rating 5 out of 5]

Эта книга не только обратила мое внимание на некоторые моменты в жизни, где я бы и не сказала, что проявляю гиперопеку (например, сон. Ребёнок в 3 года вполне может засыпать сам в отдельной кровати. Мне не верится! Но я проверю), но и обратила мое внимание на то, что я сама до сих пор нахожусь под гиперопекой своей мамы!
Очень полезно. Советую каждому!!

[Krista · Rating 5 out of 5]

Armastan seda raamatut! Loomulikult ei ole "Iseseisvat last..." hilja lugeda ka teismeliste kõrvalt, aga tegelikult oleks keegi neid samu nippe võinud jagada kusagil kümme aastat tagasi, kui lapsed olid veel koolieelikud. Neid närvirakke, mida "virga emana" kulutasin lihtsalt selleks, et enamasti pigem enda kui vanema tahtmist saada, oleks võinud üldse kulutamata jätta. Mõned võtted, mida autor jagab, olen õnneks aja jooksul ise ka välja peilinud, kuid siin on ka hulgaliselt geniaalset talupojatarkust nagu:
1. ei ole võimalik teha kõike korraga: kiiresti, kvaliteetselt ja iseseisvalt (nt lasteaeda minekul),
2. perfektsionism on saatanast, sest kumb on lõpuks olulisem: kas iseseisev laps ja natuke maha valatud morssi või möku laps ja puhas laud?
3. süü- ja häbitunde tekitamine on igas suhtes alatud manipulatsioonid - ja me kõik teame, kui raske on pääseda psühholoogi jutule...
4. eksides analüüsib arukas täiskasvanu vigu ja võtab neist õppust. Mõtestatud vabandamine on loomulikult elementaarne viisakus, aga arulagedalt ette-taha koogutada on muidugi hale. Ei, isegi tort ei päästa siin. Või noh.. kui just sefiiritort...
5. mulle alguses tundus, et Muumimamma võiks olla ilukirjandusest üks hea "laisa ema" näide. Võib-olla omas ajas küll. Kuid Anna Bõkova lükkab "laisa ema" määratluse piiri edasi. Ega kõigis oludes kõik tema soovitused pruugi töötada, kuid siit leiab siiski tohutult mõtlemisainet.
Kokkuvõttes kiirelt-kergelt loetav lugemine vahvate illustratsioonidega - mõned tunnid head lugemist.

[Lora Grigorova · Rating 4 out of 5]

Трябва да призная, че clickbait заглавието работи много добре. Много искам да съм мързелива майка - да си чета книга, да си пия кафето, а дъщеря ми да тича щастлива около мен, да си играе сама и като огладнее да си сготви една мусака.

В интерес на истината, обаче, за да стана мързелива майка, първо трябва да съм доста работлива майка. Както Анна Бикова добре показва чрез лични примери както и чрез примери от богатия си опит на педагог и психолог, за да научим детето да е самостоятелно, дълго време трябва да проявим търпение и да правим нещата по-два, че и повече пъти.

Ако искаме детето да се научи да се храни самостоятелно от рано, трябва да се примирим, че ще чистим дълги месеци, докато то разбере, че храната не се хвърля и докато се научи да ползва прибори. Ако искаме то да си връзва обувките и да се облича само, ще трябва да разберем, че доста време ще закъсняваме за срещи, детски градини и т.н. Ако искаме да си подрежда стаята, трябва да дадем личен пример, да покажем постоянство, понякога да обърнем нещата на игра.

Книгата на Анна Бикова е много полезна за всеки родител (а това надявам се са повечето родители), който иска да възпита самостоятелност у детето си от ранна възраст. Плодовете, които ще берем, са много не само за нас самите (здравей вино и книжка), но и за самото дете. Пределно ясно е, че самостоятелният човек е по-успешен в живота, справя се по-добре с емоциите си, успява да поставя граници и да казва не и по-лесно взима решения и ги следва. Чрез простички примери Анна Бикова ни показва, че не е трудно да възпитаме един малък самостоятелен човек - просто трябва много търпение, много последователност и понякога доза родителска оригиналност (хайде да се състезаваме кой пръв ще прибере играчките). Да сме мързеливи майки не е просто да оставим детето на самотек, а напротив, да му даваме свобода да се справя с ежедневни задачи, които са по силите му (да, разбирам, че 9-месечната ми дъщеря не може още да ни направи мусака за вечеря).

Бикова отделя внимание и на така нашумялото напоследък позитивно родителство (макар че тя не използва този термин). Тоест как да реагираме по позитивен, но справедлив начин на грешките на детето и как умело да поставяме граници без да го хокаме, да му се караме или да крещим. Децата попиват всичко, особено нещата, които не искаме, и дори да вземем едно малко нещо от книгата, то е че дете най-лесно се възпитава с личен пример.

Чудесна книжка. За да станеш мързелива майка, преди това трябва да си била една много работлива и търпелива майка.

[Victoria Zabuzova · Rating 3 out of 5]

Годная книга для родителей-вертолетов, родителей детей 4-7 лет.
С одной стороны, она могла бы вместиться в два предложения: уважайте интересы и опыт своего ребенка и не перестраховуйте, дайте совершать ошибки. С другой, в ней достаточно примеров и намеков на необходимость ментальной гигиены ��зрослых (психолог, терапия, саморефлексия), что лишним не бывает.

[Mikhail Konstantinov · Rating 5 out of 5]

Книжку прочитал за пару дней, мне импонирует фиолософия воспитания "не мешать", а тут автор ее разложил по полочкам на реальных примерах, 5 звезд!

[Elsha · Rating 2 out of 5]

Неоправдано високо оценена книга. Насилих се да прочета 60-70 страници, за да й дам шанс, но не открих нищо, което да ме провокира да я прочета до край.

[Alexandra · Rating 4 out of 5]

O bijuterie de carte. Vorbeşte fix despre ceea ce promite că vorbeşte: despre cum să creşti un copil independent, cum să te comporţi tu şi ce atitudine, ba chiar filosofie de viaţă să ai ca părinte ca să conduci (sau să te laşi condus) în direcţia aceasta. Unde să stabileşti limite, unde să îţi alegi bătăliile, cum să fii tu un model pentru copilul tău, cu exemple elocvente şi uşor de urmărit, şi pus în practică cu înţelepciune şi răbdare din partea părintelui.

Inclusiv un conducător de oameni are de învăţat din cartea asta (la un moment dat apare chiar o analiză decizională ruptă din metoda Kepner-Tregoe!). Autoarea are pregătire pedagogică şi de psihologie, plus coaching şi se vede în abordare.

Îmi place foarte mult ideea, revoluţionară pentru mulţi, că un copil este o persoană nouă, proprie, cu propriile dorinţe şi aşteptări etc. şi ar trebui tratat ca atare.

Este o lectură lejeră, destul de scurtă în ciuda numărului de pagini întrucît ideile principale sînt dublate şi prin ilustraţii cam pe fiecare pagină.

Eu nu citesc cărţi de parenting/ crescut copiii, pentru că nu m-au convins, ce am văzut ridicat în slăvi prin presă sau bloguri - admiraţia şi efuziunea venea de la nişte părinţi cu al căror stil nu rezonez defel, iar preceptele volumelor respective mi s-au părut nepotrivite cu viaţa mea.
Citind-o pe aceasta, mi-am deschis apetitul pentru cărţi bune (pentru mine) de parenting :)
Recomand cartea părinţilor, bunicilor deopotrivă. Pe alocuri şi managerilor care au oameni în subordine.

[Iliyana Arakelyan · Rating 4 out of 5]

Книгата се чете много леко и увлекателно! С разнообразни истории, които чудесно допълват идеята, че ежедневно трябва да се изграждат самостоятелност, само заинтересованост и навици у детето. Така наречената "мързелива майка", всъщност дава възможност детето само да опита да се справи с ежедневните задача, независимо дали ще трябва после да пере дрешките, да мие пода или да измие чиниите наново, защото така детето се учи само да се справя и да търси помощ, когато не успява. Реално една "мързелива майка" всъщност е една много търпелива майка, която не вика и не прави остри забележки, за да не създаде негативен ефект у детето, свързан с конкретната ситуация. Авторката има богат опит с деца от всякакви възрасти и дава много примери за полезни и вредни намеси на родителя.

[Anastasia · Rating 5 out of 5]

Очень понравилась книга! Я хоть ещё и далеко не мама, но все равно прочитать было интересно.

Во-первых, написано легко и интересно, с юмором и забавными картинками-комиксами.
Во-вторых, полезно было вообще узнать, что такое "ленивая мама" и почему это хорошо для ребёнка. Полностью согласна с автором и теперь буду придерживаться такого отношения не только с детьми, но и просто в жизни. К тому же, я поступаю на педагогичкский, поэтому мне эта книга была полезна ещё и в плане выбранной мною профессии.

Однозначно советовала бы прочитать её беременным девушкам или уже мамам. Измените свои взгляды на мир.

[Ana Maisuradze · Rating 5 out of 5]

მარტივი ჭეშმარიტებების გვერდით, ძალიან საჭირო და გამოსადეგი რჩევებია ამ წიგნში.
ვფიქრობ ქართველი დეებისთვის განსაკუთრებით საჭიროა, რადგან ზედმეტად მიჯაჭვულები არიან შვილებზე და ხშირად უჭირთ დამოუკიდებელი ადამიანების აღზრდა.

[Andrada Papatoiu · Rating 5 out of 5]

Cea mai utila carte de parenting pe care am citit-o. Foarte putina teorie si multe exemple si abordari practice.

[Eloise Sunshine · Rating 5 out of 5]

This book should be a "must read" to every parent! And it's a very enjoyable at that, being funny in a little sarcastic way, but at the same time allowing you to see where parenting fails epicly. Worry not, Anna also gives you an alternative scenario, how to do things in a more benefitting way, for both of you as a parent, but even more so to your child (perhaps not as an immediate benefit, but sure enough considering his/her capability of managing with all sorts of stuff on his/her own in the long run).

Thus while being generally an entertaining read, one can learn a lot from these great examples of everyday life how to grow a more capable human being instead of a snowflake. And isn't it what we all want, really?

Personally I wast just very happy knowing I had done many things right with my own kid and this stuff felt totally logical to me. On the other hand I also notices several aspects where I could improve a lot when becoming the best version of a "lazy mom".

Please read, you won't regret it!

[Inna · Rating 4 out of 5]

Много приятна и интетесна книжка за възпитанието и отглеждането на дете. Основната идея на философията за "мързеливата майка" е да се възлагат повече задачи, с които детето да се справя само, за да развие увереност и самостоятелност, а не родителите да се месят във всяко действие и да го правят вместо детето, за да стане по-бързо или по-хубаво.
С примери от практиката си като майка, възпитател в детска градина и психолог авторката дава идеи за справяне с различни ситуации - самостоятелно хранене, обличане, използване на гърне, заспиване, вземане на решения. Като бонус са и забавните карикатури, в някои от които се припознах и аз в ролята на контролиращата майка.
Препоръчвам на родителите на малки деца, има добри идеи и примери, които се надявам да приложа успешно и аз.

[Irina Mitrofan Bitca · Rating 5 out of 5]

O carte practica, pe care am citit-o avand in minte cateva exemple de ASA NU si pe alocuri, revelatii de genul AHA :) Un dar foarte util pentru orice mama, desi cred sincer ca nu se potriveste manusa tuturor. Daca pleci de la premisa ca e utila orice informatie in plus, ca orice persoana te poate ajuta sa vezi o anumita valenta a unei situatii, e de citit.

[Maria Ivanova · Rating 5 out of 5]

Много ми допадна! Със сигурност ще я препрочета! Много разбираеми съвети, чете се лесно и бързо, има подходящи примери.
Заглавието определено е подвеждащо, защото философията от книгата изисква доста работа, старание и най- вече постоянство!


Любими цитати :

“Децата не стават самостоятелни, преди майка им да е потиснала перфекциониста в себе си.”- много вярно и трудно за изпълнение ! 🙂

“Родителските амбиции за детето, представата какво трябва да бъде, ни пречат да видим какво в то всъщност.”

[Galya Maslennikova · Rating 5 out of 5]

Норм. Очень легко читается, но откровений вы там не найдете. Я бы назвала эту книгу «Что будет из-за материнской гиперопеки».

Очень много примеров, чтобы понять, почему гиперопека - плохо. Но, закрыв прочитанную книгу, я поняла, что как не быть гиперопекающей мамой, эта книга не объясняет.

С другой стороны, эта книга - отличный первый шаг к тому, чтоб перестать быть или не стать гиперопекающей.

Читается очень легко, я прочла за пару часов.

[Eva · Rating 2 out of 5]

Я никак не могу найти книгу, где бы не были просто переписаны элементарные жизненные принципы, которые мне Мама рассказала ещё до исполнения мне 10 лет.
Думаю, мне невероятно повезло с родителями.
Второй вариант: современные Мамы понятия не имеют, что делать с детьми, им нужны такие книжки, где бы им разжевали, как пятилеткам.

[Olga]

я долго использовала Goodreads только для трекинга книг, но это тот случай, когда впервые узнал�� об авторе из ленты и мне понравилось. ну как понравилось: советы дельные, стиль изложения ненавязчивый, а вот "ленивая мама" - это очень-очень ответственная, дальновидная и неленивая мать :)

[Kristīne Čaniža · Rating 5 out of 5]

Vienkārša, bet laba grāmata.
Iesaku.

[Alyona · Rating 4 out of 5]

Люблю всю серию про "ленивую" Маму. Эта книга, как я поняла, введение в концепт: "ленивая" Именно в кавычках, потому что это заботливая мама, которая воспитывает ребёнка самостоятельным, уверенным в себе, умеющим принимать решения, в пределах своего возраста. В книге даны интересные методики наведения ребёнка на решение своей задачи, даже элементы коучинга. Хотя советы в ней, скорее для уже подрощенных деток, наверное, лет с 5.

[Наталия · Rating 5 out of 5]

Симпатична книжка, която се чете леко и човек може да извади полезни уроци не само като родител, но и като човек, който всекидневно се сблъсква с различни хора в процеса на комуникацията. Признавам си, привлече ме провокативното заглавие (че кой не би искал с минимум усилия (мързел) да извлече максимум полза), но впоследствие открих,че моите очаквания не са оправдани. Тъкмо напротив, приемам тази книга като един неангажиращ сборникик с идеи за различни ситуации във всекидневното общуване родител - дете.

[Britt Suits · Rating 3 out of 5]

Tegemist on humoorika raamatuga, mis räägib elulistele näidetele tuginedes lihtsatest, kuid sugugi mitte enesestmõistetavatest asjadest. Mõeldud on raamat emadele, kes üritavad alati viimase peal head olla ja teevad laste eest kõik ära. Seejuures ei mõelda laiskuse all laiskust ennast, vaid püütakse ema näilise laiskuse kaudu lapsi iseseisvalt tegutsema panna.

Seda raamatut võiks võrrelda Mihkel Raua „Isa“ raamatuga.

Oli kerge, lõbus, äratundmist pakkuv lugemine. Õnneks olen ikka natuke laisk ilma juhendava raamatutagi olnud, aga võiks muidugi laisem olla :)

[July Savitska · Rating 5 out of 5]

Отличное пособие для молодых родителей на тему, как не "страдать" гиперопекой к своему ребенку. Автор приводит массу примеров как научить ребенка самостоятельности и ответственности, и при этом как разделять свои интересы и интересы ребенка (то есть не подменять желания ребенка собственными). Так же, приведены примеры сложных случаев, когда родители/бабушки/дедушки/прочие искуственно создают условия в которых ребенок становиться полностью зависим от них (то есть, когда ребенку элементарно не дают самостоятельно одеваться и в конце концов он сам приходит к выводу, что проще, чтобы его одела, например, мама), а они таким образом компенсируют собственную несостоятельность. Книга поможет откорректировать свое поведение. Подскажет как действовать в таких случаях как: приучить ребенка чистить зубы, самостоятельно кушать, одеваться, отправлять за покупками, ходить на горшок и прочие мелочи, которые в повседневности теряются на фоне задерганной мамы.
Книга не вылечит действительно сложные случаи, когда родители просто не могут и на шаг отпустить от себя ребенка (это уже только к специалистам лично в кабинет).

[Ekvi · Rating 4 out of 5]

Как и зачем учить детей самостоятельности, и что она собой представляет.
Мне не очень понравилось, т.к. частенько написано слишком поверхностно и белопальтОво. Дети разные и сложные создания, и могут по-разному реагировать, да и осуждающе рассказывать о других родителях не очень красиво. Возможно, будет интересно тем, кто совсем не в теме (молодым родителям, не видевшим раньше детей и не умеющими общаться с людьми, или... ещё... не знаю, кому ещё, т.к. те, кто более-менее в теме, и так это знают, и им, думаю, было бы интереснее читать подобную книгу в формате рассказа о своём опыте, а не нравоучений познавшей жизнь гурини)

[Romans · Rating 4 out of 5]

Простая и понятная книга о том, как растить ребенка, умеющего думать и как не бояться доверять детям делать вещи, которые на самом деле мы хотим чтобы они делали.
Иногда простовато и поверхностно, а иногда можно на цитаты брать.

По сути, все эти вещи так или иначе вылезают в любой хорошей современной детской литературе и сайтах вроде НЭНа, и это здорово. Чем больше родителей будут смотреть так на воспитание, тем лучше для всех.

[Cornelia Revenco · Rating 5 out of 5]

Această carte este aur curat!
Are un stil atât de lejer, plin de umor, dar în același timp cu informații de specialitate. Multe din ideile pe care le promovează autoarea îmi erau cunoscute și rezonez in totalitate cu ele. Apropo, ilustrațiile sunt geniale și ajută la memorizarea informațiilor pt cei cu stil de învățare vizual.

[Andrey · Rating 5 out of 5]

Папам тоже будет полезно.

[Green Hedgehog · Rating 4 out of 5]

В этой книге практически все мои мысли по поводу воспитания ребенка нашли подтверждение и обоснование. Например, о том, что с ребенком надо общаться с позиции «направлять вопросами». Не советовать под руки, никак не критиковать и ни в коем случае не ругать за неудачу. Или то, что ребенка надо в начале научить, а потом не мешать. То есть то, что я вывел для себя в процессе жизни и чтения других книг. Все доводы, которые приведены в этой книге, я принял с легкостью именно по этой простой причине.

С другой стороны — из этой книги я узнал довольно много интересного и полезного. Вроде того, как вести диалог с ребенком, без критики и прямых указаний. Подход психолога к воспитанию ребенка выглядит очень интересным и реально работающим. Просто заставить ребенка думать самого, а взрослому оставить возможность задавать направление мыслей ребенка. В этой книге еще главное, то, что у автора, как у психолога, еще идет бонусное умение понимать все страхи и проблемы читателя и разбираться с ними в процессе повествования. То есть у нее уже могут быть готовы ответы на вопросы: «А как общаться с ребенком без указаний», «А что мне делать, если он капризничает?», «Как он без моей помощи сможет сделать что-нибудь?». И вот эти вот вопросы автор методично разбирает в своей книге.

И да, особо она просит отметить тот факт, что «ленивая мама» ни в коем случае не значит «бездельница» в данном контексте. Зачастую работы у такой мамы, в начале пути будет куда больше. И надо это понимать, если вы решаете действовать так. Ведь так легко поддаться желанию сделать все быстрее и качественнее, чем это будет делать ребенок. Самому помыть посуду, вместо того, чтобы показать ребенку как это делать, а потом еще несколько раз перемывать за ним плохо помытую посуду или убирать осколки от разбитой тарелки. Или вместо наблюдения за тем, как малыш неторопливо пытается воспроизвести простой узелок, быстренько завязать ему шнурки на ботинках. Да, это все будет проще, быстрее и качественнее. Но пожертвовав свое время и силы такая «ленивая мама» сейчас экономит куда большее количество ресурсов в будущем. Ведь потом ребенок сам сможет завязывать шнурки или мыть посуду. Да что там, сможет даже приготовить себе обед или прибраться в комнате. Самостоятельность — вот главный козырь «ленивой мамы» на дальнейшем жизненном пути.

Тут возникает вопрос — если я так хорошо отношусь к методике, почему такая оценка? Ну, есть один минус. Этим минусом стало то, что книгу попытались создать из одной статьи. Вскоре понимаешь, насколько маленькой получилась эта книга. Какие-то мысли �� тексте повторяются по несколько раз с небольшими видоизменениями. Да и плюс еще различные большие картинки в тексте и выделенные мысли в рамках (кстати, как мне показалось, эти мысли какой-то особой важностью и не обладали). В общем, если все это сократить, то можно ужать книгу раза в три. Да в этой книге была бы концентрация всех нужных мыслей, но вряд ли это была бы внушающая уважения книга. Скорее брошюра.

Тем не менее - я рекомендую эту книгу всем родителям (и не только мамам). Не говорю что нужно слепо следовать всем этим правилам. Все-таки мне кажется, что подход психолога «не указывать, что делать, а сделать так, чтобы человек сам понял, что именно ему нужно» работает и в этой книге.

[Olga Savchak · Rating 5 out of 5]

Дехто, читаючи назву книги, малює собі в голові картину, як безпорадне немовля, яке ще нічого не вміє робити, мусить давати раду саме собі, а лінива мама розвалилась на дивані і нічого не робить. Так от, ця книга не про лінощі. Насправді тут йдеться про те, як виховувати себе, щоб потім добре виховувати дітей.
.
«Лінива мама» в контексті цієї книжки – це мама, яка не робить все за дитину сама, а пояснює, показує, навчає і прибирає невдалі результати навчання на початках.
.
«Дитина не має бути на першому місці. У мене на першому місці я. Крім дітей, у мене є я, коханий чоловік, є робота, професійне товариство, є батьки, друзі, захоплення – з таким комплектом не всі бажання дитини виконуються миттєво». Цю цитату з книги варто виписати і повісити десь на видному місці. Схоже формулювання я чула від отця на передшлюбних лекціях у церкві.
.
Гіперопіка означає гіперприв’язаність до дитини. І коли прийде час відпустити її в доросле життя, батькам це буде гіперскладно. На цих словах зловила себе на думці про те, що моїй мамі вартувало б теж виписати собі цю цитату. Бо вона настільки прив’язана до нас з братом і настільки жертвує собою заради нас, що мене іноді аж совість мучить.
.
Хочеться так багато написати про книгу, бо вона реально крута! Але не буду, її треба самому прочитати, щоб пізнати цю крутість. Я підкреслила олівцем майже всю книжку. Тут немає «водички», тут кожне слово чітко по суті. Авторка буквально «розжовує» кожен діалог і кожну ситуацію і ти розумієш, що так, вона таки правильно каже. А кумедні ілюстрації з діалогами ще краще допомагають засвоювати інформацію.
.
Мене виховували по-іншому. Не гірше, а просто по-іншому. Рада, що ця книга потрапила мені до рук саме зараз, коли я в очікуванні малюка. Звісно, виховувати його за підручником я не буду, але іноді заглядати на сторіночки вартувало б. До багатьох думок з цієї книги я дійшла сама ще перед тим, як її прочитала. А книга лише підтвердила, що напрям моїх міркувань правильний.