What do you think?
Rate this book
Дневник на една изневяра
Романът е включен в поредицата „По пътя“ на издателство ICU – колекция от творби на съвременни писатели от близо и далеч, които чертаят картата на новия литературен свят.
Част от проекта „Книги, които оставят следа“ на издателство ICU, съфинансиран по програма „Творческа Европа“ на ЕК.
Eвропейска награда за литература 2016
* * *
Йоргос Дукарелис, професор по археология от Атинския университет, се завръща в Малките Циклади двайсет години след археологическата експедиция, която го превръща в знаменитост и променя завинаги личния и професионалния му живот.
Предстои му още една експедиция, този път до дълбините на собствената му душа. Обикаляйки отново местата, на които някога е живял, сред спомените и невидимите нишки, които го свързват с три жени от далечното минало, близкото минало и настоящето, под яркото слънце на Егея, между скалите, безплодната земя, морето и необятната синевина на небето, Дукарелис ще се опита да подреди живота си и да си припомни случилото се през онова решаващо лято.
Един роман на границата между минало и настояще за времето, неговата безпощадност, паметта, любовта и изневярата.
* * *
Емилиос Солому е роден през 1971 г. Завършил е история и археология в Атинския университет и журналистика в Кипър. Работил е като журналист в кипърски ежедневник, а понастоящем преподава история в гимназиалния курс. Прави първите си стъпки като писател с поредица от разкази, които са публикувани в литературни списания в Кипър и Гърция и са включени в антологии на съвременната проза. Автор е на романите „Плашилото“ (2000), „Като птичка бързо отлетя“ (2003), издаден на български език през 2013 г., „Брадва в ръката ти“ (2007), който е отличен с Държавната награда за литература на Република Кипър (издаден на български), „Дневник на една изневяра“ (2012), за който получава Наградата за литература на Европейския съюз, и „Омразата е половин отмъщение“ (2015). Негови разкази са преведени на английски и на български език, а предпоследният му роман е издаден в Полша и предстои да излезе в Албания, Германия, Македония, Сърбия, Словения, Турция и Унгария.
Част от проекта „Книги, които оставят следа“ на издателство ICU, съфинансиран по програма „Творческа Европа“ на ЕК.
Eвропейска награда за литература 2016
* * *
Йоргос Дукарелис, професор по археология от Атинския университет, се завръща в Малките Циклади двайсет години след археологическата експедиция, която го превръща в знаменитост и променя завинаги личния и професионалния му живот.
Предстои му още една експедиция, този път до дълбините на собствената му душа. Обикаляйки отново местата, на които някога е живял, сред спомените и невидимите нишки, които го свързват с три жени от далечното минало, близкото минало и настоящето, под яркото слънце на Егея, между скалите, безплодната земя, морето и необятната синевина на небето, Дукарелис ще се опита да подреди живота си и да си припомни случилото се през онова решаващо лято.
Един роман на границата между минало и настояще за времето, неговата безпощадност, паметта, любовта и изневярата.
* * *
Емилиос Солому е роден през 1971 г. Завършил е история и археология в Атинския университет и журналистика в Кипър. Работил е като журналист в кипърски ежедневник, а понастоящем преподава история в гимназиалния курс. Прави първите си стъпки като писател с поредица от разкази, които са публикувани в литературни списания в Кипър и Гърция и са включени в антологии на съвременната проза. Автор е на романите „Плашилото“ (2000), „Като птичка бързо отлетя“ (2003), издаден на български език през 2013 г., „Брадва в ръката ти“ (2007), който е отличен с Държавната награда за литература на Република Кипър (издаден на български), „Дневник на една изневяра“ (2012), за който получава Наградата за литература на Европейския съюз, и „Омразата е половин отмъщение“ (2015). Негови разкази са преведени на английски и на български език, а предпоследният му роман е издаден в Полша и предстои да излезе в Албания, Германия, Македония, Сърбия, Словения, Турция и Унгария.
- GenresIntensive Care
240 pages, Paperback
First published October 1, 2012
2 people are currently reading
122 people want to read
About the author
Emilios Solomou
5 books3 followersEmilios Solomou (Αιμίλιος Σολωμού) was born in 1971 in Nicosia and grew up in his native village of Potami. He studied history and archaeology at the University of Athens. He also studied journalism in Cyprus and worked as a journalist for a daily newspaper for some years. He is now a teacher of Greek and history in a public high school. In addition, he is a member of the editorial board of the literary magazine Anef, and he has served as a member of the executive board of the Union of Cyprus Writers.
For the novel An Axe in Your Hands (2007), he was awarded the Cyprus State Prize for Literature. His novel Like a Sparrow, Quickly You Passed… was translated recently and published in Bulgaria. Many of his short stories were published in literary magazines and some were translated into English and Bulgarian.
For the novel An Axe in Your Hands (2007), he was awarded the Cyprus State Prize for Literature. His novel Like a Sparrow, Quickly You Passed… was translated recently and published in Bulgaria. Many of his short stories were published in literary magazines and some were translated into English and Bulgarian.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
August 1, 2021
Поредната страхотна книга на издателството, което те вижда 🧡💙🧡! Класа! Номер две от поредицата *По пътя*, която ни запознава със съвременни автори от близо и далеч.
Нямам претенциите да съм литературен разбирач - чета каквото ми харесва, ноо от години ICU са сред любимите ми издателства - на видно място в топ 3.
Определено не издават книги, с цел продажба, бърз успех и каквито и да било масови очаквания за печалба. “Дневникът на една изневяра” е поредното попадение и изненада. Книга, която много се колебах дали да, прочета, нямам идея защо!!!
Сюжетът е наглед съвсем обикновен - Йоргос Дукарелис, известен археолог, направил топ откритие на Малките Циглади се завръща там 20г. по-късно, за да търси душевен покой… в него обаче са вплетени толкова философски размизсли и автентична гръцка атмосфера, че изчетох романа буквално за няколко часа.
Определено бих чела още от Емилиос Солому. Корицата на Живко Петров, както винаги е любов!
Нямам претенциите да съм литературен разбирач - чета каквото ми харесва, ноо от години ICU са сред любимите ми издателства - на видно място в топ 3.
Определено не издават книги, с цел продажба, бърз успех и каквито и да било масови очаквания за печалба. “Дневникът на една изневяра” е поредното попадение и изненада. Книга, която много се колебах дали да, прочета, нямам идея защо!!!
Сюжетът е наглед съвсем обикновен - Йоргос Дукарелис, известен археолог, направил топ откритие на Малките Циглади се завръща там 20г. по-късно, за да търси душевен покой… в него обаче са вплетени толкова философски размизсли и автентична гръцка атмосфера, че изчетох романа буквално за няколко часа.
Определено бих чела още от Емилиос Солому. Корицата на Живко Петров, както винаги е любов!
September 10, 2019
Възкресение или оскверняване извършва археологът, който разравя пластовете на едно далечно и чуждо минало, за да го възстанови и същевременно разчлени парченце по парченце, костица по костица? Не правим ли същото, когато се ровим в паметта по следите на собственото си минало? Засипани сме от времето, което се стели над нас и посипва всичко със забрава, също както пръстта посипва останките ни.
Романът “Дневник на една изневяра” на Емилиос Солому е стратиграфска експедиция, която главният герой - знаменит професор по археология - извършва два пъти: веднъж професионално в младостта си и веднъж - в собствената си душа, завръщайки се след години на мястото, свързано най-силно с научната му слава и с любовта му.
Очакванията, възбудени от заглавието, - че това е само интимно-еротична ретроспекция за една поставена на изпитание връзка, се оправдават обаче само частично. Романът е многопластов и разчита на много повече от тази своя линия.
Виж цялото ревю тук: https://bit.ly/2lOq0CX
Романът “Дневник на една изневяра” на Емилиос Солому е стратиграфска експедиция, която главният герой - знаменит професор по археология - извършва два пъти: веднъж професионално в младостта си и веднъж - в собствената си душа, завръщайки се след години на мястото, свързано най-силно с научната му слава и с любовта му.
Очакванията, възбудени от заглавието, - че това е само интимно-еротична ретроспекция за една поставена на изпитание връзка, се оправдават обаче само частично. Романът е многопластов и разчита на много повече от тази своя линия.
Виж цялото ревю тук: https://bit.ly/2lOq0CX
January 5, 2020
Втората звездичка е заради Гърция и археологията ѝ, които обожавам.
Освен тях романът на Солому не притежава нищо, с което може да ме обвърже. Наратива ми се стори посредствен и обездвижен, езикът — клиширан и плосък, а героите — безформени и безлични.
Прилагам няколко цитата за обогатяване на картината: :)
"За Дукарелис вече нямаше връщане назад. Антигона бе светлината, около която се въртеше като нощна пеперуда. Беше се предал напълно. Страстта му към нея бе като наркотик, от който нямаше отърване. И нещата се развиха, както можеше да се очаква. Не беше любов, която те кара да летиш из облаците, за да зяпаш в тавана с отворена уста и да ходиш постоянно нахилен като глупак. Ни най-малко. Непрекъснато имаше задръжки. Не го притесняваха евентуалните реакции в университета, нищо че Антигона беше още студентка, поне теоретично, до покагането на клетва през есента. Нито разликата във възрастта. Основното, което го спираше бяха петнайсетте години брачко съжителство със съпругата му. Връзката им бе устояла на много трудности. Още я обичаше, не можеше просто ей така да ѝ обърне гръб, чувстваше се виновен. “
“Вечерта, беше събота, излязоха да вечерят с Апостолос и Евантия в Плака. Апостолос беше негов приятел от години и колега в университета. Попитаха за Исмена. Дукарелис се похвали, че отлично се справяла със следването, преподавателите ѝ в Солун били във възторг. Навивали я да прави магистратура при тях. Евантия го подкачи да се готви, че докато се обърне, ще трябва да я отведе до олтара.”
“Отидоха в дома му. Тя - привлекателна, съблазнителна, с тясна черна рокля, прибрана на тила коса и перлена огърлица на шията.”
“Дукарелис си спомняше трудните години на диктатурата, когато живееха в малка гарсониера под наем в Панкрати, невенчани още, за ужас на консервативните си съседи, които коментираха и изразяваха открито неодобрението си. Караха ги да се чувстват като прокажени. Отначало това ги дразнеше, но после свикнаха и започнаха да се забавляват с положението си на низвергнати. Понякога даже нарочно предизвикваха околните, като се целуваха страстно пред очире им. Някои от комшийките изпадаха в шок. Бяха от ония набожни жени с поли до земята и ризи, закопчани до брадата, които не излизаха от църквата, непрекъснато размахваха пръст, пропити от злоба и омраза до мозъка на коститети си, и влачеха след себе си една сюрия дечурлига, понеже Господ е създал любовта за размножаване и за нищо друго.”
“С Антигона наеха апартмент в подножието на Ликавитос. Там приютиха любовта си и започнаха да градят съвместния си живот. Освободен от лъжи, скрупули и угризения, той се чувстваше нов човек. Обикна Антигона с цялото си сърце, влюби се направо до полуда по своите стандарти. “
Освен тях романът на Солому не притежава нищо, с което може да ме обвърже. Наратива ми се стори посредствен и обездвижен, езикът — клиширан и плосък, а героите — безформени и безлични.
Прилагам няколко цитата за обогатяване на картината: :)
"За Дукарелис вече нямаше връщане назад. Антигона бе светлината, около която се въртеше като нощна пеперуда. Беше се предал напълно. Страстта му към нея бе като наркотик, от който нямаше отърване. И нещата се развиха, както можеше да се очаква. Не беше любов, която те кара да летиш из облаците, за да зяпаш в тавана с отворена уста и да ходиш постоянно нахилен като глупак. Ни най-малко. Непрекъснато имаше задръжки. Не го притесняваха евентуалните реакции в университета, нищо че Антигона беше още студентка, поне теоретично, до покагането на клетва през есента. Нито разликата във възрастта. Основното, което го спираше бяха петнайсетте години брачко съжителство със съпругата му. Връзката им бе устояла на много трудности. Още я обичаше, не можеше просто ей така да ѝ обърне гръб, чувстваше се виновен. “
“Вечерта, беше събота, излязоха да вечерят с Апостолос и Евантия в Плака. Апостолос беше негов приятел от години и колега в университета. Попитаха за Исмена. Дукарелис се похвали, че отлично се справяла със следването, преподавателите ѝ в Солун били във възторг. Навивали я да прави магистратура при тях. Евантия го подкачи да се готви, че докато се обърне, ще трябва да я отведе до олтара.”
“Отидоха в дома му. Тя - привлекателна, съблазнителна, с тясна черна рокля, прибрана на тила коса и перлена огърлица на шията.”
“Дукарелис си спомняше трудните години на диктатурата, когато живееха в малка гарсониера под наем в Панкрати, невенчани още, за ужас на консервативните си съседи, които коментираха и изразяваха открито неодобрението си. Караха ги да се чувстват като прокажени. Отначало това ги дразнеше, но после свикнаха и започнаха да се забавляват с положението си на низвергнати. Понякога даже нарочно предизвикваха околните, като се целуваха страстно пред очире им. Някои от комшийките изпадаха в шок. Бяха от ония набожни жени с поли до земята и ризи, закопчани до брадата, които не излизаха от църквата, непрекъснато размахваха пръст, пропити от злоба и омраза до мозъка на коститети си, и влачеха след себе си една сюрия дечурлига, понеже Господ е създал любовта за размножаване и за нищо друго.”
“С Антигона наеха апартмент в подножието на Ликавитос. Там приютиха любовта си и започнаха да градят съвместния си живот. Освободен от лъжи, скрупули и угризения, той се чувстваше нов човек. Обикна Антигона с цялото си сърце, влюби се направо до полуда по своите стандарти. “
November 12, 2019
Супер изненадващ роман, който те завежда в Гърция, където всичко е толкова живописно описано, че дори можеш да усетиш соления въздух около теб.
Доста интригуващо изграден, с няколко моменти, които обърнаха всичко наопаки.
Бих чела още от Солому, със сигурност.
Btw, все още не разбирам защо корицата е такава...
Доста интригуващо изграден, с няколко моменти, които обърнаха всичко наопаки.
Бих чела още от Солому, със сигурност.
Btw, все още не разбирам защо корицата е такава...
September 22, 2020
Каква находка само се оказа тази книга! Открих я съвсем случайно покрай Алея на книгата, защото беше “книга на деня” на щанда на издателство ICU, където се отбих да си купя “Там там”.
Сюжетът не е нещо нестандартно, не те държи в напрежение, но въпреки това за мен нямаше скучен момент в тази книга. Едната причина е, че това е най-атмосферната книга, която прочетох тази година. Едно изречение, наглед съвсем обрано, но изведнъж си там - на брега на Егейско море, виждаш белите къщи, зукума, закътаните плажчета... Много мразя книги, които се напъват да те пренесат в някаква среда, използвайки шаблонни детайлни описания. Затова така и не прочетох “Славеят” - една такава сцена в Прованса с две сестри, облечени в рокли на точки, нарамили кошници за пикник, пълни със сирене и вино и стръкчета лавандула, ми извика представа за гъските дето ги тъпчат насила, за да ги сготвят на фоа гра после, пак някъде в тоя Прованс. Сякаш някой ми натъпкваше мозъка с образи от сувенири.
Но пък обожавам книги, които те пренасят с три думи на място, което е толкова живо и истинско, че можеш да помиришеш морето. Така е с Казандзакис, така беше и в “Дневник на една изневяра”.
Иначе книгата е страхотно изследване на човешката душа. Главният герой, археологът Дукарелис, два пъти тръгва на археологическа експедиция - веднъж, за да разрови останките на цивилизация отпреди хиляди години и да потърси нишките, които я свързват с настоящето, и втори път - за да разкрие слой по слой душата си, нейните тайни, връзките между миналото, настоящето и бъдещето й. Елегантно и симбиотично са повдигнати философските въпроси за мястото ни във времето и пространството. Времето тече като една непрестанна отправна точка за героя, с която той ту се състезава, ту се помирява. Често в мислите и наблюденията на Дукарелис присъства космосът, звездите, небето - непреходността на Вселената, нейната монументална значимост и в същото време незначителност за изживяванията на човешката душа. Човекът се оказва едновременно нищо и никой и всичко и всеки. Още в началото на разкопките, Дукарелис разсъждава върху ролята си - светотатство ли са археологическите разкопки, или път към разбиране и преоткриване на предците ни. Той заключава, че колкото и внимателно да се описват и пазят находките, техният смисъл е подвластен на разбирането на намерилите ги - наблюдателят променя наблюдавания.
Като цяло - страхотна и много богата книга, чиято сериозност се преглъща лесно, благодарение на живата атмосфера и много умелия стил на писане на автора.
Сюжетът не е нещо нестандартно, не те държи в напрежение, но въпреки това за мен нямаше скучен момент в тази книга. Едната причина е, че това е най-атмосферната книга, която прочетох тази година. Едно изречение, наглед съвсем обрано, но изведнъж си там - на брега на Егейско море, виждаш белите къщи, зукума, закътаните плажчета... Много мразя книги, които се напъват да те пренесат в някаква среда, използвайки шаблонни детайлни описания. Затова така и не прочетох “Славеят” - една такава сцена в Прованса с две сестри, облечени в рокли на точки, нарамили кошници за пикник, пълни със сирене и вино и стръкчета лавандула, ми извика представа за гъските дето ги тъпчат насила, за да ги сготвят на фоа гра после, пак някъде в тоя Прованс. Сякаш някой ми натъпкваше мозъка с образи от сувенири.
Но пък обожавам книги, които те пренасят с три думи на място, което е толкова живо и истинско, че можеш да помиришеш морето. Така е с Казандзакис, така беше и в “Дневник на една изневяра”.
Иначе книгата е страхотно изследване на човешката душа. Главният герой, археологът Дукарелис, два пъти тръгва на археологическа експедиция - веднъж, за да разрови останките на цивилизация отпреди хиляди години и да потърси нишките, които я свързват с настоящето, и втори път - за да разкрие слой по слой душата си, нейните тайни, връзките между миналото, настоящето и бъдещето й. Елегантно и симбиотично са повдигнати философските въпроси за мястото ни във времето и пространството. Времето тече като една непрестанна отправна точка за героя, с която той ту се състезава, ту се помирява. Често в мислите и наблюденията на Дукарелис присъства космосът, звездите, небето - непреходността на Вселената, нейната монументална значимост и в същото време незначителност за изживяванията на човешката душа. Човекът се оказва едновременно нищо и никой и всичко и всеки. Още в началото на разкопките, Дукарелис разсъждава върху ролята си - светотатство ли са археологическите разкопки, или път към разбиране и преоткриване на предците ни. Той заключава, че колкото и внимателно да се описват и пазят находките, техният смисъл е подвластен на разбирането на намерилите ги - наблюдателят променя наблюдавания.
Като цяло - страхотна и много богата книга, чиято сериозност се преглъща лесно, благодарение на живата атмосфера и много умелия стил на писане на автора.
October 6, 2019
"Дневник на ��дна изневяра" от Емилиос Солому е като пътуване назад във времето, историята задава повече въпроси, отколкото предлага отговори. За стремежите, страховете и копнежите, променяме ли са с течение на вр��мето и колко всъщност са се променили хората през хилядолетията, води ли ни разума или въпреки него се отдаваме на първичните пориви на страстта.
Като млад Йоргос Дукарелис,професор по археология, е прекарал няколко години в разкопки на остров Куфониси и откритието му е променило живота му, станал е уважаван сред колегите си, но под палещото слънце на егейско море между него и една от студентките му се е зародила дълбока връзка. Години по-късно, професорът се завръща на острова в търсене на покой и в опит за равносметка на живота си.
Стилът на автора е доста описателен откъм пейзажа, толкова ясно си представях голия остров, скалите, морето, малките къщички, кръчмата на кир Анестис, разкопките, предмети от бита и тленни останки погребани в земята хиляди години, изплуват в опит да разкрият части от миналото, да разкажат своята история. Интересно ми беше как е представена една археологическа експедиция, предметите, как ги събират, описват, датират и се опитват да оформят цялостна картина на протоцикладската цивилизация. Откритият скелет на убита жена, наречена Касиопея, е донякъде недостатъчно развита нишка, само леко щрихирана, но моментите, в които сякаш се докосваме до живота, ежедневието и мислите ѝ са много въздействащи, сякаш съм в музей и на базата на надписите, проектирам визуално живота на хората по предметите намерени около тях и възстановките и макетите.
Докато емоционалната страна на историята е предадена доста пестеливо, без излишна драма и интимност, изневярата от заглавието разделя живота на Дукарелис на две, преди експедицията, една изградена семейна хармония с Мария, жената с която са минали през редица трудности в живота (голям плюс е интересното предоставяне на политическата обстановка, която допълва образите) и след нея, нов живот с Антигона, жената, която се появява неочаквано в живота му и му донася нови хоризонти.
Напоследък много често съм мислила по темата, кога се изчерпва една връзка, кога се появява желание за промяна, дали в крайна сметка човек намира онова, от което има нужда или просто свиква с онова, което има.
Романът има много пластове, различни митологични препратки и много зряло разглежда обществени и лични теми без излишна интимност, по-скоро с дълбок психологизъм.
В крайна сметка всички сме подвластни на времето, то отминава и когато човек се обърне назад всичко изглежда толкова далечно, като светлината на звездите, пропътувала време и разстояние, които не можем да осъзнаем, за да я видим в този миг.
Като млад Йоргос Дукарелис,професор по археология, е прекарал няколко години в разкопки на остров Куфониси и откритието му е променило живота му, станал е уважаван сред колегите си, но под палещото слънце на егейско море между него и една от студентките му се е зародила дълбока връзка. Години по-късно, професорът се завръща на острова в търсене на покой и в опит за равносметка на живота си.
Стилът на автора е доста описателен откъм пейзажа, толкова ясно си представях голия остров, скалите, морето, малките къщички, кръчмата на кир Анестис, разкопките, предмети от бита и тленни останки погребани в земята хиляди години, изплуват в опит да разкрият части от миналото, да разкажат своята история. Интересно ми беше как е представена една археологическа експедиция, предметите, как ги събират, описват, датират и се опитват да оформят цялостна картина на протоцикладската цивилизация. Откритият скелет на убита жена, наречена Касиопея, е донякъде недостатъчно развита нишка, само леко щрихирана, но моментите, в които сякаш се докосваме до живота, ежедневието и мислите ѝ са много въздействащи, сякаш съм в музей и на базата на надписите, проектирам визуално живота на хората по предметите намерени около тях и възстановките и макетите.
Докато емоционалната страна на историята е предадена доста пестеливо, без излишна драма и интимност, изневярата от заглавието разделя живота на Дукарелис на две, преди експедицията, една изградена семейна хармония с Мария, жената с която са минали през редица трудности в живота (голям плюс е интересното предоставяне на политическата обстановка, която допълва образите) и след нея, нов живот с Антигона, жената, която се появява неочаквано в живота му и му донася нови хоризонти.
Напоследък много често съм мислила по темата, кога се изчерпва една връзка, кога се появява желание за промяна, дали в крайна сметка човек намира онова, от което има нужда или просто свиква с онова, което има.
Романът има много пластове, различни митологични препратки и много зряло разглежда обществени и лични теми без излишна интимност, по-скоро с дълбок психологизъм.
В крайна сметка всички сме подвластни на времето, то отминава и когато човек се обърне назад всичко изглежда толкова далечно, като светлината на звездите, пропътувала време и разстояние, които не можем да осъзнаем, за да я видим в този миг.
August 3, 2025
ale dziadostwo xd
April 27, 2024
Початок був багатообіцяючим і вся археологічна рамка неабияк затягує, причаровує і відчувається як підглядання за чиїмись професійними вдачами, фантазіями, начитаністю та кризами (такий собі археологічно-історичний процедурал, тільки куди стилістично ніжніший). Ну і, звісно ж, куди без алюзій на античну трагедію. Але найбільш цікавим був вшитий контекст сучасної Греції і її памʼяті про ХХ століття.
Під кінець тексту наче винирнула на поверхню і навіть не була впевнена, що кудись направду була занурена. Але це хороша проза, прикро, що йде повз українського читача. Була би кращою, якби у книжки була якісніша літредактура і коректура, бо ну там вже зовсім примітивні помилки, одруки, синтаксичні недбалості через базовий недогляд. І це точно не питання до перекладача. Сама текстура тексту цілком чудова – слідкую за перекладами Андрія Савенка і всім раджу.
[Можна окремо писати про те, який головний персонаж – чоловік, – asshole, переключитися на чисто людяне співчуття жінці, якій він завдав болю, але з мого боку це було б не досить щиро. Головний герой звісно трохи бідося і втілення classic man problem, але сама структура роману за ним женеться, щоб помститися за помилки і скоєні злочини, та покарати (знову-таки, антична трагедія, що тут скажеш)].
Під кінець тексту наче винирнула на поверхню і навіть не була впевнена, що кудись направду була занурена. Але це хороша проза, прикро, що йде повз українського читача. Була би кращою, якби у книжки була якісніша літредактура і коректура, бо ну там вже зовсім примітивні помилки, одруки, синтаксичні недбалості через базовий недогляд. І це точно не питання до перекладача. Сама текстура тексту цілком чудова – слідкую за перекладами Андрія Савенка і всім раджу.
[Можна окремо писати про те, який головний персонаж – чоловік, – asshole, переключитися на чисто людяне співчуття жінці, якій він завдав болю, але з мого боку це було б не досить щиро. Головний герой звісно трохи бідося і втілення classic man problem, але сама структура роману за ним женеться, щоб помститися за помилки і скоєні злочини, та покарати (знову-таки, антична трагедія, що тут скажеш)].
February 24, 2023
Коли я читала цю книгу, мою увагу тримав флер загадковості. Реальність злегка перепліталась з міфологією, оповідь іноді нагадувала про артгаузні фільми.
Але весь час було відчуття що я чогось не розумію. Це враження залишилось до останнього моменту. Фінал розчарував, так як не дав відповіді на мої питання.
Чому варто читати книгу? Для знайомства зі зразком грецької сучасної прози. (грецького автора я читала вперше)
Чому не варто? Може виявитись, що книга нічого вам не дасть в результаті, крім пунктику в списку прочитаного.
Але весь час було відчуття що я чогось не розумію. Це враження залишилось до останнього моменту. Фінал розчарував, так як не дав відповіді на мої питання.
Чому варто читати книгу? Для знайомства зі зразком грецької сучасної прози. (грецького автора я читала вперше)
Чому не варто? Може виявитись, що книга нічого вам не дасть в результаті, крім пунктику в списку прочитаного.
July 4, 2014
Προβληματίστηκα αρκετά κατά πόσο θα έπρεπε να χαρακτηρίσω το «Ημερολόγιο μιας απιστίας», σαν ένα ερωτικό μυθιστόρημα. Ναι, είναι τέτοιο υπό την έννοια ότι περιγράφει την ερωτική (αλλά όχι μόνο) ζωή του πρωταγωνιστή της ιστορίας.
Αισθάνομαι, όμως, ότι πρόκειται για κάτι πολύ περισσότερο από μια ερωτική ιστορία. Είναι ένα όμορφο ταξίδι στις Κυκλάδες μιας άλλης εποχής, αλλά και μια επιστροφή στο παρελθόν, μέσω των αρχαιολογικών ανασκαφών που περιγράφονται στο βιβλίο.
Πολύ καλή πλοκή που κρατά το ενδιαφέρον του αναγνώστη μέχρι το τέλος, ενδιαφέροντες χαρακτήρες και εξαιρετικές περιγραφές που ζωντανεύουν τις εικόνες και αναδεικνύουν το ταλέντο του συγγραφέα.
Αισθάνομαι, όμως, ότι πρόκειται για κάτι πολύ περισσότερο από μια ερωτική ιστορία. Είναι ένα όμορφο ταξίδι στις Κυκλάδες μιας άλλης εποχής, αλλά και μια επιστροφή στο παρελθόν, μέσω των αρχαιολογικών ανασκαφών που περιγράφονται στο βιβλίο.
Πολύ καλή πλοκή που κρατά το ενδιαφέρον του αναγνώστη μέχρι το τέλος, ενδιαφέροντες χαρακτήρες και εξαιρετικές περιγραφές που ζωντανεύουν τις εικόνες και αναδεικνύουν το ταλέντο του συγγραφέα.
Read
December 15, 2016Lektura tej książki sprawiła mi przyjemność, chociaż nie opowiada o przyjemnych rzeczach. Jest swego rodzaju ostrzeżeniem dla mężczyzn w średnim wieku. Ostrzeżeniem pokrętnym i niejasnym, ale jednak. Do tego narracyjne sztuczki autora i piękne opisy sprawiają, że mogę tą książkę polecić innym.
July 27, 2016
-"Άβολη" αρχή
-άκαρπη προσπάθεια να ρίξει τον 4ο τοίχο
-3 πρώτα κεφάλαια λουσμένα στις μεταφορές
-Ασύνδετες, με το υπόλοιπο ύφος, "περίτεχνες" λέξεις και εκφράσεις
+Ύφος/ατμόσφαιρα
+Πλοκή
-άκαρπη προσπάθεια να ρίξει τον 4ο τοίχο
-3 πρώτα κεφάλαια λουσμένα στις μεταφορές
-Ασύνδετες, με το υπόλοιπο ύφος, "περίτεχνες" λέξεις και εκφράσεις
+Ύφος/ατμόσφαιρα
+Πλοκή
August 1, 2024
🏺Історія починається з того, що в поважному віці відомий археолог повертається на острів Куфонісі, де 20 років назад зробив важливі відкриття щодо кікладської цивілізації (це і зробило його всесвітньо відомим археологом).
Тут дуже багато про археологію, дається в знаки, що автор має археологічну освіту.
В певний момент, може здатися, що головне в книжці - це археологічні знахідки
Автор неймовірно передав атмосферу маленького грецького острова, з його:
-неймовірною спекою вдень ☀️,
-розмовами в тавернах 🍸,
-пʼянким ароматом квітів🌺, -курявою, яку здіймає вітер🌬️,
-дикими заростями оливок 🫒та табуном кіз🐐,
-холодним Егейським морем 🌊,
-прибережними скалами 🌅…
А на цьому фоні розгортаються, окрім історичних драм, відносини між людьми, зради, заздрощі, ревнощі.
Загалом, емоційна сторона історії доволі скупо написано, без зайвого драматизму.
Автор розділяє життя Йоргоса Дукареліс (археолога) на дві частини:
до експедиції, де висвітлює встановлену сімейну гармонію з Марією, жінкою, з якою вони пройшли через ряд життєвих труднощів (особисто для мене плюсом було цікаве відображення політичної обстановки)
а потім нове життя з Антігоною, жінкою, яка несподівано з’являється в його житті під палючим сонцем розкопок.
Це неспішна приємна книга з грецькою атмосферою та роздумами.
January 8, 2022
За съжаление к��игата не ми хареса. Повече беше описанието на обстановката , средата и работата на архитекта и помощниците му. Чела съм друга подобна книга, която ме докосна, развълнува и съпреживях, тази уви беше разочарование.
https://www.youtube.com/watch?v=CaH_Q...
https://www.youtube.com/watch?v=CaH_Q...
November 16, 2022
Zaczynałam be przekonania, nie wiem skąd wzięła się ta książka na półce (obstawiam moją dawną fascynację Grecją, więc stała długo 😅). Opowiadanie o życiu, zdradzie i archeologii, z Cykladami w tle (in plus). W pewnym momencie zaczęło mnie mocno ciekawić co dalej. Ogólnie mocna trójka
July 2, 2018
3.5/5 or 7/10
February 20, 2021
Уф, тази книга едва я избутах. Беше ми адски досадна и скучна. Историята е тромава и въобще не ми допадна. По принцип не съм почитател на гръцката литература и сега имам още една причина.
August 12, 2021
Купих си я случайно, защото исках книга, в която действието се развива в Гърция и останах приятно изненадана. Прочетох я на един дъх. Задържа вниманието ми до последната страница.
November 2, 2025
Поредна силна книга на ICU. Само краят доста странен
July 18, 2014
Όσο όμορφο και καλογραμμένο είναι άλλο τόσο με απογοήτευσε το τέλος του. Μια βίαιη λύση, σχεδόν εξ ουρανού, που σου χαλάει τη γεύση του κειμένου και σε πικραίνει.
Ο Γιώργος Δουκαρέλης, αρχαιολόγος και καθηγητής Πανεπιστημίου, παντρεμένος, καταφέρνει να ξεκινήσει ανασκαφές στο Κουφονήσι και φέρνει στο φως ένα πολύτιμο εύρημα, τον σκελετό μιας δολοφονημένης γυναίκας πολλών χιλιάδων ετών προ Χριστού. Στην ανασκαφή μπλέκεται συναισθηματικά με μια Αντιγόνη, φοιτήτριά του, και τα αισθιήματά του τον οδηγούν να χωρίσει τη γυναίκα του. Χρόνια αργότερα επιστρέφει στο νησί, με αφορμή την εξαφάνιση της Αμαλίας, για να ξαναζήσει εκείνο το καλοκαίρι. Τίποτε δεν είναι πια το ίδιο, ούτε καν ο ίδιος.
Δεν είναι κακό. Ωραίοι διάλογοι, ωραία πλοκή και πολύ ωραίες οι εναλλαγές από το σήμερα στο χτες. Σχεδόν απότομα αλλά μπαίνεις αμέσως στο νόημα. Εξίσου ωραία δοσμένο, αν και δεν κατάλαβα γιατί το ανέφερε, είναι η περιπέτειεα της "Κασσιόπης", όπως τη βάφτισε ο Δουκαρέλης όταν βρήκε τον σκελετό της, η γυναίκα δηλαδή που ζούσε στο νησί αιώνες πριν, πώς ήταν ο γάμος της, ποια η καθημερινότητάτ ης, τι έτρωγε, τι συνέβη και δολοφονήθηκε. Αναπτύσσεται όμως πολύ λίγο και σχεδόν βιαστικά. Μου άρεσε η επιστροφή στο Κουφονήσι μετά την προσωπική περιπέτεια του Δουκαρέλη και με αφορμή αυτό να ξετυλιχτεί ο μύθος.
Ωραίοι χαρακτήρες, ωραία πλοκή, ωραίες αναμνήσεις. Δίνονται στα μέτρα του πραγματικού τα συναισθήματα του Δουκαρέλη όταν φτάνει η ώρα για να αποφασίσει με ποια γυναίκα θα συνεχίσει τη ζωή του. Σκιαγραφούνται ωραία οι κάτοικοι του νησιού, ολοζώντανοι, με τα καθημερινά τους προβλήματα, την αναστάτωση που φέρνει στο νησί η ανασκαφή και το κάνει ευρύτερα γνωστό λόγω του ευρήματος. Κρίμα που το οριστικό και βίαιο τέλος δεν συνδέεται με το υπόλοιπο κείμενο. Ξεφυλλίστε το βιβλίο και αφεθείτε στο ρομαντικό και στέρεο ταυτόχρονα γράψιμο του συγγραφέα.
Ο Γιώργος Δουκαρέλης, αρχαιολόγος και καθηγητής Πανεπιστημίου, παντρεμένος, καταφέρνει να ξεκινήσει ανασκαφές στο Κουφονήσι και φέρνει στο φως ένα πολύτιμο εύρημα, τον σκελετό μιας δολοφονημένης γυναίκας πολλών χιλιάδων ετών προ Χριστού. Στην ανασκαφή μπλέκεται συναισθηματικά με μια Αντιγόνη, φοιτήτριά του, και τα αισθιήματά του τον οδηγούν να χωρίσει τη γυναίκα του. Χρόνια αργότερα επιστρέφει στο νησί, με αφορμή την εξαφάνιση της Αμαλίας, για να ξαναζήσει εκείνο το καλοκαίρι. Τίποτε δεν είναι πια το ίδιο, ούτε καν ο ίδιος.
Δεν είναι κακό. Ωραίοι διάλογοι, ωραία πλοκή και πολύ ωραίες οι εναλλαγές από το σήμερα στο χτες. Σχεδόν απότομα αλλά μπαίνεις αμέσως στο νόημα. Εξίσου ωραία δοσμένο, αν και δεν κατάλαβα γιατί το ανέφερε, είναι η περιπέτειεα της "Κασσιόπης", όπως τη βάφτισε ο Δουκαρέλης όταν βρήκε τον σκελετό της, η γυναίκα δηλαδή που ζούσε στο νησί αιώνες πριν, πώς ήταν ο γάμος της, ποια η καθημερινότητάτ ης, τι έτρωγε, τι συνέβη και δολοφονήθηκε. Αναπτύσσεται όμως πολύ λίγο και σχεδόν βιαστικά. Μου άρεσε η επιστροφή στο Κουφονήσι μετά την προσωπική περιπέτεια του Δουκαρέλη και με αφορμή αυτό να ξετυλιχτεί ο μύθος.
Ωραίοι χαρακτήρες, ωραία πλοκή, ωραίες αναμνήσεις. Δίνονται στα μέτρα του πραγματικού τα συναισθήματα του Δουκαρέλη όταν φτάνει η ώρα για να αποφασίσει με ποια γυναίκα θα συνεχίσει τη ζωή του. Σκιαγραφούνται ωραία οι κάτοικοι του νησιού, ολοζώντανοι, με τα καθημερινά τους προβλήματα, την αναστάτωση που φέρνει στο νησί η ανασκαφή και το κάνει ευρύτερα γνωστό λόγω του ευρήματος. Κρίμα που το οριστικό και βίαιο τέλος δεν συνδέεται με το υπόλοιπο κείμενο. Ξεφυλλίστε το βιβλίο και αφεθείτε στο ρομαντικό και στέρεο ταυτόχρονα γράψιμο του συγγραφέα.
Read
November 2, 2017Grški arheolog Jórgos Dukarélis po dolgih letih ponovno obišče Kiklade, saj ga preteklost nenehno vznemirja. Kot mladi arheolog je pred desetletji odkril umorjeno nosečo žensko izpred 5 000 let, kar ga je globoko pretreslo. Pri arheoloških izkopavanjih je sodelovala tudi lepa študentka Andigóni, v katero se zaljubi, zaradi nje pusti ženo, študentka pa z njim celo zanosi. Toda dejanja ga ne pustijo mirnega, postaja razdražljiv, njegovo razpoloženje pa še bolj omaja skriti Andigónin oboževalec, ki ji skrivnostno pošilja vrtnice. Nekega dne Andigóni izgine in nihče ne ve, kaj se je z njo zgodilo. Je sploh še živa ali je le nenadoma zapustila Dukarélisa in zaživela svoje življenje? Avtor spretno prepleta preteklost in sedanjost, glavni akter zgodbe pa nenehno išče smisel življenja. Bo naposled le izvedel, kaj se je zgodilo z njegovo Andigóni? Grški roman je leta 2013 prejel nagrado Evropske unije za književnost in je preveden v več evropskih jezikov. Ljubezenska zgodba, prežeta s skrivnostmi in napetostjo.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews