Пред вас е биографичната книга на 100 Кила, носител на шест награди за най-добър рапър в България. Животът му е въплъщение на идеите на автентичната хип-хоп култура. Израснал в бедност, борил се за оцеляване, 100 Кила постоянно надгражда успехите си и се развива.
Тази книга ще ви накара да се усмихвате, да се забавлявате, да се замисляте, да разсъждавате. Тази книга ще ви даде кураж. Явор Янакиев не просто го казва, той го е изживял: „Това, че нямаш, не означава, че не можеш да бъдеш.“
Свободен. А как иначе да се чувства един хип-хоп артист? Какво повече да цени един мъж, постигнал успехите си с талант и воля, с търпение, вяра и хъс?
Опознай истинската история на 100 КИЛА и разбери как мисли човек, който не е "галеник" на съдбата, а се е борил с живота и лично си е спечелил всичко, което има.Докосни се до човек, който е потъвал в пороците, но е изплувал, преживял е своя катарзис и в момента е съвсем различна личност, търси и постоянно надгражда новия си Аз.Успехът не само е възможен, той те очаква! Вдъхнови се с биографията на 100 Кила „Свободен“!
"Аз съм 100 Кила – наполовина българин, наполовина ром, наполовина тюрк, наполовина египтянин, наполовина евреин, наполовина индианец, но горд гражданин на Република България, която е пълноправен член на Европейския съюз, и горд жител на планетата Земя.На всеки, който ми говори за различия, ще кажа: Добре дошъл на планетата Земя, бро! Освен теб тук има хора от много, много други етноси. Какво те прави различен, щом ти си човек?Докато тази книга излезе, може вече да имаме контакт с извънземните. А когато пък кацнат, всички различия между земляните ще отпаднат и ще се разделим на две – те (извънземните) и ние (човеците). И няма да ни интересуват етнос, раса, пол, сексуалност, език, религия и всякакви там признаци на нещо си. Най-важното ще е да се научим как да живеем с тях на нашата планета.В тази книга не очаквай да застана на позицията на травмирания, не очаквай да се оплаквам от отношението на хората. В нея ще четеш за любов, за желания, за грешки, за грехове, за приятелства, за професионални срещи и раздели, за борби и победи.Но това е просто един етап от живота на 100 Кила – човек, който се развива постоянно и утре вече ще е с нови мечти. Илън Мъск набира космически туристи. Ако изкарам парите, ще се запиша, да изрежа един куплет и в Космоса, мечтая го!"
Рядко пиша ревюта за книги, но тази е съвсем нова и още няма, затова се чувствам длъжна! Още от първите страници разбрах, че тази ще е 5 от 5 звезди. Приятно четиво за разпускане от сивото ежедневие?! Не, тази книга е урок, за онова което имаме, но не го виждаме. Тя е разказ как пловодете от успеха са най-сладки, когато се трудиш с много вяра, упоритост и любов. Книгата не е тривиален разказ на един успял българин, а споделяне с мисия да ни научи да вярваме в доброто, да работим здраво, да обичаме и уважаваме себе си и останалите, да сме търпеливи, да знаем, че грешим, но и да намерим пътя и да си простим. Препоръчвам!
Не съм голям почитател на авто/биографикните книги. Но що се отнася до български изпълнители, определено се заинтригувам. Четох и книгата но Криско. Но между нея и тази на 100 Кила няма база за сравнение (с изключение музикалната тематика и приятното послание да уважава хората около теб и да работиш звраво за мечтите си). "100 Кила:Свободен" е наистина страхотна биографична книга. Да, може би прескача накакви неприятни моменти, но като цяло не спестява нищичко от познатия (а и непознат) живот на рапъра 100 Кила. Посланията са ясно изразени и наистина вдъхновяват. Интересна, увлекателна, обучителна. Поздравления за 100 Кила и за екипа му.
Бях на около 12, когато, в разцвета на популярността на Хана Монтана, излезе автобиографията на Майли Сайръс. Когато я видя в книжарницата, майка ми искрено се разсмя - „Какво има да каже за живота си човек на нейната възраст?“. Тогава за пръв път се замислих – кога е добър момент човек да напише автобиография? А как ли разбира изобщо, че си струва да напише такава, че има какво да разкаже? Разбира се, подобни книги рядко са повече от cash grab – „автобиографии“ на двайсеиняколко години издадоха и Джъстин Бийбър, One Direction и тн. Сред тези книги на рафта за литература за подрастващи обаче ще намерите и нещо, което веднага привлече вниманието ми – автобиографията на 100 кила – Свободен. Ако сте чували нещо за личността на 100 кила изобщо, вероятно и на вас би ви вило интересно да научите малко повече за него. Започнал от крайна бедност в крайно бедни години, днес е доказано име, което баба ви не одобрява (белег за автентичност на всеки рапър). Колко често чувате истинска българска Rags to riches story? И то във Варна, дългогодишна земя на династичен мафиотски елит! Свободен е далеч от перфектната книга, има своите трески за дялане, но силните ѝ страни са автентичността на разказа и забавните анекдотични истории за простичкия калпазански живот на порастващото без много родителски надзор дете от махалата. Повествованието е представено в кратки разкази както на самият Явор, така и на негови приятели за него и за времето, в което са пораствали. Започва хронологично от раждането му и завършва в наши дни. Нищо от ранните истории не се чувства фалшиво, включени са и случки, които далеч не обрисуват Явор като примерно дете и такива, за които авторът признава, че е разказвал с различен край в телевизиите, за да не разстройва публиката или да разпалва ненужни спорове (като историята с тортата в самото начало). Но такива са истинските деца, все пак – невинни, но и жестоки, най-вече защото още трудно преценят ситуациите и позициите си. Това е и любимата ми част от цялата книга, нещо като по-съвременни „Патиланци“. След това започва бавният му възход към сцената – с харизма и хъс от най-ниската позиция в клуба на Мишо Шамара, към звукозаписната му компания RnB Records, с „Гумени глави“ и другите изпълнители в лейбъла, към DJ-стването. Тук историята малко се размива, очевидно се премълчават неща, които за Явор не е комфортно да споделя. Разбирам решението – вероятно всеки от нас, пишейки биографията си, би спестил на читателите епизоди от живота си, с които не е горд. Това обаче става за сметка на общата последователност на разказа и тук нещата са по-сложно проследими, отколкото в първата част. Интересен е все пак погледа на „вътрешен човек“ в ранната бг рап сцена, българският east side/west side, когато нещата са още чаровно самобитни и от уста на уста. Последната част, най-общо след „аз съм 6“, големият хит на 100 кила, е съвсем обяснимо най-трудно проследима, с доста бели петна. Тази част постепенно прелива в наши дни, когато Явор е вече веган и по-скоро менторски настроен към читателите. Егото на моменти леко нагарча, но смятам, че авторът има добри намерения в напътствията си. Макар и да има какво да се изисква от изказа, все пак всички изводи са ясно формулирани, което е може би сполучлив подход към по-млада публика. Разказани са и историите на някои от най-успешните песни, което за мен лично винаги е интересно и позволява надникване зад завесата на любопитни колаборации. Както казах, книгата не ми хареса към края, но това е може би естествено – интересен е пътят до целта, а не толкова животът след осъществяването ѝ. Величаенето и егоцентризмът в един момент наистина ми дойдоха в повече. Щеше ми се да има и повече за колаборациите с Криско, както и повече от вътрешния свят на RnB Records, но уважавам решението на 100 Кила да включва или да не включва конкретни моменти от кариерата си. Лично аз намирам образа на 100 Кила за интересен и ми беше приятно да прочета повече за него. Макар да има какво да се желае откъм структура и изразяване, сполучливо е обрисувана противоречивата личност на автора и се акцентира върху добрия пример от живота му, вместо върху лошите му, но атрактивни, постъпки и качества. Безспорни са заслугите на 100 Кила за рапа в България, а земната му преценка за личността му в самия край на книгата оставя добро впечатление от прочетеното. В края, искам само да ви дам любимият си цитат, който мисля добре обхваща усещането на Свободен: - Извинявай, 100 Кила, да те питам нещо! - Да, мойто момче? - Ти циганин ли си? И аз стоя и го гледам. Този въпрос от години не ми го бяха задавали. Отговарям спокойно и с любов: - Аз съм българин. И не е важно кой каква раса е, а какъв се чувства и какво прави. Ако живеех в Австралия, щях да се чувствам австралиец и да спазвам техните закони, техните традиции. Щяхме с приятелите ми за Коледа да си колим кенгуру и да гоним змии от обед до вечер за хубава фигура. Ей такива работи щях да правя, австралийски. И щях гордо да надигам австралийска бира и да викам „Австралиец!“, наподобявайки малко бай Ганьо. Приятелю, не е важно, дали си роден циганин, ескимос, африканец или азиатец. Важното е какъв се чувстваш. Говоря му така, а си мисля: „Ей, какво си нетактично… Кой те възпита така?“ И в този момент детето казва: - Ааа,… питам, защото аз съм циганин. Ако това не ви обостря интереса, не мога да ви продам книгата по никой друг начин.
Un livre écrit à coeur ouvert par un sinon le meilleur rappeur bulgare. Des anecdotes intéressantes, et un personnage attachant. On sent qu'il a kiffé l'écrire avec ses potes!