What do you think?
Rate this book
Зад завесата на прехода
Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия.) За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно.
На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, „Преход”. Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без видимо начало и без ясен край, а и без каквито и да било правила. Под светлините на прожекторите, спазвайки предварителния сценарий, се караха, воюваха и накрая се сдобряваха и договаряха главните герои като Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов.
Отзад обаче, зад кулисите, непрекъснато променяха сценария, задраскваха сцени, въвеждаха нови герои, дописваха реплики и объркваха конците кукловоди като Любен Гоцев, Майкъл Чорни, Джордж Сорос и Александър Дугин. А за да стане хаосът пълен, от време на време на сцената изскачаха и фараони, кредитни милионери, мутри, масони, търговци на оръжие, наркопласьори, иманяри, врачки и дори извънземни. Ето защо, когато се опитах да събера картините от пиесата в тази книга, се получи хаотична книга за едно хаотично време.
На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, „Преход”. Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без видимо начало и без ясен край, а и без каквито и да било правила. Под светлините на прожекторите, спазвайки предварителния сценарий, се караха, воюваха и накрая се сдобряваха и договаряха главните герои като Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов.
Отзад обаче, зад кулисите, непрекъснато променяха сценария, задраскваха сцени, въвеждаха нови герои, дописваха реплики и объркваха конците кукловоди като Любен Гоцев, Майкъл Чорни, Джордж Сорос и Александър Дугин. А за да стане хаосът пълен, от време на време на сцената изскачаха и фараони, кредитни милионери, мутри, масони, търговци на оръжие, наркопласьори, иманяри, врачки и дори извънземни. Ето защо, когато се опитах да събера картините от пиесата в тази книга, се получи хаотична книга за едно хаотично време.
176 pages, Paperback
Published January 1, 2019
6 people are currently reading
44 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
June 17, 2021
Има интересни моменти, но е много хаотична и съдържа малко повече конспиративни теории и фантастика, отколкото би ми се искало.
October 30, 2020
Чудесна книга, описваща трагичността на така наречената "демокрация" в България. След като прочетох книгата, бързо прочетох и трета част "Зад завесата на демокрацията".
Книгата описва трагичното разграбване на държавата ни и сформирането на разлини групировки, които ни управляват и днес. Книгата трябва да бъде прочетена от колкото се може повече българи. Политическият елит, който ни е управлявал по това време и продължава да ни управлява и днес, е истинска трагедия. Той прави всичко възможно, за да действа против благото на народа си, прикривайки се зад безкрайна демагогия.
Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление е писмото на Фердинанд Лисицата до Борис Трети, описвайки българския народ като "крава", която трябва да се дои до изтощение и как трябва да се обалагоденства държавния апарат, за да има стабилен електорат. Може да прочетете писмото и в интернет.
Книгата описва трагичното разграбване на държавата ни и сформирането на разлини групировки, които ни управляват и днес. Книгата трябва да бъде прочетена от колкото се може повече българи. Политическият елит, който ни е управлявал по това време и продължава да ни управлява и днес, е истинска трагедия. Той прави всичко възможно, за да действа против благото на народа си, прикривайки се зад безкрайна демагогия.
Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление е писмото на Фердинанд Лисицата до Борис Трети, описвайки българския народ като "крава", която трябва да се дои до изтощение и как трябва да се обалагоденства държавния апарат, за да има стабилен електорат. Може да прочетете писмото и в интернет.
Read
August 22, 2020Калин Тодоров - "Зад завесата на прехода", изд. "Изток-Запад" 2019
След първата "Завеса" продължих веднага с тази. Първо защото е добре книгите от една поредица да се четат без големи прекъвания между тях, второ - защото поне при мен прочитането на еднна подобна книга буди "апетит" за още подобни. и трето - защото ако спомените ми от "соца" обхващат само един мноого кратък период, то всички, родени след 1990-та, са "деца на Прехода". А ние с моите връстници пораснахме и влязохе в зряла възраст точно по време на този ббезкраен и странен Преход. Затова исках да прочета тази книга - за да проверя какво от написаното в нея знам и/или/ си споням. За да /опитам/ да науча нещо повече за онези, които до този момент бяха само имена.
Наистина, прочетох това "нещо повече". И макар никога да не съм била превърженик на разните "теории на конспирацията", за пореден път ми стана ясно, че в България думи и съчетания като "независим", "независими решения" и други подобни просто са загубили смисъл. Вероятно не само тук много неща са предрешени. Вероятно не само тук много фигури са задкулисно подготвяни. И със сигурност не сме единствената страна, в която на власт идват удобните някому. И въпреки това за мен беше потресаващо да прочета описанието на една почти гротескна фигура, без споменаването на име, и да осъзная за кого става дума. Вече не смущаващо, а шоиращо беше няколко страниции по-късно да проочета вече поименно описание на поведението на същата фигура и да осъзная, че това описание повтаря почти дума по дума това, което съм си мислила, но никога не съм изричала.
Още преди близо 30 години, когато вече не бях съвсем дете, се чувствах странно, мислейки за този "Преход". От една страна, беше ми ясно, че промяната няма как да се извършии за няколко години; от друга обаче, минаваха още години, а ние бяхме все в "преход". Сега,,затваряйки книгата, мисля, че до голяма степен открих отговорите на това чудене. И те не са никак обнадеждаващи.
Сега, докато пиша това, става... всички виждаме какво. Предстои да видим как ще свърши. А междувременно аз се подготвям да надникна и "Зад завесата на демокрацията".
След първата "Завеса" продължих веднага с тази. Първо защото е добре книгите от една поредица да се четат без големи прекъвания между тях, второ - защото поне при мен прочитането на еднна подобна книга буди "апетит" за още подобни. и трето - защото ако спомените ми от "соца" обхващат само един мноого кратък период, то всички, родени след 1990-та, са "деца на Прехода". А ние с моите връстници пораснахме и влязохе в зряла възраст точно по време на този ббезкраен и странен Преход. Затова исках да прочета тази книга - за да проверя какво от написаното в нея знам и/или/ си споням. За да /опитам/ да науча нещо повече за онези, които до този момент бяха само имена.
Наистина, прочетох това "нещо повече". И макар никога да не съм била превърженик на разните "теории на конспирацията", за пореден път ми стана ясно, че в България думи и съчетания като "независим", "независими решения" и други подобни просто са загубили смисъл. Вероятно не само тук много неща са предрешени. Вероятно не само тук много фигури са задкулисно подготвяни. И със сигурност не сме единствената страна, в която на власт идват удобните някому. И въпреки това за мен беше потресаващо да прочета описанието на една почти гротескна фигура, без споменаването на име, и да осъзная за кого става дума. Вече не смущаващо, а шоиращо беше няколко страниции по-късно да проочета вече поименно описание на поведението на същата фигура и да осъзная, че това описание повтаря почти дума по дума това, което съм си мислила, но никога не съм изричала.
Още преди близо 30 години, когато вече не бях съвсем дете, се чувствах странно, мислейки за този "Преход". От една страна, беше ми ясно, че промяната няма как да се извършии за няколко години; от друга обаче, минаваха още години, а ние бяхме все в "преход". Сега,,затваряйки книгата, мисля, че до голяма степен открих отговорите на това чудене. И те не са никак обнадеждаващи.
Сега, докато пиша това, става... всички виждаме какво. Предстои да видим как ще свърши. А междувременно аз се подготвям да надникна и "Зад завесата на демокрацията".
January 7, 2024
Е точно синът на бившата номенклатура да ми обяснява кой от кои е в прехода ще го пропусна.
Някои неща са обяснени едностранно, демонизира се Андрей Луканов (не че няма основание за това, но да не забравяме личните отношения на Станко Тодоров с останалите политици от БКП), като цяло комунистите са строили за народа, пък после всичко се разграби за жълти стотинки.
Някои неща са обяснени едностранно, демонизира се Андрей Луканов (не че няма основание за това, но да не забравяме личните отношения на Станко Тодоров с останалите политици от БКП), като цяло комунистите са строили за народа, пък после всичко се разграби за жълти стотинки.
September 28, 2020
Интересна гледна точка на автора, която е подкрепена с много негови лични впечатления и срещи. Това не е документална книга, която изследва част от познатите герои на прехода, повечето от които не са измежду живите.
July 12, 2022
Да се включи в учебната програма по история!!! Страховита!!!
September 26, 2023
Хубава е, но конспиративните теории леко натежават. Книгата е значително по-слаба от първата
December 22, 2025
Калин Тодоров поднася поредната порция интересни факти за прехода, в който много хора повярваха, включително и аз.
December 24, 2025
Фердинанд Лисицата:
Ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, които те представят във внушителна външност и царско достойнство. Разпореди дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества.
Ти трябва да разделиш народа на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието на всички. Некадърни да изкарат прехраната си иначе, тези хора са навикнали да взимат голям пай от хляба, който иначе печели целият народ. Втората категория са тези, които с ума и ръцете си създават богатството и разкоша. Тя е торът на държавната нива: за да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото. Трябва да бъдеш в добри отношения с хората от първата категория. Вземай за там младежи из народа, поотракани, но мързеливи да работят, и ги настанявай на държавната трапеза. Техните бащи и роднини, облагодетелствани чрез произволите на администрацията, ще бъдат твоя най-здрав щит.
Народът величае винаги най-долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите, на такива поверява той своята съдба. Помогни на тях да се обогатят, така ще успееш да уредиш и твоите частни работи. Позволи на гешефтарите и вагабонтите да бъркат в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Така те ще се превърнат в твои доверени кучета, които ще лаят против всекиго, но не и против теб.
А българският народ е крава, която трябва да се дои до изтощение. Колкото по-ниско пада в материално и нравствено отношение един народ, толкова по-сигурен е неговият водач.
Ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, които те представят във внушителна външност и царско достойнство. Разпореди дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества.
Ти трябва да разделиш народа на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието на всички. Некадърни да изкарат прехраната си иначе, тези хора са навикнали да взимат голям пай от хляба, който иначе печели целият народ. Втората категория са тези, които с ума и ръцете си създават богатството и разкоша. Тя е торът на държавната нива: за да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото. Трябва да бъдеш в добри отношения с хората от първата категория. Вземай за там младежи из народа, поотракани, но мързеливи да работят, и ги настанявай на държавната трапеза. Техните бащи и роднини, облагодетелствани чрез произволите на администрацията, ще бъдат твоя най-здрав щит.
Народът величае винаги най-долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите, на такива поверява той своята съдба. Помогни на тях да се обогатят, така ще успееш да уредиш и твоите частни работи. Позволи на гешефтарите и вагабонтите да бъркат в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Така те ще се превърнат в твои доверени кучета, които ще лаят против всекиго, но не и против теб.
А българският народ е крава, която трябва да се дои до изтощение. Колкото по-ниско пада в материално и нравствено отношение един народ, толкова по-сигурен е неговият водач.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews