"Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатно излияние на един живот, преминал през деветте кръга на Ада, сам създал си десети и потънал в него до дъно, до бездна, до провала. И стигнал там - оттласнал се и излязъл. Книга за страданията, които доброволно си причиняваш, ако се отдадеш на пагубната страст на наркотиците; но и книга на упованието, защото въпреки всичко, въпреки сякаш отчаянието - измъкваш се, спасяваш се, въздигаш се. В това е големият смисъл на изповедта на Весела Тотева - да узнаем и разберем, че винаги има надежда, винаги има изход, стига да вярваш в надеждата, в изхода, в любовта... Прочетете я непременно - книги като "Падение и спасение" наистина спасяват, спасяват безотказно."
д-р Митко Новков
-------------------- Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми.
Не познавам Весела Тотева и честно казано преди шума около филма „Доза щастие” не се бях интересувала от нейната история. Винаги съм била от хората, които не са разбирали как се става наркоман и защо когато си такъв и живееш с ясното съзнание, че това е нещо гадно и опасно, продължаваш да го правиш. Още като тийнейджър съм била на погребение на млад човек, изгубил живота си заради това (което беше и първото ми погребение евър). Беше смазващо. Именно заради това посегнах към тази книга – заради нуждата да разбера. Весела точно и откровено разказва историята за любовта на живота си – Той с главно Т, хероинът. Как започваш, какво чувстваш, колко знаеш, какво изпитваш, когато изпаднеш в абстиненция, как би направил всичко, за да се докопаш до поредната доза. Разказва ти всичко честно, брутално и грозно, точно такова, каквото е било всъщност. Тази книга няма да ви е приятна, няма да ви развлече от ежедневието. Но и не това е целта ѝ. Тази книга ще ви помогне поне малко да разберете какво е да си наркозависим, какво е да си в плен на един зъл дух, който винаги те преследва. Ако пък имате познати или роднини с подобни проблеми, ще ви даде сили и мотивация да им помогнете. Баща ми често казва нещо, което ясно се е запечатало в съзнанието ми: бивш наркоман няма – има настоящ или мъртъв. И за съжаление е прав. Малко са случаите като този на Весела – да се измъкнеш от хватката на наркотиците и да заживееш нов живот. Хубаво е, че тази книга я има. Дано помогне на повече хора да се измъкнат.
Радвам се от добре свършената работа на колеги, с които съм работил! Поздравления! :)
Способни ли сме да признаем пред себе си собствените си грехове? А пред семейството и приятелите ни? А какво остава да се разкрием пред всеки, знаейки, че сме стигнали дъното? Поради безброй стереотипи, комплекси и стигми мнозина не обичат да говорят за проблемите си, страхувайки се, че ще бъдат отхвърлени, неразбрани, сочени. Журналистката и тв продуцент Весела Тотева обаче не е от тях, тъй като в книгата си „Падение и спасение” тя събира смелост да излее на белия лист мрачното си минало, свързано с хероинова зависимост. Романът е част от каталога на издателство „Жанет-45”.
„Падение и спасение” е книга-изповед, която няма да ви остави безразлични и ще привлече вниманието ви още с първите си редове. Встъпителните думи на авторката са, че тази книга не е роман, а че тази книга е животът, какъвто е бил и е. Целта й не е да развлича, а да стори така, че хора, попаднали в ада на наркотиците, както и техните близки, да узнаят, че надежда винаги има, че независимо от всичко, човек може да се справи, стига да иска.
В изключително четивен и увлекателен стил, Весела Тотева, под редакторската работа на Марта Евтимова, разказва за живота си преди, по време на и след Него – хероина. Родена през социализма, от малка Весела е сред бунтарите и различните, неподчинена на Строя, което е нейната поличба и може би именно там се корени разковничето на бурния й живот: а той, често е вятър в косите и музика в ушите, докато един ден не слага малко жълт хероинов прах в цигарата си и месеци по-късно започва да го приема венозно…
С талантливото си перо на дългогодишен журналист Тотева ще ви въвлече във водовъртежа, който хероинът аха да я удави преди години. Тя разсъждава над един от най-важните въпроси, чиито отговор търси всеки зависим сам за себе си: „Ти защо започна да се друсаш?”. След лесното начало да започнеш и да се хванеш на кукичката, авторката повежда читателя към пристрастеността и невъобразимите й симптоми: изгарящата болка на всяка част от тялото ти да поемеш поредната доза, отхвърлянето на любовта и близките ти, загърбването на всичко, което до вчера е имало смисъл в живота ти.
„В наркоманския начин на живот няма ценностна система, не можеш да вярваш на никого, дори на себе си. Лъжат те, лъжеш, крадат от теб, крадеш и ти. Готов си да минеш през с годините градени връзки, през приятелства, през роднини, готов си да дадеш всичко от себе си за една доза. В наркоманския живот няма истинска любов, небето не е синьо, тревата не е зелена. Всичко е мрак и очакване за поредната доза и после пак. Луташ се в мъглата на объркания си мозък, търсиш се и не откриваш причини да се намериш, загубваш смисъла на всичко. Всичко е само една-единствена дума: хероин.”
След десетки опити да спре хероина, днес Весела е 16 години „чиста”. Коя е причината да Му обърне окончателно гръб и да се върне отново към живота, имайки смелостта да говори открито за своето падение? Дали това не е именно нейното спасение? Защото безспорно смелостта да говорят за кошмарното си минало, преимущество имат тези, които са го надмогнали.
Макар в световен мащаб в литературата жанрът изповед да е изключително популярен, то книгата на Весела Тотева е първенец у нас, едва през 2016-а година, когато някой автор се осмелява да разкрие детайлно съдбата си и да проговори за миналото. „Падение и спасение” е сред романите, на чиято корица можем спокойно да лепнем огромния етикет „Преживяно” и книгата да се превърне в световен бестселър и то напълно заслужено! Нали помните всичките онези интересни истории за поробени жени в Близкия Изток, отвлечени деца, мемоарите на арабски принцеси и преборилите тежки заболявания и зависимости хора. Да, тези произведения са далеч от класиката и литературните величини, но точно те обогатяват общата ни култура и мирогледа, позволяват ни да надникнем в чуждия живот и посредством тях съпреживяваме чужди съдби, вадим си поуки и в не малко случаи ни предпазват от грешки.
„Падение и спасение” е роман, който напълно заслужава да бъде прочетен и всеки би извадил за себе си поука. Книгата не наставлява и не хвърля вина върху никой, а единствено дава поле за размишления колко ценни са ни всъщност животът и хората около нас.
Истината (ако можем да сложим Весела Тотева като автентичен източник) за болката и наркоманията, за гнусно-жалко-болното нарко общество, за хората, които продават душата си на жълтия дух (хероина), за тия, които искат да са чисти, за редицата грешки, за децата и любовите, за силат на духа и страданието, за надупканите ръце и срама.
Книгата се чете за няколко часа - неподправена, ненатруфена и е възможно да е малко цинична на места.
След като я прочетох си казах - "Баси". Никога не съм смятал, че е лесно, но с този по-дълбок поглед върху една от най-силните зависимости смятам, че изпитвам ще повече объркване защо хората започват и стискам ръка на тия, които са стигнали мазната слуз на дъното, били са там и са успели да изплуват преди да се отпуснат в костеливите болно-жълти ръце на наркотиците.
Книга, която е хубаво да бъде прочетена. Има и филм, за тези които все още се възпират. - "Доза щастие" Аз само ще кажа :давайте подкрепа, колкото и да ви лъжат- просто подкрепяйте сляпо близките си. Не знаете, кога в Ада му ще се прокрадне лъч от Рая, в който ще иска да се хване, а да сте до тях, в този момент, е жизнено важно.
Много трудна и откровена книга, да не кажа направо брутална. Изпитвам буквално физическа нетърпимост към наркомански разкази и подробни описания на приемащи наркотици венозно. Искам да гледам филма “Доза щастие” и затова посегнах към книгата и не съжалявам.
Изключителна изповед на Весела Тотева и в крайна сметка силни послания.
Вече минаха два дена откакто прочетох книгата и още мисля за нея и я чувствам. Казвам "чувствам", защото това е книга, която не просто прочиташ, а наистина чувстваш - сякаш е живо същество. Може да прозвучи клиширано, но това е книга, която всеки може и трябва да почувства, защото това не е просто история за зависимостта от наркотиците, а е истинска и откровена изповед изобщо за зависимостите - наркотици, алкохол, пари и не на последно място - от хора. Това е изповед след която следва опрощение - на първо място да приемеш и да простиш на себе си, а след това б��изките ти и Бог да ти простят. Каквото и да кажа, ще е малко за тази книга. Мога само да добавя, че все повече се убеждавам, че има много неща, които не стават случайно. Може би Весела Тотева е трябвало да мине през всички трудности, за да може сега да е това, което е - един вестител на доброто, светлината и надеждата. Обществото ни и светът изобщо имат крещяща необходимост точно от вестители като нея, които с факлата на надеждата и знанието да осветяват пътя ни.
Не обичам проза за наркомания, проституция и всякакви подобни, още повече, когато са написани от съвременни български автори и намирам за безумно глупава идеята подобни теми да провокират, какъвто и да е интерес, но тук... тук има душа. Текстът е сурово изящество и това, че е лишен от всякакъв фикшън е достатъчна причина да се разбушуват емоциите ми. Тежко ми беше и още ми е.
Това е една книга, която не съм вярвала, че ще прочета. Е, изслушах я като аудио-книга, но е изненада самият факт, че посегнах към нея. Самата тема е много далеч от мен. Може би съм минала покрай периферията на проблема - (децата, тийнейджърите на 90-те), но никога не съм имала пряко съприкосновение с някой зависим или опитвал дрога. И все пак знам лицата на хора от квартала тръгнали по пътеката надолу, а песента Спасение на Б.Т.Р. ми беше любима песен в онзи период. Та може би и не съм съвсем невежа. И все пак да прочетеш един такъв разказа от първо лице е първо шокиращ и второ разтърсващ. Тази лична изповед показва светът на наркотиците точно като Ад, а посягането към тях - изкушение от дявола. Авторката разказва без да спести гадните, мръсни истини и без да смекчи обстоятелствата и ситуациите. Нейната история показва, че никой не е застрахован, защото самата тя е от добро семейство с разбиращи я родители без никаква обремененост. Т.е. общо приетата представа, че само хора с проблеми и от семейства с насилие или подобни, посягат към дрогата не е истина. На мен лично ми беше много интересно да проследя цялата история като процес - с първите дози, системното друсане, моментните опити за отдръпване, силната абстиненция и последващото затъване още по-дълбоко и още по-дълбоко, за това как се губи воля и разум, как нищо друго няма значение освен набавянето на поредната доза, как се започва с лъжите към близките, че човекът ще спре, как се лъже себе си, че може да спре, докато в един момент вече НЕ МОЖЕ да спре. В същото време книгата й показва, че не всичко е изгубено ако има силна воля за спасение и подходяща среда за откъсване. Предполагам са единици тези, които са успели да се преборят със себе си и своята зависимост, но все още наивно се надявам, че една такава книга би могла да е от полза и да вдъхне кураж и надежда. Също така силно се надявам, че никога няма да се изправя пред подобен проблем с моите деца или други близки хора и той ще продължи да стои само някъде там в периферията. 5*
Не мога и не мога да дам оценка на тази книга. Толкова е тежка, през цялото време докато я слушах нещо в мен се беше свило на кравайче. Написана е умело, структурирано, нито един детайл не беше в повече. Весела Тотева заслужава адмирации за искреността и представянето на неподправената реалност на живота си като заложник на наркотиците, адмирации и за семейството й, че не я е оставило в нито един момент. Наистина след прочита на подобни книги човек има нужда да си поеме глътка въздух и да премисли изборите си, къде е, как иска да живее.
Всъщност в началото историята ми напомни на една друга – “Чекмо” на Момчил Николов, без литературната окраска, която все пак писателят е добавил към причудливите преживелици на своя герой. И Весела е млад човек, хванат в крачка от промените, който търси лесните пътища, неспирните забавления, оказва се емигрант (в Африка при това), където се завъртат познати далавери и в крайна сметка все пак завръщане на родната земя, където ѝ предстои както срещата с хероина и тежката зависимост от него, така и поредица от работи из заведения, в които се вихрят 90-те години в пълния им абсурд – хазарт, гуляи, мутри и какво ли още не.
Историята на Весела е много тъжна, много страшна и много задължителна за всеки, който има афинитет към наркотиците, дори лека заигравка с тях или има близки с такъв проблем. Това наистина е адът.
Вчера съвсем спонтанно реших да гледам филма "Доза щастие". След това открих и книгата и я "изслушах" на един дъх. Смелост и кураж да разкажеш историята си на наркоман. Надявам се книгата да достигне до повече хора, да бъде спасение и надежда за зависимите.
I really wanted to read this, but couldn't find it in the original Bulgarian, so I had to get the English edition instead.
The translation is clumsy at best. It is actually pretty bad. Editing is even worse or rather non existent. It leaves a bad taste in your mouth.
If you can look past the above, however, you will find a gripping story of somebody's life. Not just any life - a life full of addiction, crime, depression, manic episodes, sex, death. Rading it left me feeling like I haven't lived at all. My life seems like plain sailing in comparison to the author's. And, weirdly enough, I can't decide which is better. Does going to hell and back mean that you have lived? Or does the mundanity of raising a family do? Who knows. And who cares. In both cases, we are all just trying to survive.
To me this is at least a four star book, but the bad translation and lack of editing just put me off too much. It is well worth reading though.
Автобиография без никаква поза, откровена до самобичуване. Увлекателно написана и добре структурирана. За важността на темата няма смисъл да споменавам.
Първата половина на книгата е изключително силна, защото показва страшната и гнусна същност на наркоманията точно каквото е, без да се спестява нищо, от първо лице. Именно затова книгата ме заинтригува и исках да я прочета възможно най-бързо. Но втората половина е бърза, претупана, своего рода "ми, оправих се, с помощта на родителите, сестра си и дъщеря си, заработих в телевизията, всичко е супер" - и това е. Рязък контраст между "единствената ми любов - ХЕРОИНЪТ" и "спасих се, точка". Но въздействаща книга, дори бих казала задължително четиво.
Ще използвам нещо, което казаха няколко от моите приятели, прочели книгата преди мен: "Тази книга те хваща за гърлото"
Искреността, споделянето и помощта са теми в моя живот и вярвам, че всеки, който е решил да се докосне до болезнено тежката история на Весела, може да вземе много уроци за себе си.
Книгата ми бе подарък за Коледа. Трябва да кажа, че я прочетох на един дъх, а след това и майка ми и една приятелка, на които я дадох след като 3 пъти я препрочетох в рамките на 2 дни. Написана е толкова естествено, чувството е все едно Весе��а Тотева седи пред теб и си говорите все едно сте стари познайници. Книгата е също така и много реална, няма някакви лирически отклонения или завъртяни сложни духовни фрази, над които да разсъждаваш дълго. Всичко е казано точно, кратко и ясно. И не по-малко полезно и интересно. Това е една история за зависимостта и за дявола, когото допускаме до себе си сами. А след това едва успяваме да се отървем от стегнатата му примка. Но все пак можем да изберем да го отхвърлим, защото има към Кого да се обърнем. Господ е винаги там. Прекрасна книга. Благодаря за искреността.
Очаквах повече от тази книга. Като цяло мислех, че след като я прочета ще добия повече представа за мислите и чувствата на наркоманите и техния живот, но не придобих освен едни клишета в цялата книга. Доста сбито е описана историята и са откъслечни моменти. Липсва ми и периода на "спасение", честно казано. Доста често се повтарят изрази за нейната голяма любов - "Х" и т.н. Имаше два три момента със съвети за родители на деца наркомани, които според мен са най-силни в цялата книга! Може би от гледна точка на това, че вече е 2020 г. и има страшно много информация за наркотиците и историите на наркомани тази книга не ме впечатли особено. Ако бе написана в началото на 2000 - когато информацията е била значително по-малко може би щях да се впечатля повече. Важното е поуката в края на книгата, че всъщност семейството е спасението и може би вярата в себе си/ Бог.
Книга за зависимостите, за завоите в живота, за битките, решенията, силата и желанието. Весела Тотева за съжаление вече не е сред нас, но примерът, който оставя след себе си със сигурност е значим за цялото общество. Поклон пред паметта и.
Невероятно истинска и интересна история, поднесена като съчинение на второкласник. Не знам защо редакторите са допуснали по този претупан начин да се представи историята :(
Една от най-интересните книги,които съм чела. Тази книга разказва за живота на едно объркано момиче,което попадна в лошо среда,но въпреки всичко успява да се измъкне и да води пълноценен начин на живот. Книгата може да те научи на много неща. Там авторката споделя как тя се е чувствала и как е мислела в дадени ситуации. Как хората около нея са я мамели и колко трудно и е било. Аз се възхищавам на това,че Весела Тотева е успяла да напише книгата и съм сигурна,че книгата ще помогне на много хора,които го преживяват или дори на техни близки,за да разберат как се чувства близкия им. Всеки,които прочете книгата съм сигурна,че ще започне да гледа на света хо друг начин
Преди малко затворих и последната страница от “Падение и спасение” на Весела Тотева,и бързам да Ви споделя за нея!Първо историята е много,много добре описана и преживях цялата трагедия на тази жена,която въпреки всичко е успяла да се спаси от хероина,наистина с огромни усилия и безброй опити да спре...Не съм гледала филмът “Доза Щастие” все още,но ще го направя.Времето и животът,който описва Весела Тотева са ни много близки-началото на 90-те и всичко,което се случва след промените,или колко лесно е да затънеш...Мисля,че по-страшно от Covid-19 е именно наркоманията и ракът...Книгата е много човешка и истинска от всяко изречение,една дълбока изповед...
Не можах да се поставя на мястото на главната героиня, но успях да се поставя на мястото на семейството й, защото знам как зависимостта може да вгорчи живота на близките на пристрастения. Това е една от онези истории, които се прочитат веднъж, поне според мен, и после сам преценяваш дали искаш да се бориш.
Сега, точно в 23:28 часа приключих тази книга и искам да кажа колко щастлива и благодарна съм, че я прочетох. Уникална и истинска история. Всеки трябва да я прочете, за да осъзнае и благодари за състоянието, в което е. Тази жена е преминала през всичко, много ПАДЕНИЯ и едно единствено СПАСЕНИЕ. Тя е един истински пример за човек, борещ се докрай!❤👏
Умопомрачаваща и смазваща книга, която те връхлита като гръмотевична буря в горещ летен ден. Историята те стисва за гърлото и колкото и да искаш не можеш да се откъснеш, докато не стигнеш до последната страница.
Все едно Весела Тотева ти разказва - так е написана книгата. Задължително четиво, което не може да бъде оставено, докато не стигнеш до последната буква.