What do you think?
Rate this book
Рай #1
Рай
За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с отвъдното.
За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст.
За пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни.
За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперудата…
То размахът на душата може да създаде стотици светове.
И всички да ги съживи.
Един роман, който се превърна в тотален феномен още през 2012-а година и прерасна в изпепеляваща трилогия.
Писателят и режисьор Радослав Гизгинджиев обсеби хиляди читатели със своите светове, напомняйки ни, че ние сме разпилените парчета на едно цяло.
Здравей, Непознат!
А ти кое парче от пъзела на моя живот си?
За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст.
За пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни.
За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперудата…
То размахът на душата може да създаде стотици светове.
И всички да ги съживи.
Един роман, който се превърна в тотален феномен още през 2012-а година и прерасна в изпепеляваща трилогия.
Писателят и режисьор Радослав Гизгинджиев обсеби хиляди читатели със своите светове, напомняйки ни, че ние сме разпилените парчета на едно цяло.
Здравей, Непознат!
А ти кое парче от пъзела на моя живот си?
- GenresBulgarian Literature
344 pages, Paperback
First published January 1, 2012
35 people are currently reading
523 people want to read
About the author
Радослав Гизгинджиев
16 books264 followersМоже да ме последвате в Инстаграм: https://www.instagram.com/radoslav_gi...
Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...
Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/
Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...
Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 58 reviews
May 14, 2013
Съвременна българска литература?
"Колежката, с която работеше Кристина, бе толкова красива, колкото и непостоянна във връзките си. Демонстрираше във всеки един удобен момент, че мъжете са само за използване. Обичаше да създава любовни афери с женени и богати мъже, от които да се възползва. Познатите я определяха като кучка, а непознатите - като курва.
Кристина мислеше, че дълбоко в себе си Ана е добра. Често я заварваше в служебната тоалетна да се гримира, след като е плакала."
Ако го метна това романче от прозореца и се насладя на грациозното му приземяване в калта, как ще ме определят познатите? И как ще ме определят непознатите?
Лоша работа. Г-н Гизгинджиев е сложил до себе си торбата с екзистенциални открития, въоръжил се е с голяма фуния и бавно, но методично се опитва да налива готови, смлени, сдъвкани и изплюти разкрития в читателската глава. В едва 200 страници ми бе обяснено всичко, що се отнася до предизвикателствата на житието, битовите ситуации, метафизиката, любовта и различните й функции, човешкият живот като пъзел и прочие бля-бля. И всичко това - на фона на една камара стилистични, пунктуационни и граматически грешки. Объркани и неясни изречения, които ме оставяха в толкова крайно недоумение, че признавам си - съвсем на място би лепнал въпросът "Какво е искал да каже авторът?!".
Повествованието е така претенциозно и същевременно наивно, че на места се смях с глас, толкова абсурдно ми се струваше. И въпреки всичко, повествователните линии не са най-лошото, което "Рай" предлага. Защото след проследяването на кой да е микросюжет, се извисява гласът на разказвача. А там вече става страшно - категорични обяснения за пътя, истината и живота.
Добавяме една дузина герои, толкова повърхностни, че чак не е за вярване; споменаваме стила, който много напомня на забравен момичешки лексикон (ама девойката е била най-много на 15 години); наръсваме хубаво с поза и маниерничене и резултатът е на лице: 19 лв!
Това не е литература, това е продукт. При това лош продукт, обиждащ всеки читател, който е имал щастието да чете истински хубави книги.
"Колежката, с която работеше Кристина, бе толкова красива, колкото и непостоянна във връзките си. Демонстрираше във всеки един удобен момент, че мъжете са само за използване. Обичаше да създава любовни афери с женени и богати мъже, от които да се възползва. Познатите я определяха като кучка, а непознатите - като курва.
Кристина мислеше, че дълбоко в себе си Ана е добра. Често я заварваше в служебната тоалетна да се гримира, след като е плакала."
Ако го метна това романче от прозореца и се насладя на грациозното му приземяване в калта, как ще ме определят познатите? И как ще ме определят непознатите?
Лоша работа. Г-н Гизгинджиев е сложил до себе си торбата с екзистенциални открития, въоръжил се е с голяма фуния и бавно, но методично се опитва да налива готови, смлени, сдъвкани и изплюти разкрития в читателската глава. В едва 200 страници ми бе обяснено всичко, що се отнася до предизвикателствата на житието, битовите ситуации, метафизиката, любовта и различните й функции, човешкият живот като пъзел и прочие бля-бля. И всичко това - на фона на една камара стилистични, пунктуационни и граматически грешки. Объркани и неясни изречения, които ме оставяха в толкова крайно недоумение, че признавам си - съвсем на място би лепнал въпросът "Какво е искал да каже авторът?!".
Повествованието е така претенциозно и същевременно наивно, че на места се смях с глас, толкова абсурдно ми се струваше. И въпреки всичко, повествователните линии не са най-лошото, което "Рай" предлага. Защото след проследяването на кой да е микросюжет, се извисява гласът на разказвача. А там вече става страшно - категорични обяснения за пътя, истината и живота.
Добавяме една дузина герои, толкова повърхностни, че чак не е за вярване; споменаваме стила, който много напомня на забравен момичешки лексикон (ама девойката е била най-много на 15 години); наръсваме хубаво с поза и маниерничене и резултатът е на лице: 19 лв!
Това не е литература, това е продукт. При това лош продукт, обиждащ всеки читател, който е имал щастието да чете истински хубави книги.
July 20, 2015
Има истории, които носят тъпи идеи, но са разказани прекрасно.
Има истории, които имат в себе си чудесни идеи, които са разказани блестящо.
Има и други истории, чийто разказ можеше да бъде сполучлив, ако не бяха разказани толкова кьопаво.
Това в стила на повествованието.
БоШке!
Не мисля, че някога ми се е случвало да чета толкова некадърно написана книга.
За илюстраия:
“Кафявите ѝ очи се счупиха от самота”
“Не усети кога, но от тях започнаха, като восък на свещ, да се стичат сълзи”
И гвоздеятна програмата:
“Тя бе атрактивна и привлекателна жена”
Има истории, които имат в себе си чудесни идеи, които са разказани блестящо.
Има и други истории, чийто разказ можеше да бъде сполучлив, ако не бяха разказани толкова кьопаво.
Това в стила на повествованието.
БоШке!
Не мисля, че някога ми се е случвало да чета толкова некадърно написана книга.
За илюстраия:
“Кафявите ѝ очи се счупиха от самота”
“Не усети кога, но от тях започнаха, като восък на свещ, да се стичат сълзи”
И гвоздеятна програмата:
“Тя бе атрактивна и привлекателна жена”
July 25, 2013
Аз не прочетох тази книга. Преживях я. Чрез всяка история, емоция, случка, успешно преплетени в един завладяващ пъзел, пропит с много истина. И мисля, че точно това е начинът, по който се подхожда към тази книга - чрез преживяването. Начинът, по който авторът достига до нас. И ни трогва... Уникално!
June 10, 2013
Ако има някой, който не е прочел тази книга, веднага да поправи грешката си. Рядко се среща млад автор, като Радо Гизгинджиев, да опише с толкова вещина и реализъм всички тези чувства, които ни вълнуват - любов, тъга, обич, самота... При това в дебютния си роман...
В тези над 200 страници има много истини и прозрения, които трябва да прочетем...
В тези над 200 страници има много истини и прозрения, които трябва да прочетем...
April 4, 2019
Този Рай води в Ада. #нимоа
May 30, 2013
След прочитането на първите няколко страници се запитах: " Какво иска да каже авторът? Нещо не е наред."- буквално! Налагаше се да препрочитам изречения, цели абзаци за да се убедя, че просто с книгата нещо не е наред, а не че не съм разбрала или не съм била съсредоточена. Чувствах се така сякаш не държах в ръцете си готов продукт, а просто един идеен проект в началото на сътворяването му. Странно високи оценки!
February 26, 2018
Тази книга е странна, различна, но на мен ми хареса, и то много. Определението, което аз бих дала за книгата е ПОМИТАЩА. Толкова дълбока, всепоглъщаща, жива и истинска. Това не е типичната художествена литература, не е и от типа „Познай себе си”, но така те завлича и те кара да мислиш – за живота, за смъртта, за любовта и начина, по който се преплитат съдбите на хората. Лично мен тази книга ме остави без дъх, часове след като я прочетох още мисля за нея.
Да, определено бих казала, че книгата не е за всеки! Не всеки би я харесал, но всеки би я разбрал по свой начин. Това е от книгите, които може да препрочиташ безброй пъти и всеки път да намираш и разбираш нещо ново. Това е книга, за която най-точното определение, което бих могла да дам е, че се чете с душата и се изживява с всяка нейна частичка!
И един неголям цитат от безбройните такива, над които човек може и трябва да се замисли в някой етап от живота си:
„Много хора се заблуждават, че Светът е малък. Светът е огромен и много от нас кръстосват следите си, но не толкова много хора кръстосват съдбите си.
Когато откриваме общи познати, които ни обединяват с други познати, когато неочаквано попаднем на хора от миналото — си казваме:
Светът е малък!
Не знаем къде да поставим това парче пъзел в живота си и оставяме картината сама да се подреди. А уверявам ви, не всички картини ще ни харесат, а и не всички трябва да бъдат подредени.
Какво ли би станало, ако осъзнаем, че може само с една прегръдка да спасим няколко живота? Какво ли би станало, ако разберем, че нашата болка може да обедини този свят с Отвъдното?
Теоретично много неща знаем, но отново за секунди се опияняваме от животинските си нужди и продължаваме напред — към човешкия живот, заслепени от всичко, което ни предлага той.
Но всяко правило си има изключения, а сега бе настъпило времето, в което тези изключения бяха на път да се срещнат.”
Да, определено бих казала, че книгата не е за всеки! Не всеки би я харесал, но всеки би я разбрал по свой начин. Това е от книгите, които може да препрочиташ безброй пъти и всеки път да намираш и разбираш нещо ново. Това е книга, за която най-точното определение, което бих могла да дам е, че се чете с душата и се изживява с всяка нейна частичка!
И един неголям цитат от безбройните такива, над които човек може и трябва да се замисли в някой етап от живота си:
„Много хора се заблуждават, че Светът е малък. Светът е огромен и много от нас кръстосват следите си, но не толкова много хора кръстосват съдбите си.
Когато откриваме общи познати, които ни обединяват с други познати, когато неочаквано попаднем на хора от миналото — си казваме:
Светът е малък!
Не знаем къде да поставим това парче пъзел в живота си и оставяме картината сама да се подреди. А уверявам ви, не всички картини ще ни харесат, а и не всички трябва да бъдат подредени.
Какво ли би станало, ако осъзнаем, че може само с една прегръдка да спасим няколко живота? Какво ли би станало, ако разберем, че нашата болка може да обедини този свят с Отвъдното?
Теоретично много неща знаем, но отново за секунди се опияняваме от животинските си нужди и продължаваме напред — към човешкия живот, заслепени от всичко, което ни предлага той.
Но всяко правило си има изключения, а сега бе настъпило времето, в което тези изключения бяха на път да се срещнат.”
June 16, 2022
1.5 ⭐️
Въх…
Въх…
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
Read
June 10, 2017Невероятно усещане. Искам да прочета толкова книги, че и девет живота едва ли биха ми стигнали, а чета книга, която едва се стърпявам да не изгоря (в смисъл да спра да чета и да я подаря на първия, който я поиска). И така до средата, може би докато ѝ свикна. Още от началото на втората половина нещата се обърнаха, причините, поради които не харесвам книгата са си тук, но въпреки тях, сега в два посреднощ, знам, че няма да мога да заспя преди да я прочета. Казаха ми, че мненията за тази книга са абсолютно противоположни. Не мога да повярвам, че тези две противоположни мнения са толкова силни и у мен. Може би това я прави толкова силна (поне за мен). Иф Томев за "Рай" на Радослав Гизгинджиев.
July 14, 2013
Не можах да дочета тази книга, което ми се случва много рядко. Изключително плосък сценарий.
September 18, 2017
Винаги съм вярвала, че книгата идва при четящия навреме, т.е. във време, в което той има най-голяма нужда от нея.
"Има дни, в които една прегръдка може да спаси няколко живота"...
Романът на Радослав Гизгинджиев e прегръдката, за която копнеех.
Благодаря му за това, че разбра емоционалната ми необходимост от нея и ми изпрати тази книга - един своеобразен жест на чиста любов, която само писателят би могъл да даде на читателя.
Очарована съм и продължавам със следващите две.
Видео ревю тук - https://www.youtube.com/watch?v=yLD06...
"Има дни, в които една прегръдка може да спаси няколко живота"...
Романът на Радослав Гизгинджиев e прегръдката, за която копнеех.
Благодаря му за това, че разбра емоционалната ми необходимост от нея и ми изпрати тази книга - един своеобразен жест на чиста любов, която само писателят би могъл да даде на читателя.
Очарована съм и продължавам със следващите две.
Видео ревю тук - https://www.youtube.com/watch?v=yLD06...
May 7, 2016
Трудно ми е да оценя кингата. Идеята ми хареса, но езика на автора...малко ми дойде като- разговор от ежедневието. За мен книгите трябва да вадят от ежедневието и реалността. Малко ме натовари. Не съжалявам, че я прочетох.
April 25, 2020
Когато светът е толкова лош, че четенето е единственото място, което те спасява. Когато животът е толкова труден, че се налага да бягаш в книгите, за да го забравиш за миг. И когато като цяло се налага да бягаш – от себе си, от света си, от чувствата си. Защото са токсични, защото са нередни, защото повличат и нараняват, защото довършват, защото погубват. Когато книгите са станали по-важни за съществуването ти, за следващия ден, отколкото е въздухът. Когато часове наред се луташ из лабиринтите на чудни светове, за да намериш отговора, който си търсил месеци и години наред. Точно тогава е почти магично да попаднеш на някого, който да те върне. Иронично, нали – бягството в един магичен, потаен свят те връща обратно у дома, обратно към себе си. Бягство към собственото ти аз, увенчано със завръщане в чудото на живота.
Трудно се описват чувства, защото думите са слаби. Не са измислили още как се говори за тръпките, които пролазват по кожата ти, докато думите се нижат пред очите ти. Какво събуждат тези думи, коя забравена частица от пъзела на твоя живот? Какво си се опитал толкова усърдно да прикриеш, че чак си забравил, че още е живо някъде дълбоко у теб? Каква е магията, която кара сълзите от очите ти да покапват по белия лист след едно прочетено изречение. За какво си спомни, какво откри в съкровищницата на душата си? Тайна, трепет, любов, нужда, мечта? Колко дълго бягаш от себе си, спъвайки се в сънищата си и събуждайки се с надежда от утре да си някой друг?
„Рай“ от Радослав Гизгинджиев за мен не беше книга. Беше усещане, магия, пътуване до едно забравено място в сърцето ми. И въпреки, че пиша тези редове в три през нощта, а започнах да чета около полунощ, имам нужда да остана будна още няколко минути. Защото магията трябва да бъде предадена нататък и ако не го направя сега, ще заспи отново, преди да успея да я събудя истински.
Тази вечер аз не бях това, което показвам на света. Тази вечер аз забравих за измисленото си Аз, аспекти от което познавате всички вие. Тази вечер бях Теодора, която се страхуваше да покаже на света, че е различна, която плаче вече дни наред, защото осъзнава преходността на живота и на любимите си хора. Бях Светла, която обожаваше книгите и нямаше търпение да потъне в тях, да им отдаде и малкото си останало време. Бях Виктор – понякога пряма до грубост. Бях Александър – планирала съм нормалния си живот до всеки скучен детайл. Бях Катя, отчаяно бореща се за загубени каузи. Бях Силвия – обърнала гръб на силната си любов, за да не й позволи да я погуби, но никога не успяла да надмогне чувствата си. Бях Калин – фанатично отдаваща се на всички таланти, които съм имала и са ме поглъщали някога. Но най-вече бях Диана, която се влюби в Александър от пръв поглед, защото знаеше, че го познава от хиляди други животи. Диана – емоционалната, различната, влюбената. Винаги съм била Диана. Или пък Кристина – защото любовта заслужава да я изпитваш с чистотата и сърцето на малко дете.
И сега съм Калоян. Защото думите извират от мен и имам нужда да ви разкажа. Иначе ще ми се пръсне главата. Но не мога. Защото усещането е в очите ми, трепетът е по кожата ми, спомените са по устните и в сърцето ми. И ако някога съумея да намеря правилната формула, чрез която да ви допусна в сърцето си, за да ви прожектирам филма на усещанията, които ме изпълват, и на лицата и хората, които виждам, докато чета през сълзи тази книга, ще го направя. За да разберете колко повече от книга и история беше за мен „Рай“.
Но дотогава мога да ви препоръчам да я прочетете и да изгледате в главата си собствения си филм от емоции, отпивайки от коктейл със спомени. Защото това е едно истинско усещане за „Рай“, сливане с дълбоката човешка природа на почти божествено ниво. И се радвам, че имах удоволствието да го изпитам.
Накрая ви оставям с един цитат, който дълбоко се запечата в съзнанието ми:
Някои от нас бягат от живота, който са водили в миналото, дори и да страдат за всички любими, които оставят след себе си. Други, макар и да страдат – остават, самозалъгващи се, че всичко ще стане по-добре. И жадно се надяваме на щастие, разчитайки, че тези, които обичаме, някога ще го оценят и ще спрат да ни нараняват.
Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай – стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия – бягаш, докато напълно станеш друг.
„Рай“ – Радослав Гизгинджиев
Трудно се описват чувства, защото думите са слаби. Не са измислили още как се говори за тръпките, които пролазват по кожата ти, докато думите се нижат пред очите ти. Какво събуждат тези думи, коя забравена частица от пъзела на твоя живот? Какво си се опитал толкова усърдно да прикриеш, че чак си забравил, че още е живо някъде дълбоко у теб? Каква е магията, която кара сълзите от очите ти да покапват по белия лист след едно прочетено изречение. За какво си спомни, какво откри в съкровищницата на душата си? Тайна, трепет, любов, нужда, мечта? Колко дълго бягаш от себе си, спъвайки се в сънищата си и събуждайки се с надежда от утре да си някой друг?
„Рай“ от Радослав Гизгинджиев за мен не беше книга. Беше усещане, магия, пътуване до едно забравено място в сърцето ми. И въпреки, че пиша тези редове в три през нощта, а започнах да чета около полунощ, имам нужда да остана будна още няколко минути. Защото магията трябва да бъде предадена нататък и ако не го направя сега, ще заспи отново, преди да успея да я събудя истински.
Тази вечер аз не бях това, което показвам на света. Тази вечер аз забравих за измисленото си Аз, аспекти от което познавате всички вие. Тази вечер бях Теодора, която се страхуваше да покаже на света, че е различна, която плаче вече дни наред, защото осъзнава преходността на живота и на любимите си хора. Бях Светла, която обожаваше книгите и нямаше търпение да потъне в тях, да им отдаде и малкото си останало време. Бях Виктор – понякога пряма до грубост. Бях Александър – планирала съм нормалния си живот до всеки скучен детайл. Бях Катя, отчаяно бореща се за загубени каузи. Бях Силвия – обърнала гръб на силната си любов, за да не й позволи да я погуби, но никога не успяла да надмогне чувствата си. Бях Калин – фанатично отдаваща се на всички таланти, които съм имала и са ме поглъщали някога. Но най-вече бях Диана, която се влюби в Александър от пръв поглед, защото знаеше, че го познава от хиляди други животи. Диана – емоционалната, различната, влюбената. Винаги съм била Диана. Или пък Кристина – защото любовта заслужава да я изпитваш с чистотата и сърцето на малко дете.
И сега съм Калоян. Защото думите извират от мен и имам нужда да ви разкажа. Иначе ще ми се пръсне главата. Но не мога. Защото усещането е в очите ми, трепетът е по кожата ми, спомените са по устните и в сърцето ми. И ако някога съумея да намеря правилната формула, чрез която да ви допусна в сърцето си, за да ви прожектирам филма на усещанията, които ме изпълват, и на лицата и хората, които виждам, докато чета през сълзи тази книга, ще го направя. За да разберете колко повече от книга и история беше за мен „Рай“.
Но дотогава мога да ви препоръчам да я прочетете и да изгледате в главата си собствения си филм от емоции, отпивайки от коктейл със спомени. Защото това е едно истинско усещане за „Рай“, сливане с дълбоката човешка природа на почти божествено ниво. И се радвам, че имах удоволствието да го изпитам.
Накрая ви оставям с един цитат, който дълбоко се запечата в съзнанието ми:
Някои от нас бягат от живота, който са водили в миналото, дори и да страдат за всички любими, които оставят след себе си. Други, макар и да страдат – остават, самозалъгващи се, че всичко ще стане по-добре. И жадно се надяваме на щастие, разчитайки, че тези, които обичаме, някога ще го оценят и ще спрат да ни нараняват.
Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай – стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия – бягаш, докато напълно станеш друг.
„Рай“ – Радослав Гизгинджиев
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 25, 2018
Любов и смисъл. Във всичките им форми. Нито повече, нито по-малко.
March 22, 2022
Интересни истории и преплитащи се съдби. Трябва да прочета още от този автор, за да кажа нещо по-конкретно за стила му на писане.
October 29, 2025
(4.5) Магична, носталгична и леко мрачна тази книга ме вкара в една меланхолия. Или пък аз вече бях там и тя просто ме придружаваше. Силно вярвам, че хората, които срещаме в живота си не са случайни. Специална книга от един специален автор. Вярвам, че книгите те намират в точният момент, все още не съм готова за втората книга от поредицата, но знам че някой ден ще се срещнем.🥰
March 14, 2017
Трилогията Рай за мен е гениална. Това е най-хубавият български роман, който съм чела. Първата част просто те грабва с красотата на думите и емоциите, описани в нея. Втората и третата част прочетох бавно, защото всеки път, след като оставях книгата настрана, в мен имаше ураган от емоции. Особено втората за мен беше тежка. В най-пречистващия смисъл на думата. Третата ме изпълни с повече любов, отколкото която и да е друга прочетена книга. Трябваше ми време да се успокоя, за да продължа. Всеки емоционален човек, който прочете тази поредица или който вече я е прочел, ще разбере точно за какво говоря. В тази книга, както и във всичко, което Радослав пише, има дълбочина, която не е характерна за толкова млад човек. Това ме изненада най-много в книгите, те сякаш са написани от човек в друго измерение. Пак повтарям - гениална книга. Няма нищо подобно на българския пазар - персонажите, историята и това изключително красиво и емоционално боравене с думите.
November 2, 2019
След като прочетох "Рай", разбрах защо има толкова противоречиви мнения за нея. Тази книга не е за всеки, защото често се усещах, че не я чета, а я усещам. Част от описаната болка в нея ми бе така позната... само хора със сетивност ще я разберат. Тези дирещи смисъла са го изгубили в момента, в които са започнали да го търсят. Започвам да си мисля, че съвременния читател не иска до осмисля нищо, а да му бъде написано черно на бяло и за това не разбират текста. Смея да твърдя, че след тази книга авторът е станал по-добър, но похватът му и задълбочената сетивността са там.
April 21, 2014
Имаше добри попадения с героите и историите, но си личи, че г-н Гизгинджиев е тепърва прохождащ писател и има още мноого, много да учи и какво да се желае от него.
November 19, 2025
Това е книга, която ме остави с противоречиви чувства. В началото бях искрено впечатлена от философските размисли, силните емоции и драматичните съдби на героите. Харесах начина, по който авторът разсъждава върху смисъла на живота, случайностите и невидимите нишки между хората. Стилът е поетичен и красив.
Колкото повече напредвах, толкова повече усещах, че историята се заплита в абстракции, символизъм, метафизични разсъждения и въздух под налягане, докато накрая се оказах напълно объркана. Не успях да разбера какъв е големият смисъл зад драмата, защо се случват всички тези неща и какво е същинското послание.
Колкото повече напредвах, толкова повече усещах, че историята се заплита в абстракции, символизъм, метафизични разсъждения и въздух под налягане, докато накрая се оказах напълно объркана. Не успях да разбера какъв е големият смисъл зад драмата, защо се случват всички тези неща и какво е същинското послание.
May 8, 2018
Изключително въздействаща книга! Много пъти видях себе си в героите. История за любовта и болката, която те кара да оцениш живота. Много магия и смисъл скрити под интересен изказ. Просто прекрасна <3
June 13, 2025
Допадна ми идеята. Прочетох я на един дъх. Красиво и истинско. Но начинът, по който са написани тези човешки истории, ме накара да изгубя няколко пъти търпение. Особено силно ми се набиваше на очи постоянното повтаряне на "бе" (минало време) и на някои неправилно формулирани изречения, в които тотално се обърках. Все пак давам 4 звезди за замисъла. Накара ме да погледна голямата картина и да си задам моите си въпроси.
August 31, 2024
Не можах да разбера смисъла много-много. Доста философска книга и дава много храна за размисъла. Не ми хареса на места как е написана - разговорна реч, думи чуждици, за които си имаме прекрасни български думи, мноооого повторения, зле построени изречения. Имаше много герои и по едно време се обърках кой кой е. Идеята на книгата обаче остава неясна. На места много ми харесаха обясненията и психологическите портрети, но все пак не мога да кажа, че чак толкова ме плени цялостно.
July 31, 2014
Признавам си,че с големи надежди грабнах тази книга от щанда в библиотеката.След дълъг период на четене на бразилска и португалска литература основно в дигитални формати от телефона ми,реших да си върна любовта към печатната книга и особено към българската литература в опита си да опозная по-добре нейните съвременни проявления.За ''Рай'' бях чувала отдавна и реших да дам шанс.Когато погледнах коментарите оставени под книгата усъзнах,че тя явно предизвиква противоречиви чувства у хората.И признавам,че е доста специфична и може би се намирам в момент,в който искам отчаяно да й повярвам и някак успява да отговори на вътрешните ми въпроси,но аз определено я харесах.Потопих се в нея и си представях с такива подробности случващото се в нея,че сякаш гледах филм.Сега ми е тъжно,че свърши,но остават прекрасните цитати,които извадих от нея.
Все пак не искам да преувеличавам и да заявявам,че книгата е гениална или нещо такова.Част от диалозите определено не ми харесаха,но стила на Радослав ме впечатли и имаше толкова добри попадения в размишленията му за живота и отношенията между хората,че на моменти ми се искаше да вляза в главата му и да видя какво се случва там.
Ще завърша коментара си с един от любимите си цитати от книгата,който може да даде вяра и на най-невярващия човек:
''Затова животът е безкрайно интересен,защото никога не знаем името на нашето спасение.''
Все пак не искам да преувеличавам и да заявявам,че книгата е гениална или нещо такова.Част от диалозите определено не ми харесаха,но стила на Радослав ме впечатли и имаше толкова добри попадения в размишленията му за живота и отношенията между хората,че на моменти ми се искаше да вляза в главата му и да видя какво се случва там.
Ще завърша коментара си с един от любимите си цитати от книгата,който може да даде вяра и на най-невярващия човек:
''Затова животът е безкрайно интересен,защото никога не знаем името на нашето спасение.''
February 8, 2021
Втората звезда я давам заради идеята на сюжета, от която щеше да се получи великолепен роман, по мое мнение, ако беше написан добре. Но уви... Книгата е пълна с дълбокомислени фрази, които реално не казват нищо. Стилът е безкрайно наивен, плосък, гарниран на моменти с махленски изказ. А от приказната любов между героите се притесних да не получа захарен диабет. Пълно е с бисери, на които се смях от сърце, като: "Той застана зад гърба й и целуна очите й" Как?!?! Да не е цирков акробат?
Хубавото в книгата е, че поне не е дълга.
Хубавото в книгата е, че поне не е дълга.
May 15, 2023
Посланието на романа е пленително! Човек никога не е сам. Съдбите на хората са обвързани едни с други. Има нишки, които ни събират, свързват или разделят….
Историите на героите сами по себе си са затрогващи, разтърсващи и често срещани в реалния живот (с изключение на Калоян до някъде). Нямаше слаб персонаж, нямаше слаба история. А след като всичко се преплита, лично на мен романът ми подейства като помитащ емоционален ураган.
Написан е красиво и безкрайно въздействащо.
Наглед малко страници, а огромно съдържание!
Историите на героите сами по себе си са затрогващи, разтърсващи и често срещани в реалния живот (с изключение на Калоян до някъде). Нямаше слаб персонаж, нямаше слаба история. А след като всичко се преплита, лично на мен романът ми подейства като помитащ емоционален ураган.
Написан е красиво и безкрайно въздействащо.
Наглед малко страници, а огромно съдържание!
June 24, 2020
На тази книга плаках. Може би защото съм крайно чувствителна. Но и не помня скоро да съм плакала на книга. Имаше моменти, в които авторът ми се стори неубедителен, но героите ми бяха интересни и ми станаха близки като светоусещане и болка. Разбирам и защо книгата има толкова крайни оценки. Другото запазвам за себе си, защото е твърде лично и твърде боли.
February 8, 2022
Трите книги Рай се четат като една. Отново в блестящият стил на автора, се потапяш и заживяваш между страниците на тези книги! Мрак, надежда, отчаяние, съдба, добрина, толкова човещина има в съдбите на героите, че мистичнито ти се струва съвсем в реда на нещата!
August 24, 2017
Една много емоционална книга за мен лично...,а бях предубедена.
November 16, 2022
Бях чела много добри мнения и ревюта за Радослав Гизгинджив, но поради една или друга причина дълго време отлагах срещата с неговите книги.
Реших да започна с трилогията “Рай” и мисля, че не сгреших, защото бях очарована 😍
Романът е изключително многопластов, пъстър, въздействащ. Признавам, че в началото ми беше трудно да вникна в историите на всички герои, но постепенно и бавно това се случи и дори успях да ги почувствам близки и да преживея всяка една история.
Авторът ни среща с Кристина, която има късмета да намери онази истинска и невинна любов, но за жалост я губи, Теодора се сблъсква с множество трудности по пътя си и преживява смъртта на майка си.. тези трагедии се разиграват на фона на първото влюбване на Диана и тайните от миналото на майка ѝ - Силвия, наблюдаваме циничното и скандално поведение на Виктор, което е пълна противоположност на поведението на брат му близнак.. тези истории се преплитат всъщност напомняйки ни, че ние сме разпилените парчета на едно цяло.
“Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава?
Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб.”
Реших да започна с трилогията “Рай” и мисля, че не сгреших, защото бях очарована 😍
Романът е изключително многопластов, пъстър, въздействащ. Признавам, че в началото ми беше трудно да вникна в историите на всички герои, но постепенно и бавно това се случи и дори успях да ги почувствам близки и да преживея всяка една история.
Авторът ни среща с Кристина, която има късмета да намери онази истинска и невинна любов, но за жалост я губи, Теодора се сблъсква с множество трудности по пътя си и преживява смъртта на майка си.. тези трагедии се разиграват на фона на първото влюбване на Диана и тайните от миналото на майка ѝ - Силвия, наблюдаваме циничното и скандално поведение на Виктор, което е пълна противоположност на поведението на брат му близнак.. тези истории се преплитат всъщност напомняйки ни, че ние сме разпилените парчета на едно цяло.
“Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава?
Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб.”
Displaying 1 - 30 of 58 reviews