Първа книга от историята за загубата на три свята, събрали своята съдба в едно. Земята на древните е новото начало на всички тях. Водени от едно малко момче, срещнало скитник в гората, жителите на Тира успяват да познаят силата на мрака и светлината. Господарят на времето, Големият орех, е силата на дорейците. В неговите корени е началото на Белия град. Тракащата машина, с която драките отсичат черната планина е доказателството за напредъка на технологията им. Хората са тези, които са най-близо до Езерото, в котловината, между две планини, срещнали се една с друга, пазители на Езерния град. Трите големи центъра на световна сила - Езерният, Белият и Черният град, са причината за успешно начало на пътя към знанието. В битката за истината, всички същества от Средната гора успяват да спечелят почитанието на Чердан и Мора. Това е най-трудната част от плана за спасяването на Езерото и цялата Тира.
„Сказание за кръговрата - книга 1: Земята на древните” (изд. „Виделина”) е дебют на ботевградския писател Георги Сираков (под псевдоним Г.Д. Серафиос). Теолог, запален по лингвистиката и древната история, Георги Сираков се е опитал да вплете своите интереси с фентъзи елементи и митологични мотиви в едно четиво за съвременния читател. А дали е успял да го постигне? Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Първото томче от серията Сказание за Кръговрата носи в себе си всички онези тресчици за дялкане, които обикновено съпътстват литературния дебют. Светът на Тира, населен от три раси - човеци, дорейци и драки - е хитроумно замислен, пъстър и любопитен, но информацията за него се разлива на щедри порции в сравнително краткия обем (200 стр.) и читателят трудно може да я преглътне, без да се обърка. Оттук произлиза и главният проблем на повествованието - сюжетът е фрагментиран, действието прескача от точка в точка по картата с монотонно ултра задъхано темпо, без да има постепенно нагнетяване до достигане на финалната кулминация. Надявам се в продължението Пътят на първия този творчески ентусиазъм да бъда поне малко обуздан. Имам забележки и към стила. Вероятно е умишлено търсен ефект за постигане на допълнително архаично звучене, но през няколко абзаца, ситуирани в минало време се мяркат изречения в сегашно, което хич не ми се нрави. Крайна оценка - 3,5.
Много исках да дам 5 звезди, но няма как, има нужда от корекция. В началото наистина информацията идва в повече и човек се обърква. Мислех, че аз нещо не разбирам, но видях още подобни коментари.
След това също по време на някои истории отново има объркване, добре е според мен да се редактира и подобри, преди да се продължи към следващите книги.
Историята има много потенциал. Наименованията са изключително интересни и бих казал на място.
Това не е просто критика, а се надявам да ви мотивира да поправите пропуските и надградите, защото наистина има какво да се прочете и си заслужава!