What do you think?
Rate this book


232 pages, Paperback
First published January 1, 2016
Първо показваме, после го правим заедно, после контролираме, после гласуваме доверие – важно е да се спазва последователността на тези етапи, те да не се прескачат.
Можем да облечем детето в съревнование „Кой ще се облече по-бързо?“.
Можем да създадем игрова ситуация: снимки на суперекшъна „Да се облечем за пет минути и да спасим света“.
Можем да прибегнем до компромис: „Хайде, облечи си сам панталонките, а аз ще ти помогна с блузката“.
Можем да действаме чрез личната потребност на детето: „Искаш ли да отидеш на градина първи от групата? Тогава трябва да излезем след 10 минути. Обличай се по-бързо!“.
Постепенност. Започнете с две-три минути самостоятелна игра. Постепенно увеличавайте времето.
Самоконтрол. Дайте на детето възможност само да контролира времето, когато мама е заета със свои си неща. Тук може да ви помогне пясъчният часовник: „Поиграй си сам, докато не изтече всичкият пясък. Като видиш, че пясъкът е долу, ще ме повикаш“. Ориентир за времето може да е и някоя песничка: „Щом песента свърши, ще дойда при теб“.
Лична заинтересованост. Подчертайте колко е ценно, колко е важно, че дъщеричката или синът ви могат да се играят известно време самостоятелно. Хвалете малкото дете, като разказвате за него на някой друг, но така, че то да чуе: „Докато направя кашата, той самичък построи такава висока кула от кубчета!“.
След девет вечерта започва личното ми време. Децата могат да спят, могат и да не спят, но това не влияе на вечерните ми планове. Ако по-малкият ми син иска да му почета, ще му почета, но само до девет часа. В девет времето за четене свършва. Ако големият се нуждае от помощ за уроците, съм готова да помогна, но само до девет часа. Ако не искаш да спиш, можеш да поиграеш. Само че тихо и в твоята стая на светлината на нощната лампа, за да не пречиш на останалите да спят. Да си играеш тихо и полумрак, е доста скучно и детето бързо заспива. Аз нямам проблеми със заспиването на децата. И си имам своя живот. Времето на мама. Дори ако децата не спят.
Някои деца дори не могат да лежат спокойно: ритат одеялото, чешат се, бъркат си в носа, въртят си косичката на пръста, мърдат вежди. Сядах на столче до легълцето. С едната си ръка меко фиксирах крачетата на детето, слагайки я на бедрото, другата отпусках на рамото му. Започвах много леко да се поклащам. Това е елемент от телесно ориентираната терапия, позволяваща бързо да се понижи тонусът на напрегнатите мускули, което действа отпускащо върху нервната система.
Освен това използвам техниката за промяна в дишането. Възбуденото дете диша ускорено и повърхностно. Спящото дете – равномерно и дълбоко. Следователно, за да заспи, трябва да пренастроим дишането на малчугана в другия режим.
Като задържам ръката си върху тялото на дете, се присъединявам към неговото дишане, няколко минути дишам като него – нашите вдишвания и издишвания съвпадат. След известно време започвам да дишам по-дълбоко и забавено, така, както диша отпуснатият човек. Дишането на детето също става по-дълбоко.
(...) започвам лекичко да се полюлявам напред и назад, в такт с дишането си. Колебателните движения се предават на децата. Скоро настъпва отпускане на мускулите, дишането се забавя и малките заспиват. За това са нужни от три до пет минути. Максимум десет.
Още един метод, след който половината ми група заспиваше моментално – четенето на приказка. Но трябва да се чете не артистично, а мелодично, дори монотонно, като постепенно забавяте темпа на речта си. Произнасяйте изреченията протяжно, с издишване, после правете пауза за плавно вдишване, това води до забавяне на дишането на слушателите.
Освен това безсъвестно нарушавах авторския текст, като вмъквах в него фрази за отпускане, отдих, сън: „И тогава мечокът си помислил (вдишване, след което плавно, при издишването, се произнася следващата фраза): я да седна на пънчето (вдишване), да си подремна малко (вдишване). А Маша му казва от кутията (вдишване): „Поспи си малко (вдишване), но не яж баничките...“.“
Играчките трябва да се прибират. Колко време приучвах сина си към това, две години събирахме играчките заедно и веднъж синът ми се възпротиви: „Няма и край, нека си стоят там“. Ами добре, останаха си на пода, а ние си легнахме. А на сутринта, като се събуждаме – играчките се строили пред входната врата, готвят се да излизат! Дима ги пита: „Закъде сте се приготвили?“. „Да си търсят нови стопани и нови къщички, че тук на пода им е студено.“ Гледаме, състезателната количка успяла да се измъкне, кеглите и две-три книжки също са избягали, когато татко е тръгвал за работа. Тръгнахме с Димка да ги търсим. Оказа се, че портиерката успяла да хване бегълците! Благодарихме ѝ с бонбон. Оттогава играчките винаги си спят по местата.
За да задържи вниманието, детето често дори фиксира главата на възрастния с две ръце. Да, да, здраво стиска с ръчички, за да не може възрастният да се обърне на другата страна. Ако се обърне, няма да чуе нещо суперважно. Спомням си един забавен момент, когато татко каза на двегодишния Арсений: „Слушам те внимателно. Само че ми пусни ушите, моля те.“
Разбира се, няма нужда да държите детето за ушите, докато му говорите. Но можете да го държите за раменете. По принцип е достатъчно да установите зрителен контакт. Ако ме виждат, вероятността да ме чуят нараства значително. Когато говорите очи в очи, казаното трудно може да бъде пропуснато покрай ушите. (...)
Освен това е много важно да се обръщаш по име. Изобщо да има обръщение. Казаното без обръщение най-често е насочено към нищото, от него няма да има особена полза. От опита си в педагогическата дейност мога да кажа, че безличното „Да подредим играчките“ прелетява покрай детето много по-често, отколкото: „Дечица, искам да ви видя очичките! Време е за обяд. Хайде да си подредим играчките“.
„Говоря, говоря, но сякаш приказвам на стената...“ Естествено. Щом „говориш, говориш“, можеш да продължиш да „говориш, говориш, говориш“. Защо да те чуят от първия път, щом ще има и трети, и пети? За да научиш някого да те чува от първия път, трябва да го казваш само веднъж. И да предупреждаваш за последствията: „Няма да слагам масата два пъти. Който не седне навреме, ще остане гладен“.
(...)
Който не чуе: „Трябва да се облечем бързо. Ако не излезем след десет минути, ще закъснеем за филма“, наистина ще закъснее за филма. Или няма да отиде на кино.
Разбира се, за да сработи всичко това, огласените условия трябва да се спазват всеки път и всеки път последиците да са налице.
(...)
ВНИМАНИЕ! (...) Последиците трябва да бъдат именно последици, а не шантаж. Тоест това, което закономерно ще се случи после. Това, за което има обективни причини. „Ако не седнеш на масата, ще останеш гладен“ – това са естествените последици. Но виж, „Ако не седнеш на масата, ще ти излея супата на главата“ е шантаж.
Идеалният вариант е, когато детето в семейството няма много задължения, но има много искрено желание да помага, и докато помага, се учи на нещо ново. Когато желанието е налице, всяка нова дейност се усвоява много по-лесно. Ако детето се е научило да чете, това не значи, че от сега нататък винаги трябва да чете само. Ритуалът на четенето преди заспиване, когато му чете мама, може да си остане непроменен. Нека детето чете самостоятелно, когато му се прииска. Ако детето се е научило да вари каша, това не означава, че сега то ще я вари всяка сутрин за цялото семейство, независимо дали му се иска, или не. Нека я вари, когато пожелае или когато наистина се налага.
До формирането на устойчив навик ще са ви необходими средно около три седмици.
(...)
Начертайте на един лист табличка с четири колонки.
В първата колонка напишете точките от „педагогическата си програма“ (какво трябва да прави детето само).
Втора колонка:
Пишем 1, ако навикът е необходим всеки ден.
Пишем 2, ако навикът е необходим един-два пъти в седмицата.
Пишем 3, ако това е полезен навик, който се използва рядко.
Трета колонка:
Пишем 1, ако детето се справя с това лесно и трябва само да превърнем умението му в навик.
Пишем 2, ако детето може да се справи, но с нечия помощ.
Пишем 3, ако засега това не е по силите на детето.
След това умножаваме числата от втората и третата колонка и нанасяме произведението от тях в четвъртата колонка („приоритетност“).
(...)
Добре ще е детето да има нагледен инструмент за самоконтрол. Начертайте му ясна табличка я закрепете (...) на стената. Предложете на детето да отмята изпълненото действие.
Да накараш някого да почувства собствената си отговорност, не значи да го обвиниш. (...) Когато детето изпитва разочарование или обида, това може да му попречи да потърси отговор на въпроса: „Какво по-различно можеше да се направи?“. В такъв случай е по-добре да говорите с него за личните му емоции и за преживяванията, предизвикани от тази конкретна ситуация. А след известно време да попитате за подобна, но абстрактна ситуация: „И какво би посъветвал някое момче, попаднало в същото затруднение?“. Или да му предложите фантастичен вариант: „Ако имаше машина на времето и можеше да се върнеш в миналото, какво би се посъветвала сама?“.
- Винаги помагайте на детето да схване взаимовръзката между неговите действия и резултата.
- Учете го с личния си пример. Самите вие се отървете от чувството на вина и срам. (...)
- Не го свиквайте да се извинява формално, а насочвайте мисълта му в руслото: Какво е станало? Защо то е лошо? Как да поправя ситуацията?
- Задавайте му въпроси: Как мислиш, какво чувства човекът, с когото постъпи така? Какво би почувствал ти на негово място? Какво би искал ти на негово място? Какво можеш да направиш, за да поправиш всичко?
Формулиране на целта: Какво искаш?
Анализ на момента: С какво разполагаш в настоящия момент? Какво е сегашното положение?
Набелязва се по-нататъшното движение: Какво може да се направи?
Непосредствена реализация: Какво ще направиш за това днес?
(...)
От страна на родителя коучинг подходът означава да се следват интересите на детето. Родителят все по-малко посочва какво да се прави, и все повече предоставя на детето възможности за търсения и изследвания. Детето изследва своите желания и избори, проявява смелостта да взема решение и да поема отговорност за последствията.
Как, като разполагам с определена сума, да нахраня семейството със закуска, обяд и вечеря. Необходимо е да се направи меню и да се пресметне какво трябва да се купи и за каква сума. При необходимост менюто може да се коригира.
Как, като разполагам с определена сума, да организирам незабравим рожден ден. В условията на ограничени финанси може да се достигне до разбирането, че щастието не е в парите, а в творчеството. Че за доброто настроение не са нужни много пари, а много интересни идеи и много весели приятели.
Как, като разполагам с определена сума, да обновя летния си гардероб. Дали да си купя малко, но скъпи неща? Или много, но по-евтини? Или да си купя плат и да си ушия нещо?
Как, като разполагам с определена сума, да планирам отпуска си с цялото семейство или екскурзия през почивния ден? Да пресметна разходите за път, за преспиване, за храна, за екскурзии. От какво мога да икономисам?
ОТНОШЕНИЯТА СА ПО-ВАЖНИ ОТ ПРИНЦИПИТЕ.