Кавафис започва да пише поезия в сравнително зряла възраст, при това в поетиката и стилистиката на една нова, непозната художествена и интелектуална концептуалност, дръзка и предизвикателна, рушаща тихо и безмилостно каноните на триумфиращия по това време в гръцката литература, но и вече започващ да върви към упадък, казионен и все още властващ високопарен елиноцентричен романтизъм.
Проф. Кирил Топалов
Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си.
В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му.
Някои от най-значимите му произведения са написани, след като Кавафис навършва четиресет, и са публикувани след смъртта му. Едва тогава стиховете му получават вниманието и се радват на славата, които заслужават.
Творчеството на Константинос Кавафис се слави с брилянтно използване на метафори, естетичен перфекционизъм, исторически образи, митологични препратки и философски послания, а темите варират от несигурност в бъдещето и фаталистична носталгия до екзистенциални дилеми и чувствени удоволствия.
Constantine P. Cavafy (also known as Konstantin or Konstantinos Petrou Kavafis, or Kavaphes; Greek Κ.Π. Καβάφης) was a major Greek poet who worked as a journalist and civil servant. His consciously individual style earned him a place among the most important figures not only in Greek poetry, but in Western poetry as well. He has been called a skeptic and a neo-pagan. In his poetry he examines critically some aspects of Christianity, patriotism, and homosexuality, though he was not always comfortable with his role as a nonconformist. He published 154 poems; dozens more remained incomplete or in sketch form. His most important poetry was written after his fortieth birthday.
Някъде бях чел за една идея, която остана в мен и си намери място в ежедневните ми работи. Тя беше, опростено, че като имаме предвид прераждането, не е ясно кой седи и наблюдава творенията си с друго тяло и в друго време...
Намирам го за красиво. Не помня къде го четох, наистина. Но на Кавафис стиховете са толкова... хем тъжни, хем реалистични, хем всичко останало, че ако си затворя очите съвсем спокойно мога да си представя как са написани от човек с изключително сходни възгледи за живота като мойте.
Иначе творбите му са класика, разглежда вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали, както и за човешката природа. Всичко това обилно пропито с нетрадиционен еротизъм.