Младата изследователка на фолклора, позната на читателите от романа „Бабо, разкажи ми спомен“, пристига в потъналото в цъфнали бадеми селце Горни праг, сгушено под древно тракийско светилище в последните дипли на Източните Родопи. В този очарователен, но различен от познатия й свят, скътал тайни, предавани през поколенията от незапомнени времена, тя е топло посрещната от местните жители. Сред тях най-ярко изпъква старата лечителка баба Ега. Своенравната баячка впечатлява не само с острия си език, но и с мъдростта на изреченото. А нейните билки „светци“ и чудати ритуали сякаш са побрали цялото познание на народа ни не само за лечителството, но и за най-важните въпроси на битието.
Първоначално скептична към заниманията на възрастната жена, скоро главната героиня е силно заинтригувана от нейния магически свят. За това допринасят домакините й: психоложката Цвета и родителите й – забавният чичо Тодор и сърдечната леля Надка, както и срещите й с колоритния траколог професор Радев и неговия асистент, и с хора, на които лечителката е помогнала. Младата жена осъзнава, че в знанията и уменията на баба Ега са съхранени лечебни практики и вярвания още от времето на далечните обитатели на тези земи. Знание, скрито в мълчанието на Древна Тракия.
Ivinela Samuilova is a writer from Bulgaria, where she is considered an influential, original and spirited voice. Her readers claim that her books work as a therapy - lifting their spirits and inspiring them to look at life as a wondrous adventure.
Ivinela's fascinating debut novel "Life Can Be a Miracle", which was ranked first in "The Most Inspiring Book" contest in 2014 in Bulgaria was recently released in English and is available on Amazon. Ivinela's novel "Where Are You Going, Pilgrim?", based on her experience of the Camino de Santiago fell in the Top 20 "Best Read Books" for the year in 2015 and was ranked second in the national competition for "The Most Inspiring Book" in 2014. The novel is not translated yet, but Ivinela's inspiring travelogue "The Camino from Leon to Santiago: Short, practical and inspiring travel notes for a two-week uplifting experience along the Way" is now available in English on Amazon.
After the French route to Santiago, in 2015 Ivinela walked part of the lesser known Portuguese Way to Santiago de Compostela too. Her travelogue "The Portuguese Way: Short, informative and inspiring travel notes for the lesser-known Portuguese Camino from Porto to Santiago and beyond" is also available in English on Amazon.
Ivinela Samuilova has a Master degree in Theology. The writer's creative searches are focused on the inner world of man and his relationship with God, the world and other people.
Идеята на книгата ми допада много, но за жалост не и начина, по който е написана творбата. Сюжетът на историята е изключително скучен. Имах чувството, че са наблъскани една след друга бележки и рецепти, като акцент на книгата, а главните герои са сложени за фон. Аз лично не успях да се привържа към нито един от тях и на фона на това поднесената информация е като откъс от учебник.
Със сигурност такъв тип произведения имат бъдеще в България и бих искала да прочета подобна творба и да опозная по-добре нашата култура, традиции и билколечение, но за съжаление това не беше моята книжка
Книгата се чете бързо и лесно, тъй като сюжетът не е сложен и затормозяващ, но пък става доста монотонен в един момент. След средата ми стана скучно и имах чувството, че чета едно и също особено, срещайки доста често изречението “по-късно записвам в тетрадката си....”, а записките в тетрадката на моменти звучат като суха теория от учебник по история.
За моя изненада последната 40-а глава се оказа интересна и даже полезна и също така ми остави приятно крайно впечатление от цялата книга, но за мен “Бабо, разкажи ми спомен” е в пъти по-интересно четиво от “Тъй рече баба Ега”.
Темата е интересна, но историята е разказана скучновато, разсъжденията се плъзгат по повърхността, сякаш идеята е била просто да се напише нещо, сглобявайки части с информация по наивно развиващата се сюжетна линия.
Това е книжка, която описва обичаите и лечителките, които вече почти не се намират по българските села. Стана ми толкова мило на душата, докато я четях и си припомних някои поверия, за които ми е разказвала моята баба. Личи си, че авторката е добре запозната и е направила доста проучвания, които да включи в книгата си.
Както баба Жива, така и баба Ега неусетно ни увличат в едно пътуване назад към българското село, българските вярвания и традиции, старите баячески умения и лечението с билки и треви. В тази книга нашата познайница от "Бабо, разкажи ми спомен" попада в друго българско село и заедно с приятелката си Цвета, която е психоложка (много показателно), търсят отговорите дали баенето и наричането действително помагат, дали за всяка болка има лек посредством билки и всъщност дали баба Ега е магьосница или вълшебница. Има разказани случки, при които традиционната медицина не е помогнала, но баба Ега е успяла да изцери болника и други, при които чрез фолклора и тракийската митология главната героиня разгадава и обяснява причудливите занимания на старата лечителка. Книгата отново е много приятна за слушане (Сторител) и кара читателя / слушателя да се потопи в мистицизма на отдавна забравени практики. Носи традиционния дух на българското село и кара градския човек с умиление да си представя простотата на селския дух и свобода. 4*
За съжаление тази книга не успя да ме грабне. От втората половина се показа ценна и съдържателна информация, но начинът на писане е някак сух и трудно те води из книгата. Няма как да се обвършеш със съдбата на нито един герой, защото той не ти става близък по душа.
За първи път искам да изхвърля книга през прозореца ! Още от началото започнах да чета за описание и записвам в тетрадката си. Изобщо няма нещо което да ми харесва.
Беше малко като втора част на Бабо, разкажи ми спомен, само че без хумор и с много повече нравоучение. По принцип, добрите книги “показват”, а не “казват”. Също, момент да отбележим колко нелеп и конфузен беше опитът за любовна история. Изумена съм, че това изобщо е оставено във финалния вариант на книгата от редакторите. Но… дали ще има трета част, в която героинята се задомява и отива да живее на село? Предстои да видим. Давам 4 звезди, макар че тук сме по-скоро за 3, защото смятам, че новите български автори трябва да се поощряват и, освен това, ми беше малко носталгично да се потопя в малкото планинско село след 10 години живот в Америка.
На мен книгата изключително много ми хареса. Това е първата книга,която чета на авторката и я избрах,защото някак ме привлече въпреки че “Бабо,разкажи ми спомен” е доста по-популярна. Намерих я за много топла,лесно четяща се книга,която те пренася в друго измерение; в света,в който са живяли предците ни и който ми звучи много по-реален и стойностен. Книгата определено засили интереса ми към българските традиции,обреди,билки и като цяло мирогледа на тези преди нас. Поздравления за авторката,таланта и труда й! Определено я препоръчвам. ☺️
Постоянни препратки към Юнг, извадени от контекста. Баячката твърди, че хората са лесно уязвими към клетви, чужди помисли и зли влияния. Не минахме ли вече през тези суеветия? Прекалено повърхностен прочит на старите български обичай и вярвания. Героините са наивни и нямат характер, сякаш служат само за платформа, върху която да се излива действието, което впрочем почти липсва. Едно постоянно обикаляне на селото и ходене до баба Ега, което започва да напряга. Чета книгата, тъй като смятах, че е в духа на "Глина" и "Стопанката", но нямат много общо, освен нашумялата в момента българска битност и стара култура. За мен книгата е лека, но хаотична, плитка и става само за убиване на времето. Разочарована съм. И още нещо, богословката и другата девойка дискутират духовни и теологически теми, но и двете се лутат в дуализма и смятат, че дяволът е равен на Бога, че двете начала са в постоянен конфликт. Липсваше изложение, че дявола и злото са скритата ръка на Бога и неминуемият начин на развитие и еволюция. Болестите и страданията са представени като случки, с които трябва да се справяш и побеждаваш чрез суеверия, баячки, гледачки и трикове и билки. Много, много лиспваше в тази книга.
Иска ми се даже по-нисък рейтинг да дам, но все пак реших да я оставя с поне две звезди. Доста мудна, сюжетът е по-скоро идея за сюжет, отколкото пълнокръвна картина със завръзка, кулминация и т.н. Интересна ми беше информацията за тракийските и народните обреди и обичаи, това ме привлече към книгата като цяло, но мнооооого в повече ми дойде християнското нравоучение (моя грешка е, предполагам, че не проверих предварително, че авторката е завършила богословие, но в книгата това веднага си пролича). Последната глава с описанието на самите билки ми беше най-интересна.
Не знам дали бих чела друга книга на авторката, имам предчувствието, че и другите й творби ще са основно предтекст да изложи богословските си размишления.
Книгата засяга интересни (за мен) традиции на българския народ както и на древните траки, магията на отдавна забравени ритуали и вярвания, билките и древните начини на изцеление и борба със злото. Но начинът на писане е малко скучен, имах усещането, че авторката е имала нахвърлени Н на брой идеи, които непременно е искала да засегне в книгата и къде уместно, къде не чак толкова, бяха вкарвани в историята и поне за мен нямаше достоверност и нетърпение да прочета историята до края. С някои изказвания (с хомофобска насоченост) съвсем пък ме загуби. И все пак не съжалявам, че прочетох книгата, допадна ми идеята.
Това е втората книга, която чета от авторката. Незнам дали, защото я започнах веднага след ,,Бабо,разкажи ми спомен'' или защото бях страшно ентусиазирана и пренавита от първата ми среща с Иванела Самуилова, но не успях да я почуствам така силно, като първата творба. Хубава беше, но ми липсваше нещо. Прекалено справочно бяха нахвърляни материалите за билките. Героите не успях да ги усетя така живи и истински. Сякаш я беше писала историята набързо,набързо събрана от летящи бележки и статии. Направи се опит за любовна история,която не беше доразвита. Нямаше нужната пълнота лично за мен.
Бих определила тази книга като - дом, уют, топлина. Темата за българското село винаги ме е карала да усещам носталгия към едни минали времена в които хората са били по-свързани с природата, почитали са я. Само мога да си представя колко много време писателката е отделила за проучвания, а информацията е предадена по един толкова увлекателен начин. Както първата, така и тази книга би трябвало да присъстват във всеки дом. Истинско бижу!
Няма как да не продължа да чета какво се случва с изследователката на фолклор в следващата книга на Ивинела Самуилова. Сега тя се озова в село Горни праг, близо до тракийско светилище в свещената планина Родопи. Тук главната героиня е баба Ега, която по характер е своенравна, с остър език, но е носителка на ценно познание. Билките й са "светци". Всички герои са ярки и интересни - Цвета, леля Надка, професорът траколг Радев.
Историята се чете лесно и много бързо. Сюжетът не е никак сложен. Хареса ми начина, по който е поднесена чрез множество диалози, повечето съчетани с хумор. Интересно ми беше да науча някои от обичаите и пилезните свойства на билките.
Книгата ми хареса :) Щях да съм още по-доволна ако "мислите" на героинята бяха съкратени за сметка на възрастните герои. Те ми бяха много по-интересни от религиозните връзки и обяснения.