Изданието се посвещава на 120-годишнината от рождението на поета
Емануил Попдимитров (1885-1943) е един от талантливите български поети през първата половина на ХХ в., развивал се под влиянието на символизма наред с Лилиев, Траянов и Ясенов. Любовта в поезията на Емануил Попдимитров често е трагична, белязана от раздяла или смърт. Но не липсва и ведър оптимизъм, усещане за вятър в платната, окриленост от любовта. Поетът създава нежни, красиви и запомнящи се образи. Сълзите на любимата са перли чисти, а ликът на лирическия герой се отразява в тях. Любовта е блян за слънце и светли лъчи, но брезите са бледи, а облаците ронят сълзи. Емануил Попдимитров е майстор и на великолепни балади за невъзможната любов. Изданието включва популярни, забравени и непубликувани стихове, изграждащи един поетичен свят, изпълнен с красота и трагизъм, с болка и топлота, с извисяващи и пречистващи чувства.
Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. За пръв път печата стихове през 1907 в сп. „Художник“. Твори във всички литературни жанрове - лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца - стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“. Автор е на философски студии. Философските му възгледи са формирани под влиянието на А. Шопенхауер, Фр. Ницше,Й. Ремке и главно на А. Бергсон. Допринася за изграждането на българската философска култура не чрез самобитни идеи, а чрез рецепцията на модерни за времето в Европа философски теории. Пръв в България прави системен анализ на Бергсоновите естетически възгледи (кн. „Естетиката на Бергсона“). Най-безспорни са достиженита на Попдимитров като лирик. Той се утвърждава преди всичко със 17-те си „Женски портрети“ от стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ и с пейзажните си стихотворения.
Емануил Попдимитров е полиглот и преводач, владеещ доста езици - сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински, еврейски и др.