Кало Змея

Кало Змея #1

by Милен Хальов

Има едно непростимо провинение, когато героите ти са деца – да звучат като „измислени от възрастен“. Милен Хальов знае какво прави – героите му са живи и достоверни. Подканят те да си вържеш здраво маратонките и да ги последваш над панелките на Румица!

Мартин Колев, автор на „Софийски магьосници”



Наглед Кало е съвсем обикновено момче – не обича особено залягането над уроците и гледа винаги да се измъкне и да тича след топката. Там, на игрището, е в свои води и може съвсем сам да победи цял отбор надъхани противници.

И то като сдържа това, което носи в себе си по рождение. Защото Кало всъщност е син на змей и притежава неземни сили, благодарение на които нощем лети над покривите, а в мигове на опасност умее дори да призове бурята на своя страна.

Животът на Кало Змея тече привидно мирно и тихо, целта на момчето е другите да не разкрият тайната му. Но скоро всичко ще се промени – с появата на коварен враг, който притежава способността да се противопостави на уменията му, и на красивата Йоана и нейната сестра Рая, които също крият неземни тайни.

Какво всъщност се е случило с баща му? Какво представлява организацията „Дънгори” и защо Кало ѝ е толкова нужен? Може ли някой да се пребори с опасните караконджули, страховитите устрели и омайните самодиви?

Над Кало и неговите близки е надвиснала огромна опасност. Той трябва да овладее силите си, за да спаси хората, които обича, но и трябва да запази човешкото в себе си в името на доброто.

„Кало Змея” е забавна и вихрена приключенска книга, вдъхновена от „Войната на таралежите” на Братя Мормареви и от българския фолклор.

Genres: Fantasy, Audiobook, Bulgarian Literature, Childrens, Middle Grade

316 pages, малък формат, меки корици

First published June 1, 2019

Reviews

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Това ми е №1 българска детска книга за 2019 г., и вдига летвата СТРАШНО високо. И е написана така, че да се хареса на сегашните деца, пристрастени към Риърдън и ърбан фентъзито. Силна, емоционална книга, в която героите израстват много, обратите са изненадващи (добре де, за възрастните читатели може би не толкова) и информацията е така разчупена и наместена в текста, че си влиза по местата без поучителност и без доскучаване.
Накратко - бижу.
Спойлвам, че първите трийсетина страници (или малко повече) са като писани в по-ранен период и са по-слаби и в майсторско (че и в редакторско...) отношение, а после в какъв змей се превръща книгата, леле! И споменах, че героите израстват, нали? В тези първи трийсетина страници Кало е "обикновено", малко разглезено хлапе с надуто самочувствие, което поне аз не харесах особено, но, о!, сто странички му стигат да ти влезе под кожата и да искаш да играе в твоя отбор :)
Надълго: страхотна книга, струва си прочита, че и няколко препрочитания!

[Деница Райкова · Rating 5 out of 5]

Милен Хальов - "Кало змея", изд. ""Сиела" 2019

Преди броени минути затворих последната страница на "Кало змея".
Обичам да чета фентъзи. Обичам да чета български автори. Харесва ми, когато в книга - била тя детска или друга - по някакъв начин са използвани елементи от фолклора и/или митологията. А когато налице е всичко изброено, трудно бих могла да устоя на такава книга. Затова и веднага щом научих за "Кало змея", пожелах да я прочета.
И никак не се разочаровах.
Историята е увлекателна, леко и приятно написана. И макар действието да се развива в наши дни, от това тя не губи от своята привлекателност. Може би на пръв поглед изглежда, че митични създания като змейовете и съвременни изобретения като мобилните телефони, например, не "стоят" добре в един и същ текст. Но това е само на пръв поглед. Историята на Кало така "хваща" читателя, че скоро забелязва само взетото от приказките и легендите, а друго остава като някакъв далечен фон.
Идеите и дори някои от ситуациите може на пръв поглед да не изглеждат оригинални - поне в "змейската" част. На мен обаче м хареса как са развити. Хареса ми историята за отношенията между Ралица и змея, хареса ми поведението на Кало - това съчетание между безразсъдство на моменти и боязън и несигурност в други. В историята имаше няколко обрата, които не очаквах по никакъв начин и почти буквално ме оставиха със зяпнала уста. А към последните 40-50 страници се връщах няколко пъти, за да се уверя, че съм прочела и разбрала правилно.
Да се каже, че и тук се води вечната битка между доброто и злото, би било откровено клише. Защото - и това беше още нещо, което ми хареса много - тук няма изцяло добри и изцяло лоши герои. Всеки носи в себе си и доброто, и лошото, и именно това ги прави правдоподобни и убедителни. Героите на Хальов не правят нещо само защото "така трябва" - те си задават въпроси, поставят си морални "спирачки", съмняват се в себе си дори когато това съмнение може да ги погуби. И затова ги харесвам.Една от причините да харесам книгата, бяха именно неочакваните обрати и поредното доказателство, че нещата - и хората - не винаги са такива, каквито изглеждат. И че понякога се иска огромна сила да постъпиш правилно.
Книгата има и някои слаби места - като такова бих посочила в известен смисъл образа на Ерди. Не за друго, а заради начина му на говорене - просто през цялото време си мислех, че говори прекалено правилно, предвид обстоятелствата.
Хареса ми как са използвани образите от митологията - най-вече ламята и златната ябълка. За мен беше ново и интересно обяснението за нарастването на силите на ламята. Мисля, че в никоя приказка досега не съм попадала на подобно нещо.
Четенето на тази книга ми достави голямо удоволствие и със сигурност ще се връщам към нея. Препоръчвам на всички, които обичат хубавите истории. Дори и ако отдавна вече не са деца. Защото има хубави книги, които могат да се четат на всяка възраст. И според мен тя е от тях.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Милен Хальов е истинска хала! А „Кало Змея” (изд. „Сиела”) има всички отличителни черти на бъдещ култ сред малки и не чак толкова малки читатели. Съвременно фентъзи приключение, вдъхновено от родния фолклор, „Кало Змея” е книга, която ще се грабне вниманието (и въображението!) на всички, които си падат по четива в стил Пърси Джаксън, Магнус Чейс или Юлисес Мур. Но за разлика от току-що изброените, Кало си е изцяло наш! Вместо да черпи с пълни шепи от митологиите на антични култури от близо и далеч, Милен Хальов изкарва на преден план мотиви от българските народни приказки, вярванията и обичаите на предците ни и... успява безупречно да ги свърже със света на днешните тийнейджъри. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Mina · Rating 5 out of 5]

Милен Хальов е учител в моето училище.Аз го познавам като господин Хальов.Той е един от любимите ми учители и книгата му една от любимите ми книги.Рядко имаме с него за което много съжалявам.
Книгата е много интересна и бързо се чете.Има книги като тази които съжаляваш ,че свършват.Надявам се г-дин Хальов дапродължи та пише интересни книги и обещавам ,че ако
пише още книги ще ги прочета!!! :^)

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

История – 8/10
Идея – 8/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 9/10
Стил на писане (За жанра) – 9/10
Eлементи на изненада – 8/10
Емоционален заряд – 7/10
Теми за размисъл – 6/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10

[Danito · Rating 5 out of 5]

Една прекрасна история за малки и големи. Страхотно преплита митологичните чудовища от българският фолклор- змеьове, ябълки, караконджули, мратиняк и още други.
Кало е едно колоритно момче, чието приятелство с Ерди беше страхотно. Хареса ми различната етност между тях и положителният поглед над приятелството им.
Описани са прекрасно висчки герои, едни деца с техните типични за възрастта им тревоги и семейни проблеми, бързащи да пораснат със своите детски мечти. Бяха пълнокръвни и вълнуващи!
Препоръчвам за деца и пораснали такива 🙂

[Сибин Майналовски · Rating 1 out of 5]

Книга, препоръчана от автора на „Софийски недоносчета“?! Ха-ха, засмя се той на развален испански. Тъкмо вече знаете какво да НЕ четете. Поредната слаба ракия от Розовата Ризка и екипа му от влюбени в ниското IQ миньони. Бич, плийс... това и при комунизма нямаше да мине, а тогава какви акита се издаваха... мале, мале... Епичен фейспалм.

[Iva Rangelova]

Грабва от първата страница и държи до последната! Определено ме изненада много приятно. Увлекателно написана, не натрапва българския фолклор и със сигурност ще следя за продължение :)

[Krasi Karaivanov · Rating 5 out of 5]

Страхотна... не знам какво други да кажа.

[Kristina · Rating 4 out of 5]

Чудесно начало на готина фентъзи поредица!

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Симпатична книжка, ориентирана към по-младежката аудитория и стъпила върху български митологични мотиви, по купешки казано янг-адълт етно ърбън фентъзи (последният да затвори вратата :) ). Но, майтапът настрана, хареса ми оригиналната трактовка на Милен Хальов спрямо някои от класическите свръхестествени създания, та със сигурност ще прочета и следващите 2 тома. Абсолютно подходящо за фенове на Хари Потър, Пърси Джаксън, Мориган Врана и...

[Nienor · Rating 5 out of 5]

От много време насам очаквах и се надявах на такова добро българско фентъзи! Абсолютно очарована съм от перото на Милен Хальов, както и от неговото прекрасно въображение. Умело работи с образите от българския фолклор и успява по абсолютно естествен начин да ги преплете със съвременната обстановка. Героите са автентични, както и диалозите, което в последно време ми се струваше, че е нещо непостижимо за съвременните български автори. Винаги долавях някакъв фалш, някаква превзетост, сякаш чета превод на чуждестранна литература. Но не и в Кало Змея. Тук децата са деца, тийнейджърите са тийнейджъри и възрастните са възрастни. Наистина съм много, много доволна и с нетърпение очаквам следващата торба на Милен Хальов!

[Valeria Schimizzi · Rating 4 out of 5]

Ако сте фенове на Хари Потър, задължително трябва да прочетете "Кало Змея" от Милен Хальов. Ако пък не сте, пак я прочетете, защото книгата наистина си заслужава. С ръка на сърцето си признавам, че не очаквах да ми хареса толкова много. Може да го наречете предразсъдък или да го отдадете на "напредналата ми възраст", но честно ви казвам, че планирах да прочета книгата през ред, колкото да видя за какво става въпрос. А тя толкова ме увлече, че неусетно се бях потопила изцяло в приключенията на момчето.

Кало, както се разбира от заглавието, е змей. Или по-точно син на змей и на обикновена жена. Но има сили, които трябва да пази в тайна от другите. Когато никой не го вижда, той скача и тича по покривите, а освен това владее и бурите. Един ден обаче разбира, че има и друго момче със сили дори по-мощни от неговите, което се опитва да му се противопостави. Заедно с приятеля си Ерди, красивата си съученичка Йоана и сестра ѝ Рая ще се впускат в приключение, за да се опитат да спрат врага и да предпазят хората от караконджулите, самодивите и устрелите.

Не мога да кажа нищо повече без да издам какво се случва. А то беше изненада и за мен! Мислех си, че детските истории са ми ясни и че финалът ще е предвидим. Но до края имаше изненадващи моменти, които направиха четенето на книгата още по-вълнуващо, нищо че вече съм "на възраст". 😄 Ако имате деца, непременно им я купете. А аз скоро се впускам в следващото приключение - продължението на историята, "Кало Змея 2: Чудовища като мен".

[Мария Змийчарова · Rating 1 out of 5]

Мисля да спра да се залъгвам, че ще я дочета. (А мислех да я дочета само за да я нахейтя по-убедително)
Много слаба "литература", постни изречения, постен изказ, фалшиви, неубедителни реплики, скучно.
Историята – на мен не ми беше интересна, може би има нещо, но защо толкова бавно и дълго? Нали помните "Хвърчащата класна стая"? И нали се сещате колко неща се случиха там – в по-малко страници, отколкото тук. (Това е масова характеристика на много книги и на много детски книги – не знам дали защото повече страници е равно на повече пари или от чисто безсилие, или от логорея и опиянение от собственото си перо)
За капак това супер стереотипно ромче, което живее в кочина и баща му и брат му го бият, та идва беличкото геройче да го спаси – извинете. Плюс майката, която като младо момиче – не знам дали дори не беше спомената конкретната възраст 17 години –"се влюбило" в {СПОЙЛЕР} змей и забременяло, и родило, а {СПОЙЛЕР} змеят си бил камшика и я оставил да се оправя сама, и това е романтика, деца, не е нещо друго – смисъл... не.
Не.

[Yavor Popov · Rating 5 out of 5]

Една страхотна българска книга! Толкова завладяваща, толкова увличаща, с толкова интересна история! За мен Кало Змея като герой се подрежда до Хари Потър, Нилс Холгершон, Пипи или Билбо Бегинс в "Хобит". Книгата заслужава да бъде мнооого по-популярна сред българските читатели - особено младежите и феновете на фентъзи жанра.

Книгата преплита традиционни български мотиви (по един изкусен и ненатрапчив начин) в тази вълнуваща и майсторски написана история! "Кало Змея" е роман, който спокойно може да излезе на меджународната сцена и то, печелейки награди!

Чакам следващата книга на Милен Хальов с нетърпение!

[Valentina Lozanova · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга! Слушах я заедно със сина ми и беше страхотно да виждам колко е впечатлен. От самата история, от образа на Кало, от обратите, от приятелството с Ерди, от отношенията с момичетата. И от всички магични същества в нея, за които хем знаем от приказките и хем видяхме по напълно нов начин.

[Radostina Nikolova · Rating 5 out of 5]

Доста ми хареса с много малки изключения по отношение на стила, които звучат по-скоро като редакторски хрумки. 5 звезди най-вече заради финала, който не очаквах.

[Happy Cake · Rating 2 out of 5]

Калозмеят ме остави приятно очарована. Много подобна на „Приказка за долната земя“ като усет, тя доказва, че много често българските автори пишат сносни детски книги. Най-големият плюс на творбата, изцяло според мен, беше моралната дилема пред която е поставен Калоян, показвайки на по-младите читатели, че не всичко е черно и бяло. Нещо, което в много примери от детската литература често е пренебрегвано като урок. Стилът също спомогна за това творбата да върви гладко и да се чете леко и приятно.
Няма как, обаче, да не спомена и някои детайли, които можеха да бъдат доизпипани.
Нека първо споменем един малко проблематичен елемент – манията на Калоян към Йоана. Да поканиш момичето, което харесваш, на мач – разбирам. Да се опитваш да се заговориш с него – разбирам. Това да преследваш автобуса, в който се е качило и после да зяпаш през прозореца му. Това вече си е обсебване. И не добрия вид. Имаше едно единствено изречение, което Калоян си казва. Че знае, че не е редно. Но до там. При положение, че цялото следене през прозореца се оказва добре дошло, това изречение някак остава на заден план. И изводът, до който достигам аз е „Може нещо да е грешно, но всичко е наред щом свършва добре.“ Щеше тук да е на място Йоана, Рая или майка му да разбират какво е направил и да изяде едно жестоко конско. Или това да му коства спечелената преди това „победа“. За да се разбере от всички кристално ясно – не, не е правилно да следиш човекът, когото харесваш, през прозореца.
Другият елемент, който не ми харесва, е колко изненадващо Йоана изведнъж получи своите „суперсили“. Според мен щеше да е добре да има сцена, където Калоян, да речем, минава през някоя окаяна градинка, след което, минавайки с момичето на мечтите си покрай същата, да се изненадва как само за няколко часа, тя изглежда като от списание. Да, имаше я цялата ситуация с магически удрящите корени, но при положение, че Рая ни е съмнителна по начало, отдаваме всичко на нея.
Третият и последен проблем, който ще засегна, е майката на Калоян. Знам, че авторът се е опитал да я представи като родител, който го подкрепя в изборите му. Но се е получил абсолютно обратният ефект. Точно когато той има най-голяма нужда от подкрепата ѝ. Когато има нужда да чуе нейното мнение, тя просто казва „изборът е твой“. И да, в крайна сметка е. Но това, да имаш външен поглед над нещата, понякога ти показва правия път. Може Ралица да има тотално погрешна представа за нещата. Но той, чувайки нейното мнение, да разбира, че той е правия, а не тя. Не казвам майка му да е „Калояне, направи това!“ и да го поставя пред ултиматум. Не. А просто да обсъди с него проблема и да му предостави, ако ще, и няколко решения. Дори той в крайна сметка да реши да не следва нито едно.

[Десислава Сивилова · Rating 5 out of 5]

Още откакто излезе тази книга, съм ѝ хвърлила око. И след като я изгълтах за има-няма 24 часа, определено си се чудя на акъла – защо чаках досега?! Със следващите две части няма да направя тази грешка :))

„Кало Змея“ може да се похвали със страхотен сюжет – увлекателен, с напрегнато действие и неочаквани обрати. Особено накрая всичко толкова пъти се обръща на 180 градуса, че направо свят да ти се завие!

Героите също са ярки и запомнящи се, а отношенията между тях – автентични и умело описани. А митологичните създания, с които се срещат (лами, караконджули, русалки, устрели...), са хем донякъде познати, хем развити по необичайни, впечатляващи начини. Безспорният ми фаворит е интерпретацията на ламята и златната ябълка!

И все пак за мен най-ценното в романа бяха темите и посланията – за силата и важността на приятелството и „придобитото“ семейство, дори когато родното може да те отхвърли; за многото лица на добротата и саможертвата; за нуждата да правиш и отстояваш изборите си, и да приемаш последствията. И най-вече, за невъзможността да приемаш света в черно-бяло. Покрай безобидните закачки и опасните приключения Кало израства неимоверно и дързкият, импулсивен фукльо и единак, който виждаме в началото на романа, се научава да се владее, да се вслушва и най-важното: да се доверява, да обича и да прощава.

С две думи – прекрасна история, ужасно подходяща и за млади читатели, които могат да научат много от нея, и за пораснали, които ще увлече, трогне и развълнува не по-малко. И си мисля, че би спечелила много фенове не само у нас, но и зад граница – и ѝ го пожелавам от сърце!

[Kriticho Mislene · Rating 1 out of 5]

За щастие или нещастие познавам автора лично.
Първоначално беше свестен.
Но не бъркайте образа му с телевизията с този извън нея.

През последните години след като издаде първите си книги които са бледи подобия , взаимстване от Хари Потър , повярвайте ми чета много , където дори анотацията е взаимствана , този автор с времето стана надменен и самозабравил се.

След издаването си на първите си копия вече някои от познатите и приятелите му " са му приоритет " " други не са ".


Вярно много се самозбарвят или поне някаква
определена част , но когато започнеш и да изграждат обществен образ в пълен противовес с реалното ти отношение към останалите с които си говорил и си споделял до преди два дена е меко казано неадекватно.

Публикуват ти книгите и се лансираш в България и вече станахме направо Стивън Кинг.

Типично българска черта " не по български ".

Понеже нали всички като си направим селфи в чужбина сме голямата работа.

" Брей и аз се снимах в таз чужбина бе "

Може би оригинален но взаимстван сюжет , а като взаимстван тогава кое му е оригиналното?

Потресаващо отношение към определена част от взаимоотношенията му , които вече не са достойни за комуникация с него.

[Gigs Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Тази година попаднах на няколко книги българско фентъзи, и за мое щастие нито една не беше разочарование. “Кало змея” е подходяща за подрастващите и вече порасналите любители на фентъзито. Преплитането на фолклор със съвремие е направено приятно и ненатрапчиво. Но най ми допадна факта, че света не е представен черно-бял. Най-добрият приятел на главния герой, дете с добро сърце и смелост е всъщност малцинствено, изоставено от майка и бито от баща си, но въпреки това добро, слънчево дете, което успява да надрасне стигмата с личните си качества. И лошите герои също откриха щ, че има доброта в тях, а добрите пък не бяха крайно и наивно следващи чест и слава, а имаше моменти в които действаха и те в тъмния спектър. Макар книгата да се казва “Кало змея”, тя далеч не е само за историята на едно момче. Всеки герой беше развит в дълбочина и представен със своите силни и слаби качества и до някаква степен в дадени моменти ставаше той главен. Определено тази книга ще остане в семейната библиотека за поколението.

[Andrian Georgiev · Rating 5 out of 5]

🗣️ Едно от най-впечатляващите силни страни на тази книга са, че героите изглеждат и звучат толкова... ЖИВИ. Разказано като изживяно. Вярвам, че, за да се напише подобна книга, човек трябва много, наистина много умело да е уловил онези наносекунди от прехода. Прехода от това да си дете към порастването. И да го пази, и поглежда всеки път, когато пише всяка една страница на подобна книга. Впечатляващо е как Милен Хальов говори за книгите (в един подкаст на Atanas Temnilov), как разказва за децата и как оплита българската митология в повествованието си. И като се добави и целия съспенс, който постоянно те държи във въздуха... се получава нещо такова, че слагаш книгата в мисловния си рафт. На челно място, за да можеш да ѝ се порадваш дори и когато си затвори последната страница!

[Petya Ivanova · Rating 5 out of 5]

Чак сега смогнах да я прочета и в сравнение със силно пласираните и слабо издялкани Сф магьосници, Кало е съвсем друга вселена. Харесва ми стилът, който е поднесен, няма драма, върви леко, главния е с типичен нрав за 12 годишно. Има малко комерс, но е подреден много внимателно и не се набива на очи. Може да се каже, че покрива всичките ми очаквания за съвременен детски роман.
Сиела са объркали автора, който трябва да пласират повече......

[Roberta · Rating 5 out of 5]

Страхотно детско фентъзи за всякакви читатели. Пълно е с митични същества и не се познава лесно кой ще се окаже добър и кой лош. Кало е сладък герой, който премисля решенията си и лесно се харесва и на героите и на читателите. Книгата е дългичка за детска, а се чете на един дъх и има две продължения, така че отивам да разбера какво ще се случи по нататък.

[Петя Николова · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Много се вглъбих във всички приключения! Хареса ми това, че авторът е черпил идеи от българския фолклор. Книгата е идеална и за деца, и за възрастни. Всеки би научил различни неща от нея. Бих прочела още книги от автора.

[Sylvia Tancheva · Rating 4 out of 5]

Не лоша история за деца около 10г, но на места е малко излишно провлечена, а баш на важните е претупана та на няколко пъти връщах и повтарях, че да схвана какво се случва. Но децата се кефят, ще вземем и останалите части.

[Ангѣлъ · Rating 4 out of 5]

Великолепна история, прекрасно написана. Отдавна не бях чел книга, която все едно аз съм писал. Народната митология е много фино вплетена, характерите на героите са живи и интересни като от филм на братя Мормареви.

[Pavel Visokov · Rating 5 out of 5]

Харесва ми!

[Atanas Ganchev · Rating 5 out of 5]

Детско-юншенските книги имат нужда от осъвременяване и Милен Хальов се справя идеално :) Нямам търпение за следващата!

[Кремена Георгиева · Rating 5 out of 5]

Доста съм впечатлена! Добра идея за сюжет, с неочаквани обрати. Браво!