Преводът - лица и маски, книга 3

by Емил Басат

СЪДЪРЖАНИЕ:
Предисловие
Аглика Маркова:
Крайната цел на превода е взаимното разбирателство
Иглика Василева:
Най-важното нещо - да станеш повече човек
Здравка Петрова:
Да откриеш онова, което е скрито „отвъд думите"
Иван Тотоманов:
Обичай книгите и се постарай да ги обикнат още и още хора
Ганчо Савов
Или за куража да издържиш
Екатерина Клайн и невероятната история на Густав Хайнзе (Алиас Йозеф Клайн)
Румяна А. Станчева:
Влюбена птица е преводачът
Разговори с Мая Ценова и Aзиз Таш
Владимир Трендафилов:
Преводът е скритото сърце на оригинала
Кристин Димитрова -
танцуващата с метафори
In memoriam
Надежда Андреева
или за страстта на думите
Драгомир Петров:
Преводът на поезия е изкуство

410 pages, Paperback

Published November 5, 2019

About the author

Емил Басат е роден на 26.04.1949 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". 40 години сътрудничи на различни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници, писатели. Работил е в Националната телевизия, в. "Еврейски вести", УИ "Св. Кл. Охридски", Министерството на културата. От 2000 г. работи в изд. "Слово" (Велико Търново) - връзки с обществеността. От 1984 г. прави портрети-анкети на най-известните ни български преводачи от старата генерация. През 1995 г. в УИ "Св. Кл. Охридски" в съавторство с доц. Величко Тодоров излиза книгата "Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас". През 2007 г. в изд. "Райндал" излиза първата му самостоятелна книга "Преводът - лица и маски", в която авторът представя в портрети-анкети Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова -Торбова, Петър Драгоев, Надежда Лекарска, Нели Гуревич, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Стефан Гечев и Кръстан Дянков. В момента работи върху втора книга с портрети на преводачи.

Reviews

[Maria Endreva · Rating 5 out of 5]

Прочетох само два портрета на преводачи от немски език, тъй като ги познавам и останах очарована от интервютата с тях. Въобще смятам, че поредицата на Емил Басат за представянето на иначе стоящия винаги в сянка образ на преводача е изключителен принос за българската култура и отношенията й с чуждите литератури. Книгата е много увлекателна и си струва да се потъне в спомените и интересните истории на преводачите.