Българският лекар

by Nicki Pawlow, Ники Павлов

Бащата на Ники – доктор Павлов (в романа доктор Николов) става психиатър, работи първо в ГДР, където се ражда самата тя, после в Западна Германия. Романът е както родова история, така и движение из празните полета на една ненаписана сравнителна история на европейската психиатрия. В този смисъл той по нов начин подрежда представите ни за света, в който сме отрасли, с неговите идеи за здраве, тяло и дух. Именно днес, в травмираното ни настояще, романът може да се чете както през важните си психиатрични отклонения и описания, така и като роман за възможността да има оздравяване, независимо от травмата и въпреки невъзможния триумф.
Диана Иванова, вестник Култура

Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.
Ники Павлов

Роман за нашето столетие.
Петър Клаус, Културрадио, Берлин-Бранденбург

Нейната тема е бягството… Ники Павлов пресъздава в книгата си България от 60-те години, живота в ГДР и ситуацията в психиатричните клиники там, също както и атмосферата в Западна Германия през 70-те. Прави го така добре и така прецизно, че петстотинте страници не доскучават и не омръзват.
Доротее Нолте, Дер Тагесшпигел

---------------------

Ники Павлов, дъщеря на българин и германка, е родена през 1964 г. в ГДР. Когато е 13-годишна, семейството бяга на Запад. Ники Павлов следва в Мюнхен политически науки, славистика и най-нова история. Работила е като преподавател по политология, пресаташе на политически формации, репортер в пресата, редактор и сценарист в телевизията.
В момента живее със съпруга си и трите им деца в Берлин, където работи като автор, журналист и предприемач. Занимава се още и с разпространение на етерични масла.

Автор е и на романа „Жената в кибритената кутийка“ (2007) и новелата „По-късно животът ще е хубав“ (2010).

“Българският лекар” е първият й роман, преведен на български език.

536 pages, Paperback

First published August 1, 2014

Reviews

[Daniel Koev · Rating 5 out of 5]

В "Българският лекар" Ники Павлов, писателка от българо-германски произход разказва историята на своето семейство. Темите в този роман-изповед са много - като тръгнем от страхотно пресъздадената реалност на България през 60-те години на миналия век, живота в ГДР и ФРГ и стигнем до динамиката в отношенията родители / деца, професията, която дава на личността смисъл, но и взема от нея...

Книгата е посветена на истински хора, точно такива са и героите в нея - реални, с осезаемо и уникално присъствие, със свои си надежди, стремежи, тъмни страни и тайни кътчета. Това е роман за живота, за миналото което витае около нас в настоящето, за собствените и близките души, които ни съпътстват в добро и лошо.

Има още много какво да се каже за този чудесно написан роман, но за да не развалям удоволствието на бъдещите читатели мисля да спра до тук. А в бъдеще се надявам да слушам и чета все повече за него.

[Linawings · Rating 4 out of 5]

Макар авторката да обявява, че в романа има и художествени намеси, по същество книгата е изповед - лична и семейна история от периода на дълбокия социализъм, която се случва между България и ГДР, а впоследствие и ФРГ.

Немското семейство на български лекар-психиатър се превръща в олицетворение на личните и обществените процеси, които се случваха тогава - макар че съм родена малко по-късно от основните действия в романа (края на 70те години), разпознах множество интимни детайли от моето възпитание, отношенията в семейството или семействата на приятели и роднини и като цяло в бита ни ("Битът определя съзнанието"). Жаждата за материалното със сигурност.

Разбирам и състрадавам на поколението на нашите родители, които са били възпитавани някак сурово, безцветно и свито от емоционална гледна точка и всеки е намирал отдушник, както е могъл, на поривите на душата си. В случая на бащата-лекар той се отдава на професията, за да запълни незапълваеми празнини от ранните си години и добре че по-модерната държава му е дала тази възможност. Мисля си - мога само да съм благодарна на съвременното течение по селф-хелп и популярна психология, която малко или много (макар и със собствени ограничения) ни помогна да разбираме по-добре емоциите си, да се обичаме и да не сме толкова сурови към себе си и близките си. Потръпвах от примерите за възпитание в книгата и макар че те не се съотнасят 1:1 с моето детство, различни тъги, копнежи и невъзможности изплуваха от това изглежда незабравено минало и искрено ме натъжиха, докато четях книгата. Също и вътрешната битка на лекаря със самия себе си, не познаващ легитимни инструменти за себепознание и постигане на вътрешен мир извън лекарствата.

Нямам представа как се възприема романът, четен само като художествено произведение, без съпътстващите асоциации, които ние "потърпевшите" правим, но ми се струва, че силата му е именно в историческото възстановяване на епохата, в безбройните детайли, които не са художествено обосновани, но са скъпи и значещи за такива като мен. А също и като някакъв вид паметник на времето си, вече достатъчно отдалечено, че да почне да се забравя.

[Ana Karlsreiter · Rating 2 out of 5]

Ники Павлов: “Българският лекар”, Жанет 45, 2019 👎
Много рядко пиша негативно за български автори. Но в този случай си позволявам това изключение, първо защото Ники Павлов е само наполовина по бащинска линия от български произход, и второ, защото Жанет 45 е голямо издателство и ще преживее без проблем моето мъмрене.
А иначе тази книга почти ме вбеси с бездарието си. Купих си я заради темата: бягство от изток на запад на български лекар. Освен това лекарят е психиатър, което обещаваше поглед към табу тема за психично болни хора по времето на социализма. За мен всичко това звучеше изключително интересно, особено разказано от гледна точка на дъщерята, която е родена така да се каже на свобода.
Малко ме притесни умалителното име на главния герой. Трудно ми беше да възприема “Ванчо” като сериозният лекар психиатър, но реших, че не трябва да се поддавам на негативната си интуиция и продължих.
След силното начало даже си помислих, че наистина съм попаднала на находка, така както обещаваше издателя.
Много скоро обаче това ми впечатление започна да се пропуква, най- вече с едно за мен почти абсурдно описание на българската провинция през 1963 година. Появиха се дървени плугове и овчари с агнешки кълпаци, кожени мехове с вино и ракия които нещо не ми струваха реални, но преглътнах, защото не мога със сто процента да твърдя, че в някои малки селца наистина не е било така. И продължих.
Много скоро към тези ми абсолютно субективни подозрения за неточности, започнаха да се промъкват разни странни изречения, които изобщо не ми се връзваха със сериозната тема и бавно, но сигурно ме изнервиха. Ето само няколко за илюстрация: “В четири и половина сутринта Розе се събудила, защото и се пишкало”, Нели не можеше да лъготи”, “Обвил ръката си около раменете и”, “ Той пожелал да и покаже къщата и градината”, “Самолетът кацнал точно в Берлин-Шьонефелд”, “Вкусваше, но не го задържаше.”, ”После отиде да се изпикае, изми си ръцете и зъбите.”
Това са цели изречения, няма съкращения. Към тях се прибави и една много самобитна смес на глаголни времена, без никаква нито граматична, нито някаква друга логика.
Почти се бях отказала, но продължих. Мислех си, че това са проблеми на превода но след като проверих, че става дума за опитен преводач, а и особено след като книгата безнадеждно зацикли с битови детайли и нула развитие на фабулата, окончателно се отказах.
И не само се отказах, но се и ядосах! Защо едно толкова реномирано издателство си губи времето да превежда и издава книга на средно гимназиално ниво, само защото става дума за България и бащата на авторката е българин?
На мен това не ми стига! Рекламираният интерес към книгата в Германия даже ме натъжава, защото това изобщо не е най-доброто, което предлагаме. Има толкова добри книги на тези теми! Вместо да превеждаме посредствени немски, колко по- важно и добре би било силни български книги да бъдат преведени на чужди езици! За съжаление аз се сещам само Георги Господинов, кофото подарявам на немски на всичките си приятели и Капка Касабова на английски. А имаме толкова други силни книги, които си остават заключени и не могат да достигнат световната сцена.
Накратко: Тази книга не става, Някой много не си е свършил работата в Жанет 45 с този избор. А според мен и преводът и редакцията куцат, но това явно е неизбежно при този слаб оригинал.

[Angelique's Leseecke · Rating 4 out of 5]

In "Der bulgarische Arzt" von Nicki Pawlow wird die Geschichte des bulgarischen Psychiaters Wantscho Nikolow erzählt. Da es für ihn in Bulgarien keine Möglichkeiten als Arzt zu praktizieren gab, wanderte er in die DDR vorübergehend aus. Dort trifft er die junge Rose. Das Begegnung ist irgendwie magisch, es ändert das Leben der beiden. Wantscho, durch seine Behinderung und seinem Schwermut gehandicapt, blüht durch Rose richtig auf. Und Rose... sie kommt aus ihrem grauen Alltagstrott raus.
Nach und nach wird Wantscho immer schwermütiger, seinen Patienten kann er helfen und lindert deren Leid. Aber bei sich selbst funktioniert es nicht, auch nicht mit Antidepressiva und Alkohol. Diese machen sein Leiden nur noch schlimmer.
Auch die Flucht nach Westdeutschland kann Wantscho nicht aus seinen Depressionen holen. Er kommt aus dem Teufelskreislauf nicht mehr raus.

Dieses Buch ist ein autobiografisch inspirierten Familienroman, Nicki Pawlow hat hier die Geschichte ihres Vaters mit einfließen lassen.
Der angenehme Schreibstil lässt sich fließend lesen und ich bin in eine andere Welt eingetaucht. Die Autorin beschreibt Situationen wie zum Beispiel die wachsende Liebe von Wantscho und Rose sehr emotional und berührend. Andere Situationen sind für mich mit einer erschreckender Wahrheit beschrieben worden, zum Bespiel die Zustände in den psychiatrischen Einrichtungen in der DDR.
Sehr berührt hat mich die Hilflosigkeit Wantschos, dass er mit seinem Kindheitstrauma nicht fertig geworden ist und sich selbst nicht helfen konnte.
Trotz seiner zwei Gesichter ist er im Laufe des Buch mir ans Herz gewachsen, genauso wie Rose und Nelli. Die Autorin hat ihnen Leben eingehaucht. Und besonders berührt hat mich, dass Nelli sich am Sterbebett mit ihrem Vater ausgesöhnt hat und die Dämonen aus der Kindheit verbannen kann.

Diese Familienroman nimmt den Leser mit auf eine Reise in die Vergangenheit und bekommt eine Leseempfehlung von mir.

[Maria · Rating 4 out of 5]

Den jungen Bulgaren Wantscho, der als Psychiater in der DDR arbeitet, hindern nicht nur ein von Kinderlähmung verkürztes Bein, sondern auch seine Schwermut daran, unbeschwert durchs Leben zu gehen. Wantscho gewinnt etwas Lebensfreude durch die Liebesheirat mit Rose, einem unbekümmerten Mädchen aus Sachsen-Anhalt, das sich im grauen Einerlei des DDR-Alltags nach einem Abenteuer sehnt. Und abenteuerlich werden sie durchaus, die ersten Jahre ihrer Ehe in Bulgarien oder später die Flucht aus der DDR in den Westen. Doch Wantscho ist ein Mensch mit zwei Gesichtern: Was ihm als Psychiater gelingt, das seelische Leid anderer zu lindern, dem ist er selbst hilflos ausgeliefert. Und von seinem Unglück bleibt auch die Familie nicht verschont.
Dieses Buch ist ein autobiografisch inspirierter Familienroman von Nicki Pawlow. Der Schreibstil ist angenehm, er liest sich leicht und flüssig. Zu Beginn der Lektüre hatte ich einige Bedenken, was den Lesefluss anging, denn der Roman schien recht umfangreich und die Handlung teilweise nur so dahin zu plätschern. Zu Beginn des Buches fand ich die Handlung zudem etwas stockend, doch wurde sie nach meinem Empfinden schnell flüssiger, ich konnte mich besser ins Geschehen hineinversetzen.
Die geschilderten Verhältnisse lassen sich für mich teilweise recht schwer nachvollziehen, was jedoch nicht an der Schreibweise oder der Schilderung an sich liegt – mir ist Vieles des Ost-West-Lebens fremd, da ich es selbst nie miterlebt habe. Daher ist es für mich umso interessanter durch diesen Roman ‘hinter die Kulissen‘ schauen zu können.
Ich persönlich finde, dass der Roman auch eine gute Vorlage für eine Verfilmung geben könnte.
Zusammenfassend kann ich sagen, dass dieser Familienroman eine solide, angenehm zu lesende Handlung hat, die zum Nachdenken anregt. ‚Der bulgarische Arzt‘ ist ein angenehmer Roman, der mir sehr gut gefallen hat.

[Estrelas · Rating 4 out of 5]

Der bulgarische Arzt, das ist Wantscho, ein Psychiater, der in den 60er Jahren in der DDR Frau und Arbeit findet. Das Leben in beiden Ländern, Bulgarien und DDR, ist schwierig, es herrscht Mangel, und beide Staaten lenken das Geschick der Menschen entsprechend der geltenden Ideale. Kein Wunder, dass das Paar samt Kind irgendwann einen Fluchtversuch in Richtung Westen macht. Der Roman lebt von detaillierten Beschreibungen. Teilweise wirkt das vielleicht etwas langatmig, aber die Lebensumstände werden so sehr deutlich. Missstände werden im täglichen Leben und im Krankenhausbetrieb sichtbar. Auch bei den Behandlungsmethoden sind die Ärzte eingeschränkt, alle westlichen Erkenntnisse werden verachtet. Der Autorin gelingt ein fesselndes Porträt der Zeit und der Systeme. Und natürlich geht es um die Menschen mit ihren Sorgen und ihrer Wut, aber auch den zwischenmenschlichen schönen Momenten. Da gibt es Verständigungsprobleme der deutschen Frau mit den bulgarischen Schwiegereltern, aber auch das Kennenlernen fremder Bräuche, Orte und Gerichte. Den Rahmen zur Handlung bildet die Sicht der Tochter auf das Leben ihrer Eltern. Auch wenn ich an einigen Stellen andere Wendungen erwartet hätte, ist die Entwicklung passend, und dieser lesenswerte Roman erfährt ein würdiges Ende.