Книгата на Аркадий Ваксберг носи малко странното подзаглавие „Разкази за криминалистиката“. Странно, защото във всеки разказ и особено в криминалистиката има доизмисляне, полет на въображението на писателя. А Ваксберг не измисля, той говори с езика на фактите, разказва как науката разкрива престъпленията. И може би именно затова разказите са така завладяващи. Намерена е самообесила се жена. Всичко говори за самоубийство и преписката с надпис „Дело по самоубийството на гр-ката Лазарева“ потъва из архивите. Но не! Още е рано за такова заключение. И проницателният следовател се заема с разнищването на тъмната история. Убийство или самоубийство? Застрелян е пощенски чиновник, пренасящ голяма сума. На мястото на нападението намират парченца от зъб. И по нищожните парченца откриват бандитите! Извършено е крупно разхищение. Престъпникът е изчезнал безследно. Безследно? Не, той е захвърлил на писалището си една току-що четена книга. Това е единствената нишка, за която се залавя следователят и която го води из непристъпния Иркутски лес по дирите на беглеца. Книгата изобилствува с вълнуващи епизоди от голямата борба на криминалистите с нарушителите на закона, борба за установяване на правдата. „Престъпникът ще бъде открит, престъпникът не може да избегне възмездието!“ — за това говори всеки разказ от тази интересна книга, включена в библиотека „Лъч“.