Завоевателят

by Ceyhan Altınyeleklioğlu, Джейхан Алтънйелеклиоглу

В „Завоевателят” Джейхан Алтънйелеклиоглу разгръща мащабен исторически епос, който проследява детството, възпитанието и израстването на седмия султан на Османската империя – Мехмед II.

Любовта направлява съдбата му, след като той се възкачва на престола след абдикацията на баща си султан Мурад. Първата голяма любов на Мехмед е отвлечена от родината ѝ наложница, затворена в султанския харем. Но в сънищата го посещава и прекрасната византийка Елени... Защото сред всички дворцови борби за властта като червена нишка се вие непреклонната мечта на Мехмед да покори слънцето – византийската столица Константинопол.

Успоредно с порядките в султанския двор един от най-четените турски автори в наши дни детайлно описва и живота в Константинопол с всичките му краски – разкош, сърдечни терзания, борба за власт и надмощие, разврат и пъклени замисли.

Краят на една империя е дошъл. А друга тепърва изгрява.

720 pages, Paperback

Published January 1, 2019

Reviews

[S. Rizova · Rating 4 out of 5]

Научих много за другата гледна точка - тази на Османската империя, преди завладяването на Константинопол. Историята беше интересна, но отнемам 1 звезда заради прекаляването в описанието на султан Мехмед. Аз разбирам, че автора трябва да го хиперболизира, ама чак пък толкова подмазване ... През цялото време от очите му изкачваха мълнии, той бе всевиждащия орел и думата му падаше като топ. 😁 Не се шегувам, при всяка среща на читателя с Мехмед , от очите му падаха мълнии! Как оживях, не знам. 😒

[Kiril · Rating 2 out of 5]

Както е отбелязано на гърба на книгата това е произведение с претенции за исторически епос. Е, вярно , че покрива един достатъчно дълъг и важен период от Османската империя, но мисля, че с претенциите трябва да се спре до тук. Достойнствата на книгата са лимитирани до пресъздаването на някои важни исторически събития, за които нямах представа - например оттеглянето от трона на султан Мурад и оставянето на малолетния Мехмед да управлява, връщането на Мурад през 1444 за да разбие Владислав Варненчик край Варна, някои интересни технически подробности около падането на Константинопол. За съжаление авторът не успява да даде никаква дълбочина и сложност на характерите, всичките на ниво описателен романтизъм. Благодатната тема заЩо Мурад прави тези действия, остава в мъгла. Героизирането на Мехмед се свежда до повтарящи се описания на всеки 4-5 страници за орловите му изгарящи като въглен очи или орел възседнал кон. Това последното ми е любимо. Опитът да представи конфликтът между Константинопол и Рим, като главна причина за трагедията на Византия е важен, но крайно несръчно представен. Изводът е , че не трябва да четем книги спонсорирани от Министерството на културата на Турция, което аз забелязах след като я купих

[Мартин Колев · Rating 5 out of 5]

Завоевателят - Джейхан Алтънйелеклиоглу

Има книги,които чакаш с нетърпение да вземеш,следиш датата на излизане,рефрешваш сайта на издателството,а преди това си чел мнения,оценки,анализи. А има и такива ,които грабваш просто така,без никаква логика и просто рискуваш,пък ако стане,стане. Такъв беше случаят и с тази,която взех на миналата Алея на книгата във Варна ( а я прочитам чак сега, смятай за какво иде реч ) ,беше на промоция ,жълтата корица ме озари и хвърлих зара и....две шестици. Или петица по скалата на Goodreads . По-различна е от Харем на Фалконър,но е обемна приказка ,пълна с дворцови интриги,щипка любов,някоя и друга сълза и една мечта - едно слънце да бъде покорено..

Точно тази мечта води едно дете от трона ,който баща му изненадващо му дава ,през това да срещне различни любови,да претърпи разочарования,да стисне зъби ,да се доверява,да се бори,да мисли ,да сънува ,но да види мечтата си превърната в действителност. Това е пътят на Мехмед ,който впоследствие ще бъде наречен Завоевателя,заради победата,която извоюва през 1453 г.над последното парче земя,което представлява някогашната могъща Византия.

Определено има неща,които биха скандализирали по-чувствителните,но това е различен свят , различна епоха и в главата ми,докато четях,се въртеше един турски сериал със сълзи,драми,шеги,вечното вайкане към Бога ,нямаше ги клюките от харема,но интригите между мъжете с власт компенсираха. Останах доволен и дано от Сиела успеят да издадат още такива интересни разкази ,с историческа точност,разбира се.

[Vesela · Rating 5 out of 5]

Намирам книгата за добро художествено произведение. Чете се лесно, като приказка.