С очите на новородена

by Станка Пенчева

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“

ПРИЗНАНИЕ

Аз съм най-щастливата жена.
Нищо в тоя свят не ме отмина:
ни смъртта, ни материнството,
ни раздялата със дом изстинал,
нито срещата ми късна
със единствения...
Трудила съм се като копачките,
докато се схвана от умора;
и съм ходила с летяща крачка,
със небето съм говорила!
Гледам всичко с мъдро снизхождение,
с кротко опрощаване.
Гледам със очите на новородена,
ту възторжени, ту безпощадни,
и се смея тъй, че се обръщат –
и като зверче, завряно в пущинака,
наранена се заключвам вкъщи...
Пълна е душата ми с добро и болка,
много пях и много плаках.
Но не казвам „стига толкова“.
Ах, какво ли има по-нататък?

Genres: Poetry

120 pages, Paperback

Published January 1, 2019

About the author

Родена е на 9 юли 1929 г. в гр. Сливен като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката — домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941-1942 г.), а в централния печат — през 1946-47 г.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийски университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Националното радио (1951-1955 г.) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956-1958 г.) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959-1975 г.) и в списание „Отечество“ (1975-1986 г.). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в съюзите на журналистите и преводачите. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Книги от Станка Пенчева:

Пълнолетие (стихове, 1952)
Опъната струна (стихове, 1957)
Кладенецът на птиците (стихове, 1960)
Вселена (стихове, 1964)
Земя на огньовете (стихове, 1965)
Горчива билка (стихове, 1966)
Ябълковата градина (стихове, 1967)
Есенно сияние (стихове, 1968)
Моята власт (стихове, 1970)
Пясъчна лилия (стихове, 1972)
Избрана лирика (стихове, 1973)
Хляб и сол (стихове, 1973)
Човек за човека... (публицистика, 1976)
Планета за двама (стихове, 1977)
Избрана лирика (1979)
Без свидетели (стихове, 1982)
Недовършен свят (стихове, 1982)
Помежду им – ела тънковита (публицистика, 1982)
Разкопки (стихове, 1984)
Сезонът на загубите (стихове, 1986)
Многоликата (стихове, 1986)
И тече през мен реката (публицистика, 1988)
Родената на прага (избрани стихове, т. I, 1989)
Гола душа (избрани стихове, т. II, 1989)
Опит за бягство (стихове, 1992)
Къща от думи (стихове, 1995)
Мили бате... (повест за деца, 1995; Второ допълнено издание – 2002)Градините на любовта (избрана любовна лирика, 1996)
Дървото на живота (документална проза, 1999)
Старомодни стихове (2002)
Отвън – отвътре (стихове, 2002)
Незабрава (избрани стихотворения, 2004)
Преддверие (2006)
„Зелената Жози”, детска (2007)
„Дървото на живота”, мемоари, прераб. издание (2008)
„Тук съм”, спомени в два тома (2008)

Reviews

[Милена]

Интересна