Дея-Орхидея и госпожа Маншон

by Петя Александрова, Станимира Петрова (Illustrator)

Град София е столица, понеже има сто лица. Деветгодишната Дея познава лицата на родния град, но не само защото нейният татко е учен от Музея за история на София. Дея знае за толкова много софийски потайности, тъй като е приятелка с госпожа Маншон.

Да, да… точно онази мистериозна госпожа Маншон, която е родена през деветнайсети век, а живее в двайсет и първи. Съвсем сериозно! Маншон отлично познава пътя към танствения тунел на времето, който минава под Двореца. Ами да, под Двореца, който се издигана софийския площад „Княз Александър I“ и сега е Национална галерия. Трябва много да се внимава с тунелите на времето, те са опасни и непредсказуеми. В името на любовта и приятелството обаче Дея тръгва на голямо пътешествие и попада право в далечното минало на София. Момичето се озовава в невероятното „Някогато“. И така… Някой да иска да се запознае лично с княжески гавазин? А с Мара Белчева или Иван Вазов?

204 pages, Paperback

Published January 1, 2019

About the author

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в Ямбол. Средното си образование завършва в Сливен, а след това завършва специалност българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в Сливен като журналист и учител. След 1975 г. работи като журналист във вестниците „Труд“ и „Жена“, както и в списанията „Родна реч“, „Ревю“ и „Еволюция“.
Автор е на 8 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и стихове за деца, куклената пиеса „Магаренцето Рашко“, поставена на сцената на Държавния куклен театър в Сливен, и анимационният филм „Въженцето“. Стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.

Reviews

[Елена Павлова · Rating 4 out of 5]

Хубава книжка, поредната перла в короната на "Горната земя". Ако я бях чела заедно с подборките от предишните години, навярно щях да я харесам дори още повече, но тази година ми стои... прекалено детска.
Нямам угодия, нали :)
В действителност е чудесна книга с богат спектър интересни факти от настоящето и миналото, и макар да не е единствената за наистина малка публика, която разглежда грамотно и интересно пътешествията във времето, е може би най-сполучливата и "подкована", с достъпно за децата обяснение на доста сложните научни теории, които може би позволяват подобни фокуси. Емоционална и топла книга, която с голяма радост бих чела на 8-9 г. и щях да я смятам за страхотна.
От днешната си гледна точка ще призная, че има разминавания с представата ми за "детските" детски книги по няколко точки, заради които не давам петата звездичка. Това в никой случай не са недостатъци на книгата, вероятно е точно обратното - нейни плюсове са. Но аз съм твърде голяма и жиците ми са скачени по друг начин, за да ги оценя.
Първото, което ме бъгва, е същината на някои сюжетни решения, второто - заигравките с рими, ритъм и думи. Третото - естественото за поколението на авторката, но дразнещо отношение към младите нехранимайковци. Следват спойлери, затова скривам.
Първото: Харесва ми конструкцията на семейството на Дея, особено вуйчо й Алекс, който не седи като кръпка. Но категорично не ми хареса образът на таткото и особено отношението му към Дея. Не казвам, че няма такива татковци и сега, но... Издразниха ме и приятелките на Дея, особено решението със съчинението за "Моят най-добър приятел". Не виждам причината (сюжетно) за подобна гавра с Дея. Срещата с дъщерите на доктора също ме подразни. Като цяло не са едно и две такива дребни решенийца на авторката, които ми развалиха приятното иначе четене.
Второто: Хареса ми играта с "Кажи ми, че не знаеш" и обясненията на непознатите думи. Но не съм и дори като малка не съм била по заигравките с рими и ритъм, и направо бебешкото на моменти гугукане и самоцелни игрички в текста ужасно ме дразнеха. Както и повторенията, които очевидно са нарочни, но никак не са "мой стил". Осъзнавам, че това е чисто лично читателско възприятие, просто...
Третото: Епизодът с кражбата от мазето беше потресаващ. За мен дори само той си струва отнемането на една звездичка. Дидо, на който "нещо му има" и ходи да проси пари, за да си купува... марихуана... просто ме разби. Неадекватната реакция на госпожа Маншон (а и на Дея) също. Така де, споменаването на марихуана в детска книга не е лошо нещо :), напълно е възможно даже младежите да крадат на дребно, за да си я купуват, но... ако на конкретния младеж "нещо му има" вероятността да е точно на трева, е нулева, и това дори представители на по-зряло от мен поколение би трябвало да го разбират. За дете, което чете книгата и за родителите, които му я четат, би било смехотворно.
А това Дея и госпожа Маншон да стоят и да мигат на парцали, докато покрай тях изнасят каквото и да е от мазето (не непременно собственост на старицата), е wrong on so many levels, та чак не знам откъде да го подпретна. Да, би могло да ги е страх да реагират на крадците и/или крадците да ги заплашат и стреснат, но... Така ли ще възпитаваме децата, че е нормално да седят със скръстени ръце и да не се обадят в полицията или да викнат възрастен, или че старата, възпитана дама, няма да понечи да спре кражбата? Тъжно сюжетно решение.
Има, както казах и по-горе, множество такива малки дреболии, които лично мен ме бъгват достатъчно за звездичка, че и половина отгоре, но закъглям оценката на четири звезди, понеже...

Като цяло книгата е чудесна и много се радвам за възможността да видя още едно готино произведение на авторката, в ролята а познавач на българското минало и известните образи в него. Супер идея, достойно въплътена!

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Ето, че стигнахме и до последната книга на Ателие за българска детска литература „Горната земя” за 2019 година. Тъжно ни е, че пускаме този текст. Не защото книгата не ни е харесала, а просто защото ще трябва да чакаме още година до следващата книжна „реколта” от това прекрасно бутиково издателство! Стига да имахме способ, вероятно бихме пътували във времето и прочели бъдещите издания още сега, но уви... За сметка на това пък едно наистина шеметно пътуване във времето ни очаква в „Дея-орхидея и госпожа Маншон” от Петя Александрова, с чудните илюстрации на Станимира Петрова. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Дея Орхидея е една искрена софийска история, обяснение в любов към столицата, забравената история отпреди червените времена и въобще към миналото, изпълнено с добри обноски, роматика и елегантност, които някак не свързваме с човеците, произведени на родна почва отпреди век. Малко момиченце в стара кооперация се сприятелява с чудатата съседка, останала някъде в началото на миналия век сред облак от дантели, френски парфюм и пожълтели снимки на чаровни хубавци с бляскави мундири. Оказва се, че смятаната от всички съвременни обитатели на синята зона кукундрела е пътешественица във времето, позаседнала в настоящето ни, но мечтаеща за красивите царски дни, когато животът в страната ни е напомнял на роман на Джейн Остин. Е, с щипка Криворазбраната цивилизация, ама къде без нея. И се почва едно вихрено приключение, което може и да се случва само в главата на едно твърде любознателно момиченце с прекрасна фантазия, но може и да е малко невъзможна истина, от вас зависи.

Книжката е написана изключително леко и четимо основно за деца, с кратички глави, умели прехвърляния между различните времеви периоди и с общото настроение на див приключенски дух, с който всяко дете, независимо на колко години е пипнало първия си таблет, разполага в изобилие. Събужда много интересни въпроси и желание да се посети някой и друг музей, или поне да се гугълне малко историческа информация, което, съгласете се, ще е приятно разнообразие. Аз лично съм си поставила за цел да посетя Музея за история на София отдавна, но вече ще го гледам с един по-особен поглед, търсеща тайните романтични истории и странни обрати, които може би се крият зад старите изображения на смутени в нефотогеничността си хора. Преразказ по картинка има различен смисъл вече.

Прекрасен подарък за деца и възрастни, които ще направят всяка ваканция истински запомнящо се време за малките читатели, че и на техните родители. Подарете си чудесни истории, разказани леко и бързо четимо и за големи, и за малки. За една топла, книжна Коледа.