Изнасилени от чудеса

by Радослав Парушев

„Изнасилени от чудеса“ не е биографична книга за рок банда, чието име вероятно никога не сте чували. Това е роман за рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство, за планирано и извършено чудовищно престъпление и шеметно преследване между най-разнообразни групи от психопати на три континента. Роман за сблъсъка между двете сякаш най-противоречиви, най-отдалечени по скàлата на нормалността исторически явления – рокендрола и радикалния ислям; безпощадна пародия на ценностните разломи в днешната цивилизация, на съвременните форми на употреба на фундаментални принципи и идеи. Жестоко ироничен, той е тревожен вик за граничното състояние на модерния свят.

Genres: Bulgarian Literature

236 pages, Paperback

Published November 20, 2019

About the author

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право.

Биография в Уикипедия

Reviews

[Kaloyana · Rating 1 out of 5]

Мегазле. Поредният български автор, който се мисли за много остроумен и над нещата. В случая и с идиотски, но уж компетентни съждения за рок музиката и музиката изобщо. И още някакви неща, трудносмилаеми. Мислех да напиша някакви цитати, имаше нещо, че Кърт Кобейн е сдухан комплексар нещастник и Мотли крю са по-яки от Депеш мод (що за сравнение?! Все едно да кажа, че норките са по-яки от бобрите, хахаа) и, че харесвал позитивния рок, не дарк нещата, ама е толкова малоумно и нагло и самовлюбено, и грешно, и заблуждаващо по хиляди начини, че ако у нас имахме нормален пазар и свестни редактори, това щеше да го чете само жена му и то от куртоазия, с извинение. Мегазле самовлюбен комплексарски автор, с грешни чичовски съждения на теми, които не са за него. Баааай.

Ааа, момент! Що за кретенско заглавие????? Но пък напълно съответства на идиотския текст, който следва.

[Eleonora Rangelova · Rating 4 out of 5]

Тази книга на Парушев е традиционно чудесна, даже май току що ми стана любимата му… Въздейства ми, не заспах снощи докато не я прочета, постоянно проверявах неща в интернет, за да си изясня поне донякъде кое е фикция и кое истина. На всичкото отгоре трябваше да изслушам със слушалки в леглото поне 15 парчета, понеже спазвах стриктно указанията му след така очарователните му описания във връзка с песните. Въпреки, че не станах голям фен на Eagles of Death Metal, нито бих избрала любимата песен на автора „I’m Your Torpedo“ за най-подходящата мотивация на викингските богове в подготовката им за нагъзването на великаните, споделям страстта на автора към рокендрола. Арогантното чувство за хумор на Парушев ми е любимо, понякога бруталността в описанията на убийства и трупове ми идва една идея в повече, а последното, в което може да бъде обвинен авторът е, че е политически коректен. Има и много сериозни моменти в книгата, в които бях на границата на разреваването има и други, от които научаваш доста нови неща. Краят е някак фантасмагорично несериозен, но съм ОК с това.

[Nadya Trifonova-Dimova · Rating 4 out of 5]

Прекрасна лудост :)

[Yavor Dragostinov · Rating 5 out of 5]

Най-добрата книга на Парушев.

[Alexandra S · Rating 4 out of 5]

След безобразно слабата "Само за напушени" авторът определено си е върнал формата. Забелязах, че сме на тотално различни позиции по въпроса Гънс или Саундгардън са по-яка гръндж банда, донякъде и по въпроса кой албум на героите на тази книга е по-добър от друг, а по отношение на "Eagles", които имали "една известна песен" невежеството е поразително. Но това не пречи да се хиля на глас на местата, засягащи например полските рошави гарги и да се радвам на умението да се разказва увлекателно.
Препоръчвам на всички, които още в средата на "Project GigaMono" си казахме "от тоя келеш май ще излезе писател" :)

[Bambi]

всъщност отказвам да се измъчвам в името на т'ва да съм "прочела", мерси

[Rosen Dukov · Rating 5 out of 5]

Брутално яко, както винаги!

[Yavor Kovachev · Rating 2 out of 5]

Типичният весел, неангажиращ, чист и последователен стил (style of writing characterized with a clean, smooth flow) с които Парушев обиквенно блсети сякаш липсва от пъврите 90 страници на книгата.
Четенето на страници 90 до 190 е както винаги като да сърфираш средно голяма вълна - гладко, безгрижно, и изключетлно увлекателно до такава степен че ти се иска текста никога да не свършва. Завършека е някак безличен и леко кух - не по кух от творчеството на "Queens of the Stone Age" и "Eagles of Death Metal" които велики рок легенди за 30(?) години неуморно творчество я имат общо 2-3 песни които да стават за слушане я не. Абе общо взето по кухо от тяхното творчество няма и едва ли би могло да има, но творчеството е отворено към интерпретация както и в частност религията, примерно Исляма, така че айде да не се хейтваме и да се гърмим по между си ако вашата интерпретация на тяхното творчество е по различна...

[Ivan · Rating 3 out of 5]

Със сигурност най-трудната за четене книга на Радослав Парушев, с която съм се срещал – и не толкова заради самия начин на писане, колкото заради темите, с които "Изнасилени от чудеса" се занимава.

Колкото и да се опитва да е все така непукист и над нещата, романът се върти около драматичните събития в "Батаклан", а ведрият цинизъм, който всички познаваме и обичаме, е заменен от едва прикрити яд и гняв.

Книгата със сигурност си заслужава, но ако очаквате "още от същото", може да се разочаровате.

[Селина Йонкова · Rating 4 out of 5]

типична за автора шантава история вдъхновена от реална, трагедия.

[Nickolay · Rating 5 out of 5]

Дооооста политически некоректно, цинично, graphical. Всичко това примесено с добро проучване на истински факти и събития... оказва се, че и EODM е истинска група! 😃 Препоръчвам.

[Николай Митев · Rating 5 out of 5]

Супер добрата книга, обаче трябва да си готин, за да ти хареса.