В тази книга са събрани свидетелства за мъките и страданията, които причиняват последователите на една човеконенавистна идеология, поставила си за цел да промени обществото като го моделира според утопиите, които изповядва.
За постигането на тази цел е нужно физическо отстраняване на цели прослойки от обществото, за да може от останалата безлична маса да бъде формиран „новият социалистически човек“.
Но физическото унищожение не е достатъчно, трябва да се унищожи и споменът, за да няма база за сравнение.
В книгата авторът ни представя спомени от жителите на село Цалапица за ужасяващите събития около 9 септември 1944 г. и няколко години след това. Близките и родствениците на безследно изчезналите и избитите без съд и присъда разказват своите спомени, не спестяват конкретни имена и детайли за садистични убийства, извършвани (уж) в „името на човека“ и „светлото бъдеще“, което така и не дойде! Престъпленията са част от провеждания от БКП социално-икономическия експеримент по съветски образец, през периода 1944 - 1989 г.
Много тежка книга за дните около и след "празника" 9 септември 1944, която събира свидетелствата на роднините на десетките изчезнали, изтезавани и убити от комунистите хора от село Цалапица, Пловдивско.
Каквото и да се напише - ще е малко. Яд ме е, че всичко е забравено и се правят опити да се реабилитира строят. Яд ме е, че няма кой да разкопае пустите му кладенци, да се направи ДНК анализ и жертвите да бъдат погребани достойно от близките си. Историите, описани в книгата, са ужасни. Благодаря на авторката, че се е заела с тази тежка задача. Може би някой ден ще има справедливост. Но едва ли...