What do you think?
Rate this book
Писма до Лазар
За мен новината в „Писма до Лазар“ е двойна: от една страна, книгата ни връща на Запад, в темата за модернизма и всекидневието на модернистите (не само на шега, след „Германии“ на Влади бих назовал новата му книга „Франции“), от друга страна, пред нас е експанзия на словото, слово-пиршество. Щедро, рискуващо, буквално възбуждащо – като в посветената на Бретон поема за жените.
Марин Бодаков
Владислав Христов улавя в динамични философски картини природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед. Увлича ни в това пътуване към човешката същност, наелектризира ни с желание да споделим възторзите и отчаянията му. Постепенно свикваме с леко нервния, предизвикателен и същевременно умиротворяващ в ненатрапчиви поанти поетически тембър, уверени в уникалността на споделеното.
Палми Ранчев
Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019).
Текстовете в книгата са писани в периода 1998–2018 г.
Марин Бодаков
Владислав Христов улавя в динамични философски картини природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед. Увлича ни в това пътуване към човешката същност, наелектризира ни с желание да споделим възторзите и отчаянията му. Постепенно свикваме с леко нервния, предизвикателен и същевременно умиротворяващ в ненатрапчиви поанти поетически тембър, уверени в уникалността на споделеното.
Палми Ранчев
Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019).
Текстовете в книгата са писани в периода 1998–2018 г.
84 pages, Paperback
Published January 1, 2019
6 people want to read
About the author
Владислав Христов
18 books15 followersВладислав Христов (р. 1976, Шумен) има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“. Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку (2010). Член е на Тhe Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в издания като Simply Haiku, Sketchbook, The Heron's Nest, Мodern Haiku, The Mainichi Daily News и много други, част са от международни хайку антологии и сборници. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ и на благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
October 27, 2019
РАНИТЕ ПЕЯТ...
Чакам тази книга от години. С Владислав често сме си говорили, че трябва да публикува писмата си до Лазар, но той направи много повече от това. Метна раница на гърба си и се качи на Транссибирския експрес, за да ни срещне с любимия си Блез Сандрар (не мога да го чета без да мисля за него), разхождайки ни из полетата на войната и любовта.
Първият път, когато отгърнах "Писма до Лазар", си казах, че е написал най-хубавата си книга за любовта. На второто отгръщане вече знаех, че тази книга е много повече от това. Всъщност това е книга за живота и смъртта във всичките им проявления.
В края на книгата авторът призовава да я "убием", затваряйки последната страница. Но ми се струва невъзможно да убиеш нещо, което възкръсва в теб при всеки нов прочит.
Влади, благодаря за тази книга!
Струваше си чакането! ❤️
Тя е цялата жива и в мен!
КЪМ СЕБЕ СИ
нека думите не описват път
те самите път да бъдат
нека не описват любов
те самите любов да бъдат
ако няма път и любов
нека думите не описват смърт
защото в смърт
ще се превърнат
адът е място без поезия
Владислав Христов
"Писма до Лазар" (2019)
Чакам тази книга от години. С Владислав често сме си говорили, че трябва да публикува писмата си до Лазар, но той направи много повече от това. Метна раница на гърба си и се качи на Транссибирския експрес, за да ни срещне с любимия си Блез Сандрар (не мога да го чета без да мисля за него), разхождайки ни из полетата на войната и любовта.
Първият път, когато отгърнах "Писма до Лазар", си казах, че е написал най-хубавата си книга за любовта. На второто отгръщане вече знаех, че тази книга е много повече от това. Всъщност това е книга за живота и смъртта във всичките им проявления.
В края на книгата авторът призовава да я "убием", затваряйки последната страница. Но ми се струва невъзможно да убиеш нещо, което възкръсва в теб при всеки нов прочит.
Влади, благодаря за тази книга!
Струваше си чакането! ❤️
Тя е цялата жива и в мен!
КЪМ СЕБЕ СИ
нека думите не описват път
те самите път да бъдат
нека не описват любов
те самите любов да бъдат
ако няма път и любов
нека думите не описват смърт
защото в смърт
ще се превърнат
адът е място без поезия
Владислав Христов
"Писма до Лазар" (2019)
October 24, 2020
"създаден си от несъвършенства лазаре с тях всеки ден ми казваш като теб съм човек и друго ми казваш не вярвай че съм като теб защото не съм далечни завинаги ще си останем и близки едновременно"
Единствената ми среща с творчеството на Владимир Христов е именно с поемата "Писма до Лазар", която ми стана някак близка веднага - текстове от нея присъстват в постановката "Очи сини коси черни" на Ирена Иванова по романа на Маргьорит Дюрас, която се играеше в Театър Възраждане през 2017.
Голяма част от стиховете в тази стихосбирка не ми въздействат така силно, като изключим последната част - "Раните пеят", но... ❤
нека думите не описват път
те самите път да бъдат
нека не описват любов
те самите любов да бъдат
ако няма път и любов
нека думите не описват смърт
защото в смърт
ще се превърнат
адът е място без поезия
Единствената ми среща с творчеството на Владимир Христов е именно с поемата "Писма до Лазар", която ми стана някак близка веднага - текстове от нея присъстват в постановката "Очи сини коси черни" на Ирена Иванова по романа на Маргьорит Дюрас, която се играеше в Театър Възраждане през 2017.
Голяма част от стиховете в тази стихосбирка не ми въздействат така силно, като изключим последната част - "Раните пеят", но... ❤
нека думите не описват път
те самите път да бъдат
нека не описват любов
те самите любов да бъдат
ако няма път и любов
нека думите не описват смърт
защото в смърт
ще се превърнат
адът е място без поезия
December 23, 2019
Наситена и ярка книга:
Писма, които трябва да отвориш, да оставиш да се леят и горят в ръцете ти и пред очите. Тук живее светлина и песен, и природа; живеят и кръв, и пръст, и елементи, семена и дни, надежда и разруха.
Книга, която докато четеш те пише
и ти се пише докато четеш.
Писма, които трябва да отвориш, да оставиш да се леят и горят в ръцете ти и пред очите. Тук живее светлина и песен, и природа; живеят и кръв, и пръст, и елементи, семена и дни, надежда и разруха.
Книга, която докато четеш те пише
и ти се пише докато четеш.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews