Sagorna: En samlingsvolym

by Astrid Lindgren

Astrid Lindgren var en svensk barnboks-, sångtext- och manusförfattare.

Detta är en samling av hennes mest älskade sagor.

Genres: Childrens, Swedish Literature, Classics, Short Stories

291 pages, Paperback

First published January 1, 1981

About the author

Astrid Anna Emilia Lindgren, née Ericsson, (1907 - 2002) was a Swedish children's book author and screenwriter, whose many titles were translated into 85 languages and published in more than 100 countries. She has sold roughly 165 million copies worldwide. Today, she is most remembered for writing the Pippi Longstocking books, as well as the Karlsson-on-the-Roof book series.

Awards:
Hans Christian Andersen Award for Writing (1958)

Reviews

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

В моя богат читателски живот, продължаващ вече над три десетилетия, има точно две книги, които съм започвала отново веднага, след като съм затваряла последната страничка, защото мисълта, че повече няма да има от тази история ми се е струвала тотално съсипваща. Това са Майстора и Маргарита и Пипи – идеалните романи за деца и възрастни, написани без един излишен ред, излишен герой или дори една страница, която някой гениален редактор е можел и да поизтрие за благото читателско. Не, че и двете книги не са били подлагани на блага цензурска намеса, осакатяваща безмилостно текстовете в тях, но никога не е било за доброто на читателите, а винаги в услуга на силните на деня, дето рядко намират време да четат книги въобще.

Та ясно е, че Линдгрен е една от важните думомайсторки в живота ми, но е и факт, че в почти цялото си творчество рядко е успявала да усмири северната меланхолия, както и унилите си заради нуждата сетива, вечно подсъзнателно търсещи светлина и топлина, но и приучени да оцеляват при тяхната тотална липса. Най-ярко можете да откриете истинската Астрид в нейните приказки, в които също като Андерсен на пръв поглед почти безсърдечно сервира на децата идеите за смърт, болест, мъка, несправедливост и ежедневна жестокост, и то от най-ранна възраст. Но по-лошото е, че май така най-добре се разбират точно тези горчиви уроци на живота.

Децата на миналото на Севера, или така наречените времена на глада, е трябвало много бързо да пораснат, защото истината, че не всички от техните братчета и сестричета ще имат този късмет, не им бива спестявана дори за секунда. Образованието е било лукс и празник, наличието на обичащи те родители е като почти сбъднат сън, а вероятността да промениш живота си и да следваш своя лична мечта е реална само по време на делириум от треска. Но тук идват приказките, историите свързващи отвратителните дни на ежедневна борба на живот и смърт, и красивият, безгрижен живот на вълшебните същества, в чийто свят е вечна пролет, храна има в изобилие и децата са обичани просто, защото са деца. И Линдгрен сякаш помага да се преживее треската, да се заглуши празното стомахче, да се приеме не много далечния край със вълшебните си думи, отвеждащи душите на правилните им места.

У съвременният човек, особено над определена възраст, подобни текстове носят огромна тъмнина, събуждат страхове и съмнения, но дават и едно голямо успокоение, че каквото и да се случи никога няма да е толкова зле. Само че дали ще е така завинаги? Меланхолията на Астрид е заразяваща и отрезвителна, очароваща и смущаваща, натъжаваща и будеща желание за противодействие на суровия свят. Дали са за всеки? Може би само за най-невинните, за тези, които не си изревават очите на края на Малката кибритопродавачка и истинската Малка русалка, или за онези, чиито сърца могат да поемат от болката на света, без да я допуснат да се разлее в същността им. Има и такива магии.

[Petya Kokudeva · Rating 5 out of 5]

Трогателна книга! И как не ги свърташе никак сълзите ми в очите... Особено вълнение ми оставиха "Петер и Петра", "Страната на Свечеряването" и "Палечкото Нилс Карлсон". И "Звънти, моя липа"! Всичко е дантелено тъжно, но не отчайващо, от хубавата тъга. Бисерна книга!

[Maria Don · Rating 4 out of 5]

”Det är en sådan kväll då man längtar, fast man vet inte vart.”

[Jalmari Kinnunen · Rating 5 out of 5]

Astrid Lindgren on lapsuudesta rakas kirjailija, jonka teoksista varmaankin yli puolet on elämän mittaan tullut joko luettua tai kuultua. Itselle näin pikkuisen vanhempana erityisen arvon ovat saaneet monet näistä lyhyemmistä saduista. Tyylilajin, jossa lyhyeen tekstiin voidaan luoda valtaisaa kauneutta ja merkitystä, Lindgren hallitsee parhaissa saduissaan aivan lumoavasti - Päivärinne on ainut teksti, jota en ole kyennyt lukemaan loppuun koska sen ihanuus itketti niin hirveästi. Kun syvällinen abstrakti sanoma, (en tiedä, missä määrin Lindgren pyrki teksteillään jotain sanomaan, mutta merkityksiä on ainakin aavisteltavissa) jonka kanssa voi tuntea olevansa syvästi samaa mieltä, yhdistyy suorastaan täydelliseen kieleen jossa ei ole mitään liikaa ja runsaasti suurenmoista kauneutta, tuloksena on senlaatuista taidetta, ettei matalampaa arvosanaa voine antaa.

[ViLMA · Rating 4 out of 5]

söpöjä iltasatuja <3 ja hyvää kielikylpyä !