Сказанията на Стрикса

by Михаил Митев, Милен Колев, Неизвестен автор

Всяка епоха има своите герои и злодеи. Злото е навсякъде, дори и в самите нас. Изчаква момент на слабост, в който да се прояви.
Преминал през време и пространство, Стриксът отново е тук, носейки нови легенди за времената, в които героите поемат на път сред неизвестността, за да преосмислят основополагащи ценности в лабиринт на самота и отчуждение. Силата на духа им се калява в сблъсъците със злото.

13 разказа за епични удари между живот и смърт, реалност и въображение; похот и ненавист припламват внезапно и могат без уведомление да изтрият човешкия разсъдък.

Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!

316 pages, Paperback

Published May 28, 2019

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

4,5/5, но си струва да закръглим оценката нагоре. Много добри разкази, чудесни попадения, с много малки изключения. Най-добрите разкази на Мишо и Милен, които съм чел досега, ала истинското попадение и изненада се оказа Петър Петков. Хоръра на Трошана бе дори по-добър от хоръра на Мастертън. Добавете и пети том сред колекцията си Стриксове :P

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

Петият том от поредицата фентъзи сборници “Сказанията на Стрикса” пристига точно навреме за пролетния Панаир на книгата в НДК, като постига невероятното и предлага дори още по-силна селекция от видяното в ударния коледен брой. Причина затова е отчасти участието на легендарния Греъм Мастертън, привлечен от ИК “Иви Пет” за каузата, но в по-голяма степен заради старанието, което участващите български автори са вложили в написването на творбите си.

Прочетете повече:
http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Още брутално добрата корица на Пепи Станимиров, по която Марин Трошанов е сътворил чудесния В очакване на петата смърт, загатна, че авторите, включени в сборника няма да си поплюват и ще причинят доста лоши неща на героите си. Така се и случи. В тази шарена подборка от хорър, фентъзи и si-fi имаше доволно насилие и здрав екшън, нещо което аз, не много взискателният почитател на спекулативните жанрове, уважавам, а и наистина успях да намеря творби точно по мой вкус. Най ми се всладиха Виолетовият дворец - злокобната викторианска приказка на Анна Гюрова беше без забележка; Изкуството на черния елемент - крайно любопитен фентъзи сетинг с щипка азиатски привкус, макар да имаше нужда от още малко редакторска шлифовка; Удушвача - праволинеен хорър от Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън, също без забележка и Принцът на Рийар на Елена Павлова - фентъзи, пропило духа на любимите Хроники на Амбър, с обичайната забележка, че искам по-мащабни творби от нейните щури светове, а не само литературни трохички, пускани тук-там в някой и друг сборник :) Обща оценка ~ 4,5

[Stoyan Vitekov · Rating 4 out of 5]

Новия "Стрикс" е на обичайното(вече) добро ниво.
Книжното тяло е добре оформено, а корицата на Петър Станимиров е супер.
Разказите са двойно повече(за добро или лошо) заради новия формат на издаване.
Като цяло се забавлявах с повечето от тях. Специално ще спомена "Изкуството на черния елемент", "Принцът на Рийар", "В очакване на петата смърт", "Удушвача" и "Небесната повеля". Разказът на Петър Петков, като че ли най-много ми допадна като динамика. Този на Елена Павлова беше доста интересен с похвата си да почне с края и да свърши с началото. Марин Трошанов е спретнал стегнат хорор/лудница, обрисуван много добре. Разказът на Мастертън също е кратък, но много добре развит. Вижда се градацията на Даниел Иванов спрямо предишните му неща. Не бяха лоши и тези на Милен Колев и Ана Гюрова. "Джубоко" е доста добре замислен, но страшно праволинеен. "Последният лов на Аетиел" ми беше много детски и предсказуем. Останалите не ми бяха по вкуса и точката надолу идва заради тях.
И все пак това е една страхотна жанрова поредица, които с нетърпение чакам и подреждам на рафта :)

[Димитър Запрянов · Rating 3 out of 5]

Самата книга като книжно тяло изглежда невероятно. Корицата, оформлението, илюстрацията придружаваща един от разказите, участието на чуждестранни автори в инициативата. Просто супер. Съдържанието обаче...
За жалост трябва да кажа, че това е най-слабия брой в поредицата на Стрикса.
Единствено два от разказите ми харесаха: Изкуството на черния елемент от Петър Петков и Удушвача от Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън.

Лоши спомени - прилича повече на чернова на идея отколкото на завършена история.

Нежелания от Милен Колев - Мога да го сумирам като "От местопрестъплението в един фантастичен свят". Не харесвам "От местопрестъплението" в никоя от разклоненията му.

Някъде далеч, далеч, по арката на залязващото слънце - Доста скучен. По скоро пресъздава ежедневието на героя отколкото да разказва някаква конкретна история. Все едно аз да пиша как всеки ден ходя на работа и след това се прибирам вкъщи и се жалвам за житейските си избори.

Небесна повеля от Даниел Иванов - като цяло разказа не е лош. Написан е добре, но не ме впечатли с нещо конкретно. Героя направи точно това, което всеки друг би извършил.

Добрите обноски са важни от Мартин Желев - Пролога към историята е супер и очаквах завладяваща история изпълнена с исторически личности и интересни диалози. Вместо това получих един разказ за това как да не ходя за риба.

Джубоко от Lady Pol The Beloved - не е лош, но е прекалено праволинеен. На героя му се казва да направи това и той го прави, никакъв обрат или колебание в действията му.

Изкуството на черния елемент от Петър Петков - разказ изграден в свят на епично фентъзи с щипка азиатски сетинг. Наистина ми хареса. Чел съм други и истории от автора в същия свят и нямам търпение да видят бял свят. Илюстрацията обхваща цялата история на разказа.

Последният лов на Аетиел от Кръстю Мушкаров - отново праволинеен разказ като Джубоко. Героинята отива от точка А до точка Б. Няма никакъв обрат или нещо, което да те накара да кажеш УАУ. "Убийството" на еднорога очевидно е нещо много важно и сърцераздирателно за нея, но читателя не остава с такова впечатление. Освен това как е щяла да убие дракона при положение, че рогът от еднорог е единственото нещо, което може да пробие драконовата кожа, а тя не е знаела, че по пътя си ще се натъкне на животното.

Принцът на Рийар от Елена Павлова - докато по-горе споменатите два разказа са праволинейни и отиват директно от точка А до точка Б без никакви заобиколки, този тръгва от А минава през Ц, връща се на Б, отива на Я, прави обратен завой към Д. Нишката се губи в един момент. До колкото разбирам е част от някаква по-голяма вселена, но може би е прекалено свързан с останалите разкази на автора (не знам, не съм ги чел) за да стои самостоятелно. Паралелите с Хрониките на Амбър са очевидни и когато го започнах очаквах, приключение стил Коруин, но много бързо се загубих някъде между Р и Ф.

Белота от Весислава Савова - кратък и няма никаква конкретна история.

Виелетовият дворец от Анна Гюрова - Единственият разказ, който не успях да завърша. Много ме натовари, а липсата каквато и да било пряка реч не улесни нещата.

В очакване на петата смърт от Марин Трошанов - Не беше лош. Показва един обикновен човек, който попада в една необикновена ситуация. Типичен хорър и за почитателите на жанра вероятно ще се стори интересен. За съжаление обаче аз не съм от тях.

Удушвача от Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън - единственото друго нещо, което съм чел от Греъм Мастертън е Ерик Пая и трябва да заявя, че този е много по-добър от онзи.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

„Сказанията на Стрикса” том 5 е вече тук и ако все още не сте чули за периодичната антология от български фантастични разкази, то значи най-вероятно изобщо не се интересувате от този тип литература. А ако се интересувате – то едва ли имате нужда от дълъг увод и мога направо да пристъпя към съдържанието на новото попълнение към стабилната поредица на изд. „ИвиПет”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Lan Xichen · Rating 5 out of 5]

Корицата е жестока. Авторският екип е на много високо ниво, особено имайки предвид участието на Греъм Мастертън в него. Това е невероятен прецедент - автор от такъв калибър да стане част от авторския колектив на млади хора, обединени от своята любов към жанра. Прави впечатлението, че сборникът задава и една много устойчива традиция - все по-млади хора да се включват с разказите си, което не само внася свежа кръв, но и обогатява интелектуалния генофонд на онези, които за пръв път пристъпват прага на авторството. Голяма е заслугата и на издателство "ИвиПет", което и до днес дава възможност на всички можещи автори да разгръщат техния творчески потенциал. Разказите са увлекателни, динамични и провокативни. Петият том на Сказанията на Стрикса вдига много летвата в родния фендъм и за мен се утвърждава като най-добрият сборник от поредицата.

[Петър Петков · Rating 5 out of 5]

Сборникът е добър! Пиша това, не само защото в него се съдържа и мой разказ, но и защото смогнах да прочета, и останалите творби в него, които също блестят със своята индивидуалност и очарователност.
Навярно, четящите тези думи, както и колегите ми по перо, биха изпитали любопитство каква оценка бих поставил на всеки един от разказите, но тези от вас, които ме познават малко по-добре, знаят, че аз не правя така.
Давам пет звезди на книгата и това е единствената оценка, която е от значение за нея. В крайна сметка, всичко останало е относително и има различно значение и цена за всеки.
Уважаеми читателю, представи си, че тази книга е една галактика, съставена от 13 свята. Тринадесет различни светове, 13 вдъхновения на 13 творци, които ти подаряват своите фантазии, без дори да те познават. От теб се иска само да пътуваш през всички тях и да им се насладиш, отвратиш или възхитиш. Подаряваме ти истории, които сме писали във време,отделено точно за теб. Време в което сме били заети за близките и приятелите си, време в което, навярно сме пропуснали нещо красиво и неповторимо, време, което няма да се повтори никога, но въпреки това, ние вярваме, че сме оползотворили правилно. Ние или поне аз, знаем че на свой ред и ти, ще подариш няколко от скъпоценните си минути за да се потопиш в нашите светове и ще ги съживиш в ума си. Това дава смисъл на нашият труд, а и така е честно нали?
Световете в пети том на "Сказанията на Стрикса" са необикновени и уникални, точно както и ти самият и никакви оценки и сравнения не са в състояние да ги определят. Ето защо аз няма да давам оценки, нито ще ти пращам "картички" от тях. Твоята преценка, ще бъде най-точна и най-вярна за теб. С други думи: Това, което харесва на мен не е задължително да се хареса и на теб, както и обратното.
Иначе за самата книга:
За мен този сборник е четиво, достатъчно добро да замести няколко филма например.
Разказите „Джубоко“, „Последният лов на Аетиел“ и „Удушвача“ например, бяха достатъчно цветни за да визуализирам така, сякаш съм на кино. Дори нищо чудно, да си нарисувам някои от персонажите в тях. Просто красота в думи!
Да прекъснат четенето ми и да ме потопят в размисли, успяха "Лоши спомени", Някъде далеч, далеч, по арката на залязващото слънце", "Принцът на Рийар" и "В очакване на петата смърт". Два други разказа пък ме провокираха да размишлявам за това, кое е лошо, кое добре и колко тежи отговорността да вземеш решение, което може да се окаже лудост в очите на другите. А това си е чисто вдъхновение, нали? Заглавията са "Нежелания" и "Небесна повеля".
Ами... това е! Сборникът се получи добре и всеки, който обича разказите в света на фантастичното, непременно трябва да го има.

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Излишно е да споменавам, че книжките за Сказанията на Стрикса са страхотна поредица, която се надявам да продължи и за в бъдеще. Том 5 е поредната книга с много силна селекция от както доказали се и утвърдили се имена в родния фендъм, така и с нови, които ни предлагат незабравими произведения. Всеки един от разказите има своя чар и смело мога да кажа, че абсолютно всички ми предложиха по нещо различно и вълнуващо. Не искам да отличавам никой от разказите, но имаше два, които ми направиха много силно впечатление. Всички останали бяха на много високо ниво. С риск да ви досадя бих ви препоръчал горещо всяка една книжка от поредицата. Повярвайте ми, има какво да си харесате, а току виж може да откриете и някой нов любим автор.

А това е мястото, от където можете да се сдобиете както с поредицата така и с други интригуващи заглавия.

https://www.smartreading.bg/?v=461b19...

[Mariyan Zhilanov · Rating 5 out of 5]

Както обикновено изключително добре подбран набор от разкази които не веднъж ме държаха в напрежение и с мъка се откъсвах от книгата.

[Martin Doychinov · Rating 4 out of 5]

Цели 13 разказа в петия Стрикс - започва да е леко въздебел за мен. То не може да се угоди на всеки, де - за мен сборник разкази е идеален между 10 разказа и 220-250 страници (което е първо):
Лоши спомени (Михаил Митев): Много добър замисъл, но… Сюжетът не е оползотворен достатъчно, а има потенциал. 3
Нежелания (Милен Колев): Напомни ми на хикс-мен и шадоурън. Половината от разказа е инфодъмп, в който един разкрива на друг какво се случва всъщност. Нелош сюжет, но пък стилът на писане е незапомнящ се. 3,75
Някъде далеч, далеч, по арката на залязващото слънце (неизвестен автор): „Неизвестен автор“ като в съдържанието, или „Автор Неизвестен“, както е посочен на всяка страница от разказа е меко-казано несериозно. Толкова да те мързи, че да не си измислиш псевдоним, като те е срам от писанията ти, е абсолютен шит. Що не е Джон Доу? Или Ано Нимус? И това са не дразнещи варианти, които ми хрумнаха за 15 секунди, баси… Както и да е, самият разказ е ок, залагам си една от шапките, че „неизвестния“ работи в някоя голяма компания. Хареса ми описанието на съвременната корпоративност в един фентъзиен свят, която беше убедителна, както и приятният стил. Не ми хареса липсата на сюжет и конфликт. Главният персонаж е лашкан като безволев предмет в морето на обществото. 3,5
Небесна повеля (Даниел Иванов): Най-накрая добър разказ! Краят можеше да е идея по-логичен – след извършените действия, Светлин едва ли би „отишъл“ при семейството си. 4,5
Тук следва трилогия азиатски разкази, които са доста различни, но пък все добри:
Добрите обноски са важни (Мартин Желев): Г-н Пибълс е богоподобен по сила и много, много държи да приготвя за гостите си различни екзотични ястия. А един японски рибар-аутсайдер ще се срещне с Левиатан! Приятен хумор и абсурд! 5
Джубоко (Lady Pol The Beloved): Или как Ода Нобунага спасява баща си, сдобивайки се с клон от джубоко – дърво, израстнало на бойно поле. Все едно гледам аниме . Яко. 4,5
Изкуството на черния елемент (Петър Петков): Най-дългият разказ е и доста добър. Аниме-виденията продължиха с него – вероятно проблемът е в мен . Хареса ми концепцията за магията като базирана на рисуване. 5
Последният лов на Аетиел (Кръстю Мушкаров): Типичен за автора разказ – подходящ за читатели, каращи основното си образование. Елфка с приятел орел преследва дракон, опустошил родното ѝ село. Няма да се спирам на логическите каньони как тя е тръгнала да трепе дракона без никакъв план или оръжие, което би могло да го направи, или как „случайно“ ѝ се удава да се сдобие с такова, нарушавайки едно от вероятно най-големите табута на расата си с мисълта, цитирам – „Е, какво пък?“. Яд ме е малко на автора, защото със сигурност е грамотен писател и би могъл да постигне по-голям успех сред читателите над 16 години, ако успее да излезе от тази рамка на детското фентъзи, в която аз, като читател, го виждам. 3
Принцът на Рийар (Елена Павлова): Пътуване във времето и пространството, но загатнатият свят е много интересен. Доколкото разбрах, има е други, по-ранни произведения в същата вселена, като примерно „Деии хейетае“ от сборника „Звяр незнаен“ . На моменти се обърквах в хронологията на сцените, но за щастие – за кратко. 4,5
Белота (Весислава Савова): Текст с хайку из него. Не го разбрах. 2
Виолетовият дворец (Анна Гюрова): Добър разказ в разпознаваем стил . Класическа хорър-мистерия, в които авторката е наистина добра. Едно обяснение откъде е намерило момчето гигантските насекоми, които тайно отглежда, щеше да е много на място. 4,5
В очакване на петата смърт (Марин Трошанов): В началото – скучноват (житейските терзания на персонаж, за който още нямам мнение). Краят – мега-ултра-хипер добър, вдигна единица към оценката! 4,5
Удушвача (Даун Дж. Харис и Греъм Мастерсън): Добър хорър, но както някой го беше описал в друго ревю – праволинеен. Никакви изненади. 4
Четвъртият стрикс беше най-силният, а този - отстъпи. Средно точно 3,98!