Хавана. Екзотика, латино, слънчеви дни. Хора от всички краища на света идват, за да се насладят на нестихващото кубинско лято, но накрая винаги си отиват. Какво следва обаче, когато летният флирт се превърне в нещо повече? Едно момиче от Хавана, прелистващо модните списания късно нощем и мечтаещо света отвъд океана. Един морят, добре познаващ този свят на възможности, но забравил какво е да имаш свободен дух. Ще бъдат ли те достатъчно смели, за да се протегнат към звездите и към любовта?
3,5* Стегнат разказ и добър подбор на думи, които оставят приятно чувство в теб. Книгата е идеална за отмора и за плажа. Една сладка, лятна любовна история.
Приятна любовна история, която изслушах в Сторител на фона на сипещия се сняг навън. Кратка новела, която свършва много бързо, но пък и която ако беше по-дълга само щеше да е ненужно разтеглена, защото всичко, което може да се каже в нея е казано. Момиче от Хавана работещо в семейния ресторант на пристанището, но с копнеж отправящо взор към големите круизни кораби, мечтаейки за по-различен живот и може би голяма любов. Докато един ден един от онези недостижими кораби ѝ донася мъжа на живота ѝ. Двамата се влюбват и след съвсем незначителни препядствия се събират. Хепи енд, край на историята! Просто това, че е толкова кратка не ми позволява да дам по-висока оценка, но препоръчвам книжката на всеки романтик, който иска да изгуби час-два с хубава любовна приказка.
Страхотна книжка за някой дъждовен съботен ден... Увлекателна, лека, топла книга, пълна с романтика и сбъднати мечти. Препоръчвам за хората, които обичат бързите бягства от реалността и имат някой друг свободен следобед.
Лято в Хавана? Как Ви се струва? Страхотно, нали! Да, но не е точно така с нашата героиня Изабела. Тя е мечтателка. Момиче, което мечтае да избяга от своето ежедневие и, която иска да черпи с пълни шепи от света. Всеки петък тя отива на пристанището, за да се полюбува на големият кораб, които пристига и на пътниците слизащи от него. И тогава една вечер в ресторанта на баща й се появи ТОЙ - момчето, което щеше за плени сърцето й, момчето, на което щеше да се отдаде.. момчето, което щеше да обича винаги.
Иска ми се да опиша всяка една малка подробност от тази история, но ще предизвикам Вашето любопитство да прочетете книгата, да се насладите на историята и да помечтаете заедно с Бела. Именно на това ни учи тази история - да мечтаем, да мечтаем.. защото мечтите се сбъдват. "Защото.. ами просто защото истинската мечта е цел, любов и светлина, те... те винаги побеждават."
"Любов в Хавана" е моето малко бижу което бих прочела още много пъти. 🤎
This entire review has been hidden because of spoilers.
Виждате ли тази малка книжчица във формат А5 и само 200 страници? И слава Богу, че не е повече, защото просто щеше да се предобри историята и да стане изкуствено разтеглена като настъпана лепкава дъвка на асфалта в августовски ден. Много е лесно човек да подцени новелата в нея, която на пръв поглед изглежда като поредната любовна история. Но това е само на повърхността.
Тази малка книжка ми напомня на онези пътеводители, които навярно повечето от нас си купуват, когато попаднат в чужбина – малки, с толкова ситен шрифт, но събрали терабайти информация за съответната дестинация. В книгата на Stefana Belkovska дестинациите не са една, а две – Хавана (такава, каквато може би не сме я виждали никога) и... сърцето.
Ако човек се отдръпне малко назад от привидно любовната история, ще види, че авторката изиграва картите си изключително умело и в тази хаванска сага преплита много пластове на... ами, на това да си човек. На първо място, затвърждава правилото, че „ливадата на съседа винаги е по-зелена“ и ни дава ясна и отправна точка за възгледите ни спрямо онова, което нямаме. Винаги ще го виждаме като нещо екзотично, привлекателно, по-прекрасно от това, което вече имаме. И в същия момент „камерата“ и ракурсът се обръщат – този път от страната на съседа, онзи с „по-зелената“ уж ливада, и ни показват ясна картина, че всъщност пък нашата ливада е по-зелената. Объркващо, нали? Или може би не чак толкова.
Белковска засяга и един много фин, но значим елемент – изграждането на общности, подкрепата в тях и разбиването (или не съвсем) на законите за множествата. Привидните качества на едно множество невинаги са валидни за съставните му части. И тук някъде започваш да си задаваш въпроси, които може би никога не си формулирал досега.
А после идва силният момент на силните души – винаги да търсят вината в себе си. Аз също съм изпитвал това усещане и десетки пъти в ситуации съм си задавал въпроси като „Какво точно сбърках?“, „Къде пак сгреших?“, когато отговорът е далеч по-елементарен от очевидното – НИКЪДЕ. Просто това явно е дефект на добрите души – винаги да търсят грешката в себе си, когато понякога има обстоятелства, срещу които просто не можем да се борим.
Новелата на Белковска е като всички онези диети, за които можем професура да напишем и пак да не ги спазваме. Точно такава е тя – напомня ни за неща, които знаем, докато четем, кимаме утвърдително и си казваме: „Да бе, ясна работата, ясно че е така...“ и след няколко секунди се питаме: „Добре, а защо не го правя, като е ТОЛКОВА ЯСНО, М?“
И за финал – за мечтите. Които понякога може би са просто на още една наносекунда стисване на очите и мечтаене от нас.
Много мила и сладка книжка, от която ми стана изключително приятно. Неусетно я прочетох сякаш за миг. Посланието, което остави у мен е, че мечтите са големи, колкото и ние самите сме. Няма невъзможни неща, стига да се доверим на вътрешното си аз и не му се противопоставяме.💜
Много ми допадна как авторката е уловила не реалната представата на героите за света на другия. А след това е преплела техните светове. Книгата ми хареса и ме подтикна да продължа с други книги от авторката.
Ами лятна,приятна,лека историйка,но сякаш за мен беше прекалено лека и ми беше малко скучна от време на време,но все пак ако си на плаж и искаш да слушаш нещо точно тази книга бих препоръчала