Дъно в небето

by Александър Арнаудов

Проблемът за времето, което (не) остава (като „превишена скорост“, „отминаващ вятър“, „родословно дърво“) е централен в писането на Александър Арнаудов. „Гробът му е празен“, защото „дните изтичат като кръв“ и „корените им тежат и пропадат нагоре към дъното на небето“. Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето, а любовта ни е ангелът, който е смъртта си - вещае яркият, настойчив в своето своеобразие, поетичен глас на младия поет, чийто дебют, освен крайно прецизна работа с езика, издава и дълбоко познаване на модерната поезия на ХХ век. Писане трансгресиращо метафизичните парадокси на Паул Целан, Илзе Айхингер, Янош Пилински.

Васил Прасков

Любов, смърт, семейство, самота. В "Дъно в небето" Александър Арнаудов улавя вечните теми с елегантни, кратки стихове. Метафорите са точни, провокативни, изненадващи, и винаги запомнящи се. Това е книга за промените (доброволни или не), които ни водят от едно състояние в друго, от един покой в друг, от един живот към друг, от едно прозрение към друго. Благодарна съм на автора за мисълта, времето и умението, вложени в тази книга.
Катерина Стойкова

Лаконичен, болезнен, афористичен, недоверчив, вглъбен, тайно романтичен, „момче, пропаднало в небето” и удивено от дълбочината му. Стихотворенията на Александър Арнаудов са кратки и могат да се прочетат бързо, но вие не се изкушавайте от скоростта. Тук „царят на джунглата” седи до „царя на небето” и ако не се замислим защо, ужасът на житейската драма ще остане заключен.
Кристин Димитрова

Интересна поезия, основно кратки стихотворения с висока емоционална и философска температура. След като прочетеш няколко, си склонен да затвориш и собствения свят в лапидарните им редове.
Палми Ранчев

82 pages, Paperback

Published January 1, 2019

Reviews

[Ива Спиридонова · Rating 5 out of 5]

Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което "никой не се ражда", защото се сътворява.
Александър Арнаудов има смелостта да се страхува от себе си, да търси дъното, гледайки нагоре, за да се сътвори отново "от излишъци", да намери изход и да опази крилете си. Сърцето му е дете, което най-добре знае как се умира. И как се пише поезия.

"Дъно в небето" е книга, която успява да построи с думи един завършен свят - от ада до небето, от времето до нищото, от детството до гроба, от очите на вълка до очите на любимия, от смъртта до сътворението. Книга, в която момчето, "пропаднало в небето", слуша мълчанието на Бога на всички езици, пише името му "на празните места в небето"... и записва думите му като тишина, като любов, като поезия...
Остава само да ги прочетем и разберем.

Ива Спиридонова