"Злопатници" на Георги Белев е истински шедьовър - късен дебют на роден разказвач, който въпреки отдалечеността си от "литературния живот" живее в литературата - и като читател, и като писател. Неизвестен досега за литературните среди, Георги Белев би трябвало да направи впечатление със самобитното си повествуване - преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. Това е книга, която ще зарадва много читатели.
Доц. д-р Елка Димитрова /Институт за литература - БАН/
Георги Белев е роден в Кюстендил. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в "Транспроект". Редактор във в. "Орбита" (1971-1973), "Литературен фронт" (1974-1982) и изд. "Народна култура" (1983-1989). От 1990 г. живее в Бостън. През 1992 г. публикува антологията "Глина и звезда", съвременни български поети, заедно с Лиса Сапинкопф, която спечелва наградата на Асоциацията на американските преводачи. Книгата е издадена в Минеаполис от "Milkweed Editions" с помощта на престижните фондации "Witter Bynner" и "Wheatland". През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет. Автор е на стихосбирките "Разчетен надпис" (1976), "Умерена облачност" (1979), "Пясък между зъбите" (1985), "Гората слиза нощем" (1985, 2004), "Довереник на здрача (1989), "Но" (1990), "Умерена облачност и други стихотворения" (2012), и на стихове за най-малките - "Смешки" (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Робърт Блай (1986) и Голуей Кинел (1989). Негови стихотворения се появяват в известните списания "Poetry", "Boston Review" и др. Стихове от Георги Белев са публикувани още в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия. В България е удостоен с наградата "100 години Българска академия на науките" (1980). Получава отличието "100 години Българска академия на науките" (1980), а през 2014 г. печели Националния литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов". Умира на 13.05.2020 г. в Бостън, САЩ.
Чудесна книга. Много фино чувство за хумор, прекрасен разказвач за живота на бабите и дядовците ни преди 50 години на село. Във онова безгрижно време всяко магаре и куче си имаха своята важна роля. Детството на наръсените със сол филии, детството, към което бихме искали да се връщаме винаги!
Не зная дали дедо Новко е измислен герой, но ми се искаше да прочета (чуя) повече негови размишления. Нихилизмът на въпросния дедо Новко и западния диалект са ценното, което открих в тази книга.