Боян Мага - княз Вениамин - е брат на цар Петър Велики, на св. Иван Рилски и син на цар Симеон Велики.
Обучен от Великия Посветен Вотан в Египет, овладял тайните на менталната трансмутация, на новостите в медицината, на цялото знание, до което са имали достъп само Велики Адепти, архиепископ Ба-Ян Мага достига до последната степен на посвещение, когато човек е в състояние да пробуди Божественото начало в себе си, след като е овладял своя ум и пречистил сърцето си. Той е създателят на богомилството, изиграло огромна роля за Реформацията и Възраждането на цяла Европа, защото пораждат Хусизма и подготвят Ренесанса. Всъщност лозунгът, издигнат от Великата Френска революция "Свобода, равенство, братство", е прокламиран за първи път от Боян Мага и неговите последователи, като е премахната последната му част - "Свобода, равенство, братство чрез Христовата Любов!"
Достойнството на романа е и показването на нашата истинска история в светлината на артефактите, които излизат през последните 30 и повече години, но за които историците ни мълчат.
Завършила е гимназия в гр. Горна Оряховица и Университета за национално и световно стопанство в гр.София. До 1990 г. работи като журналистка на свободна практика към Българското Национално радио, макар да сътрудничи активно и на Българската Национална телевизия, както и на повечето от най-високо тиражните вестници и списания. В периода 1990-1992 г. участва в списването и издаването на вестниците „Интелект“ и първия вестник за българските роми – „Циганите“. Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор „Белетристика“), на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“ с председател Йосиф Петров, на Сдружение „Виенски клуб“ към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон „Евгения Марс“. През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена Рекламна агенция „ПОЛИ“, която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции. И до момента рекламата е нейната втора професия.
Личен живот
Павлина Павлова е потомка на славни личности от нашата история. Родословното й дърво е проучено чак до семейството на цар Самуил и жена му Агата. Благодарност за това родословно дърво тя дължи на един от създателите на Историческия музей в София – Анчо Анчев, също неин родственик, който е положил огромни усилия, докато изрови от паметта на историческите източници данните за техния хилядолетен род. По линия на майка си – се гордее и с комитата от четата на Бачо Киро и Поп Харитон – прапрадядо й Йордан Иванов Парцалев.
Едва 20-годишен, той се сражава в Дряновския манастир с многохиляден аскер, но благодарение на снега успява да се измъкне от обсадата и след много перипетии да се спаси, дочаквайки свободата на България. Освен това е взел участие в четата на Христо Иванов-Големия, която е помагала на ген. Гурко в Руско-турската освободителна война през 1877-78 г.. След Освобождението комитата Йордан Парцалев се жени и има син Георги Йорданов Парцалев. Но времената били трудни и когато станал пълнолетен, той заминал за Америка да си търси късмета. Нелекият живот и големият борч на баща му за закупуването на къща, го принудили още двайсет годишен да поеме на далечния гурбет. И каквото спечелел, спестявал го и го изпращал на семейството си. Тъкмо се устроил на хубава работа, дошла вестта, че на 14 октомври 1915 година България се е включила в Първата световна война. Царското правителство отправило призив към българите посвета да се завърнат в родината, за да й помогнат във военните действия.
Прадядо й Георги Парцалев не се колебал, а с първия кораб „Лузитания“ поел към България и от пристанището директно заминал за фронта като доброволец. Първо се сражавал на Добруджанския фронт, по-късно бил прехвърлен на сръбския и пет дни по-късно загинал на връх Тумурос над село Царево в Македония – улучен от граната на 42 места. А е бил едва на 33 години. Погребан е в двора на църквата на село Царево.