What do you think?
Rate this book
Утре
Всяко утре е обещание. „Утре” е обещание, изпълнено днес.
Албена е в края на четиридесетте. Успешно ръководи бизнеса си с кафенета въпреки рязката смяна на приоритетите в живота на съпруга й след преживения от него инфаркт.
Синът й Тома е на шестнайсет – възраст, в която имаме отговор на най-сложните въпроси, но се блъскаме в дребните питания. Когато знаем какво е любовта, но мисълта за среща ни плаши.
Обикновено успоредните прави в ежедневието на Албена и Тома неочаквано се преплитат, когато майката се включва в театралния кръжок на сина си. Докато учениците търсят пиеса за коледното тържество, Албена открива неочакван път към осем тийнейджърски истории.
Разказан от двама автори – майка и син, в две гледни точки, „Утре” е роман, насочен и към родителите, и към техните (пораснали) деца. История, която уж се потапя в плитките води на ежедневието, а го завихря така, че ни разкрива поглед към дълбокото.
В „Утре” има усмивки, топлина и любов. И дванайсет ароматни описания на различни кафе напитки, които оставят дълъг послевкус в мислите. И зареждат с енергия за утре.
Албена е в края на четиридесетте. Успешно ръководи бизнеса си с кафенета въпреки рязката смяна на приоритетите в живота на съпруга й след преживения от него инфаркт.
Синът й Тома е на шестнайсет – възраст, в която имаме отговор на най-сложните въпроси, но се блъскаме в дребните питания. Когато знаем какво е любовта, но мисълта за среща ни плаши.
Обикновено успоредните прави в ежедневието на Албена и Тома неочаквано се преплитат, когато майката се включва в театралния кръжок на сина си. Докато учениците търсят пиеса за коледното тържество, Албена открива неочакван път към осем тийнейджърски истории.
Разказан от двама автори – майка и син, в две гледни точки, „Утре” е роман, насочен и към родителите, и към техните (пораснали) деца. История, която уж се потапя в плитките води на ежедневието, а го завихря така, че ни разкрива поглед към дълбокото.
В „Утре” има усмивки, топлина и любов. И дванайсет ароматни описания на различни кафе напитки, които оставят дълъг послевкус в мислите. И зареждат с енергия за утре.
- GenresBulgarian Literature
320 pages, Paperback
Published January 1, 2019
6 people are currently reading
165 people want to read
About the author
Radostina A. Angelova
14 books74 followersРадостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
January 5, 2020
Най-прекрасната неколедна коледна история, на която съм попадала в последните години. Безкрайно мил текст, написан по много приятен начин.
November 13, 2019
"Утре" е събрала между страниците си надежди, обещания, забравени трепети, трепети, които тепърва ще изпиташ. Мила, топла, уютна книга, която те оставя изпълнен с надежда и обич. Книга, след която се чувстваш по-добър човек.
И ти се пие кафе.
И ти се пие кафе.
Read
March 8, 2020Радостина А. Ангелова е едно от съкровищата на съвременната българтска литература. Книгите й са мелодични, красиви и подръпват най-нежните струни в душите ни.
Първата ми среша с нея беше в "Афиши в огледалото". прекрасната история на Роза Попова ме накара да обикна думите й и прашните улици на този град, който днес ми се вижда толкова сив и мрачен, който понякога чувствам като клетка.
Сега получавам двойна доза от този талант.
"Утре" е книга за майка и син, написана от майка и син. Прекрасна комбинация, подходяща за подарък в този разкошен ден, когато всеки от нас иска да каже на любимата жена в живота си, колко много я обича и цени.
Най-трудното и най-значимото нещо в живота ни е отглеждането на дете. Най-страшната мисъл е, че сме се провалили. Златната среда е мираж, недостижима. Винаги допускаме грешки, защото не можем да бъдем обективни. Не можем да се видим отстрани. В сърцата ни е постоянен ураган от страх, чудовищна любов и още безброй други емоции, които ни заливат всяка секунда и ни карат да треперим за отрочетата си. Допускаме грешки постоянно. Преглъщаме ги, избърсваме сълзите и вината от бузите си и започваме да ги поправяме. Поправяйки първите, допускаме втори. И така вечно. Но една усмивка е напълно достатъчна, за да съберем всичкия кураж на света в мускулите си и да продължим с пълни сили да се борим.
Тома е перфектното дете, знам, че и той си има трески за дялане, но, съжалявам, ако имам такъв тийнейджър в къщата си, ще съм шапка на тояга, да знаете. Спомням си каква напаст бях аз на тази възраст и направо ме е страх да си помисля, какво ме чака, когато 3-годишната ми дъщеря стане на 13.
Мисля, че майките заслужават два билета за рая. Един за кумулативното преживяване на раждането и първата година на бебето. И един за пубертета. Ако искат могат да споделят единия с бащата. Ако е слушал. Или пък да изкарат двоен престой преди отново да се върнат на тръстиката.
Но да се върнем на Тома, той е страхотен тийнейджър. Отличник в една от елитните гимназии в София, добро момче, умно, любящо и кротко. Тома не се забърква в неприятности. Обича на помага на другите. И да прекарва време със семейството си.
Но като всеки тийнейджър и той има право на своите малки бунтове и лъжи. И точно една такава мъничка премълчана истина завежда майка му Албена в неговия кръжок по театрално изкуство.
Съжетът се завърта около приближаващото коледно тържество и пиесата, която трябва да поставят. Но постановката не е готова, никой няма дори идея какво ще играят децата. А ролята на главен учител на кръжока по неволя получава географът Велев. Роля, за която той може би е последният подходящ човек. И Албена. Майката-доброволка, която иска да даде малък урок на момчето си.
Първата задача към децата от кръжока е да напишат своя собствена коледна история, която всички да изиграят на тържеството. Да ви кажа чество, може би коледните истории на децата бяха едно от най-красивите неща в тази книга. Тогателни, истински, докосващи. Всеки младеж крие някаква болка в себе си. Това е времето, в което осъзнаваш, че нищо не е перфектно. Мама не знае всичко. Татко не е супермен. Светът не е идеален. Хората са жестоки. Това е времето, в което се сблъскваме с първите истини. И няма значение дали и колко сме подготвени за този момент. Той винаги е труден.
Трудно е да бъдеш себе си, в свят който ти се подиграва. Трудно е, да си всеотдаен, когато кръвта ти кипи и светът се върти около теб. Трудно е да намериш своето място в тази сложна мозайка, живота.
Тома търси своето място. Всяко от децата от кръжока търси своето място под слънцето и се учи да живее с новонаправените си грешки. А Албена търси своето ново място в живота на момче си. Защото в сърцето му вече има място за повече от една жена. Жените обичаме да сме номер едно в нечие сърце И не приемаме добре мисълта, че ще бъдем изместени от този пиедестал.
Но на живота не му пука, какво приемаме добре и какво не.
"Утре" е една разкошно написана топла семейна драма. Тя е много повече от очертанията на връзката между майка и син. Тя е роман за съзряването, за признанията, за мечтите, за онова, което най-силно иска душата. И е написана с много любов, която няма как да не ви накара да се умисхнете, а и просълзите.
И всичко това се е подслонило под обаянието и аромата на любимата ми напитка - кафето. Чисто, горчиво, плътно, с мляко, разтапящо, горещо.
Като живота.
https://readersense.blogspot.com/2020...
Първата ми среша с нея беше в "Афиши в огледалото". прекрасната история на Роза Попова ме накара да обикна думите й и прашните улици на този град, който днес ми се вижда толкова сив и мрачен, който понякога чувствам като клетка.
Сега получавам двойна доза от този талант.
"Утре" е книга за майка и син, написана от майка и син. Прекрасна комбинация, подходяща за подарък в този разкошен ден, когато всеки от нас иска да каже на любимата жена в живота си, колко много я обича и цени.
Най-трудното и най-значимото нещо в живота ни е отглеждането на дете. Най-страшната мисъл е, че сме се провалили. Златната среда е мираж, недостижима. Винаги допускаме грешки, защото не можем да бъдем обективни. Не можем да се видим отстрани. В сърцата ни е постоянен ураган от страх, чудовищна любов и още безброй други емоции, които ни заливат всяка секунда и ни карат да треперим за отрочетата си. Допускаме грешки постоянно. Преглъщаме ги, избърсваме сълзите и вината от бузите си и започваме да ги поправяме. Поправяйки първите, допускаме втори. И така вечно. Но една усмивка е напълно достатъчна, за да съберем всичкия кураж на света в мускулите си и да продължим с пълни сили да се борим.
Тома е перфектното дете, знам, че и той си има трески за дялане, но, съжалявам, ако имам такъв тийнейджър в къщата си, ще съм шапка на тояга, да знаете. Спомням си каква напаст бях аз на тази възраст и направо ме е страх да си помисля, какво ме чака, когато 3-годишната ми дъщеря стане на 13.
Мисля, че майките заслужават два билета за рая. Един за кумулативното преживяване на раждането и първата година на бебето. И един за пубертета. Ако искат могат да споделят единия с бащата. Ако е слушал. Или пък да изкарат двоен престой преди отново да се върнат на тръстиката.
Но да се върнем на Тома, той е страхотен тийнейджър. Отличник в една от елитните гимназии в София, добро момче, умно, любящо и кротко. Тома не се забърква в неприятности. Обича на помага на другите. И да прекарва време със семейството си.
Но като всеки тийнейджър и той има право на своите малки бунтове и лъжи. И точно една такава мъничка премълчана истина завежда майка му Албена в неговия кръжок по театрално изкуство.
Съжетът се завърта около приближаващото коледно тържество и пиесата, която трябва да поставят. Но постановката не е готова, никой няма дори идея какво ще играят децата. А ролята на главен учител на кръжока по неволя получава географът Велев. Роля, за която той може би е последният подходящ човек. И Албена. Майката-доброволка, която иска да даде малък урок на момчето си.
Първата задача към децата от кръжока е да напишат своя собствена коледна история, която всички да изиграят на тържеството. Да ви кажа чество, може би коледните истории на децата бяха едно от най-красивите неща в тази книга. Тогателни, истински, докосващи. Всеки младеж крие някаква болка в себе си. Това е времето, в което осъзнаваш, че нищо не е перфектно. Мама не знае всичко. Татко не е супермен. Светът не е идеален. Хората са жестоки. Това е времето, в което се сблъскваме с първите истини. И няма значение дали и колко сме подготвени за този момент. Той винаги е труден.
Трудно е да бъдеш себе си, в свят който ти се подиграва. Трудно е, да си всеотдаен, когато кръвта ти кипи и светът се върти около теб. Трудно е да намериш своето място в тази сложна мозайка, живота.
Тома търси своето място. Всяко от децата от кръжока търси своето място под слънцето и се учи да живее с новонаправените си грешки. А Албена търси своето ново място в живота на момче си. Защото в сърцето му вече има място за повече от една жена. Жените обичаме да сме номер едно в нечие сърце И не приемаме добре мисълта, че ще бъдем изместени от този пиедестал.
Но на живота не му пука, какво приемаме добре и какво не.
"Утре" е една разкошно написана топла семейна драма. Тя е много повече от очертанията на връзката между майка и син. Тя е роман за съзряването, за признанията, за мечтите, за онова, което най-силно иска душата. И е написана с много любов, която няма как да не ви накара да се умисхнете, а и просълзите.
И всичко това се е подслонило под обаянието и аромата на любимата ми напитка - кафето. Чисто, горчиво, плътно, с мляко, разтапящо, горещо.
Като живота.
https://readersense.blogspot.com/2020...
February 8, 2022
Една от най-уютните книги, които съм чела през 2022! Лека,топла и красива! Историята на майка и син опитващи се да се справят с живота заедно, е много истинска и докосваща. Приятелството на Томи с другите му съученици е много добре представено. Образа на Албена като родител, опитващ се да се справи с всичко и да бъде разбираща и любяща майка беше повече от реалистичен.Страничките с кафе напитки допринасяха още повече за топлотата и уюта на книгата. Чувстваш се сякаш си в кафенето на Албена и пиеш топло еспресо!
March 24, 2020
Много, много, много ми хареса “Утре” и реално я прочетох на един дъх за по час в рамките на 3 дни. Толкова, обикновена, истинска, семейна, човечна история за отношенията деца-родители.
Изключително топла! Безхрайно харесвам Радостина Ангелова!
Хареса ми абсолютно всичко - гледните точки на майка и син (това ми е толкова мило, че са я писали двамата заедно), описанията на различните кафе напитки и разбира се Коледните истории на всички от театралния кръжок.
Изключително топла! Безхрайно харесвам Радостина Ангелова!
Хареса ми абсолютно всичко - гледните точки на майка и син (това ми е толкова мило, че са я писали двамата заедно), описанията на различните кафе напитки и разбира се Коледните истории на всички от театралния кръжок.
February 9, 2020
За мен беше интересен подхода на писане на общ роман от майка и син. Текстовете са прекрасно синхронизирани и се допълват при представянето на една простичка житейска история, изпълнена с любов, топлота и смисъл.
Книгата представя различията в поколенията и показва как децата често виждат нещата по малко по-различен начин от родителите, без обаче да изповядват някакви кой знае колко по-различни ценности. Взаимоотношенията родител-дете са разгледани в един непретенциозен и семпъл стил и доближават читателя до обикновените, но истински моменти в семейния живот.
В страниците на романа са вплетени и 8 докосващи коледни истории, чийто акцент е далече от баналното възприемане на празника, като вместо това умело акцентират върху теми, актуални за обществото. Кратките откъси за различните видове кафе пък са глътка поетично отклонение от буквализма на историята в “сегашно време”, въпреки че по завоалиран начин отново коментират моменти от живота на героите.
Една приятна за четене книга, която акцентира върху връзката между майка и син. Очаквайте коледен привкус и аромат на кафе.
Книгата представя различията в поколенията и показва как децата често виждат нещата по малко по-различен начин от родителите, без обаче да изповядват някакви кой знае колко по-различни ценности. Взаимоотношенията родител-дете са разгледани в един непретенциозен и семпъл стил и доближават читателя до обикновените, но истински моменти в семейния живот.
В страниците на романа са вплетени и 8 докосващи коледни истории, чийто акцент е далече от баналното възприемане на празника, като вместо това умело акцентират върху теми, актуални за обществото. Кратките откъси за различните видове кафе пък са глътка поетично отклонение от буквализма на историята в “сегашно време”, въпреки че по завоалиран начин отново коментират моменти от живота на героите.
Една приятна за четене книга, която акцентира върху връзката между майка и син. Очаквайте коледен привкус и аромат на кафе.
April 24, 2020
Мил, емоционален и състрадателен роман за най-хубавото – порива да излезем отвъд себе си и да насочим погледа си към другия, да изслушаме и да помогнем. "Утре" трогва, като показва колко малко усилие и добрина всъщност са нужни, за да окуражиш някого да ти се разкрие и да излее болките и копнежите си. Писателското дуо майка и син се е справило чудесно със съвместния си творчески проект – гласовете им са отчетливи и ясно различими, но същевременно в синхрон. Чувството за хумор и дребните разкази за различните видове кафе са много чаровно допълнение. Крайният резултат от целия този меланж от образи и съдби е една искрена, уютна и сгряваща книга. Признавам, че очаквах малко повече "сол", отколкото "захар" на финала, но пък краят се вписва в цялостния дух на историята и разбирам защо е такъв, какъвто е.
December 2, 2019
Има книги, които ми се иска да подаря на всички любими хора. Има и такива, които освен на любимите хора, ми се иска да подаря и на непознатите, с които се разминавам по улицата. "Утре" е от вторите. Авторите с усмивка и без официалности те канят в романа и те превръщат в част от историята. Или може би е обратното – някак са открили твоята история и са я превърнали в част от романа. И когато отгърнеш последната страница, просто продължаваш напред - към своето собствено утре. Но вече с усмивка.
November 23, 2019
"Утре" от Радостина А. Ангелова и Александър Станков е проникновен роман за връзката между родител и дете, между майка и син, за приятелството и любовта, за брака и мечтите. История за доброто в различните му проявления, за Коледа, която бяга от клишето и търси същината на празниците дълбоко в сърцето. Емоционална, трогателна, сърдечна, топла, истинска, въздействаща!
November 7, 2024
*DNF на 95 стр.*
Проблемът на това да пишеш за ежедневието е, че то не е особено интересно. Това, което може да му придаде нюанс, са добре издържаните персонажи, които се сблъскват с добре изградени вътрешни конфликти. Ако и това липсва обаче, имаме проблем. За съжаление, романът "Утре" се е оказал точно в такава ситуация. В допълнение, сюжетът е задвижен основно от неумението и нежеланието на героите да си зададат един на друг въпросите, чиито отговори така отчаяно искат да научат ("Защо синът ми ме лъже?", "Какво прави безработният ми мъж по цял ден?", и т.н.). Отговорите само на два подобни въпроса биха елиминирали ако не цялата книга, то поне една солидна част от нея. Авторите са наблегнали и доста сериозно над "казването", вместо на "показването", което допълнително влошава солидността на персонажите.
"Утре" е написан от майка и син, което е мило и трогателно и съжалявам, че не успях да намеря сходен език с романа.
Проблемът на това да пишеш за ежедневието е, че то не е особено интересно. Това, което може да му придаде нюанс, са добре издържаните персонажи, които се сблъскват с добре изградени вътрешни конфликти. Ако и това липсва обаче, имаме проблем. За съжаление, романът "Утре" се е оказал точно в такава ситуация. В допълнение, сюжетът е задвижен основно от неумението и нежеланието на героите да си зададат един на друг въпросите, чиито отговори така отчаяно искат да научат ("Защо синът ми ме лъже?", "Какво прави безработният ми мъж по цял ден?", и т.н.). Отговорите само на два подобни въпроса биха елиминирали ако не цялата книга, то поне една солидна част от нея. Авторите са наблегнали и доста сериозно над "казването", вместо на "показването", което допълнително влошава солидността на персонажите.
"Утре" е написан от майка и син, което е мило и трогателно и съжалявам, че не успях да намеря сходен език с романа.
August 14, 2020
Съвременна, непревзета и влиза венозно. Не точно роман, колкото подобно на Георги Господинов фрагмети действителност и осмислянето й.
За мен беше лесно се идентифицирам с разказвача и любопитно да чета размислите на порасналият й син, каквито ще станат и нашите момчета.
Книгата е прорязана от описанията на видовете кафе. Не можах много да свържа, хм, действието с конкретния подбран вид, но като лаик в темата ми беше интересно да ги чета.
Приятно четиво, вероятно не съвсем за всеки пол и възраст.
За мен беше лесно се идентифицирам с разказвача и любопитно да чета размислите на порасналият й син, каквито ще станат и нашите момчета.
Книгата е прорязана от описанията на видовете кафе. Не можах много да свържа, хм, действието с конкретния подбран вид, но като лаик в темата ми беше интересно да ги чета.
Приятно четиво, вероятно не съвсем за всеки пол и възраст.
December 28, 2019
Със сигурност най-хубавата книга, която прочетох тази година и една от най-хубавите напоследък.
Прочетох следния коментар за романа тук, в Goodreads, който споделям напълно: “Има книги, които искате да подарите на всичките си близки. А има и такива, които искате да подарите на всеки срещнат на улицата. Утре е такава книга.”
“Утре” е смислен роман, чаровно разискващ ежедневни теми от света на средностатистическо семейство. Наистина написан в сегашно време. Толкова актуален, поглъща се с лекота. Но темите се завихрят, нещата не остават на повърхността.
Безкрайно ме радва, че книгата е на български автори, а съвместната работа на майка и син може само да внесе топлина и да породи желание у мен някой ден да работя така с момчетата си.
Този роман би бил чудесен подарък за тийнейджъри и родители. “Поколенческите различия са част от културните различия между хората и те са неизбежни. Трудно е. И за двете страни е трудно. Едната е забравила, че е била дете, а другата още не е станала родител.” Да намалим дистанцията с този прекрасен, български роман! :)
Прочетох следния коментар за романа тук, в Goodreads, който споделям напълно: “Има книги, които искате да подарите на всичките си близки. А има и такива, които искате да подарите на всеки срещнат на улицата. Утре е такава книга.”
“Утре” е смислен роман, чаровно разискващ ежедневни теми от света на средностатистическо семейство. Наистина написан в сегашно време. Толкова актуален, поглъща се с лекота. Но темите се завихрят, нещата не остават на повърхността.
Безкрайно ме радва, че книгата е на български автори, а съвместната работа на майка и син може само да внесе топлина и да породи желание у мен някой ден да работя така с момчетата си.
Този роман би бил чудесен подарък за тийнейджъри и родители. “Поколенческите различия са част от културните различия между хората и те са неизбежни. Трудно е. И за двете страни е трудно. Едната е забравила, че е била дете, а другата още не е станала родител.” Да намалим дистанцията с този прекрасен, български роман! :)
June 26, 2022
Безкрайно много ми хареса тази книга! Полезна е за тийнеджъри като мен и за родителите ни. Стилът на авторите ми хареса много, особено на Александър Станков, така по-интересно и нетърпеливо четях главите на Тома и неговите истории. За пореден път се убеждавам, че българските автори заслужават много, особено с тази книга.
Мисля че "Утре" няма да е последната ми книга на Радостина Ангелова.
❤❤❤
Мисля че "Утре" няма да е последната ми книга на Радостина Ангелова.
❤❤❤
August 15, 2020
Съвременна, четивна и хубава история за едно семейство. И въпреки че най-интересни ми бяха размислите и историите на тийнейджърите, Радостина Ангелова също ме спечели! Вероятно ще потърся за четене още нещо от авторката, например дебютния й "Виенски апартамент".
March 21, 2024
Истинската история на всеки родител на тийнейджър. Отразява напълно действителността и чак на моменти се стряскаш и си казваш “това аз ли съм?”. Поставя много въпроси. Определено ми допадна, а подходих към нея без големи очаквания.
October 2, 2022
Тази книга е като топло одеяло, под което искаш да се сгушиш в трудните години.
October 18, 2020
Пет от пет звезди! Не защото книгата е образец за съвършенство, не защото нямам леки забележки, а по няколко супер субективни причини: графичното оформление на книжното тяло - топ! - нула критика от мен - съвършенство в чист вид: избор и размер на шрифта, заигравка с рецептите и визуалното им отделяне от основната част с историята, корица и илюстрации на рецептите - пълен отличен. След това идват авторите - майка и син българи. Искрено и на ръба на благородното завидях за този техен съкровен начин да споделят нещо - един текст, едно откровение, един прозорец към дължините на душата на всеки от тях. Искам един ден в тийн-периода на моите синове да открия и аз формулата за силна връзка с тях. Без натрапчивост и насилственост.
За стил и изказ няма да говоря. Допада ми, че в крайния резултат стилът е изравнен и не прозира веднага кой текст е на мама и кой на син. Макар че има известни разлики и старание - особено в есетата на учениците - стиловете да се различават.
В сюжета също няма да задълбавам. Интересна е смесицата от коледна история с коледен дух, предполагаща щастлив край, гмуркането в родната действителност с всичките налични в момента класи и пропастите между тях, справянето на подрастващите с различията помежду им и осъзнаването им, приемането на различните, пропуските на родителите във възпитанието (тяхното собствено и методите им спрямо отрочетата), сблъсъците на културата и закостенялото управление на властта...
От психологическа гледна точка, имаме родителство, вътрешни конфликти на възрастните на тема кариера, родителство, брак, балансиране на проблемите, компромиси, търсене на златна среда, загубване на себе си в опитите за равновесие, желание да спрем въртенето на Земята, за да намерим себе си, да си подредим приоритетите и да се върнем обратно на въртележката. И завръщане в юношеството, преоткриване на израстването, първи допири до любов, приятелство, преданост, измяна, разбиране, сърдене на света - дето за всичко ни е виновен - стремеж да сме незабележи��и и желанието да изпъкнем... Потопих се в днешното ежедневие на гимназистите и сякаш пак гледах любимия Вчера на Владо Даверов, но от перспективата на днешния строй, не в комунизма, не в прехода към социализъм и демокрация. Сякаш намерих българския Бакман в тандема на майка и син. Не заспах, докато не затворих и последната страница в същия ден, в който отворих първата. И не защото исках да знам какво ще стане - читателят се досеща за тези неща, предвидимо се разгръща сюжета и тук. Просто исках да заспя след хепиенда, без да пренасям грижите, любовта и стра��анията в следващия ден. Където ме чака друг роден талант (Антония Апостолова, Потъване я мъртво море).
За стил и изказ няма да говоря. Допада ми, че в крайния резултат стилът е изравнен и не прозира веднага кой текст е на мама и кой на син. Макар че има известни разлики и старание - особено в есетата на учениците - стиловете да се различават.
В сюжета също няма да задълбавам. Интересна е смесицата от коледна история с коледен дух, предполагаща щастлив край, гмуркането в родната действителност с всичките налични в момента класи и пропастите между тях, справянето на подрастващите с различията помежду им и осъзнаването им, приемането на различните, пропуските на родителите във възпитанието (тяхното собствено и методите им спрямо отрочетата), сблъсъците на културата и закостенялото управление на властта...
От психологическа гледна точка, имаме родителство, вътрешни конфликти на възрастните на тема кариера, родителство, брак, балансиране на проблемите, компромиси, търсене на златна среда, загубване на себе си в опитите за равновесие, желание да спрем въртенето на Земята, за да намерим себе си, да си подредим приоритетите и да се върнем обратно на въртележката. И завръщане в юношеството, преоткриване на израстването, първи допири до любов, приятелство, преданост, измяна, разбиране, сърдене на света - дето за всичко ни е виновен - стремеж да сме незабележи��и и желанието да изпъкнем... Потопих се в днешното ежедневие на гимназистите и сякаш пак гледах любимия Вчера на Владо Даверов, но от перспективата на днешния строй, не в комунизма, не в прехода към социализъм и демокрация. Сякаш намерих българския Бакман в тандема на майка и син. Не заспах, докато не затворих и последната страница в същия ден, в който отворих първата. И не защото исках да знам какво ще стане - читателят се досеща за тези неща, предвидимо се разгръща сюжета и тук. Просто исках да заспя след хепиенда, без да пренасям грижите, любовта и стра��анията в следващия ден. Където ме чака друг роден талант (Антония Апостолова, Потъване я мъртво море).
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 3, 2020
“Утре” от Радостина А. Ангелова и Александър Станков е една книжка, която ми беше много препоръчвана. За разлика от други години, тази прочетох няколко произведения на български писатели и съм много учедена. Не съм си мислила, че има толкова талантливи хора в България. Трябва да си призная обаче, че книгата ми тръгна много бавно и първите 50 страници ги прочетох с голям зор. След това историята ми стана по-интересна и ми хареса.
В историята виждаме Албена, която е омъжена и има син. Синът й, Тома е в гимназията, а всички знаем, че думата тийнейджър носи доста беди. Той има най-добра приятелка, Ади, с която посещават театралния кръжок. Такъв обаче няма, а Тома не решава да сподели тази подробност с родителите си. В един момент се намира учител за кръжока, Албена разбира за измамата и решава да се включи в него. Не е като да си няма и други грижи на главата – собствен бизнес и упорит съпруг. Беше ми интересно да чета двете гледни точки, особено като се има предвид, че са писани от различни автори, които са майка и син. Много готина идея, с отлично изпълнение! А, измежду страниците усещаме аромата на кафе, поднесено по вълшебен начин.
В началото въобще не можа да ми хареса героят на Албена. В хода на историята обаче почнах повече да й симпатизирам. Опредерено имаше нетипично чувство за хумор, но точно то я правеше различна. Харесваха ми мисловните й дилеми, а връзката й със сина й беше доста интересна. Тома ми беше една идея по-цветен. Може би се дължи на факта, че вече съм минала по неговият път, а докато синът ми порастне има време да влезна в обувките на Албена. Пубертетът определено не е лесен период, но Тома не беше типичният тийнейджър. Моралният му компас се движеше добре и много харесвах моментите на близост между майка и син.
Допадна ми идеята с историите на децата от училище. Беше много интересно да прочета всяка от тях и да се докосна до всеки различен образ с неговите си проблеми и чудатости. Плаках на две от тях. Що се отнася до Ади и Тома – приятелството им е много хубаво, като оставя читателя с идея, че може да е нещо повече, но в същото време и го отрича. Книгата беше интригуваща и ми допадна.
В историята виждаме Албена, която е омъжена и има син. Синът й, Тома е в гимназията, а всички знаем, че думата тийнейджър носи доста беди. Той има най-добра приятелка, Ади, с която посещават театралния кръжок. Такъв обаче няма, а Тома не решава да сподели тази подробност с родителите си. В един момент се намира учител за кръжока, Албена разбира за измамата и решава да се включи в него. Не е като да си няма и други грижи на главата – собствен бизнес и упорит съпруг. Беше ми интересно да чета двете гледни точки, особено като се има предвид, че са писани от различни автори, които са майка и син. Много готина идея, с отлично изпълнение! А, измежду страниците усещаме аромата на кафе, поднесено по вълшебен начин.
В началото въобще не можа да ми хареса героят на Албена. В хода на историята обаче почнах повече да й симпатизирам. Опредерено имаше нетипично чувство за хумор, но точно то я правеше различна. Харесваха ми мисловните й дилеми, а връзката й със сина й беше доста интересна. Тома ми беше една идея по-цветен. Може би се дължи на факта, че вече съм минала по неговият път, а докато синът ми порастне има време да влезна в обувките на Албена. Пубертетът определено не е лесен период, но Тома не беше типичният тийнейджър. Моралният му компас се движеше добре и много харесвах моментите на близост между майка и син.
Допадна ми идеята с историите на децата от училище. Беше много интересно да прочета всяка от тях и да се докосна до всеки различен образ с неговите си проблеми и чудатости. Плаках на две от тях. Що се отнася до Ади и Тома – приятелството им е много хубаво, като оставя читателя с идея, че може да е нещо повече, но в същото време и го отрича. Книгата беше интригуваща и ми допадна.
December 19, 2020
“Думите са начинът да държим главите си изправени, сърцата си - чисти, а близките си - спокойни.
Думите на възрастните стават сладки чак утре.
Птиците не знаят отговорите, когато пеят. Знаят само песните.
Понякога насладата не стига. Понякога забавлението не е достатъчно, а сетивата искат предизвикателство, за да събудят вътрешния си пламък. Или обратното - за да го загасят.
Когато две удоволствия се срещнат, слънцето обикновено бърза да залезе.
Когато нощта най-после отвори вратата, за да влезе първият слънчев лъч, светът се променя. Но никой не знае дали за лошо, или за добро.
Когато нещо стане перфектно, хората го превръщат в обикновена част от ежедневието. И престават да го забелязват - отсича един от баристите на кафе “Тортони” в Буенос Айрес, завършил история на изкуството. - вижте тангото, вижте и капучиното. Какви други примери искате?
Достатъчно е да затвориш очи и да си представиш, че се радвал от душа на онова, за което мечтаеш. Защото вече го имаш - прошепва жената с метални гривни на глезените си.
Лодката може да пътува във вярната посока, само ако и двете гребла се движат нататък.
Ухае на безброй очаквания, но сбъднатите надежди обикновено са малко.”
Думите на възрастните стават сладки чак утре.
Птиците не знаят отговорите, когато пеят. Знаят само песните.
Понякога насладата не стига. Понякога забавлението не е достатъчно, а сетивата искат предизвикателство, за да събудят вътрешния си пламък. Или обратното - за да го загасят.
Когато две удоволствия се срещнат, слънцето обикновено бърза да залезе.
Когато нощта най-после отвори вратата, за да влезе първият слънчев лъч, светът се променя. Но никой не знае дали за лошо, или за добро.
Когато нещо стане перфектно, хората го превръщат в обикновена част от ежедневието. И престават да го забелязват - отсича един от баристите на кафе “Тортони” в Буенос Айрес, завършил история на изкуството. - вижте тангото, вижте и капучиното. Какви други примери искате?
Достатъчно е да затвориш очи и да си представиш, че се радвал от душа на онова, за което мечтаеш. Защото вече го имаш - прошепва жената с метални гривни на глезените си.
Лодката може да пътува във вярната посока, само ако и двете гребла се движат нататък.
Ухае на безброй очаквания, но сбъднатите надежди обикновено са малко.”
April 6, 2020
Изкушавам се да дам едва 3 звезди, но сърце не ми дава да дам само 3.
Какво ми хареса: историята е сладка, форматът е много приятен (за първи път чета книга, на която нарочно ѝ личи кой какво е писал), географът много ми хареса, той ми е любимия герой, кафените рецепти.
Какво не ми допадна особено много: изказът и реакциите и на двамата главни герои ми се видя малко изкуствен, на места доста дори. На моменти пасажи звучаха като преписано 1към1 от американски ситком, толкова не ми пасва на "българското", ама то пък какво ли знам аз вече за психологията на юпитата в България. Хепиендът също малко ме хвърли в почуда.
Та като цяло много исках да дам само 3*, което по моята скала е "ми ок е, но не е нещо особено". Факт е обаче, че на 1-2 места ме разсмя и даже просълзи, което не мога да подмина току-така, затова 4*,но следващия срок да се постарае повече 😁
Какво ми хареса: историята е сладка, форматът е много приятен (за първи път чета книга, на която нарочно ѝ личи кой какво е писал), географът много ми хареса, той ми е любимия герой, кафените рецепти.
Какво не ми допадна особено много: изказът и реакциите и на двамата главни герои ми се видя малко изкуствен, на места доста дори. На моменти пасажи звучаха като преписано 1към1 от американски ситком, толкова не ми пасва на "българското", ама то пък какво ли знам аз вече за психологията на юпитата в България. Хепиендът също малко ме хвърли в почуда.
Та като цяло много исках да дам само 3*, което по моята скала е "ми ок е, но не е нещо особено". Факт е обаче, че на 1-2 места ме разсмя и даже просълзи, което не мога да подмина току-така, затова 4*,но следващия срок да се постарае повече 😁
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 11, 2020
В "Утре" Радостина заедно с Алекс (синът й) за пореден път разказва завладяваща история, с която представя човешките чувства и взаимоотношения по смешно-трагично-сериозен начин. Въпреки, че авторите на книгата са двама повествованието не е накъсано, а напротив се чете на един дъх.
Между главите освен типичните за творбите на Радостина кратки интригуващи текстове (този път описания на видове кафени напитки) има и вълнуващи истории на тинейджъри. Смесицата от двете основни сюжетни линии - взаимоотношенията в семейството и тези в гимназията, с двата типа преходни текста създава взривоопасна комбинация, която те държи в напрежение до последната страница.
Препоръчвам романът с две ръце.
Между главите освен типичните за творбите на Радостина кратки интригуващи текстове (този път описания на видове кафени напитки) има и вълнуващи истории на тинейджъри. Смесицата от двете основни сюжетни линии - взаимоотношенията в семейството и тези в гимназията, с двата типа преходни текста създава взривоопасна комбинация, която те държи в напрежение до последната страница.
Препоръчвам романът с две ръце.
November 8, 2021
Разтоварваща, разсмиваща и остроумна книга. Намери ме случайно в точния момент.
И на мен описанията на кафетата между главите ми се сториха излишни. Езикът на моменти заливаше в сексизъм, но предполагам, че авторите и редакторите не са го направили нарочно, а просто нямат сетива за това. (Аз имам, затова ми направи впечатление.) Като цяло много приятно читиво, което бих препоръчала на читатели от различни поколения. Бих прочела и други книги на авторите и им желая успех в бъдеще.
И на мен описанията на кафетата между главите ми се сториха излишни. Езикът на моменти заливаше в сексизъм, но предполагам, че авторите и редакторите не са го направили нарочно, а просто нямат сетива за това. (Аз имам, затова ми направи впечатление.) Като цяло много приятно читиво, което бих препоръчала на читатели от различни поколения. Бих прочела и други книги на авторите и им желая успех в бъдеще.
May 19, 2022
Изключително приятна книга. Двамата автори имат ясно разграничени гласове, които все пак се допълват и съвместяват с лекота. Като цяло историята се чете много лесно и приятно. Хем е ежедневна, хем засяга и доста по-дълбоки теми. На места за мен бяха малко прекалено използвани художествени фигури и тропи (припомних си какво е синекдоха!), но все пак това не намали цялостното удоволствие от четенето. Страхотен съвременен български роман!
October 4, 2020
Книгата я прочетох за 2 дена. Определено е увлекателна,чете се леко, още с първата глава те въвлича в живота на героите.
Емоционална, на моменти сърцераздирателна в добрия смисъл, няма излишни монолози в главите на героите. Няма излишна драма, има човечност, любов, осъзнаване .
Има ги и двете гледни точки - романът е писан от майка и син заедно. Което му придава допълнителна достоверност.
Емоционална, на моменти сърцераздирателна в добрия смисъл, няма излишни монолози в главите на героите. Няма излишна драма, има човечност, любов, осъзнаване .
Има ги и двете гледни точки - романът е писан от майка и син заедно. Което му придава допълнителна достоверност.
May 22, 2020
Взех книгата за подарък на приятелка и понеже вече се бях изложила с книга на друг автор, която не беше харесана, реших да я из чета от кора до кора.
Хареса ми. Много мила книга, добър език. Непретенциозно хубаво замислена и изградена.
Това е втората книга на Радостина Ангелова, която чета и ми харесва.
Хареса ми. Много мила книга, добър език. Непретенциозно хубаво замислена и изградена.
Това е втората книга на Радостина Ангелова, която чета и ми харесва.
September 12, 2022
В интерес на истината не очаквах да ми хареса толкова, колкото в действителност се оказа. Простичко представени, на близък до тийнейджъри и пораснали език, толкова обикновен и истински, толкова откровен и топъл роман. Страхотен.
Единствено не съм убедена, че както и да си отгледал едно дете, комуникацията в тийнейджърска възраст между дете-родител протича толкова леко и с разбиране е наистина реална. Възможно е, не отричам, но познавайки не един и двама родители и отношенията с децата им, ми е трудно да го приема на момента.
Някой ден ще разбера. И силно се надявам мнението ми да се опровергае.
Единствено не съм убедена, че както и да си отгледал едно дете, комуникацията в тийнейджърска възраст между дете-родител протича толкова леко и с разбиране е наистина реална. Възможно е, не отричам, но познавайки не един и двама родители и отношенията с децата им, ми е трудно да го приема на момента.
Някой ден ще разбера. И силно се надявам мнението ми да се опровергае.
April 3, 2020
Прекрасна книга!
February 27, 2022
Отново прекрасна Радостина Ангелова и синът й този път заедно с нея!
September 24, 2023
Да, това е една наистина невероятна книга. Честно, признавам си, нямах големи очаквания, но сега, като я прочетох, спокойно мога да кажа, че влезе в моите “Топ 3…”. Много поучителна, истинска и завладяваща. До този момент не е имало книга, която да чакам да прочета с нетърпение, за да разбера какъв ще бъде финала. Е, тази беше точно такава. Прекрасна е за тийнейждъри, като мен, но също така и за родителите им, защото има поука и в двата случая. Разбира се, на Тома историите ми бяха малко по-интересни, от тези на Албена, защото съм на “неговите години”, но това не значи, че не си взех поука и от нейните. Честно, тази книга ми беше супер интересна и я препоръчвам с двете си ръце, защото става както за големи, така и за малки.❤️
November 26, 2022
За първи път попадам на такъв тип четиво и определено ми беше приятно да проследявам сюжета успоредно през призмата на две поколения. Историята сама по себе си обаче не можа да ме грабне достатъчно, вероятно защото нито попадам към тийнейджърите, нито още към майките. Не мога да се върна в гимназията и да я прочета тогава, но определено след години отново ще ѝ дам шанс.
Displaying 1 - 30 of 30 reviews